№ 76
гр. Търговище, 28.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IX СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Красимира Ив. К.
при участието на секретаря Красимира Ал. Кирилова
като разгледа докладваното от Красимира Ив. К. Гражданско дело №
20233530101570 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск за установяване право на собственост, с правно
основание чл. 124 ал.1 ГПК във вр. чл.79 ЗС.
Ищците -Р. А. Н. и Д. А. Я., са законните наследници на А. Я. К., род.
1934г. и починал на 01.03.2019 г.
На 01.03.1989 г. е сключен договор за покупко-продажба на недвижим
имот между Г. И. Г., като продавач и А. Я. К. и Д. А. Я. от друга страна, като
купувачи, като предмет на договора е недвижим имот с площ от общо 850
кв.м. /500 кв.м.-лозе + 350 кв.м. овощна градина/, който сега представлява
поземлен имот с идентификатор 73626.172.496, с адрес на поземления имот:
гр. Търговище, местност „Драката” с площ 715 кв.м., трайно предназначение
на земята - земеделска, категория 5, при съседи: 73626.172.497;
73626.172.924; 73626.172.499; 73626.172.501; 73626.172.498, номер по
предходен план 172496.
Видно от договора е, че владението на имота се предоставя в деня на
сключване на договора, а именно 01.03.1989.
От сключване на договора, до смъртта му - 01.03.2019 г., г-н К. владее
имота заедно със сина си - Д. А. Я., който продължава да го владее и след
смъртта му. Същевременно останалата в наследство част се владее от
наследниците на г-н К. - дъщеря му - Р. А. Н. и Д. А. Я., като към
осъществяваното след смъртта на г-н К. от наследниците му владение, следва
да се прибави и това осъществявано от праводателя им по правилата на чл. 82
от ЗС, т.е. въпросния имот се владее непрекъснато, както и към настоящия
1
момент считано от 01.03.1989, първо от г-н К. и сина му Д. А.о Я. съвместно,
а след смъртта му неговата част продължава да се владее от дъщеря му - Р. А.
Н. и Д. А. А..
С изненада, обаче, след справка в община Търговище, двамата ищци
установяват, че придобитият имот всъщност е записан като земи по чл.19 от
ЗСПЗЗ. Считат, че предвид дългия период на владение ищецът Д. Я. е
придобил ½ ид.ч. от имота въз основа на давност. Останалата ½ ид.ч. от
имота е придобита от ищцата Р. Н. и ищецът Д. Я. въз основа на наследство и
давностно владение. Това важи в още по-голяма степен след обнародване на
РЕШЕНИЕ № 3 от 24 февруари 2022 г. по конституционно дело № 16 от 2021
г. в ДВ бр. 18 от 04.03.2022 г., с което са отменени § 1, ал. 1 от Закона за
допълнение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г.; поел. доп.,
бр. 18 от 2020 г.) и на § 2 от заключителните разпоредби на Закона за
изменение на Закона за собствеността (ДВ, бр. 7 от 2018 г.) като
противоконституционни.
Като към момента на предявяване на исковата молба в съда е изтекъл
10-годишния период на давностно в владение. През целия период - от
01.03.1989 г. до настоящия момент владението се е осъществявало постоянно,
непрекъсвано, спокойно, явно и несъмнено, като не е било оспорвано от
никой.
Единственият начин да защитят правото си на собственост е ищците да
заведат установителен иск. Ищците имат правен интерес да установят факта,
че описаната земеделска земя е тяхна собственост, защото при това
отразяване в кадастралната карта и кадастралните регистри - че това са имоти
по чл.19 от ЗСПЗЗ /т.е. че е общинска собственост/, не са в състояние да
реализират правото си на собственост.
Молят съдът да постанови решение, с което да признае по отношение
на ответника – Община Търговище, че са собственици по давностно владение
и наследство на описания по-горе недвижим имот, а именно,че
Д. А. Я. - собственик на ¾ ид.ч. въз основа на давност и наследство, а Р.
А. Н. на ¼ ид.ч. въз основа на давност и наследство от процесния имот.
Редовно призовани ищците не се явяват и не изпращат представител в
открито заседание. Постъпила е молба с Вх.рег.№ 1663/23.02.2024 г. от
пълномощника им адв. Р. Р., който поддържа иска така, както е предявен и
моли с оглед заявеното от ответника в писмения му отговор признание на
иска, съдът да постанови решение, с което да уважи иска при признание на
иска, на осн. чл.237 ГПК. Не желаят присъждане на разноски.
Ответникът, редовно уведомен за исковата молба, подаде в срока и по
реда на чл.131 от ГПК писмен отговор, съгласно който счита иска за
допустим и с оглед приложените към исковата молба писмени доказателства
изразява изрично становище, че признава иска и няма възражения при
искане от ищцовата страна в съдебно заседание производството по делото да
2
приключи при условията на чл.237 ГПК.
В писмения си отговор ответникът е изложил допълнително следните
съображения:
След направена справка в отдел „Общинска собственост” при Община
Търговище, се установи, че ищецът владее имот идентификатор с №
73626.172.496 по Кадастралната карта за землището на гр. Търговище,
местност „Драка“, който е записан в Протоколно решение № 2 от 30.07.2008
г. на комисията, назначена съгласно чл. 19, ал. 2 от Закона за собствеността и
ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/, Приложение № 1 към Раздел II, т.
1, в която са включени „имоти, по отношение на които са допуснати
непълноти и грешки при определянето им като земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ”.
Съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗСПЗЗ, правото на собственост се доказва с
нотариални актове, делбени протоколи, протоколи на трудовокооперативни
земеделски стопанства, емлячни регистри, молби-декларации за членство в
трудовокооперативно земеделско стопанство, счетоводни книги за заплащане
на рента, протоколи и решения за оземляване, в това число и по Закона за
трудовата поземлена собственост от 1946 г. и правилника за неговото
приложение и други писмени доказателства. Приложено към исковата молба
е представен Договор за покупко-продажба на процесния имот.
Също така при извършена справка в отдел „Общинска собственост” при
Община Търговище, се установи, че за имот с идентификатор №
73626.172.496, няма подадени документи за придобиване на собственост
върху земеделска земя, находяща се в землището на гр. Търговище, местност
„Драка“, по реда на § 4 от Преходните и заключителни разпоредби към
Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
За гореописания имот няма съставен акт за общинска собственост.
При извършена проверка в отдел ТСУ при Община Търговище, се
констатира, че поземлен имот с идентификатор № 73626.172.496, по
кадастралната карта за землището на гр. Търговище, местност „Драка“,
попада извън строителните граници на населеното място, определени с
действащия ПУП-План за регулация, одобрен със Заповед № 336/09.07.1996 г.
В кадастралния план за местност „Драка“, изработен през 1987 г.,
поземлен имот с идентификатор № 73626.172.496, съответства с част от
поземлен имот с планоснимачен № 1496, записан в разписния лист към плана
на Анка Стойкова Иванова; и част от поземлен имот № 1497, записан на Г. И.
П..
Във връзка с гореизложената фактическа обстановка и предвид
приложените към исковата молба писмени доказателства, които
кореспондират изцяло с информацията за процесния имот, налична в Община
Търговище, ответникът ПРИЗНАВА ИСКА ЗА ОСНОВАТЕЛЕН.
Няма възражения по съществото на спора.
Редовно призован в открито заседание ответникът се представлява от
3
ст.юрк. Д. К., която моли да се постанови решение при признание на иска.
Съдът установи следното:
Ответникът, в писмения отговор ясно и недвусмислено е заявил, че
признава иска. Ищците, чрез своя упълномощен процесуален представител,
предвид признанието на иска от ответника, направиха в писмена молба
процесуално искане по реда на чл.237 ал.1 от ГПК съдът да се произнесе с
решение при признание на иска по реда на чл.237 ГПК.
С протоколно определение в същото съдебно заседание съдът прекрати
съдебното дирене и даде ход на устните състезания.
Съгласно чл.237 ал.2 от ГПК в мотивите на решението е достатъчно да
се укаже, че то се основава на признанието на иска. Признатото право не
противоречи на закона и добрите нрави и ответникът може да се разпорежда
с него.
Съдът счита, че са налице предпоставките на чл.237 от ГПК и следва да
постанови решение, което се основава на признанието на иска.
Доколкото страните нямат искане за заплащане на разноските по делото,
съдът не следва да се произнася по този въпрос.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на 1.Р. А. Н., ЕГН
**********, с адрес: гр.Търговище, ул. ***. Д. А. Я., ЕГН **********, с
адрес: гр. Търговище, ул. *** двамата чрез съдебен адрес и пълномощник: гр.
Търговище, бул. „Митрополит Андрей“ № 43, ет.1, адв. Р. Е. Р. от АК -
гр.Търговище, И на ОБЩИНА ТЪРГОВИЩЕ, гр. Търговище, пл.
“Свобода” №1, представлявана от *** на общината *** Д. И. Д., че 1. Р. А.
Н., ЕГН **********, е собственик на ¼ ид.част по давност и наследство и
2. Д. А. Я., ЕГН **********, е собственик на ¾ ид.части по давност и
наследство на следния недвижим имот, находящи се в местност “ДРАКА”
в землището на гр. Търговище, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 73626.172.496, с площ от 715 кв.м., трайно предназначение
на територията: Земеделска; начин на трайно ползване: Друг вид трайно
насаждение, при граници и съседи: ПИ с идентификатори: 73626.172.497;
73626.172.924; 73626.172.499; 73626.172.501; 73626.172.498; на осн. чл. 124
ал.1 предлож.2-ро ГПК във вр. с чл.79 ал.1 ЗС.
НЕРАЗДЕЛНА ЧАСТ от решението е скицата, приложена на лист 7 по
делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
4
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
5