№ 4133
гр. Варна, 29.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на шести
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Димитър Димитров
при участието на секретаря Милена Д. Узунова
като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело №
20213110117336 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод предявен от "****"
ООД гр.Варна, ул.**** № 33, ЕИК **** представлявано от Валентин
Вълканов-Управител чрез пълномощник юрисконсулт ****, против Ц. Г. К.,
ЕГН **********, иск с правно основание чл. 422 ГПК, за постановяване на
решение, с което бъде признато за установено по отношение на Ц. Г. К.,
ЕГН:**********, че в качеството си на потребител на В и К услуги, които се
отчитат по партида с абонатен номер ****, дължи на „****'" ООД сума в общ
размер на 45.64лв. (четиридесет и пет лева и 64ст.), представляваща 1/6 част
(съответстваща на припадащата се част от наследството на починалия й баща
**** ЕГН **********) от общата сума 273.85лв., която е сбор от главниците
за ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 23.08.2018г. до
26.07.2021г. на адрес гр.Варна, ул.**** № 20А; сума в общ размер на 5.08лв.
(пет лева и 08ст.), представляваща 1/6 част от обшата сума 30.50лв., която е
сбор от обезщетенията за забава върху тези главници за периода от
27.10.2018г. до 21.08.2021г., както и законната лихва върху главниците,
считано от датата на подаване на заявлението в съда-25.08.2021г. до
окончателното им плащане, за които суми е издадена заповед № 4462 от
26.08.2021г. за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 12342/2021г. по
описа на ВРС.
Обективирано е искане и съдът да се произнесе по сторените по
1
заповедното производство, по което е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК №4462 от 26.08.2021г., а именно:
заплатена държавна такса в размер на от 25лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50.00лв.
Ищецът основава исковата си молба на следните фактически твърдения:
Твърди се, че „****" ООД, в качеството си на В и К оператор съгласно чл.2,
ал.1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги (обн.ДВ бр.18 от 2005г., с поел. изм.), предоставя В и К услуги на Ц. Г.
К., ЕГН ********** за имот на адрес гр.Варна, ул.**** № 20А, която в
качеството си на потребител (като наследник на баща си ****) ги получава и
ползва на същия адрес. Ползваните В и К услуги на този адрес се отчитат по
партида с абонатен номер ****, чийто титуляр е ответникът.
Твърди се, че съгласно чл.5, т.6 от Общите условия за предоставянето
на В и К услуги на потребителите от В и К оператор „****" ООД
потребителите са длъжни да заплащат ползваните В и К услуги в срок, което
длъжникът не е правил. Съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия, ответникът е
длъжен да заплаща дължимите суми за използваните В и К услуги в 30-
дневен срок след датата на фактуриране, след изтичане на който срок той
изпада в забава.
Твърди се, че на 25.08.2021г. В и К операторът подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до Варненски районен съд
срещу К., въз основа на което било образувано ЧГД № 12342/2021г. по описа
на ВРС, ГК-49 състав. На 26.08.2021г. съдът издал заповед №1480 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която разпоредил на К.
да заплати на кредитора (сега ищец) сумата от сумата от 45.64лв.-
представляваща главница, дължима за периода от 23.08.2018г. до
26.07.2021г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
подаване на заявлението в съда до окончателното плащане, и сумата от
5.08лв.-представляваща обезщетение за забава върху тази главница, дължимо
за периода от 27.10.2018г. до 21.08.2021г.
Твърди се, че на 03.11.2021г. заявителят (сега ищец) бил уведомен, че на
основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК може да предяви иск за установяване на
вземането си.
В срока по чл.131 ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител
2
е депозирал в съда писмен отговор по предявения срещу него иск. Оспорва,
че е налице облигационна връзка между страните, както и че ответнтицата е
приела наследството на наследодателя си – собственик на водоснабдения
имот. Оспорва извършване на доставка на фактурираните количества ВиК
услуги. Оспорва посочените фактури в исковата молба и техническата
годност на СТИ.
В проведено открито съдебно заседание ищцовата страна поддържа
иска.
Ответникът, чрез назначен особен представител оспорва исковите
претенции.
От събраните по делото доказателства се установява от фактическа
страна следното:
В хода на съдебното производство бяха представени и приети следните
писмени доказателства: Общите условия за предоставянето на В и К услуги
на потребителите от В и К оператор „****" ООД, ведно с извадка от решение
№ ОУ-09 от 11.08.2014г. на ДКЕВР, ведно с два броя обяви; Извадка от
Решение № Ц-34 от 15.12.2017г. на КЕВР, ведно с два броя обяви; Извадка от
Решение № Ц-20 от 28.12.2018г. на КЕВР, ведно с два броя обяви; Извадка от
Решение № Ц-37 от 23.12.2019г. на КЕВР, ведно с два броя обяви; Извадка от
Решение № Ц-46 от 30.12.2020г. на КЕВР, ведно с два броя обяви; Справка за
недобора на частен абонат № **** до 21.08.2021г.; Справка по лице от
Служба по вписванията относно **** (****) ЕГН **********; Удостоверение
изх.№ **** от 04.02.2021г. за наследници на ****; справка по лице от агенция
по вписвания, констативен – двустранен протокол № **********,
констативен протокол № 31/26.07.2021 г., опис на отчети на абонат № **** от
23.08.2018 г. до 26.07.2021 г., констативен протокол № 1-76 от 16.06.2022 г.,
констативен протокол № 17 от 28.10.2020 г.; представеното от проц.
представител на ищеца писмо изх.№196/2022 г. издадено от ВРС, 16 състав.
От представените по делото доказатерства се установява, че **** (****)
ЕГН:********** е собственик на имот на адрес гр.Варна, ул.**** № 20А.
Установява се, че на 26.09.2020г. Неджибов е починал, като видно от
Удостоверение за наследници изх.№ **** от 04.02.2021г., един от неговите
наследници е ответницата Ц. Г. К..
Съдът приема за безспорно уснтавовено, че ответницата е приела
3
наследството на починалия собственик на водоснабдения имот.
Съгласно чл.8, ал.9 от Договора, ответникът се задължава да заплаща в
предвидените срокове на съответните търг. дружества, всички консумативни
разходи, вкл. и за вода.
От предоставената по делото справка за недобора се установява, че
процесният имот е водоснабден, като в ищцовото дружество е открита
партида абонатен №****.
От представен Констативен двустранен протокол се установява, че на
28.09.2015г. в присъствието на титуляра на партидата и наследодател на
ответницата – **** в имота е монтиран СТИ №36889 с нулеви показания и
сертификат за метрологична годност от 2015г.
От приложен Констативен протокол от 23.04.2020г. се установява, че на
служители на ищцовото дружество е осигурен достъп до имота и при
извършена проверка са установени показания на СТИ от 1143 куб.м.
От приложен Констативен протокол от 28.10.2020г. се установява, че на
служители на ищцовото дружество е осигурен достъп до имота и при
извършена проверка са установени показания на СТИ от 1165 куб.м.
От приложен Констативен протокол от 26.07.2021г. се установява, че на
служители на ищцовото дружество е осигурен достъп до имота и при
извършена проверка са установени показания на СТИ от 1205 куб.м.
От приложения опис на отчетите на абонат №**** се установява, че при
извършена проверка на 16.06.2022г., от страна на представители на ищцовото
дружество е прекъснато водоподаването, като е демонтиран СТИ №36889, с
показания към този момент от 4719 куб.м.
От заключението на вещото лице по допуснатата ССЕ се установява, че
са налице доказателства за извръшвани по процесната партида плащания,
като установения от вещото лице размер на задълженията е както следва:
общото задължение за главници за процесния период 23.08.2019г. до
28.01.2021г. възлиза на 273.85лв. с ДДС /като дължимата от ответтницата 1/6
е в размер от 45,65лв./, а размерът на дължимите лихвите за забава към
21.08.2021 г. възлиза на 26,94 лв. /като дължимата от ответтницата 1/6 е в
размер от 4,50лв./.
При така установените факти и обстоятелства по делото, съдът
4
възприе следните правни изводи:
Искът е предявен по реда на чл.415 от ГПК от заявителя срещу
длъжника в преклузивния месечен срок от уведомяването му за подаденото
възражение, поради което се явява процесуално допустим и следва да бъде
разгледан по същество.
С оглед характера на предявения иск, с който се иска съдебно
установяване на съществуването в полза на ищеца на вземане срещу
ответника, доказателствената тежест за установяване на вземането се носи от
ищеца, който следва при условията на пълно и главно доказване да установи
наличието на основание за възникване на вземането и неговия размер. По
конкретно предявения иск съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, за
разпределение на доказателствената тежест в процеса в тежест на ищеца бе да
докаже наличието на договорни отношения между страните, качеството си на
изправна страна по договора, а в тежест на ответника бе да докаже извършено
плащане за доставените услуги.
Съгласно пар. 1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги потребители на ВиК услуги са
юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти, за
които се предоставят ВиК услуги. С идентично съдържание е и текста на
разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Общите условия за предоставяне на ВиК
услуги на „****” ООД, гр.Варна.
В настоящия случай се установи по безспорен начин, че през процесния
период ползвател на водоснабдения обект е ответникът по делото, а преди
26.09.2020г. нейният наследодател и титуляр на партидата. Извършени са
няколко проверки на СТИ, предвид неосигуряване на регулярен месечен
доспът до имота, като тогава са е направен реален отчет на СТИ, монтирано в
обекта, съгласно приложените по делото и неоспорени от особения
представител на ответника карнет за отчитане на консумацията на ВиК
услуги в имота по партидата на абонат №****, както и приложените
Констативни протоколи за осигурен достъп.
Предвид горното, както и въз основа на приетите по делото писмени
доказателства следва да се приеме, че ответника Ц. Г. К. има качеството на
ползвател на ВиК услуги за процесния обект с адрес гр.Варна, ул.**** № 20А.
Между страните не се спори и че имотът е присъединен към водопреносната
5
мрежа.
Гореизложеното обуславя извода, че бе установено съществуването на
облигационно правоотношение, по силата, на което ответникът се е задължил
да заплаща потребеното количество вода. Същият е страна по договора и
негово е задължението да заплаща доставеното и потребено количество на
ВиК услуги.
Спорен е въпросът дали срещу абоната – ответник е налице възникнало
изискуемо задължение, дължимо към дружеството – ищец в резултат на
реално доставени му и потребени от него ВиК услуги.
На първо място ищецът следваше да установи, че претендираният обем
на ВиК услуги е реално доставен и съответно отчетен посредством
техническо средство, което е изправно и сертифицирано.
Възражението на ответника, че не е страна по договор за предоставяне
на ВиК услуги е частично основателно. От приложените по делото писмени
доказателства – карнет от отчет на инкасатор и Костативни протоколи, както
и от Справка по партидата на имота от Служба по вписвания при ВРС и
писмо изх.№196/2022 г. издадено от ВРС, 16 състав. се установява, че от
страна на ответницата не е налице отказ от приемане на наследството на
починалия титуляр на партидата. Съдът приема, че с конклудентни действия
отвеутницата е приела наследството на баща си, поради което притежава
качеството на потребител на ВиК услуга, поради което е била налична
облигационната връзка межде страните.
Процесният договор е от категорията на неформалните, т.е. за
действителността на същия не е необходимо той да се сключва при спазване
на определена форма. С присъединяване на процесния имот към
водопреносната и канализационна мрежи, между страните е възникнала
валидна облигационна връзка. Съобразно разпоредбата на чл.11, ал.7 от
ЗРВКУ одобрените от ДКЕВР Общи условия на договорите за предоставяне
на В и К услуги стават част от договорните отношения между страните ”ex
lege” в едномесечен срок от публикуването им. Видно от приложените
разпечатки от страници на печатни издания, Общите условия на ВиК са
надлежно публикувани, което обстоятелство е ноторно и служебно известно
на съда. Следователно същите са влезли в сила по отношение на всички
потребители на вода и ВиК услуги, включително спрямо ответника. С влизане
6
в сила на Общите условияи с оглед липсата на твърдения и доказателства, че
ответникът се е възползвал от правата по чл.71, ал.2 от ОУ, същите са станали
част от договорните им отношения.
Съгласно чл.2, ал.1 от ОУ потребители на ВиК услуги са изрично
посочените лица, като конкретно относима към настоящата хипотеза е
качеството им на собственик или ползвател на имота. Като се говори за
ползвател на имота се визира вещно право на ползване, а не фактическото
ползване на имота, който извод се следва еднозначно от чл.57 и чл.58 от ОУ.
Съгласно чл.2, ал.1, ал.3 от ОУ също така и наемателят на имот може да се
яви потребител на В и К услуги, като приложима в последната хипотеза е
чл.60 от ОУ.
Представени са по делото Общи условия за предоставяне на ВиК услуги
на потребителите от ВиК оператор „Водонабдяване и канализация” ООД –
Варна, одобрени с решение на ДКЕВР ОУ – 09 от 11.08.2014г. Представени са
доказателства за публикуването на Общите условия и в един централен и
един местен вестник, като влизането им в сила не е обусловено от писменото
им приемане от потребителите. Поради което и на основание чл.69 от Общите
условия, съдът приема, че Общите условия за влезли в сила след 30 дни след
първото им публикуване.
Установява се, че за периода от 23.08.2018г. до 26.07.2021г., е отчетено
количество от 119 куб.метра вода, поради което съдът приема, че именно това
е доказаното реално количество вода, което ответницата е ползвала и за което
дължи заплащане в полза на ищеца, пропорционално на правото й на
собственост във водоснабдения имот.
Поради липса на заплащане на дължимите суми в сроковете по чл.31,
ал.2 от Общите условия ответникът дължи и заплащане и на мораторна лихва
за забава върху всяко месечно плащане считано от съответния падеж до
21.08.2021г.
Поради горното съдът намира, че искът се явява основателен за отчетен
период
23.08.2019г. до 28.01.2021г. общото задължение за имота възлиза на
273.85 лв. с ДДС /като дължимата от ответницата 1/6 е в размер от 45,64лв. –
претендирана и доказана сума/, а размерът на дължимите лихвите за забава
към 21.08.2021 г. възлиза на 26,94 лв. /като дължимата от ответницата 1/6 е в
7
размер от 4,50лв., а за горницата до претендирания размер от 5,08 лева,
следва да бъде отхвърлен/.
Ответникът дължи и законната лихва върху съдебно признатото
вземане, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК – 18.06.2021г., до окончателното му изплащане.
По разноските:
С оглед изхода от спора следва да бъде уважено искането на ищеца за
присъждане на направените от него разноски в хода на производството,
съразмерно с уважената/отхвърлена част от иска. Ищцовото дружество е
представило списък с разноски както следва: сумата от 75 лв. за заплатената
държавна такса, в размер на 200 лв. за възнаграждение на вещо лице, сумата
от 300 лв. за възнаграждение на особен представител, съобразно
представените писмени доказателства. Съдът намира, че дължимото на ищеца
юрисконсултско възнаграждение на осн.чл.78, ал.8 ГПК да бъде определено в
размер от 150 лева. Следващите им се разноски следва да бъдат определени
съобразно уважената част от исковете предвид разпоредбата на чл.78, ал. 1 от
ГПК, т.е. сумата от 642,22лева. Имайки предвид установяване на вземанията
по издадената заповед за изпълнение, то следва да се постанови осъдителен
диспозитив за разноските направени в заповедното производство, съобразно
ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г., т. 12, които разноски следва да бъдат
присъдени съобразно размера до който вземанията по издадената заповед за
изпълнение са установени, а именно 66,44 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Ц. Г.
К., ЕГН **********, в качеството й на потребител на В и К услуги, които се
отчитат по партида с абонатен номер ****, дължи на „****" ООД сума в общ
размер на 45.64лв. (четиридесет и пет лева и 64ст.), представляваща 1/6 част
(съответстваща на припадащата се част от наследството на починалия й баща
**** ЕГН **********) от общата сума 273.85лв., която е сбор от главниците
за ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 23.08.2018г. до
26.07.2021г. на адрес гр.Варна, ул.**** № 20А; сума в общ размер на 4.50лв.
8
(четири лева и 50ст.), представляваща 1/6 част от обшата сума 26.94лв.,
която е сбор от обезщетенията за забава върху тези главници за периода от
27.10.2018г. до 21.08.2021г., както и законната лихва върху главниците,
считано от датата на подаване на заявлението в съда-25.08.2021г. до
окончателното им плащане, за които суми е издадена заповед № 4462 от
26.08.2021г. за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 12342/2021г. по
описа на ВРС, на основание чл.422 от ГПК, вр. чл. 415, ал.1 от ГПК, вр. чл.79,
ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, като отхвърля искът за установяване дължимост
на обезщетението за забава до претендирания размер от 5,08 лева.
ОСЪЖДА Ц. Г. К., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „**** –
Варна” ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
Район „****”, ул. „****” № 33, сумата от 642,22лева, представляваща
направени съдебно-деловодни разноски в исковото производство, както и
сумата от 66,44 лева в производството по ЧГД № 12342/2021г. по описа на
ВРС, съобразно уважената част от претенциите, на основание чл.78, ал.1 от
ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок,
считано от връчване на съобщението за обявяването му, ведно с препис от
съдебния акт.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9