РЕШЕНИЕ № 261884
гр. Пловдив, 23.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното
заседание на двадесет и двадесет и четвърти ноември две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА
ДЪБОВА
при
секретаря Петя Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 14811 по
описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано
по предявени от “ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, е
предявил против Н.Г.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, кумулативно обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с
чл. 318, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на паричните притезания,
удостоверени в Заповед № 6585/18.07.2019 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 11716/2019 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, ХХII граждански състав, както следва: сумата от 241, 27 лв., представляваща стойност на топлинна енергия,
доставена за периода от 01.01.2018 г. до 30.09.2018 г. по партидата на длъжника
за обект на потребление, находящ се в гр. П., **** и сумата в размер на 14, 21
лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 02.03.2018
г. до 14.07.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на постъпване на заявлението в съда – 15.07.2019 г. до окончателното й
изплащане.
Ищецът твърди, че по силата на договор за
покупко-продажба на топлинна енергия, сключен при Общи условия, е доставил до
обект, находящ се в гр. П., ****, топлоенергия за периода от 01.01.2018 г. до
30.09.2018 г. Поддържа, че ответникът има качеството на клиент на топлоенергия
в качеството му на собственик на топлоснабдения имот и е длъжен да заплаща
дължимите суми за доставена топлинна енергия и сумата за дялово разпределение в
30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В изпълнение на
задълженията си ищецът доставил до сградата, а търговецът, извършващ дялово
разпределение на топлинна енергия – „Нелбо“ ЕАД, разпределил за имота на ответника
топлинна енергия за отопление, за битово горещо водоснабдяване и топлинна
енергия, отдадена за сградна инсталация. Поради забава за заплащане на
главницата претендира и обезщетение за забава за всеки месец от процесния
период. По така изложените съображения моли за уважаване на предявените
установителни искове и присъждане на сторените в производството
съдебно-деловодни разноски.
Ответникът Н.Г.Ч., чрез адв. В.Х., е
депозирал, в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, отговор на
исковата молба, в който се излагат доводи за нейната неоснователност. Твърди,
че в имота собственост на ответника, находящ се в гр. П., ****, няма
отоплителни тела, включително и лири, тъй като последните са демонтирани през
2005 г. Поддържа, че не ползва топлинна енергия, както и топла вода. Тъй като
демонтажът на отоплителните тела е извършен преди 14 години, ответникът не
разполагал с протокол, установяващ това обстоятелство. Сочи, че
обстоятелството, че в имота липсват отоплителни тела и лири, е известно на
ищцовото дружество, което през целия период е начислявало единствено сума,
дължима за сградна инсталация, в размер от около 25 лв. месечно. Счита, че
липсва основание за начисляване на сумата от 181, 01 лв. за периода от
01.01.2018 г. до 31.01.2018 г. за топлинна енергия, тъй като такава не е
доставяна, както и за сградна инсталация в по-висок размер от този, начисляван
за останалите месеци. Счита, че липсва основание за начисляване на главници за
месеците февруари и март, както и лихви за останалите месеци, тъй като
ответникът заплащал дължимите суми в срок. Твърди, че монтираните топломер и
електромер в абонатната станция на адреса в гр. П., ****, не са минали последващ
метрологичен контрол. Абонатната станция не била въведена в експлоатация с
разрешение за ползване (Акт № 16). Сочи, че сумите не се дължат и поради липса
на точно определена по качество и количество топлинна енергия. По така
изложените съображения моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на
разноски.
Съдът, като съобрази събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 318 ТЗ и чл. 86 от ЗЗД във вр. с чл. 415, ал. 1,
т. 3 ГПК.
Договорът за доставка (продажба) на топлинна енергия се счита за сключен
с конклудентни действия – арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), а
топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи
условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с
битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото
им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите –
арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ. От представените в производството по делото
доказателства – препис на два ежедневника, в които са били публикувани общите
условия на дружеството, се установява, че е спазена процедурата, установена в
Закона за енергетиката досежно влизане в сила на последните.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за доставка на
топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е
учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е
встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.
С доклада по
делото съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване,
че ответникът Н.Г.Ч. е собственик на
имот, находящ се в гр. П., ****. Това
обстоятелство се установява и от приложения по делото нотариален акт
Следователно между страните е възникнало правоотношение по договор за
покупко-продажба (доставка) на топлинна енергия.
Правното действие на сключения договор за продажба
попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно
правоотношение е възникнало между търговец и физическо лице и за тях следва да
се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този
договор не е търговска сделка, тъй като негов предмет представлява вещ за лично
потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачът е физическо
лице. По това гражданско правоотношение за ищеца са породени две основни
облигаторни задължения – да прехвърли правото на собственост върху описаните
във фактурите стоки и да предаде тяхното владение на купувача, а за ответника –
да заплати уговорената продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110,
ал. 2 ЗС), предмет на договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.
Договорът е сключен при предварително установени от
ищеца общи условия – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
При релевираните в исковата молба твърдения
възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на три групи
материални предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително
правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на
което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху
процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати
уговорената продажна цена и 2) продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното
количество на купувача.
Ищецът е представил препис – извлечение от сметката на
ответната страна, издадена от негов представител, в които са обективирани
претендираните вземания за доставена топлоенергия за периода от 01.01.2018 г. до
30.09.2018 г. Тази справка не представлява
доказателство за удостоверените в нея правнорелевантни обстоятелства, тъй като
тя представлява частен свидетелстващ документ по смисъла на чл. 180 ГПК,
обективираща изгодни за нейния издател факти. В този смисъл тя притежава само
формална доказателствена сила за обстоятелството, че съдържа удостоверително
изявление, направено от субекта, сочен като неин издател.
По делото е изслушано заключението
на вещото лице по приетата като компетентно изготвена и неоспорена от страните
съдебно-техническа експертиза. След анализ на фактите, отразяващи доставената и
отчетена топлинна енергия, вещото лице изяснява, че жилищния блок в гр. П., **** е включен към топлопреносната мрежа на „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД, като през процесния период в блока е ползвана топлоенергия
за отопление и битово горещо водоснабдяване. Посочено е, че през процесния
период отчитането на топлоенергия по топломера в абонатната станция е
извършвано чрез преносим терминал ежемесечно, като количеството топлинна
енергия, намалено със загубите е подавано на „Нелбо“ ЕАД за разпределение на
потребители. Вещото лице е изяснило, че топлоенергията, отдадена от сградна
инсталация, се определя от топлинния счетоводител по формулата на т. 6.1.1. на
„Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради етажна
собственост“, приета на основание чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007
г. за топлоснабдяването, като се разпределя пропорционално на проектните
отопляеми обеми на имотите. Експертизата е установила, че за имота на ответника
проектният отопляем обем е 134 куб.м, като за целия процесен период е
разпределена 0, 83693 MWh топлинна енергия за сградна инсталация. Вещото лице е
установило, че за периода от 01.01.2018 г. до 31.01.2018 г., поради
неосигуряване на достъп до имота на ответника, се е считало, че има монтирани
три броя отоплителни тела, на които се е начислявала топлоенергия за отопление
по максимална нормативна мощност, като в следващите месеци топлоенергия за
отопление не е начислявана. Установено е, че в имота на ответника няма
монтирано устройство за отчитане на топла вода и такава не е начслявана.
Експертизата е дала заключение, че няма разлика между разпределеното от
топлинния счетоводител количество топлинна енергия и начисленото от ищцовото
дружество, като начинът на разпределение и начисление на топлинната енергия е в
съответствие с методиката.
От приетото по делото заключение на съдебно –
счетоводната експертиза, изготвено на основание установеното от
съдебно-техническата експертиза, представените от ищцовото дружество начислени
количества топлинна енергия, при съобразяване на нормативно определената цена
за топлинна енергия за битови нужди, се установява, че претендираната главница
и законна лихва съответстват на установените такива. Вещото лице посочва, че
стойността на отдадената топлинна енергия за сградна инсталация е за сумата от
83, 27 лв., на топлинната енергия за отопление е за сумата от 266, 56 лв. като
е начислена и такса за услуга дялово разпределение от 7, 05 лв. Вещото лице е
установило, че от общата стойност на задълженията от 356, 88 лв. с ДДС, е
останала непогасена сумата от 241, 27 лв., тъй като ответникът е заплатил за
процесния период сумата от 115, 61 лв., с която са погасени частично
задълженията по фактура № **********/31.01.2018 г. Вещото лице е установило, че
за м. 01.2018 г. по фактура № **********/31.01.2018 г. е начислена топлоенергия
за сградна инсталация в размер от 23, 10 лв. и топлоенергия за отопление в
размер на сумата от 222, 13 лв., или общата стойност на топлинната енергия по
фактура е 245, 23 лв., като е включена и такса за дялово разпределение от 1, 95
лв. Общата стойност по фактурата, след включване на ДДС, е установена на 296,
62 лв. Експертизата е установила, че за м. 02.2018 г., м. 03.2018 г. и м.
04.2018 г. е начислявана топлинна енергия за сградна инсталация и такса за
услуга дялово разпределение, а за периода от м. 05.2018 г. до м. 09.2018 г.
единствено такса за услуга дялово разпределение. Вещото лице е установило, че
за процесния период не са издадени изравнителни сметки. Определен е размерът на
обезщетението за забава за периода от 02.03.2018 г. до 14.07.2019 г. от 14, 21
лв.
При така
установените факти и въз основа на извършения анализ, съобразявайки се с установеното
от допуснатите и приети по делото съдебно-техническа и съдебно-счетоводна
експертиза съдът достигна до извод, че реално
доставената топлинна енергия за процесния период е на цена от 83, 27 лв.,
представляваща стойността на доставена топлинна енергия, отдадена за сградна
инсталация.
Съдът намира, че количеството на доставената топлинна
енергия е правилно определено от топлинно дружество по реда на „Методиката за
дялово разпределение на топлинна енергия в сгради етажна собственост“, приета
на основание чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването, в който смисъл са изводите на вещото лице по изслушаната
съдебно-техническа експертиза.
Следва да се изясни, че изчисленията са извършвани от
трето на процесното материално
правоотношение лице – „Нелбо“ ЕАД, като съдебно-техническата експертиза е
установила, че дружеството, извършващо дяловото разпределение на доставената до
абонатите топлинна енергия в края на всеки отоплителен сезон, изчислява реално доставеното количество топлинна
енергия в съответствие с нормативните изисквания. Конкретната методология по
отчитането и изчисляването на доставената топлинна енергия е описана в
заключението на вещото лице, като съдът изцяло възприема фактическите
(доказателствените) изводи, до които е достигнала тази съдебна експертиза.
По така изложените съображения съдът намира, че
исковата претенция за присъждане на стойността на топлинната енергия, отдадена
за сградна инсталация е основателна. Съдът при достигане до този правен извод
съобрази задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение
№ 2 от 25.05.2017 г. по т.д. № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС, в което е прието, че
за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в
сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката,
които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите. Съобразно
разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ЗЕ, топлинната енергия за отопление на
сграда-етажна собственост се дели на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите. Топлинната енергия за сградна инсталация се разпределя
между всички потребители, съобразно отопляемия обем на отделните имоти - чл. 143, ал. 3 от ЗЕ. Количеството топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, зависи не от потребеното количество
топлинна енергия в отделните имоти, а от вида и топлофизичните особености на
сградата, на отоплителната инсталация и пр. фактори. Сградната инсталация е
обща етажна собственост - чл. 140, ал. 3 от ЗЕ и чл. 38, ал. 1 от ЗС, и чрез
нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и ограждащите стени на
имотите, подове тавани и пр., т. е. налице е топлообмен, в резултат на който се
повишава температурата в цялата сграда. Ето защо, всички собственици на имоти,
находящи се в сграда-етажна собственост следва да участват в разпределението на
отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, без оглед на това дали и
каква част от тази енергия се използва за отопляване на собствения му имот. В
този смисъл е и изричната разпоредба на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ потребителите в
сграда-етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните
тела в имотите си, остават потребители на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.
В този смисъл следва да се посочи, че по отправено
преюдициално запитване, досежно българското законодателство, е постановено и
Решение от 05.12.2019 г. на СЕС по съединени дела С‑708/17 и С‑725/17.
В последното се приема, че член 27 от Директива 2011/83 във връзка с
член 5, параграфи 1 и 5 от Директива 2005/29 трябва да се тълкува в
смисъл, че допуска национална правна уредба, която предвижда, че собствениците
на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за
централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за
общите части на сградата и за сградната инсталация,
въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го
използват в своя апартамент. В цитираното решение, при обсъждане на приложимото
национално и общностно право, е прието, че в сгради в режим на етажна
собственост, каквито са обсъжданите в главните производства, изглежда почти
немислимо да може изцяло да се индивидуализират сметките за отопление, особено
що се отнася до сградната инсталация и
общите части. Посочено е, че елен 9, параграф 3, трета алинея от Директива
2012/27 предвижда, че държавите членки имат възможност да въведат прозрачни
правила за разпределение на разходите за потреблението на топлинна енергия или
топла вода, така че в частност да могат да разграничават разходите за топла
вода за битови нужди, разходите за топлинна енергия, отдавана от сградната
инсталация и с цел отопление на общите помещения, и съответно разходите с цел
отопляване на апартаментите, като е прието, че разглежданата в главните
производства национална правна уредба видимо отговаря на съдържащите се в тази
разпоредба насоки, тъй като предвижда, че разходите за топлинна енергия се
разделят на разходи за топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация,
разходи за топлинната енергия за отопление на общите части и разходи за
топлинната енергия за отопление на имотите.
Следователно, реално доставената до процесния имот
през релевантния период топлинна енергия е в размер на сумата от 83, 27 лв. за
целия процесен период. Към тази сума следва да се включи и сумата от 7, 05 лв. за извършваната
услуга дялово разпределение за процесния период. Съгласно разпоредбите на чл. 33,
ал. 1 от ОУ на дружеството месечната дължима от купувача сума за топлинна
енергия се състои от две компоненти - сума формирана по цена за потребена
топлинна енергия и сума формирана по цената за услугата дялово разпределение. Следователно
таксите за дялово разпределение се заплащат от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество.
Съдът намира, че не
следва да се присъжда претендираната сума за топлинна енергия за отопление,
начислена за периода от 01.01.2018 г. до 31.01.2018 г., за което задължение е
издадена фактура № **********/31.01.2018 г. Вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза е установило, че след осъществено частично заплащане на начисленото
задължение по процесната фактура, формирано от задълженията за топлинна енергия
за сградна инсталация, топлинна енергия за отопление и такса за дялово
разпределение, е останал незаплатен остатък в размер на сумата от 181, 01 лв. с
ДДС. Вещото лице е посочило, че по тази фактура е начислена сума за топлинна
енергия за сградна инсталация на стойност 23, 10 лв. и за такса дялово
разпределение от 1, 95 лв., без включено ДДС. Предвид изложените от съда
съображения за дължимост на сумите претендирани за задължението за топлинна
енергия за сградна инсталация и за такса дялово разпределение, от общия остатък
от задължението от 181, 01 лв., следва да се приспаднат посочените задължения,
след включване на ДДС, или за сумата от 27, 72 лв. с ДДС за сградна инсталация
и сумата от 2, 34 лв. за такса. Следователно непогасеното задължение за
топлинна енергия за отопление по посочената фактура е в размер на сумата
от 150 , 95 лв. с ДДС, след приспадане
на сумата от общо 30, 06 лв. с ДДС, представляваща стойността на дължимите
задължения.
Така установената
непогасена и претендирана от ищеца стойност от 150, 95 лв. с ДДС,
представляваща стойността на топлинна енергия за отопление за периода от
01.01.2018 г. до 31.01.2018 г. не следва да бъде присъждана.
От заключението на
вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза се установява, че за периода от 01.01.2018 г. до 31.01.2018 г., поради
неосигуряване на достъп до имота на ответника, се е считало, че има монтирани
три броя отоплителни тела, на които се е начислявала топлоенергия за отопление
по максимална нормативна мощност. Съдът намира, че по делото се установи
правнорелевантното обстоятелство, че за този период до имота на ответника не е
осигуряван достъп, като за да достигне до този извод съда цени приложения по
делото констативен протокол от 12.01.2018 г., чиято доказателствена стойност не
бе оборена в производството. При обосноваване на този извод обаче съдът не цени
приложения по делото констативен протокол от 14.01.2018 г., издаден от
представители на етажната собственост, тъй като достоверността на удостоверените
в него изявления бе оборена в производството, доколкото се доказа, че към
датата на съставянето му лицето П.С.П., положило подпис върху протокола, е било
хоспитализирано, което обстоятелство е видно от приложената по делото епикриза,
издадена по ****
Претендираната топлинна енергия за отопление, поради
липса на определен достъп е определена на основание т. 6.5. от „Методиката за
дялово разпределение на топлинна енергия в сгради етажна собственост“, приета
на основание чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването, съгласно която разпоредба за сгради - етажна собственост, в
които има отоплителни тела без уреди за индивидуално отчитане, се прилага
екстраполация по максимален специфичен разход на сградата. Съгласно
разпоредбата на чл. 70, ал. 2 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването всички клиенти са длъжни да осигурят достъп до отоплителните
тела и изводите за гореща вода в имота си на представителите на топлопреносното
предприятие и/или лицето по чл. 139б ЗЕ за отчитане на показанията на
уредите и водомерите за гореща вода и/или осъществяване на визуален
оглед на контролните приспособления към тях. Един път годишно се осигурява
достъп за контрол и в имотите на клиентите с монтирани уреди за дистанционен
отчет.
В разпоредбата на чл. 70, ал. 4 от Наредбата е
установено, че на клиентите, неосигурили достъп за отчет, за всички отоплителни
тела в имота се начислява енергия по реда на т. 6.5 - от приложението по чл.
61, ал. 1 от Наредбата като отоплителни тела без уреди.
Съдът намира, че в случая не следва да намери
приложение методиката за начисляване на количество топлинна енергия по т. 6.5.,
към която препраща разпоредбата на чл. 70 от Наредбата. Това е така, тъй като
от събраните по делото доказателства се установи, че за периода на начислението
не е имало монтирани отоплителни тела в имота на ответника. Законодателната цел
на методиката за служебно начисляване на стойност на топлинна енергия, е при
липса на осигурен достъп за отчитане на потребеното количество енергия от
отоплителните тела в топлоснабдения имот, топлинната енергия да се отчита на
база максимална мощност, когато по пречки създадени от потребителя не може да
се отчете реалното количество топлинна енергия, при неосигурен достъп до
топломера. В случая от събраните по делото доказателства се установява, че по
заявление на потребителя всички отоплителни тела в имота са отсъединени. С
молба – декларация от 26.08.1999 г. ответникът е сезирал топлоснабдителното предприятие
с искане за пломбиране на отоплителните тела, разположени в кухнята и спалнята,
които са пломбирани на 14.09.1999 г., за което е представен протокол. С молба –
декларация от 22.02.2000 г. ответникът е направил искане за пломбиране на
отоплителните тела в хола и банята, както и за спиране на инсталацията за БГВ,
като пломбирането е осъществено на 02.03.2000 г., а инсталацията за БГВ е
спряна на 14.03.2000 г. На 11.10.2000 г. ответникът е депозирал декларация за
спиране на отоплението в следните помещения – кухня, баня, хол и спалня. От
обективирания в декларацията констативен протокол се установява, че отоплението
е спряно на 15.01.2001 г., като са демонтирани 2 броя радиатори в хола, 1
брой в спалнята, 1 брой в кухнята и 1 брой в банята.
В този смисъл са и показанията на ***В. Г. Л., съсед
на ответника от 2013 г., който свидетелства, че във входа има радиатори, но на
първия етаж в двата апартамента на ответника няма монтирани радиатори.
По делото не са налице данни за монтиране на нови
радиатори в последващ период. Следователно ищцовото топлопреносно предприятие е
демонтирало отоплителните тела в имота на ответника, по негово заявление,
поради което и при ищеца са били налице данни за липса на отоплителни тела,
което обстоятелство е предпоставка да не се начисляване на топлинна енергия за
отопление, доколкото такава не е потребена. Не следва да се приложи и
специалния ред, установен в разпоредбата на чл. 71, ал. 4 от Наредбата,
доколкото в последната установява начин на начисление на топлинната енергия,
поради предполагаемото й потребление посредством монтирани отоплителни тела, но
наличие на обективна пречка за нейното отчитане и разпределяне, поради
неосигуряване на достъп или липса на монтирани средства за отчет. Липсата на осигурен
достъп, в случаите при липса на отоплителни тела в имота, не представлява
основание за начисление на топлинна енергия за периода на неосигурен достъп.
Разпоредбата на чл. 70, ал. 4 от Наредбата не установява санкция за потребителя
при неизпълнение на задължението му за осигуряване на достъп, а предвижда
методика за отчитане на доставеното количество топлинна енергия, при установена
презумпция за потребление на максимална мощност.
По така изложените съображения начислената сума за
топлинна енергия от 150,
95 лв. с ДДС за периода от 01.01.2018 г. до 31.01.2018 г. не следва да се
присъжда, като предявеният иск се уважи за сумата от общо 90, 32 лв. с ДДС,
формирана от стойността на топлината енергия за сградна инсталация от 83, 27
лв. и такса за дялово разпределение от 7, 05 лв., като за разликата над 90, 32
лв. до пълния й предявен размер от 241, 27 лв. исковата претенция следва да се
отхвърли.
Тъй като потребителят на
топлинна енергия не е изпълнил точно в темпорално отношение своята насрещна
парична престация за заплащане стойността на потребената топлинна енергия, той
е изпаднал в забава и дължи обезщетение за причинените на ищеца вреди,
изразяващи се в пропусната полза, като това обезщетение е в размер на
претендираната законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата. В
чл. 34, ал. 1 от ОУ е уговорено, че потребителят-купувач е длъжен да заплати
цената на месечно доставената топлинна енергия и сумата за услугата дялово
разпределение за топлинна енергия в 30 - дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнасят. Потребителят дължи обезщетение за забава върху главницата,
като съдът определи служебно размера на обезщетението за забава върху сумата по
фактура № **********/31.01.2018 г. върху приетия за дължим размер по фактурата
от общо 30, 06 лв. с ДДС, което за периода от 02.03.2018 г. до 14.07.2019 г.,
определено посредством интернет калкулатор – www.calculator.bg, е в размер на сумата от 4, 18 лв. При определяне на
обезщетението за забава по отношение на задълженията по останалите фактури,
съдът съобрази заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза, поради което акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за
забава следва да бъде уважена за сумата от 11, 60 лв. за периода от 02.03.2018
г. до 14.07.2019 г., като предявеният иск следва да се отхвърли за разликата до
пълния му предявен размер от 14, 21 лв.
С оглед изхода на правния спор в полза на
ищеца, съобразно уважената част от иска, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
следва да бъдат присъдени пропорционално сторените, както в настоящото съдебно
производство разноски, така и тези в заповедното производство по ч.гр.д. №
11716/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХХII граждански състав – арг.
т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, в което се приема, че с решението по установителния иск съдът се
произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство – относно
размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски
съобразно с отхвърлената и уважената част от иска. В заповедното производство
ищецът е доказал сторени разноски в размер на 75 лв., като следва да му се
присъдят по съразмерност 29, 92 лв. В исковото производство ищецът е доказал
заплащането на държавна такса в размер от 75 лв. и депозит за вещи лица в
размер на 250 лв. Съдът при съобразяване на действителната фактическа и правна
сложност на делото размерът на юрисконсултското възнаграждение, определен на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащането на правната помощ следва да бъде в размер от 100 лв. Следователно
общият размер на сторените от ищеца разноски в исковото производство е 425 лв.,
от които с оглед уважената част от предявените искове следва да бъде присъдена
сумата от 169, 55 лв.
В полза на ответната страна се следват
разноски съобразно отхвърлената част от иска, като следва да се присъдят и
разноските, сторени в заповедното производство за депозиране на възражение
против издадената заповед за изпълнение. В двете производства ответната страна е била
защитавана безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., като следва в
полза на процесуалния представител на ответната страна, осъществил безплатната
процесуална защита и съдействие следва да бъде определено възнаграждение, в
който смисъл съдът не възприема възраженията на ответника за липса на
предпоставките по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., което обстоятелство се установи от
представените по делото справки. Следва възнаграждението да се определи
съобразно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в редакцията й действаща, към момента на определяне на възнаграждението
от съда – ДВ, бр. 68 от 31.07.2020 г.
В исковото
производство и с оглед цената на предявените искове в полза на ответника се
следва на основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата възнаграждение от 300 лв.
Съобразно с изхода на правния спор по съразмерност се следва сумата от 180,
32 лв.
Съдът намира, че за разноските, сторени от
длъжника в заповедното производство по депозиране на възражение против
заповедта за изпълнение следва да намери приложение разпоредбата на чл. 6, ал.
1, т. 2 и 3 от Наредбата, а не тази на чл. 7, ал. 7 във вр. с ал. 2 от
Наредбата. Това е така, тъй като целта на регламентираното в действащия ГПК
заповедно производство не е да установи съществуването на вземането, а само дали
то е спорно. Същевременно заповедното производство е изключително формализирано
- то се развива изцяло в писмена форма, като се използват стандартни,
предварително установени типови образци за волеизявленията на съда и страните -
всичко това осигурява достъпност и позволява бързо произнасяне по исканията,
респ. чрез създаването на образец на възражението длъжникът е облекчен в
реализацията на правото му оспорване. Законът не изисква обосноваване на
заявлението, като при депозиране на такова в срок, съдът в разпоредително
заседание дава указания за предявяване на иск в производството по чл. 422 ГПК.
В случая длъжникът е депозирал възражение против заповедта за изпълнение чрез
упълномощен за това процесуален представител, като в последното не са изложени
конкретни съображения досежно неоснователността на претендираното вземане.
Попълването и подаването на възражение по чл. 414 ГПК е вид адвокатска дейност,
но макар за нея да се изисква учредяване на представителна власт, тя не
представлява процесуално представителство по смисъла на чл. 7, ал. 2 от
Наредбата, поради което и на основание § 1 от Наредбата следва да се приложи
разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 2 от Наредбата, като възнаграждението в
заповедното производство се определи в размер на сумата от 60 лв., от която
съобразно с отхвърлената част от предявените искове следва да се присъди сумата
от 36, 06 лв. В този смисъл съдът съобрази практиката на Върховния
касационен съд, постановена с Определение № 377/24.07.2017 г. по ч.т.д. №
601/2017 г., ТК, I т.о. на ВКС, с което макар да не е разрешен по същество този
правен въпрос, не е допуснато до касационно обжалвано определение на въззивния
съд, достигнало до същия правен извод.
В полза на ответника не подлежат на присъждане
разноските в производството за внесен депозит за изслушване на свидетел в
размер на сумата от 15 лв., тъй като последните не са заплатени в полза на
свидетеля, съответно могат да бъдат възстановени на страната.
Така мотивиран, Пловдивският
районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 318,
ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД по отношение на Н.Г.Ч., ЕГН **********, с адрес: *** Топлофикация”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. “Христо
Г. Данов” № 37, е носител на парично вземане в размер на сумата от сумата от общо 90, 32 лв. – главница,
представляваща стойността на топлинна енергия,
формирана от стойността на топлината енергия за сградна инсталация от 83, 27
лв. и такса за дялово разпределение от 7, 05 лв., доставена за периода
от 01.01.2018 г. до 30.09.2018 г. по партидата на длъжника за обект на
потребление, находящ се в гр. П., *****и сумата в размер на 11, 60 лв. -
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 02.03.2018 г.
до 14.07.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на постъпване на заявлението в съда – 15.07.2019 г., до окончателното й
изплащане, обективирани в Заповед № 6585/18.07.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 11716/2019 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, ХХII граждански състав, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД, вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ за разликата над уважения
размер от 90, 32 лв. до пълния му предявен размер от 241, 27 лв., както и искът
по чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата
над 11, 60 лв. до пълния му предявен от 14, 21 лв. и дата – 15.01.2017 г.
ОСЪЖДА
Н.Г.Ч. на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК да заплати на “ЕВН
България Топлофикация” ЕАД сумата от 29, 92 лв. – разноски в заповедното
производство по ч ч.гр.д. № 11716/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив,
ХХII граждански състав и сумата от 169,
55 лв. – разноски в исковото производство по гр.д. № 14811/2019 г. на Районен
съд - Пловдив, IX граждански състав.
ОСЪЖДА “ЕВН България Топлофикация” ЕАД да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл.
7, ал. 1, т. 1 и чл. 6, ал. 1, т. 2 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, на адв. В. С. Х.,***,
сумата от 36, 06 лв. - адвокатско възнаграждение за осъществено
процесуално представителство в заповедното производство по ч.гр.д. №
11716/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХХII граждански състав и сумата от 180, 32 лв.– адвокатско
възнаграждение за осъществено процесуално представителство по гр.д. № 14811/2019
г. по описа на Районен съд – Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от
настоящото решение да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала! ПК