Решение по дело №8227/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 350
Дата: 24 януари 2020 г. (в сила от 4 юни 2020 г.)
Съдия: Пламен Маринов Дойков
Дело: 20192120108227
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 350

град Бургас , 24.01.2020год.

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

Бургаският районен съд,                                                                                                граждански състав

на четиринадесети януари                                                                        две хиляди и двадесета година

в публично заседание, в състав

                                                                                                                            Съдия: Пламен Дойков

                 при секретаря Станка Добрева, като разгледа докладваното от съдията Дойков гражданско дело № 8227 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното.

                Делото е образувано по исковата молба на А.Г.Г., ЕГН **********,*** със съдебен адрес *** – адв. С.К.,*** против Главна дирекция „Гранична полиция“ МВР, гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46 , представлявана от главен комисар С.К.. Ищецът претендира, че в периода 01.10.2016г. до 30.09.2019г. е полагал труд  като „............“ при ......... – С. при РДГП Б. към ГД „Гранична полиция“ гр. София. Твърди се, че за периода 01.10.2016г. до 30.09.2019г. ищецът е полагал труд по 12 и 24 - часови смени, предварително определени по график. За този период Г. бил положил 1680часа нощен труд, който след като се пресметнел с коефициент 1.143 възлизал на общо 1920часа. Това преизчисляване от нощен към дневен труд водело до това, че ищецът бил положил 240часа извънреден труд , който ответникът му като негов работодател не бил заплатил. Въз основа на получаваното в различни периоди трудово възнаграждение, ищецът оценява незаплатения си труд на 1440лева за целия процесен период, както и законна лихва за забава от датата на предявяване на исковата молба в съда – 01.10.2019г. до окончателното изплащане на вземането. В исковата молба са изложени съображения относно приложимото право. Направени са доказателствени искания. В съдебно заседание ищецът не се явява, представлява се от адв. Кралева, преупълномощена, като исковата молба се поддържа. Претендират се разноските по водене на производството. По реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК се прави изменение на иска, като се претендира осъждане на ответника са сумата 1618.69лева за положен извънреден труд, приравнен от нощен в дневен такъв.

                Ответникът ГД „Гранична полиция“ МВР депозира писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК чрез гл. юрисконсулт К.И.. Предявените искове се оспорват като недоказани както по основание, така и по размер. Изложени са правни съображения във връзка приложимата нормативна уредба за процесния период, съобразена със ЗМВР. Не се оспорва факта, че в посочения от А.Г. период с ответника са се намирали в правоотношения по ЗМВР и ищецът е полагал труд на смени/ дневни и нощни/ . Изложени са подробни правни съображения. Ответникът счита, че на А.Г. не се дължи исковата сума. Не се споделя виждането, че приложима е Наредба за структурата и организацията на работната заплата, която се отнасяла за работещи по трудово правоотношение, каквото не било това на ищеца и ГД “ Гранична полиция“. По отношение на доказателствените искания – не се оспорва , че А.Г. е заемал длъжността „.............“ .......... – С. при РДГП Б. към ГД „Гранична полиция“ гр. София. Взема се становище по останалите доказателствените искания на ищеца.       

               Предявен е иск с правно основание чл. 179, ал. 1 вр. чл. 176 вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 3 и ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 от ЗМВР и  чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

               По делото е назначена и изготвена съдебно – счетоводна експертиза. Заключението на вещото лице Г.Г. е, че за процесния период ищецът е положил общо 1563часа нощен труд. Същият приравнен към дневен такъв при уможение с коефициент 1.143 се равнявал на 1787часа дневен труд. Съответно вещото лице е посочило, че на ищеца не са заплатени 224часа извънреден труд, който е оценен на 1618.69лева.

               Съдът, след като обсъди представените с исковата молба писмени материали и становището на ответника по делото, счита за установено следното.

               По делото не се спори , че между ищецът А.Г.Г. и ГД „Гранична полиция” МВР гр. София е било налице служебно правоотношение по ЗМВР. Ищецът е  заемала длъжността „.............“ при ......... – С. при РДГП Б. към ГД „Гранична полиция“ гр. София.

                  Съгласно чл. 178, ал.1, т. 3 ЗМВР към основното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд.

         Съгласно чл. 187, ал.5, т. 2 ЗМВР работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени.

          В процесния случай ищецът е работил на 12- часови смени и е следвало да му бъде заплатено трудово възнаграждение за положения извънреден труд. Относимите към предмета на делото разпоредби са тези от ЗМВР, Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. (отм.); , Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба за структурата и организацията на работната заплата. В тази връзка, съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР (в сила от 28.11.2014 г.), брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно възнаграждение и допълнителни такива. Видно от текста на чл. 179, ал. 1 от същия закон е и това, че на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22, 00 до 06, 00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, като в ал. 2 е предвидено, че условията и редът за изплащане на тези допълнителни възнаграждения се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед. Същевременно нормата на чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР предвижда, че към основното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се изплаща допълнително възнаграждение за извънреден труд.

 Според текста на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично, при 5-дневна работна седмица, а ал. 3 на същия член предвижда, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период, като при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., през което време работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В предходната редакция на ал. 3 е посочено, че периодът на изчисляване е едномесечен. В ал. 5, т. 2 е предвидено, че за служителите, работещи на смени, работата извън редовното работно време, до 280 часа годишно, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение, съгласно ал. 6. В ал. 7 е предвидено, че извънредният труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно. Съгласно чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

В допълнение към така изложената нормативна уредба следва да се посочи и това, че през процесния исков период са действали Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. (отм.); и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., които предвиждат възможност държавните служители в МВР да полагат труд и през нощта между 22, 00 и 06, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В тези две наредби не е предвидено, че при сумирано отчитане на работното време отработените часове нощен труд следва да се преизчисляват с определен коефициент, каквато е била регламентацията на действалата до 01.04.2015 г., а впоследствие и в периода 11.07.2016 г. - 02.08.2016 г. разпоредба на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. Липсата на такива изрични норми в Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. (отм.); и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. според съда представлява празнота в специалната правна уредба, касаеща служителите в МВР, която следва да бъде запълнена чрез прилагане на съответните норми на общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Това субсидиарно прилагане се налага поради факта, че в случая се касае за полагане на труд от ищеца, макар и по служебно правоотношение и третирането му по различен начин от работещите по трудово правоотношение относно изчисляването на часовете положен труд при сумирано изчисляване на работното време, би довело до поставянето му в по-неблагоприятно положение спрямо работещите на трудов договор лица, което е недопустимо.

Съгласно  чл. 9, ал. 2 на Наредба за структурата и организацията на работната заплата е предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, който коефициент според съда възлиза на 1, 143, изчислен като съотношение между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време (8 часа към 7 часа).

Може също така да се отбележи, че нормата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР , касаеща часовете нощен труд, които могат да се полагат , не изключва възможността този труд да се преизчислява с посочения коефициент. Разпоредбата сочи, че „е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период“. Съгласно чл.140, ал.1 КТ: „Нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа“. Може да се изведе заключение, че 7 часа, отработени пред нощта се приравняват на 8 часа, отработени през деня. За да се приравни 7-часовата нощна смяна с 8-часова дневна такава, съответно да се заплаща възнаграждение за 8 часа, се прилага коефициент от 1.143, съответстващ на съотношението 8 към 7.  

С оглед на всичко изложено до тук и като взе предвид заключението на изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза, според което за периода м. октомври 2016г. – м. септември 2019г. ищецът е положил общо 1563часа нощен труд, които преизчислени с коефициент 1,143 се равняват на 1787часа дневен труд, т. е. налице е разлика от 224часа, за които на ищеца не е било платено допълнително възнаграждение, а по изчисления на вещото лице е в размер на 1618.69лева и при липса на доказателства това допълнително възнаграждение да е било платено от ответника на ищеца, то изводът, който се налага е че искът е основателен и следва да се уважи в предявения след увеличението размер.

С оглед основателността на претенцията, на основание чл. 86 от ЗЗД в полза на ищеца следва да бъде присъдено и претендираното от ищеца обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху уважения размер на главницата за периода от предявяването на иска на 01.10.2019 г. до окончателното й изплащане.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и направените от него разноски по делото, които са в размер на 420.00лева за платено адвокатско възнаграждение.

Предвид обстоятелството, че ищецът е освободен от заплащане на държавна такса при завеждане на делото, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на БРС дължимата държавна такса за разглеждането на иск, която е в размер на 64.75лева и съответната част на изплатеното от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице в размер на 200.00лева.

На основание чл. 242, ал. 1, предл. 2 от ГПК следва да бъде постановено предварително изпълнение на решението в частта относно присъденото на ищеца допълнително трудово възнаграждение и законната лихва върху него.

Воден от изложеното и на основание чл. 235 и чл. 236 от ГПК, Бургаският районен съд

Р ЕШ И:

                 ОСЪЖДА  Главна дирекция „Гранична полиция“ МВР, гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46, представлявана от Главен комисар С.К. – Директор, ДА ЗАПЛАТИ на А.Г.Г., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:*** – адв. С.К.,***, сумата от 1618.69лева/ хиляда шестстотин и осемнадесет лева и шестдесет и девет стотинки/ представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 224часа за периода 01.10.2016г. до 30.09.2019г.- разликата между положения нощен труд и преизчисления в дневен такъв с коефициент 1.143, ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 01.10.2019г. до окончателното изплащане.

                 ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ МВР, гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46, представлявана от Главен комисар С.К. – Директор, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ на А.Г.Г., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:*** – адв. С.К.,***, сумата от 420.00лева /четиристотин и двадесет лева/ разноски по водене на производството за адвокатско възнаграждение.

                 ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ МВР, гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46, представлявана от Главен комисар С.К. – Директор, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС гр. Бургас сумите от 200.00лева/ двеста лева/ за изготвената експертиза и 64.75лева /шестдесет и четири лева и седемдесет и пет стотинки/ държавна такса.

                 На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК допуска предварително изпълнение на решението.

                 Решението може да се обжалва пред Окръжен съд гр. Бургас в двуседмичен срок считано от постановяването му на 24.01.2020г.

                                                                                               Съдия: / п /

 

Вярно с оригинала

Ж. С.