Решение по дело №3528/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 17019
Дата: 20 октомври 2023 г.
Съдия: Яна Марио Филипова
Дело: 20221110103528
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 януари 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 17019
гр. София, 20.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20221110103528 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на К. Л. И., С. Н. К., К. К. И. и Т. К. И. против Л. Б. В.,
с която са предявени субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 45,
ал. 1 ЗЗД, за сумата в общ размер на 10 000 лева, а именно за сумата в размер на 2 500 лева
за всеки от ищците, представляваща обезщетение за причинени им неимуществени вреди,
изразяващи се в нарушен биоритъм, системно нарушаване на дневната и междудневната
почивка, невъзможност за пълноценен сън през нощта и психически тормоз, вследствие на
високи нива на шум в собствения на ответника недвижим имот.
В исковата молба са изложени твърдения, че К. Л. И. и С. Н. К. притежават вещно
право на ползване, а К. К. И. и Т. К. И. право на собственост върху недвижим имот,
находящ се в (адрес), а ответницата е собственик на съседната редова къща вх. З и я обитава
заедно със семейството си. Представителят на ищците поддържа, че за период от две
седмици след 15 декември 2020 г. ответницата, заедно със своето семейство в нарушение на
нормите на чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от Наредба за обществения ред на територията на Столична
община използвали виброколона, създавайки непоносимо силен шум по всяко време на
денонощието. В исковата молба са изложени твърдения, че в резултат на изключително
високия непрестанен шум бил смутен нормалния ритъм на живот на ищците. Ищците
поддържат, че въпреки направен опит за разговор с ответника и съставения му
предупредителен протокол от районен полицай, в периода от 18.07.2021 г. до 29.07.2021г. от
имота на Л. В. отново се чувал непоносим шум, представляващ музика с мощен бас и
максимален звук от телевизор, като звуците били възпроизвеждани по всяко време на
денонощието. В исковата молба са изложени твърдения, че ищците на свои разноски
ангажирали акредитиран съгласно БДС орган за контрол, който да извърши замервания на
шума в периода 21/22.07.2021 г. Видно от съставения Протокол № 214/223.07.2021 г. за
контрол на шум в помещенията на жилищни и обществени сгради и Сертификат за контрол
№ 224/23.07.2021 г. към него в имота на ищците били констатирани нива на шум на
стойност 39.77 dB през деня, при норма 25 dB и на стойност 37.79 dB през нощта при норма
1
30 dB. В исковата молба са изложени съображения, че нивата на шум значително надхвърлят
допустимите стойности, установени с Наредба № 6/2006 г., поради което пречат на
нормалното ползване по предназначение на жилището на ищците, като им създават
значително неудобство и безпокойство и влияят неблагоприятно върху здравето им. По
наведените твърдения е направено искане Л. В. да заплати на всеки един от ищците
поотделно сумата в размер на по 2500 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът оспорва поддържаните в исковата молба
фактически твърдения и правни изводи. Страната поддържа, че не притежава виброколона,
нито посредством други средства е създавала шум над допустимите норми. В допълнение в
подадения отговор са изложени твърдения, че именно семейството на ищците създава
непрестанно високи шумове – от свирене на пиано, подскачане и пеене. Страната поддържа,
че в рамките на посочения период от 18.07.2021г. до 29.07.2021г. е била на почивка в хотел
(име) в подкрепа на които твърдения представя хотелска резервация и фактура. С подадения
отговор са оспорени констатациите в представения по делото протокол за контрол на шума,
тъй като в документа единствено е посочено нивото на шум, но не източникът и
отдалечеността му. Във връзка с изложеното страната поддържа, че е отправила изрични
въпроси дали посредством извършваната от дружеството, извършило замерването, услуга
може да бъде установен източникът на шума, отдалечеността на причинителя на шум и дали
шумът идва от съседния апартамент или от друг имот, т.е. с каква точност може да се
определи разстоянието между източника на шум и измервателната апаратура. В исковата
молба са изложени твърдения, че управителят на дружеството отговорил, че принципно е
налице възможност за инженерно определяне на източници на шум ( като опционална
услуга), от което страната прави извод, че при изготвяне на процесния протокол е
извършено единствено замерване на нивата на шум, но не и източника. При условията на
евентуалност предявеният иск е оспорен по размер, тъй като отчетените превишения на
шума са минимални, поради което не са в състояние да причинят твърдените от ищците
неимуществени вреди. По изложените съображения е направено искане предявеният иск да
бъде отхвърлен, като сторените от ответника съдебни разноски да бъдат възложени в тежест
на ищците.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
В доказателствена тежест на ищците по предявените искове с правно основание чл.
45, ал. 1 ЗЗД е да установят при условията на пълно и главно доказване, че К. И. и Т. И.
притежават право на собственост, а К. И. и С. К.-И. притежават вещно право на ползване
върху къща, находяща се в (адрес), извършване на противоправни действия от ответника,
респ. лица допуснати от ответника в собствения му недвижим имот - къща, находяща се в
(АДРЕС), изразяващи се в създаване на шум над допустимите норми и във време, което
нарушава обществения ред и спокойствие, които са в пряка причинно-следствена връзка с
претърпени от ищците неимуществени вреди, в какво се изразяват вредите, и размера на
вземанията. В доказателствена тежест на ответника е да опровергае съществуването на
предпоставките за уважаване на исковата претенция.
При съобразяване на становището на страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК е
обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че К. И. и Т. И. притежават право на
собственост, а К. И. и С. К.-И. притежават вещно право на ползване върху къща, находяща
се в (адрес), а ответникът притежава право на собственост и обитава със семейството си
имот, находящ се в гр. София, (АДРЕС).
Поначало човешките възприятия за ниво на шума са изцяло субективни и зависят от
конкретната фактическа обстановка, физическото и емоционалното състояние на
възприемащия, както и от нивото му на търпимост към дразнения. При едни и същи
обстоятелства, едно и също ниво на битовия шум може да бъде възприето като нормално от
едно лице и като прекомерно от друго, включително би могло да попречи на дадено лице да
спи спокойно. Ноторно е също така, че при съжителството между различни лица в жилищна
2
сграда в режим на етажна собственост, битовият шум е неизбежен и съпътства ежедневните
човешки дейности в домакинството, което изисква проява на търпимост от обитателите на
индивидуалните обекти в сградата един към друг. Именно поради тази причина, с Наредба
№ 6 от 26.06.2006 г. за показателите за шум в околната среда, отчитащи степента на
дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на показателите
за шум в околната среда, в помещенията на жилищни и обществени сгради, в зони и
територии, предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и територии и зони
със смесено предназначение, методите за оценка на стойностите на показателите за шум и
на вредните ефекти от шума върху здравето на населението /Наредбата/ са определени
пределните еквивалентни нива на шума в околната и жизнената среда, при чието
надвишаване законодателят е приел, че е налице дискомфорт за възприемащия. Съгласно чл.
5, ал. 1 от Наредбата, граничните стойности на нивата на проникващ шум в помещенията на
жилищни сгради и обекти с обществено предназначение Lден, Lвечер и Lнощ са посочени в
приложение № 2, таблица № 1, а съгласно таблица № 1, ред № 2, граничните стойности на
показателите за шум в жилищни стаи са 35 dB за ден и вечер /от 7ч. до 23ч./, и 30 dB за нощ
/от 23ч. до 7ч./. При наличието на нормативна регулация на допустимите нива на шума в
жилищните сгради и помещенията в тях, за „прекомерен“ шум, пречещ на собственика да
ползва имота си по предназначение /включително да спи в него/ следва да се приеме шумът,
чиято еквивалентна стойност надхвърля определените в наредбата гранични стойности и
има траен /не инцидентен/ характер. Съдът отчита факта, че граничните и близките до
граничните стойности на шума също са сами по себе си високи и могат да бъдат възприети
като „прекомерни“ и „непоносими“ от определени лица, но това възприятие не може да
служи като основание за ангажиране деликтната отговорност на собственика на обекта, от
който произтича шума. Противното би означавало да се игнорират обективните критерии за
ниво на шума и отговорността на ответника да бъде поставена изцяло в зависимост от
чувствителността на ищеца, а това на свой ред означава да се игнорира необходимостта на
ответника да ползва в домакинството си уредите, излъчващи шума.
Съдът намира, че от представения по делото Протокол № 214/23.07.2021 г., издаден
от (ФИРМА) не може да се направи извод в подкрепа на поддържаните от ищците
твърдения за извършено от страна на ответника, респ. лица, на които ответната страна е
предоставила достъп до имота, противоправно деяние, изразяващо се в трайно допускане на
високи нива на шум. На първо място соченият протокол по своята същност представлява
частна експертиза, която не е изготвена и изслушана по реда предвиден в процесуалния
закон. На следващо място следва да бъда отбелязано, че частната експертиза касае времето
от 21.07.2021 г. до 22.07.2021 г., т.е. изолиран период, а не установява трайно поддържане на
сочените нива на шум. В допълнение със свидетелски показания не може да бъде установено
ниво на шум, тъй като свидетелят възпроизвежда собствените си субективни възприятия –
така изрично Решение № 33/18.02.2016 г. по гр. д. № 4320/2015 г. на ВКС, I ГО, поради
което от събраните гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля К. не може да
бъде установено по безспорен начин дали ответницата и нейното семейство са поддържали
трайно ниво на шум над допустимите по Наредбата прагове.
В допълнение освен недоказаност на твърдяното противоправно поведение от страна
на ответника, по делото не са ангажирани никакви доказателства за установяване на
твърдените от ищците неимуществени вреди, изразяващи се в нарушен биоритъм, системно
нарушаване на дневната и междудневната почивка, невъзможност за пълноценен сън през
нощта и психически тормоз независимо, че с доклада по делото съдът изрично е указал на
ищците, че не сочат и не представят доказателства за установяване на твърдените негативни
преживявания
При недоказаност на елементите от фактическия състав на деликната отговорност
предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищците следва да
бъдат възложени сторените от ответника съдебни разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 1000 лева.
3
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от К. Л. И., ЕГН **********, С. Н. К., ЕГН **********, К.
К. И., ЕГН ********** и Т. К. И., ЕГН **********, и четиримата с адрес в (адрес), против
Л. Б. В., ЕГН **********, със съдебен адрес в (адрес), субективно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, за сумата в общ размер на 10 000 лева, а именно
за сумата в размер на 2 500 лева за всеки от ищците, представляваща обезщетение за
причинени им неимуществени вреди, изразяващи се в нарушен биоритъм, системно
нарушаване на дневната и междудневната почивка, невъзможност за пълноценен сън през
нощта и психически тормоз, вследствие на високи нива на шум в имота на ответника,
находящ се в гр. София, (АДРЕС).
ОСЪЖДА К. Л. И., ЕГН **********, С. Н. К., ЕГН **********, К. К. И., ЕГН
********** и Т. К. И., ЕГН **********, и четиримата с адрес в (адрес), да заплатят на Л. Б.
В., ЕГН **********, със съдебен адрес в (адрес), на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата в
размер на 1000 лева, представляваща сторени по делото съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4