РЕШЕНИЕ № 260106
гр. Пловдив 02.11.2020 г.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД търговска колегия, ХVІІ т.с.,
в публично заседание на 22 октомври 2020
г. в състав
СЪДИЯ : АНТОНИЯ РОГЛЕВА
при участието на секретаря БОРЯНА КОЗОВА, като разгледа
докладваното от съдията т.д. № 113/2020
г. по описа на ПОС, намира за установено
следното:
Съединени искове
по чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 327,
ал.1 от ТЗ, чл. 86 от ЗЗД.
Ищцовото дружество „А.П. - 2014“ ЕООД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к. Изгрев, бл. 139, вх.1, ет.9,
моли да се постанови решение, с което ответното дружество „ТОП ТРАНС 95“ ЕООД
ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление с. Белозем, община Раковски, Пловдивска област, ул. „Синчец“ № 18,
да бъде осъдено да му заплати 36 570.95
лв. – дължима цена с ДДС за доставка на горива и 11 133.80
лв. – обезщетение за забавено плащане, от които:
-
5 864.66 лв. – дължим остатък по ф. **********/15.7.16 г. на обща стойност
8825.66 лв. с ДДС, от която е платена сума от 2 961.00 лв., ведно с
обезщетение за забавено плащане в размер на 1 785.46 лв. за периода
11.02.17 до 11.02.20 г.;
-
9 386.12 лв. – по ф. **********/31.7.16
г. ведно с обезщетение за забавено плащане в размер на 2 857.56 лв. за периода
11.02.17 до 11.02.20 г.;
-
13 835.23 лв. – по ф. **********/15.8.16 г.
ведно с обезщетение за забавено плащане в размер на 4 212.05 лв. за периода 11.02.17 до 11.02.20 г.;
-
7 484.94 лв. – по ф. **********/31.8.16
г., ведно с обезщетение за забавено плащане в размер на 2 278.74 лв. за
периода 11.02.17 до 11.02.20 г.; ,
Ведно със законна
лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба – 12.02.20 г.
до окончателното плащане.
Претендира присъждане на разноски.
Ответното
дружество оспорва предявените искове и моли да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, както и наведените от страните доводи, намира за установено
следното:
Твърди се в исковата молба, че между страните са
съществували трайни търговски отношения, по силата на които ищецът е доставял
горива на ответника от обект на ищеца – бензиностанция с. Горно Александрово,
главен път. При зареждане на горивата
бил попълван опис и издаван касов бон, а два пъти месечно – на всяко 15-то и
последно число на месеца били издавани фактури, които ответното дружество
изплащало по банков път.
За м. юли и август 2016 г. ответникът спрял да изпълнява
поетите към ищеца финансови ангажименти, като имал просрочени задължения за
главница в общ размер на 36 570.95 лв. с ДДС по описаните фактури в
исковата молба.
Искът се предявява за дължимата главница ведно с
обезщетение за забавено плащане за период от три години назад от подаване на
исковата молба
Ответното дружество е подало отговор, в който оспорва
изцяло като неоснователни исковите претенции по основание и размер.
Възразява, че приложените фактури не са подписани за
получател и не са връчени на ответното дружество.
По отношение на приложените описи за заредени количества
горива се възразява, че положените подписи не принадлежат на посочените лица,
както и че лицата, вписани като шофьори не се намират в каквито и да било
отношения с ответното дружество.
Оспорват се представените с исковата молба служебни
бонове, като се възразява, че същите не удостоверяват зареждане с гориво на МПС
– собственост на ответника.
От страна на ищеца се оспорват изцяло възраженията в
отговора.
Оспорва се посочените количества горива да са закупени от
ответното дружество.
Излагат се доводи, че липсата на подпис на получател във
фактурите само по себе си не изключва осъществяването на сделките. Позовава се
на чл. 6, ал.1 от ЗСч, в който са посочени задължителните реквизити на
първичния счетоводен документ. В тази връзка се сочат фактури, издадени през м.
май и юни 2016 г., които не са подписани от представител на ответника, но са
били платени от него.
Оспорва се като невярно твърдението, че фактурите не са
връчени на ответното дружество. Твърди се, че всички фактури за закупени горива
са изпратени с куриерска фирма на адреса на управление на ответника и са
приети.
Твърди се, че между страните е било постигнато съглашение
за следния начин на отчитане на продаденото гориво: зареждане на автомобили,
посочени от ответното дружество на бензиностанцията на ищеца в с. Горно
Александрово, попълване на опис с посочване на дата, рег.номер на автомобила,
количество заредено гориво, имена на водача и подпис на същия, издаване на
фискален бон, прикрепен към оригинала на описа и на служебен бон, прикрепен към
втория екземпляр на описа, който е за продавача; фактуриране на продаденото
количество съобразно описите на 15-то и последно число от месеца и изпращане на
фактурата за извършените зареждания на гориво на седалището на ответника заедно
с оригинала на описа и фискалните бонове, съответно плащане от ответното
дружество по банков път.
Ответното дружество не било оспорило фактурите след
получаването им заедно с описите и фискалните бонове, като многократно било
искало отсрочка за плащанията.
Оспорват се възраженията, че вписаните лица в описите
като водачи на МПС нямали отношения с ответника. Сочи се, че едно от тези лица
е И.Г.П. - едноличен собственик към
момента на създаване на ответното дружество, а впоследствие съдружник заедно
със съпругата си. Друг водач бил П.Г.Г. – брат на управителя. Сочат се и
водачите Б.Г.П. и Н.А.Б., които
подписвали описи към фактури, платени от ответника.
Възразява се, че дори лицата, подписали описите за
зареждане с гориво, да не са били в трудовоправни отношения с ответника, то
ответното дружество не се е противопоставило веднага след узнаването,
осъществено с получаване на фактурите, към които са приложени и описите, с
което е потвърдило действията им.
Оспорват се твърденията, че подписите върху описите не
принадлежат на посочените лица като неоснователно.
Оспорват се твърденията, че служебните бонове не
удостоверяват извършено зареждане с гориво на МПС – собственост на ответното
дружество. Твърди се, че ищецът е издавал фискален бон при всеки случай на
продажба на гориво, независимо от факта, че липсва плащане, в съответствие с
чл.3, ал.3 от Наредба Н-18 от 13.12.06 г., като е прикрепвало същия към описа и
издадената въз основа на тях фактура, а издаденият служебен бон, кореспондиращ
изцяло с описа, е използван като вторичен счетоводен документ към екземпляна на
описа, съхраняван от ищеца.
По делото е назначена ССЕ, чието заключение се възприема
от съда като компетентно изготвено и неоспорено от страните.
От заключението на вещото лице се установява, че
процесните фактури са осчетоводени и при двете дружества, като са включени в
дневника за покупки на „ТОП ТРАНС 95“ ЕООД ЕИК ********* като облагаеми
доставки с право на пълен данъчен кредит, респ. ответното дружество е ползвало
данъчен кредит по същите.
Вещото лице е констатирало, че от ищцовото дружество са
издадени и други фактури за доставка на гориво, като общата стойност по тях
възлиза на 61 653.49 лв. с ДДС. От ответника са извършени плащания по
банков път на обща стойност от 25 082.54 лв., като остава неразплатена
част от 36 570.95 лв., дължима именно по процесните фактури.
Вещото лице е направило констатации и по отношение на
лицата, намиращи се в трудовоправни отношения с ответното дружество, подробно
посочени в таблица по т. 5 от заключението.
По делото е постъпила и справка от „СПИДИ“ АД по
отношение пратките, изпратени от „В. Транспорт“ ЕООД с получател – ответното
дружество. Представено е от ищеца и споразумение между ищцовото дружество и „В.
Транспорт“ ЕООД за правото за използване
платформата за изпращане на пратки, предоставена й в куриерска фирма „Спиди“,
като ищцовото дружество изпраща всякаква изходяща кореспонденция по куриерската
фирма, използвайки правата на „В. транспорт“ ЕООД.
Постъпила е и справка от ОДМВР-Пловдив, сектор „ПП“ за
регистрирани МПС на ответното дружество.
При така събраните доказателства съдът намира предявените
искове за изцяло основателни.
Неоснователни са възраженията на ответника, че процесните фактури не са му връчени и не
удостоверяват доставка на гориво, което да е получено от ответника. Основен
аргумент да не се възприеме това възражение е обстоятелството, че процесните
фактури са осчетоводени от ответника и са отразени в дневниците за покупки с
право на пълен данъчен кредит. Това обстоятелство само по себе си е равнозначно
на признание за реалното осъществяване на сделките и получаване на доставките
от страна на ответника.
Неоснователно е и възражението, че лицата, посочени в
съставените описи, не се намират в каквито и да отношения с ответното
дружество. Лицето И.Г. е съдружник и управител на ответното дружество, а по
отношение на всички останали се
установява от съпоставката между имената
на лицата, подписали описите, и констатациите на вещото лице относно наличието
на трудовоправни отношения с ответника, че същите са били в трудовоправни
отношения с ответното дружество към момента на изготвянето им.
Недоказано е възражението, че подписите, положени в
описите, не принадлежали на лицата, които са посочени за подписали се. Но освен
това, следва да се посочи, че дори и да се установи подобно обстоятелство, след
като фактурите са осчетоводени от ответника и по тях е ползван данъчен кредит,
то получаването на горивото е потвърдено от ответника при условията, посочени
във фактурите.
С оглед посоченото съдът намира за доказана претенцията
за заплащане на сумата 36 570.95 лв.
– дължима цена с ДДС за доставка на горива по процесните фактури.
Изцяло основателна е и претенцията за мораторно обезщетение
за период от три години назад от предявяването на иска. Падежът на задълженията
по всички фактури е настъпил през 2016 г., като с неплащането ответникът е
изпаднал в забава и дължи обезщетение за забавено плащане. По делото се
претендира такова обезщетение за периода от 11.02.17 до 11.02.20 г., която
претенция е основателна и следва да се уважи.
Видно от заключението на вещото лице, размерът на
дължимото обезщетение възлиза на 11134.72
лв., от които: 1 785.46 лв. –
върху дължимия остатък по ф. **********/15.7.16 г.; 2 857.56 лв. – върху
задължението по ф. **********/31.7.16 г., 4 212.40 лв. – върху задължението по ф. **********/15.8.16
г., 7 484.93 лв. – върху задължението по ф. **********/31.8.16 г.
При това положение претенцията за 11 133.80 лв. се явява изцяло основателна и следва да се
уважи.
С оглед изхода на делото в тежест на ответника следва да
се възложат разноските, направени от ищеца по представения списък в общ размер
на 4309 лв., данните в който изцяло кореспондират с материалите по делото.
Ето защо съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ТОП ТРАНС 95“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с. Белозем,
община Раковски, Пловдивска област, ул. „Синчец“ № 18, да заплати на „А.П. -
2014“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к.
Изгрев, бл. 139, вх.1, ет.9, сумите: 36 570.95 лв. – дължима цена с ДДС
за доставка на горива и 11 133.80 лв. – обезщетение за
забавено плащане, от които:
-
5 864.66 лв. – дължим остатък по ф. **********/15.7.16 г. на обща стойност
8825.66 лв. с ДДС, от която е платена сума от 2 961.00 лв., ведно с
обезщетение за забавено плащане в размер на 1 785.46 лв. за периода
11.02.17 до 11.02.20 г.;
-
9 386.12 лв. – по ф. **********/31.7.16
г. ведно с обезщетение за забавено плащане в размер на 2 857.56 лв. за периода
11.02.17 до 11.02.20 г.;
-
13 835.23 лв. – по ф. **********/15.8.16 г.
ведно с обезщетение за забавено плащане в размер на 4 212.05 лв. за периода 11.02.17 до 11.02.20 г.;
-
7 484.94 лв. – по ф. **********/31.8.16
г., ведно с обезщетение за забавено плащане в размер на 2 278.74 лв. за
периода 11.02.17 до 11.02.20 г.;
ведно със законна
лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба – 12.02.20 г.
до окончателното плащане,
ведно с направени по делото разноски в размер на 4 309 лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок
от връчването му на страните с въззивна жалба пред Пловдивски апелативен съд.
СЪДИЯ: