Р Е Ш
Е Н И Е
№423
30.11.2023г. град Стара Загора
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският
административен съд, ІI състав, в публично съдебно заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
при секретар Ива Атанасова
и с участието на прокурора
като разгледа докладваното от съдия
Г.ДИНКОВА административно дело № 246 по описа за 2023г.
Производството е с правно основание чл. 145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 118, ал. 1 и
ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване
/КСО/.
Образувано
е по жалба от А.Д.К. ***, подадена чрез адвокат Л.Д., против Решение №
1040-23-26 от 31.03.2023г на директора на Териториално поделение на Националния
осигурителен институт Стара Загора /ТП на НОИ Стара Загора/, с което е
отхвърлена като неоснователна жалбата й против разпореждане №
О-23-999-00-********** от 10.02.2023 г. на ръководителя по изплащането на
обезщетенията и помощите при ТП на НОИ
Стара Загора и разпореждането е потвърдено изцяло. В жалбата се съдържат
оплаквания за постановяване на оспореното решение и на потвърденото с него
разпореждане в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и
допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се, че неправилно е било
отказано отпускането на парично обезщетение за общо заболяване. Според
жалбоподателката за периода от датата на незаконното й уволнение до датата на
възстановяване на предишната длъжност трудовото правоотношение не се счита за
прекратено, осигуряването й не е прекъснато, поради което изискването за
осигурено лице по смисъла на чл.40 ал.1 от КСО е изпълнено към датата на
издаване на болничния лист и има право на парично обезщетение за майчинство. От
съда се иска отмяна на оспореното решение на директора на ТП на НОИ Стара
Загора и на потвърденото с решението разпореждане на ръководителя по
изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ Стара Загора като се
постанови акт за признаване правото на парично обезщетение или преписката се
върне на административния орган за произнасяне по същество.
Ответникът по жалбата – директор на
Териториално поделение на Националния осигурителен институт Стара Загора, чрез
процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и
отправя искане за отхвърлянето й като такава.
Въз
основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа
страна:
Жалбоподателката
А.К. започва да упражнява трудова дейност при осигурителя „Маркони-МДС“ ЕООД,
гр. Павел баня от 13.09.2021 г. През месец май 2022 г. й е издаден болничен
лист за периода от 31.05.2022 г. до 14.06.2022 г., представен на работодателя.
Изплатено е обезщетение по болничен лист Е20221141570. Не се спори, че за
периода от 15.06.2022 г. до 03.08.2022 г. е полагала труд. Със Заповед № 12 от
04.08.2022 управителят на „Маркони –МДС“ е прекратил трудовия й договор на
основание чл.328, , ал.1 т.3 от Кодекса на труда, считано от 04.08.2022 г.
Заповедта е получена на 28.09.2022г. По искова молба от А.К. е образувано
гр.д.№ 2364/ 2022г по описа на Районен съд Казанлък. С влязло в сила на 12.01.2023г решение №
608/16.12.2022 г. по делото уволнението на А.К. е признато за незаконно,
отменено на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ и тя е възстановена на преди
заеманата от нея длъжност при осигурителя „Маркони -МДС“. Със заповед № 2 от
01.02.2023 г. е възстановена на работа.
За
периода от 04.08.2022 г. до 11.08.2022 г. няма издавани болнични листи на
жалбоподателката. На 09.02.2023 г. в ТП
на НОИ гр. Стара Загора от осигурителя „Маркони-МДС“ ЕООД е представено
удостоверение, приложение № 9 към болничен лист № Е20222803199, издаден с
причина общо заболяване за периода от 12.08.2022 г. до 26.08.2022 г.
включително, приложение № 9 към болничен лист № Е20221141606, издаден с причина
бременност за периода от 27.08.2022 г. до 10.10.2022 г. включително, приложение
№ 9 към болничен лист № Е20221141634, издаден с причина бременност за периода
от 11.10.2022 г. до 12.10.2022 г. включително, приложение № 9 към болничен лист
№ Е202222323266, издаден с причина майчинство за периода от 13.10.2022 г. до
23.11.2022 г. включително и болничен лист № Е20220380760, издаден с причина
майчинство за периода от 24.11.2022 г. до 08.01.2023 г. включително. От
12.08.2022 г. болничните са без прекъсване до 09.01.2023 г.
С
Разпореждане № 0-23-999-00-********** от 10.02.2023 г. на Ръководителя по
изплащане на обезщетенията и помощите, на основание чл. 40, ал. 3 от КСО и чл.
47, ал. 1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от ДОО, е отказано
отпускане на парично обезщетение за майчинство по болничен лист № Е20222323266
за периода от 13.10.2022 г. до 23.11.2022 г. включително. Разпореждането е
съобщено на А.К. на 16.02.2023г и е обжалвано от нея на 02.03.2023г.
С
оспореното в настоящото производство Решение № 1040-23-26 от 31.03.2023 г.,
постановено в производство по чл.117 от КСО, директорът на ТП на НОИ Стара
Загора, е отхвърлил като неоснователна подадената от А.К. жалба против
Разпореждане № О-23-999-00-********** от 10.02.2023 г. на Ръководителя по
изплащане на обезщетенията и помощите. Решаващият административен орган след
извършена допълнителна проверка е възприел изцяло мотивите от фактическо и
правно естество, изложени в разпореждането. Взел е предвид писмо изх. №
ОЗО-М/28.03.2022 г., с което управителят
на „Маркони МДС“ ЕООД сочи, че за периода от 04.08.2022 г. до 12.08.2022 г. А.К.
не се е явила на работа, без уважителна причина за това и без разрешение от
работодателя, както и че няма постъпила молба за ползване на платен или
неплатен отпуск за този период. Обоснован е извод, че не попада кръга на осигурените лица по смисъла на чл.
40, ал. 1 от КСО към началото на временната неработоспособност - 13.10.2022г. Прието е, че в периода на незаконно уволнение
не е осигурена за риска „общо заболяване и майчинство", тъй като за това
време не се дължат осигурителни вноски за този осигурителен риск, макар по
силата на чл.9, ал.3, т.1 от КСО това време се зачита за осигурителен стаж, но
само при пенсиониране. Решение №1040-23-26 от 31.03.2023 г. на Директора на ТП
на НОИ – Стара Загора е изпратено на жалбоподателката
и получено лично от нея на 07.04.2023 г., видно от приложената на л. 13 по
делото обратна разписка.
Представени
и приети като доказателства по делото са документите, съдържащи се в
административната преписка по издаване на оспореното решение и на потвърденото
с него разпореждане, както и допълнително представените съдебни актове и
съобщения по гр.д.№ 2364/ 2022г по описа на Районен съд Казанлък. За писмо изх.
№ ОЗО-М/28.03.2022 г. от управителя на „Маркони МДС“ ЕООД е открито
производство по оспорване на истинността му.
По
делото бе допуснато и събирането на гласни доказателства, чрез разпит в
качеството на свидетел на П. М. Д.. Свидетелят, който заяви, че живее на
съпружески начала с жалбоподателката, твърди, че тя е работила по трудово
правоотношение във фирма Маркони от 13.09.2021г., като последният й работен ден
е бил на 11.08.2022г. Отсъствала е от работа само по медицински причини, за
което е представяла болнични листи. На 12.08.2022г. е била в болнични, като
издаденият болничен лист предала във фирмата чрез брат си, който също работел
там. На 27.09.2022г. е получила обаждане от счетоводителката на фирмата с
питане защо изпраща болнични листове след като вече е уволнена. Във връзка с
тази информация си е уговорила среща с управителя за следващия ден –
28.09.2022г, на която е присъствал и свидетелят. На тази среща управителят на
фирмата е връчил на жалбоподателката заповедта за уволнение от дата
04.08.2022г. и са й били върнати непризнатите болнични листи.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка
на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168,
ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, направи следните правни изводи:
Оспорването,
като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения
срок по чл.118, ал. 1 от КСО и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и
контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Оспореното решение №1040-23-26 от
31.03.2023 г. е
постановено от материално и териториално компетентния по смисъла на чл. 117,
ал. 1, т. 2, б. „д” от КСО административен орган - директор на ТП на НОИ Стара
Загора, в предвидената в чл. 59, ал. 2 от АПК форма и покрива изискванията за
съдържание на фактическите и правни основания за неговото издаване.
Не се
установяват допуснати в хода на административното производство по издаване на
обжалваното решение и на потвърденото с него разпореждане съществени нарушения
на административнопроизводствените правила, които да доведат до отмяна на акта
на самостоятелно основание.
Основният спорен въпрос по делото се
свежда до наличието на законовите предпоставки, съдържащи се в нормата на чл.40
ал.1 от КСО, за да има право жалбоподателката на обезщетение за временна
неработоспособност поради майчинство по болничен лист № Е20222323266 за времето
от 13.10.2022 г. до 23.11.2022 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от КСО, осигурените лица за общо
заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение
за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване,
ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Наличието на изискуемия осигурителен стаж е несъмнено, но другата
предпоставка за отпускане на търсеното от К. обезщетение не е налице – тя не е
осигурено лице за конкретния осигурителен риск. Съгласно § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните
разпоредби на КСО осигурено лице е физическо лице, което извършва трудова
дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1,
и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето,
което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите
по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5 от КСО.
Приложимата спрямо
конкретната фактическа обстановка е нормата на
чл.9
ал.3 т.2 от КСО, относима към лица без работа поради уволнение, което е
признато за незаконно от компетентните органи.
Тази норма правилно е послужила като основен аргумент при постановения отказ за отпускане на парично
обезщетение за майчинство. Спорният въпрос е относно осигуряването на жалбоподателката за
общо заболяване и майчинство в периода от датата на признатото за незаконно
уволнение до датата на възстановяването й на работа. Прекратяването на
трудовото й правоотношение от 04.08.2022 г е признато за незаконно с влязъл в
сила съдебен акт. За периода 04.08.2022г. до 30.01.2023г. от Персоналния
регистър на осигурените лица /л.39-41 по делото/ за А.К. се установява вид
осигуряване „неправилно отстранен и незаконно уволнен“, т.е. периодът на
незаконно уволнение е деклариран с начало 04.08.2022г до 30.01.2023г. и това
обстоятелство не е опровергано в съдебното производство. Така последиците му обхващат процесния болничен
лист № Е20222323266 с причина майчинство за периода от 13.10.2022 г. до 23.11.2022
г. включително. В тази връзка е без правно значение верността на оспореното
писмо изх.№ 030-М от 28.03.2023г на управителя на „Маркони МДС“ ЕООД.
Законосъобразно е
прието от ответния административен орган, че по аргумент от §1 т.3 изречение
второ във връзка с чл.9 ал.3 т.2 и ал.5
от КСО жалбоподателката не е осигурено
лице за общо заболяване и майчинство. С разпоредбата на чл.9, ал.5 от КСО
законодателят е определил изрично за кои осигурителни рискове подлежат на
осигуряване лицата, за които е налице някоя от хипотезите на чл.9, ал.3 от КСО
- работодателите дължат осигурителни вноски само в размерите на фонд „Пенсии“,
съответно фонд „Пенсии за лицата по чл.69“ и за ДЗПО и Учителския пенсионен
фонд. Следователно за периодите от време по чл.9. ал.3 от КСО лицата не са
осигурени за риска „общо заболяване и майчинство", тъй като за това време
не се дължат осигурителни вноски за този осигурителен риск. Отнесена към
конкретния случай, тази правна регламентация обуславя извод, че за периода от 13.10.2022
г. до 23.11.2022 г. включително жалбоподателката не е осигурено лице за този
осигурителен риск.
По тези съображения Разпореждане №
0-23-999-00-********** от 10.02.2023 г. на Ръководителя по изплащане на
обезщетенията и помощите при ТП на НОИ Стара Загора, и потвърждаващото го
решение на директора на ТП на НОИ Стара се явяват законосъобразни, като
издадени от компетентен орган при спазване на изискваниятa за
форма и съдържание на административните актове, при липса на допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при правилно
приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Подадената
срещу тях жалба с претенцията да бъде изплатено обезщетение за временна
неработоспособност следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При
този изход от спора на основание чл.143, ал.3 от АПК ответната страна има право
на разноски, поискани своевременно от участвалия по делото процесуален
представител, поради което в полза на ТП на НОИ гр. Стара Загора следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв, определен съгласно
чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за
заплащане на правната помощ.
Водим
от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК,
Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на А.Д.К. ЕГН ********** ***, против Решение № 1040-23-26 от
31.03.2023г на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен
институт Стара Загора, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата й против
разпореждане № 0-23-999-00-********** от 10.02.2023 г. на ръководителя по
изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ Стара Загора и разпореждането е потвърдено
изцяло.
ОСЪЖДА А.Д.К. ЕГН ********** *** да
заплати на ТП на НОИ гр. Стара Загора, бул. „Руски“ №44, сумата от 100.00 лв.
/сто лева/ за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ
: