№ 14670
гр. София, 04.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседА.е на
седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20221110120843 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. С........., с която против Ц. Й. В., ЕГН **********, с адрес: гр. С............. са
предявени по реда на чл. 422, вр. чл. 415 ГПК установителни искове с правно основА.е чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и с правно основА.е чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми: сумата от 3841,68 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с аб. № 79863,
находящ се в гр. С........., за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната
лихва от 28.07.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 511,61 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до
12.07.2021 г., сумата от 50,45 лв., представляваща цена за услугата дялово разпределение за
периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 28.07.2021 г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 10,28 лв., представляваща обезщетение за забава
върху цената за услугата дялово разпределение за периода от 31.07.2018 г. до 12.07.2021 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. №
44377/2021 г. по описа на СРС, 24 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение с ответницата като
собственик/ползвател на процесния имот, въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите без
да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период на ответницата топлинна енергия, като купувачът не е
заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на
топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на
1
публикуване на месечните дължими суми на интернет стрА.цата на ищцовото дружество, а
като не е сторила това, ответницата е изпаднала в забава, поради което дължи обезщетение
за забава върху главниците в посочените по - горе размери. Поддържа, че съгласно чл. 139
ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово
разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а
ЗЕ. Сочи, че в настоящия случай услугата дялово разпределение на топлинна енергия в
сградата се извършва от „Т.С.” ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение в съответствие с Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, за
което също се дължи възнаграждение. По изложените съображения моли за уважаване на
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата, чрез назначения му особен представител, е
депозирала отговор, с който оспорва предявените искове. На първо място заявява, че
исковата молба е нередовна, тъй като не е приложено пълномощно в полза на подалия я
юрисконсулт. Оспорва, че твърдяното количество топлинна енергия е действително
доставено до процесния имот, както и че ищецът е публикувал фактурите на интернет
стрА.цата си и общите си условия в местен ежедневник, каквито са изисквА.ята, предвидени
в закона. Твърди, че не дължи мораторна лихва, тъй като ищецът не е доказал, че е
публикувал общата фактура, от която дата да започне да тече 45-дневният срок за
изпълнение и длъжникът не е изпаднал в забава. Оспорва съществуването на договор между
ищеца и „Т.С.“ ЕООД. Прави възражение за погасяване на част от задълженията по давност.
Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на стрА.те,
съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
Със заявление от 28.07.2021 г. „Т.С.“ ЕАД е сезирало съда с искане за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Ц. Й. В. – П. за следните суми: сумата от
3841,68 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с
аб. № 79863, находящ се в гр. С........., за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законната лихва от 28.07.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 511,61 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2019 г. до 12.07.2021 г., сумата от 50,45 лв., представляваща цена за услугата дялово
разпределение за периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от
28.07.2021 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 10,28 лв., представляваща
обезщетение за забава върху цената за услугата дялово разпределение за периода от
31.07.2018 г. до 12.07.2021 г. С разпореждане от 12.08.2021 г. съдът е издал исканата
заповед за изпълнение, като в полза на заявителя е присъдена и сумата от 88,28 лв. -
държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като в срока по чл. 415,
ал. 1, т. 2 ГПК заявителят е предявил искове за установяване на вземА.ята си по исков ред.
Подадената искова молба, въз основа на която е образувано настоящото дело, е редовна,
2
като към нея е приложено пълномощно в полза на юрисконсулт П.Н. – л. 36 от делото,
поради което възражението на ответницата в обратен смисъл е неоснователно.
По делото е приет Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 105, том LLXII,
дело № 22523/1993 г., от който се установява, че на 02.09.1993 г. Ц. Й. В. и Г.Н.П. са
продали на И.Б.А. – син на първата от продавачите следния свой недвижим имот, придобит
по време на брака и представляващ семейна имуществена общност: апартамент № 11, стар
27 в гр. С.........., със застроена площ от 61.06 кв. м., заедно с избено помещение № 11 с площ
от 3.31 кв. м., заедно с 1.114 % идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху мястото, като продавачите са си запазили правото заедно и поотделно,
безвъзмездно да ползват процесния имот докато са живи.
Представен и приет е протокол от проведено на 08.05.2002 г. Общо събрА.е на етажните
собственици на адрес: гр. С............, на което е взето решение да се сключи договор с „Т.С.“
ЕООД за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ и са избрА. представители,
които да сключат договора от името на етажната собственост. Към този протокол е съставен
и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение,
като срещу процесния абонатен № 79863 е положен подпис за ответницата Ц. Й. В., който
не е оспорен по делото.
Представен и приет е договор № 3483 от 10.09.2002 г., сключен между ЕС на адрес: гр.
С........, като възложител и „Т.С.“ ЕООД като изпълнител за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия.
Приет е и договор № Д-0-67/03.06.2020 г., сключен между „Т.С.“ ЕАД – възложител и
„Т.С.“ ЕООД – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ. По силата на договора
възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост
или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изисквА.ята на
Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия,
одобрени от ДКЕВР с решение № 0У-024 от 10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на
възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
Приети са и писмени доказателства, представени от третото лице – помагач с молба от
05.06.2023 г., а именно: индивидуални справки за отопление и топла вода за период м. 05.
2018 г. – м. 04.2019 г. и за период м. 05.2019 г. – м. 04.2020 г. за абонатен № 79863 и клиент
Ц. Й. В., документ за отчет на уредите за дялово разпределение на топлинна енергия за
периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г., носещ подпис за клиент, неоспорен по делото, и
протокол за неосигурен достъп за отчет на уредите за дялово разпределение за периода м.
05.2019 г. – м. 04.2020 г.
От страна на „Т.С.“ ЕАД са представени също съобщения към фактури и извлечение от
сметка за процесния период.
За установяване доставката и цената на ТЕ, в хода на производството е изслушано
3
заключение на съдебно-техническа експертиза (СТЕ), неоспорено от стрА.те. От същото се
установява, че дяловото разпределение на топлинна енергия е извършвано от „Т.С.“ ЕООД;
за периода 01.05.2018 г. - 30.04.2019 г. е осигурен достъп до имота за отчет на уредите за
дялово разпределение, като в имота е имало три отоплителни тела с монтирА.
разпределители на ТЕ, в банята е имало отоплително тяло, свързано към ВОИ без монтиран
уред за дялово разпределение, за което служебно са начислени 1205,492 дялови единици и е
изчислена и начислена ТЕ, отдадена от отоплителни тела в имота – 12285,219 кВтч. Не е
начислявана ТЕ за отопление на имот от отоплителни тела в общите части като дял за имота.
За имота е начислен разход на ТЕ за отопление от сградна инсталация на база пълен
отопляем обем 150 м3 – 1567,083 кВтч, както и ТЕ за подгряване на вода за БГВ на база
отчет по водомер - 1 бр. За периода 01.05.2019 г. - 30.04.2020 г. не е осигурен достъп до
имота за отчет на уредите за дялово разпределение – в имота е имало три отоплителни тела,
свързА. към ВОИ, с монтирА. разпределители на ТЕ тип F59 (с дистанционно отчитане), по
които са направени отчети – 7879,000 дялови единици. В банята е имало отоплително тяло,
свързано към ВОИ без монтиран уред за дялово разпределение, за което служебно са
начислени 1325,167 дялови единици и е изчислена и начислена ТЕ, отдадена от отоплителни
тела в имота – 10537,559 кВтч. Не е начислявана ТЕ за отопление на имот от отоплителни
тела в общите части като дял за имота. За имота е начислен разход на ТЕ за отопление от
сградна инсталация на база пълен отопляем обем 150 м3 – 1972,500 кВтч, както и е
начислена ТЕ за подгряване на вода за БГВ на база начислен разход за едно лице. Според
вещото лице, дяловото разпределение на ТЕ за процесния имот за процесния период е
извършвано в съответствие с Методиката за дялово разпределение на ТЕ в СЕС,
Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването,
ДВ., бр. 34/24.04.2007 г., изм. ДВ, бр. 60/07.07.2020 г. и Наредба № ЕРД-04-1 от 12 март
2020 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр. 25/20.03.2020 г. Общата сума за прогнозно
начислена ТЕ възлиза на 4287,88 лв. За процесния период - 01.05.2018 г. - 30.04.2020 г. (с
отчитане на изравнителните сметки) главницата за ТЕ възлиза на 3810,83 лв. В посочената
сума не са включени изравнявА.я, корекции и просрочени задължения от предходни
периоди, както не са включени и стойности по фактури за извършване на услугата ДР на
ТЕ. Технологичните разходи в абонатната станция са отчислявА. от доставената в
абонатната станция топлинна енергия и са за сметка на „Т.С.“ ЕАД съгласно нормативната
уредба. Топломерът в абонатната станция е преминавал метрологични проверки на
13.04.2018 г. като не са констатирА. отклонения.
От изслушаната и приета съдебно – счетоводна експертиза (ССчЕ), оспорена от
ответницата, се установява, че няма данни за извършени плащА.я на сумите, предмет на
делото.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по чл. 415
ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Целта на ищеца е да се
4
установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземА.ята,
предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
За да се уважи искът за установяване вземане на ищеца за стойността на доставената
топлинна енергия и цена на услуга дялово разпределение по делото следва да се докаже, че
за процесния период между стрА.те е съществувало валидно правоотношение, по силата на
което ищецът се е задължил да доставя на ответницата топлинна енергия срещу задължение
на последната да заплаща стойността й, че ищецът е изпълнил своите задължения и е
доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за него съобразно с
действащата към съответния момент нормативна уредба, че е била извършена услугата
дялово разпределение на топлинна енергия в полза на ответницата, която е поела
задължение да заплати тази сума на ищеца и договорения размер на възнаграждението.
По отношение на акцесорните искове за обезщетение за забава в плащането на
главниците ищецът следва да установи, че главните задължения са възникнали, че е
настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на
спорните суми.
В тежест на ответницата е да докаже плащане.
Във връзка с възражението на ответницата за изтекла погасителна давност, в нейна тежест
е да докаже изтичане на законовоопределения давностен срок, а в тежест на ищеца е да
докаже настъпване на обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване на погасителната
давност.
По делото не е спорно, а се установява и от приетите доказателства, че през исковия
период процесният имот е бил топлофициран и че сградата - етажна собственост, в която се
намира, е била присъединена към топлопреносната мрежа.
Спорно на първо място е дали ответницата има качеството клиент на топлинна енергия за
процесния имот и абонатен номер през процесния период.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т. 42
от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно: физическо лице - собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството
си. Съгласно разпоредбата на чл. 153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“. След отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила
измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“,
което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“.
Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е
клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и
5
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена
за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3 ЗЕ. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, са собствениците и титулярите на огрА.ченото вещно право на ползване
върху имота. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат
и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения
имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване,
за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива
качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.
Сключването на договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК
доказателствени средства, например с откриване на индивидуална партида на ползвателя
при топлопреносното дружество (ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на
ОСГК на ВКС).
В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на огрА.ченото вещно право на
ползване са подразбирА.те клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирА. одобрените от ДКЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно
право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се
смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите
части на сградата топлинна енергия. Достатъчно е взето решение на Общото събрА.е на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки
етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.
Настоящият състав на съда приема, че ищецът е изпълнил доказателствената си тежест да
установи, че през процесния период ответницата е имала качеството клиент на топлинна
енергия, доставяна до процесния имот.
От представения по делото Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 105, том
LLXII, дело № 22523/1993 г., се установява, че на 02.09.1993 г. ответницата и Георги Петров
са продали на И.Б.А. процесния апартамент, като прехвърлителите са си запазили
правото на ползване върху имота, докато са живи. С оглед разясненията на посоченото
тълкувателно решение съдът приема, че именно ответницата в качеството си на вещен
ползвател на имота се явява клиент на топлинна енергия за битови нужди по аргумент на чл.
153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ и има задължение да заплаща стойността на доставената
от ищеца топлинна енергия в имота за исковия период. При учредено/запазено вещно право
6
на ползване собственикът на имота притежава т. нар. „гола собственост“ и докато
съществува правото на ползване за трето лице, той не би могъл да упражнява правомощието
да ползва вещта. С оглед на това и на основА.е чл. 57, ал. 1 ЗС задължен да посреща
разноските по ползването на имота, в частност за заплащане цената на доставената до имота
топлоенергия, е вещният ползвател. Отговорността на собственика на топлоснабдения имот
би възникнала от момента на прекратяване на вещното право на ползване по някой от
способите, уредени в Закона за собствеността и след надлежно уведомяване за това на
насрещната страна по правоотношението. Предвид горното и доколкото по делото не се
твърди и не се установява правото на ползване, възникнало в полза на ответницата да е било
погасено през процесния период (нещо повече - партидата за имота е на името на
ответницата, която се е подписала и в документите за отчет на уредите за дялово
разпределение на топлинна енергия, както и в протокола от общото събрА.е, на което
етажната собственост е взела решение за сключване на договор за извършване на услугата
„топлинно счетоводство“ с „Т.С.“ ЕООД), то именно ответницата е задължено лице за
заплащането на стойността на доставяната до жилището топлинна енергия при доказана
реална доставка/потребление. В случая вещното право на ползване се притежава от две
лица, но в договора за продажба имотът е отразен като придобит от продавачите (вещните
ползватели) в режим на СИО. Съгласно чл. 32, ал. 2 СК за задълженията, поети за нуждите
на семейството, съпрузите отговарят солидарно. Ето защо ответницата отговаря за целия
дължим размер на вземА.ята на ищеца, които са поети за нуждите на семейството, като
кредиторът може да търси вземането си от всеки от ползвателите в пълен размер.
Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители (клиенти) на топлинна енергия за битови
нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда
съдържА.ето на договора. Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия
при общи условия възниква между топлопреносното предприятие и потребителя (клиента),
по силата на закона - чл. 150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника –
потребител, включително и относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и
съдебната практика - решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. по описа на ВКС,
ІІІ г. о. С оглед тази нормативна уредба съдът приема, че между главните стрА. по спора за
процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия на ищеца от
2016 г., одобрени с решение № 0У-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувА. във вестник
„Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г., което правоотношение е възникнало по
силата на закона с оглед качеството на ответницата на вещен ползвател на имота през
процесния период. Публикацията на Общите условия не е предпоставка за възникване на
облигационното правоотношение за доставка на топлинна енергия, а има само
оповестителен характер и това, че по делото няма данни за публикация на Общите условия
в един местен ежедневник не влияе върху вече възникналото облигационно правоотношение
за доставка на топлинна енергия.
7
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и
в Наредбата за топлоснабдяването.
В чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради – етажна собственост, въз
основа на принципа за реално доставената на грА.цата на собствеността топлинна енергия,
като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните
единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирА. на
отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация.
От събрА.те по делото доказателства, вкл. от заключенията на приетите съдебно -
техническа и съдебно - счетоводна експертизи, които съдът кредитира по реда на чл. 202
ГПК и от документите, представени от „Т.С.“ ЕООД, се установява, че в процесния период в
имота е доставяна и потребявана топлинна енергия за отопление на имот, топлинна енергия,
отдадена от сградна инсталация и топлинна енергия за БГВ на стойност общо 3810,83 лв. (в
тази част съдът кредитира заключението на СТЕ, което е изчислило сумата без включени
изравнявА.я, корекции и просрочени задължения от предходни периоди). Тази топлинна
енергия е начислена при условията на установения по делото осигурен достъп до имота за
отчет на уредите за дялово разпределение за първия отоплителен сезон и служебно поради
неосигурен достъп за отчет на уредите за втория отоплителен сезон, за който неосигурен
достъп е съставен протокол съгласно изисквА.ята на закона. От СТЕ се установява, че
дяловото разпределение е извършено правилно съобразно нормативните изисквА.я, а
претендирА.те суми като стойност на доставена топлинна енергия са изчислени съобразно
пълния отопляемия обем на имота по проект и действащите през процесния период цени.
Заключението на СТЕ не е оспорено от стрА.те и е изготвено не само на база едностранно
съставени от ищеца частни документи (извлечение от сметка и съобщения към фактури), но
и въз основа на данните, предоставени на вещото лице от фирмата за дялово разпределение -
изравнителни сметки за потребена топлинна енергия в имота, отчети на уредите за дялово
разпределение и на документи, представени от топлофикационния район, т. е. изводът за
реално доставената до имота топлинна енергия и нейната стойност е направен не само въз
основа на представени от ищеца частни документи. Не са налице основА.я заключенията да
не бъдат взети предвид при формиране на фактическите изводи на съда. Поради което съдът
приема, че искът за главница е доказан по основА.е и по размер до сумата от 3810,83 лв.
От страна на ответницата своевременно е направено възражение за погасителна давност,
по отношение на което съдът намира следното:
Задълженията на потребителя за заплащане стойността на топлинната енергия са такива
за периодични плащА.я, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време
еднородни задължения, чийто падеж е уговорен в общите условия на ищцовото дружество,
като не е необходимо плащА.ята да са еднакви по размер (така ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк.
8
д. № 3/2011 г. по описа на ОСГК на ВКС). Същите се погасяват с изтичане на тригодишен
давностен срок. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо, а в чл. 114, ал. 2 ЗЗД е предвидено, че ако е уговорено
вземането да става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало.
Разпоредбата на чл. 116, б. „б“ ЗЗД предвижда, че давностният срок се прекъсва с
предявяване на иск относно вземането. Според Общите условия за продажба на топлинна
енергия от „Т.С.“ ЕАД от 2016 г., купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Тъй като настоящият иск се счита предявен от момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 28.07.2021 г., на основА.е чл. 422, ал. 1 ГПК – то в
случая от 28.07.2021 г. давността е прекъсната, като в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г.
срокът на погасителната давност е спрял да тече на основА.е чл. 3, т. 2 от Закона за мерките
и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрА.е от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на
ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.). Поради това,
погасени по давност биха били вземА.ята на ищеца, станали изискуеми преди 21.05.2018 г.
(с прибавяне на 69 дни, през които давност не е текла), каквито в случая не се претендират –
предвид, че вземането за м. май 2018 г. е станало изискуемо на 15.07.2018 г., поради което
възражението за погасителна давност е неоснователно. Ето защо искът за главница
за топлинна енергия е основателен за сумата от 3810,83 лв. и за периода 01.05.2018 г. –
30.04.2020 г., до който размер следва да бъде уважен, при липса на данни за извършени
плащА.я, като следва да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 3841,68 лв.
Като законна последица от уважаването на иска, върху главницата следва да се присъди и
законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 28.07.2021 г. до
окончателното плащане.
По претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия:
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г., приложими в случая,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1 и ал. 2 в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл.
33, ал. 4 обаче продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, т. е. ако не
са заплатени в 45 - дневен срок след издаване на обща фактура за отчетния период,
определена на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45 - дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Според чл. 32, ал. 2 след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния период
кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
9
сметки. Върху тези окончателно определени по размер суми въз основа на реалния отчет на
доставеното количество ТЕ клиентите дължат обезщетение за забава, ако не са заплатили
сумите в посочения в чл. 33, ал. 2 срок. Следователно, задълженията на ответника за
заплащане стойността на доставената енергия са възникнали като срочни, поради което
поставянето на потребителя в забава не е обусловено от отправяне на покана от страна на
кредитора или от публикуване на общата фактура на интернет - стрА.цата на дружеството. В
ОУ от 2016 г. падежът на задължението за заплащане стойността на ТЕ е изрично определен
– с изтичане на 45 - дневен срок след изготвяне на изравнителните сметки след края на
отоплителния сезон. Ето защо за главните вземА.я за периода м. 05.2018 г. – м. 04.2020 г.,
спрямо които приложение намират Общите условия на ищеца от 2016 г., в полза на ищеца
съществува вземане за мораторна лихва, начислена в периода 15.09.2019 г. – 12.07.2021 г., в
размер на 507,50 лв., определен по реда на чл. 162 ГПК чрез използване на лихвен
калкулатор и при съобразяване на ССчЕ, до която сума искът за мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия е основателен и следва да бъде уважен и да бъде отхвърлен
за разликата до пълния предявен размер от 511,61 лв.
По претенцията за услугата за дялово разпределение за процесния период:
По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото разпределение
на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от
Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС,
като съгласно ал. 2 на същите клаузи – клиентите заплащат на продавача стойността на
услугата дялово разпределение, извършвана от избрА.я от тях търговец.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена на
услугата дялово разпределение (извършвана от избран от клиентите търговец), като
стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане
уредите за дялово разпределение. В клаузата на чл. 36, ал. 2 от Общите условия 2016 г. е
предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по
подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от ДКЕВР, се урежда
съдържА.ето на договора за продажба на топлинна енергия между стрА.те, който на
основА.е чл. 20а ЗЗД има сила на закон за последните.
В случая, от събрА.те по делото писмени доказателства (договор между СЕС и ФДР за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, документи за главен
отчет и изравнителни сметки) се установява, че е сключен договор за дялово разпределение
между етажните собственици на топлоснабдената сграда и третото лице - помагач, както и
че през процесния период услугата е била извършвана от третото лице – помагач, поради
което искът е доказан по основА.е. Относно размера, който не се оспорва от ответницата, и
при съобразяване, че процесният период, за който се претендира цената на услугата е м.
06.2018 г. – м. 04.2020 г., т. е. няма вземА.я, които да са погасени по давност, съдът приема,
че искът за цената на услугата дялово разпределение на топлинна енергия следва да бъде
уважен изцяло за сумата от 50,45 лв., при липса на данни за плащане. Като законна
последица върху главницата следва да се присъди и законната лихва от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК – 28.07.2021 г. до окончателното плащане.
10
По иска за мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради
което акцесорната претенция за сумата от 10,28 лв. е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на разноски имат и двете стрА. съразмерно на уважената,
респективно отхвърлената част от исковете.
За исковото производство на основА.е чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца следва да бъде
присъдена сума в размер на 1588,93 лв. от общо претендирА.те съгласно списък по чл. 80
ГПК в размер на 1605,39 лв. (за държавна такса – 215,39 лв., 550 лв. – депозит за експертизи,
740 лв. – депозит за особен представител и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение,
определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащане на правната помощ, при съобразяване материалния интерес, фактическата
и правна сложност на делото), съразмерно с уважената част от исковете.
За заповедното производство на основА.е чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца се следват
разноски в размер на сумата от 136,86 лв. от общо 138,28 лв.
От страна на ответницата не се претендират разноски, поради което съдът не присъжда
такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. С........., срещу Ц. Й. В., ЕГН **********, с адрес: гр.
С.........., ап. 11, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основА.е чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Ц. Й. В., ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
*******, както следва: сумата от 3810,83 лв. - главница, представляваща стойност на
доставена топлинна енергия за топлоснабден имот: апартамент № 11, находящ се в гр.
С.........., с абонатен № 79863, за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната
лихва от 28.07.2021 г. до окончателното изплащане; сумата от 507,50 лв. – мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. – 12.07.2021 г. и сумата от
50,45 лв. – главница, представляваща цена на услуга дялово разпределение
на топлинна енергия за периода 01.06.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от
28.07.2021 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение
11
по чл. 410 ГПК от 12.08.2021 г. по ч. гр. д. № 44377/2021 г. по описа на СРС, ГО, 24 състав,
като
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. С........., срещу Ц. Й. В., ЕГН **********, с адрес: гр. С.........., ап. 11, по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основА.е чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, за признаване дължимостта на стойност на топлинна енергия за сумата над 3810,83 лв.
до сумата от 3841,68 лв., мораторна лихва върху нея за сумата над 507,50 лв. до сумата от
511,61 лв. и мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия в размер на 10,28 лв. за периода 31.07.2018 г. – 12.07.2021 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 12.08.2021 г. по ч. гр. д. №
44377/2021 г. по описа на СРС, ГО, 24 състав.
ОСЪЖДА Ц. Й. В., ЕГН **********, с адрес: гр. С.........., ап. 11, да заплати на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С........., на основА.е чл. 78, ал.
1 и 8 ГПК, сумата от 136,86 лв. - разноски за ч. гр. д. № 44377/2021 г. по описа на СРС, ГО,
24 състав, и сумата от 1588,93 лв. - разноски за исковото производство, съразмерно с
уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД като трето лице - помагач на
страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12