Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Ловеч, 3.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ловешкият окръжен
съд, в публично заседание на деветнадесети май две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1.
ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
2. КРИСТИАН ГЮРЧЕВ
при
секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното от съдия ПАВЛОВА
в.гр.д. № 707 по описа на съда за
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Със съдебно решение №150/20.09.2019 г.
постановено по гр.д.№665/17 г. РС-Тетевен е определил на основание чл.64 от ЗС, в полза М.В.И. *** М.А.Х.
***,с посочен съдебен адрес ***, част от поземления имот на И.В.В.,Н.В.В.
и В.В. ***, заснет по КККР на град Тетевен,Лов.обл.,одобрени със Заповед
№РД-18-16/06.03.2009г на Изпълнителния директор на АГКК-София,като имот с
идентификатор 72343.500.208,с адрес на поземления имот в град
Тетевен,Лов.обл.,ул.“Трети март“ №25,с площ на имота от 338
кв.м.,предназначение на територията-урбанизирана,начин на трайно ползване-ниско
застрояване/до 10м./, при съседи:имоти с идентификатори 72343.500.209,
72343.500.207, 72343.500.204, 72343.500.210, 72343.500.7172, която могат да ползват като
собственици на двуетажна масивна жилищна сграда с разгърната
застроена общо около 64.60 кв.м.,изградена върху този имот и сервитутно право
на преминаване към обекта, за обслужване на сградата, а именно: върху
площ от 23кв.м., която
площ на скицата, изготвена от вещото лице инж.Костадин Костадинов и
съставляваща неразделна част от настоящото решение е защрихована със зелен цвят на скицата-проект-3 към
заключението на допълнителната
съдебно-техническа експертиза и до която част от поземления имот се
достига чрез определен на скицата-проект-3
общ проход откъм улицата „Трети март“/общо ползване/ от страните за
преминаване към сградите в имота,с площ на общия проход от 27 кв.м., обявил е преподписаната
от съда скица-проект-3 по гр.дело
665/2017г. по описа на Районен съд-Тетевен,за неразделна част от
настоящето решение и е оставил без уважение искането на пълномощниците на
ищците адвокат Ц. и адвокат Славова за присъждане на сторени разноски в
производството.
Производството по делото е образувано по
въззивна жалба от И. В.В. и Н.В. *** против решение от 20.09.2019
г. по гр.д. № 665/2017 г. на РС-Тетевен, с твърдения, че то е
незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на материалноправните
норми и процесуалните правила, и необосновано, и очевидно неправилно.
Счита, че мотивите на
първоинстанционния съд са вътрешно противоречиви, непоследователни, и не
кореспондират с постановения диспозитив на решението.
Твърди, че съдът излага
подробни мотиви, свързани с приложението на нормата на чл.64 от ЗС в смисъл,че
собственика на постройката може да ползва земята само доколкото това е
необходимо за използването на постройката по предназначение - да складира
строителни материали върху мястото и да го използва като строителна площадка по
време на строежа, както и да го използва при ремонт на постройката, да
преминава през това място, да прекарва водопровод и канализация и др, като
съдът обсъжда и практика на ВКС и приема,че така предявения иск е неоснователен
и недоказан.
Сочи, че въпреки това приема,
че на ищцата следва да се определи прилежаща площ от 23 кв.м, която следва да
служи за преминаване и обслужване на сградата на ищците, като тази площ
значително надвишава необходимото пространство за използване на постройката
според нейното предназначение.
Твърди, че се оказва, че
съсобствениците на дворното място, които притежават по 1А идеална част от него,
ще ползват по- малка квадратура от тази, която съдът е приел, че е прилежаща
площ към жилищната сграда на ищцата, а освен това е предвидена и достатъчно
площ за нейното преминаване през дворното място и това е в пълно противоречие
със смисъла и духа на закона, а и с приложението му.
Изтъква, че съдът е определил
тази площ въз основа на съдебно - техническа експертиза, която е направила
скица- проект за разпределяне на ползване на дворното място, което в този
случай е недопустимо, доколкото ищците не притежават дворно място, което да
могат да ползват по реда на разпределение на ползването му и при това така
изготвената експертиза няма нищо общо с предявения иск.
Изтъква, че в изготвената
скица проект е посочено как ще се разпределя ползването между всички
съсобственици и точно такава позиция е защитавана от вещото лице при депозиране
на заключението.
Смята, че така изготвеното
заключение не може да бъде основа за определяне на необходимо прилежащи площи
по смисъла на чл.64 от ЗС и този текст не регламентира нито процедура, нито
възможност за определяне на такива площи, поради което и правилно съдът в
мотивите си е направил горепосоченото тълкувание, свързано с буквалния текст на
закона.Счита, че неправилно са определени прилежащите площи като е използвано
приложение №1 към чл.21 от НАРЕДБА № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи
за устройство на отделните видове територии и устройствени зони и затова
твърди, че така постановеното решение е изцяло необосновано.
Освен това счита, че
изработената скица- проект, въз основа на която е определена необходимо
прилежаща площ към жилищната сграда на ищцата не отразява вярно намиращите се в
имота постройки. Твърди, че върху част от определения терен за В. в скицата
проект- вариант 3 се намира постройка, незаконно изградена от ищцата, така че
към настоящия момент тя ще има право по силата на постановеното решение, да
ползва още площ, а братът В. ще е почти изцяло лишен от ползване на дворно
място.
В тази връзка прави
доказателствено искане да се назначи нова съдебно- техническа експертиза, която
да извърши не разпределение на ползването, а след като съобрази всички находящи
се в дворното място постройки, включително и тази, направена в източната част
на дворното място от ищците, да извърши не разпределение на ползване на
дворното място, а да посочи каква част от дворното място е необходима на
ищцата, за да ползва жилищната си сграда в съответствие с нормата на чл.64 от
ЗС.
Случайно установили, че
подаденият отговор от В.В. по делото не е написан и подписан от него, като
твърдят, че почеркът е на сестра им М.В.И.,
поради което същата е извършила документно престъпление като е съставила
неистински частен документ и го е използвала в хода на съдебния процес.
В тази връзка правят още едно
доказателствено искане да бъде назначена и графическа експертиза, която след
като се запознае с депозирания отговор от В.В.В. в качеството му на ответник по
делото, да отговори на въпроса: написан ли е този отговор от ищцата и подписан
ли е от нея, както и дали е написан и подписан от лицето В.В.В..
Сочат, че безпротиворечива е
практиката на ВКС. изразена в решение № 304 от 21.11.2011г. по гр.д. №
1311/2010 г. на ВКС, II г.о. , че когато се касае до жилищна сграда, ползването
на земята съобразно предназначението на постройката се изразява в ползване на такава
част от мястото, върху което е построена сградата, която осигурява на
суперфициара нормален достъп до последната и за поддържането й в нормално и
годно за ползване състояние, както и в ползването на мястото за задоволяване на
обикновени домакински нужди."
Сочат, че разпоредбата на
чл.64 от ЗС изрично установява правото на собственика на постройката да ползва
земята, доколкото това е необходимо за използване на постройката според нейното
предназначение, освен ако в акта, с който му е отстъпено правото, е постановено
друго.
Сочат, че по този начин се
установява ограничаване на правата на собственика на терена, но само до такъв
обем от правото, който е достатъчен за осигуряване възможността на собственика
на построеното да го ползва.
Такова становище е изразено и
от ВКС в редица решения, които цитират: Решение № 43 от 29.05.2019г. на ВКС по
гр.дело № 2463/2018г., II г.о, ГК: Решение № 33 от 26.02.2016г. на ВКС по гр.
дело № 6221/2014г. II г.о. ГК и др.
Считат, че по същество с иска
по чл. 64 ЗС се обособява част от чуждия имот за ползване, но за разлика от
иска по чл. 32 ал. 2 ЗС, тъй като суперфициарният собственик няма права в
собствеността на терена, неговото право е със статут на сервитут като
ограничение на собствеността, /в този смисъл е и Определение № 259 от
10.03.2011 II г.о на ВКС по гр.дело № 1310/2010 година./.
Твърдят, че прилежащата площ
следва да се отличава от вещното право на собственост върху урегулирания
поземлен имот и тя е по-скоро характеристика на самата сграда, а не на правото
на собственост на лицата. Излага, че обемът и начинът на ползване на земята от
суперфициаря е в зависимост от предназначението на постройката. Сочат, че
правото на строеж и правото на собственост върху постройките са различни
субективни права, които имат различно съдържание и обем, съответно размерът на
площта от терена, необходима за ползването на сградата съгласно нейното
предназначение, е различен от площта, необходима за реализирането на правото на
собственост в пълен обем.
Цитират, че съгласно приетото
в решение № 538 от 09.07.20Юг. на ВКС по гр. дело № 519/2009г., IV г.о, ГК:
..Използването на земята от суперфициарния собственик не може да е безпределно,
а следва да се простира единствено в рамките на необходимото ограничаване на
правото на собственика на земята да я използва. Затова законът определя, че
ползването на чуждия имот е допустимо в обема на необходимото за ползването на
сградата пространство."
Изтъкват, че правомощието на
собственика да ползва застроената част не произтича от правото му на собственост
върху земята, а е елемент от съдържанието на отстъпеното в негова полза право
на строеж.
Смятат за недопустимо и
нарушаващо закона е поведение на суперфициаря, с което се създават пречки на
останалите съсобственици да упражняват правото си на собственост в пълен обем,
като се извършват действия в притежаваните от тях като собственици общи части
от дворното място. Излагат, че ищцата е изградила складове за дърва, направила
е пътеки, алеи, посадила е храсти и цветя извън територията, необходима за използване
на сградата й по предназначение, като част от тях нямат нищо общо със сега
определената й необходимо прилежаща площ и поради това е наложително да бъдат
отразени тези подобрения при изготвяне на нова експертиза, за които има събрани
данни по делото, като досега те не са отразени от вещите лица.
Излагат, че в тази връзка е и
възприетото в Решение № 363 от 17.10.2011г. на ВКС по гр.дело № 663/20 Юг., I
г.о, ГК: "определящото обаче е това, че правата на собственика на отделен
обект в сградата по отношение на дворното място са такива по чл. 64 ЗС, а не
права на собственик, поради което незастроената част от мястото не може се
ползва за такива дейности, които биха лишили от съдържание правото на
собственика на земята „ например за създаване и поддържане на тревна площ и
цветя и др./"
Смятат за абсолютно неверни
твърденията на ищците, че не им е осигурен достъп, тъй като такива пречки
никога не са им били създавани от тяхна страна и те винаги са можели
безпрепятствено да стигат до имота си.
Излагат, че не отговарят на
истината и твърденията, че са лишени напълно от право на ползване по смисъла на
чл. 64 от ЗС, които не били доказани и в проведения процес.
Излагат, че самият
първоинстанционен съд в мотивите си приема, че искът по чл. 64 от ЗС е
недоказан и неоснователен, а постановява диспозитив, с който се предоставя на
ищците площ от 23 кв.м, като така постановено решението е нелогично и
противоречащо на материалните и процесуални правила.
Изтъква, че неоснователно
районният съд е определил такова голямо пространство за преминаване, което
създава повече пречки от обикновените по отношение на останалите собственици и
ги лишава от възможност да използват идеалните си части от дворното място в
пълен обем.
Излагат, че голяма част от
съдилищата при обсъждане на експертното заключение и определяне на площта за
преминаване и обслужване на сградата на суперфициаря, приемат, че „при иск по
чл. 64 ЗС, когато се определяне мястото на преминаване и ползване фактически се
ограничава правото на собственост на титуляра на това право, поради което съдът
е длъжен да съобрази най-икономичния и удачен вариант за страните."
Сочат, че Районен съд Тетевен
в мотивите си също приема, че правата на собственика на земята следва да се
ограничават в минимална степен и само до такъв обем, който е достатъчен за
осигуряване възможността на собственика на сградата да я ползва.
Считат, че съществува
вътрешно противоречие между тези разбирания на съда и постановения диспозитив и
така определената площ е прекалено голяма по размер и не е съобразена с
интересите на останалите съсобственици.
Твърдят, че още в съдебно
заседание Кунчо В., явяващ се като пълномощник на И.В., категорично заявява, че
счита скицата на инж. Драганов за по-целесъобразна и предлагаща по-удачен и
приложим вариант за достъп до сградата от тази на инж.Костадинов и такова
становище е изразено от него и в молба, подадена до Районен съд Тетевен.
Във връзка с изложеното
считат, постановеното решение по горепосоченото дело за незаконосъобразно,
необосновано, очевидно неправилно и постановено при противоречие с
процесуалните норми.
Затова молят ЛОС да го отмени
ведно с всички законни последици, да отхвърли изцяло предявения иск, както и да
им присъди направените съдебно - деловодни разноски.
В законоустановения срок е
постъпил отговор на въззивната жалба от М.В.И.,
ЕГН-********** и М.А.Х., ЕГН-**********.***. ищци по ГД № 665/2017г. на Районен
съд-грТетевен, чрез пълномощника им адвокат Т.Ц..
Считат, че така подадената
въззивна жалба изцяло е неоснователна и моли да бъде оставена същата без
уважение и да се остави в сила като законосъобразно, обосновано и правилно
първоинстанционното съдебно решение и да им се присъдяте направените за тази инстанция
разноски.
Твърдят, че жалбата е
подадена от И.В. и Н.В., но по отношение на втория обжалваното решение е влязло
в законна сила.
Изтъкват, че в жалбата
въззивникът И.В. недопустимо навежда оплаквания, които се отнасят до самостоятелните
процесуални и материални права на третия ответник по иска ни по чл.64 от ЗС- В.В.В.,
който не обжалва решението на районния съд.
Твърдят, че в жалбата се
претендира противоречие на мотивите на съдебния акт, като за целта единствено
се експлоатира една печатна грешка на районния съд- клишето ..съдът намира
предявения иск за неоснователен и недоказан", като считат, че тази по
съществото си печатна грешка по никакъв начин не опорочава нито мотивите, нито
диспозитива на правилното, обосновано и законосъобразно първоинстанционно
решение.
Твърдят, че по същия начин са
несъстоятелни и оплакванията досежно изслушаната и приета от страните по делото
съдебно-техническа експертиза-нейните основно и допълнително заключения. Сочат,
че обстоятелството, че вещото лице е посочило в заключенията си и възможност за
разпределяне на останалата площ от поземления имот по никакъв начин не
опорочава експертните заключения относно необходимата площ за достъп до
жилищната ни сграда и такава около същата за ползване съобразно правата ни по
чл.64 от ЗС. Смятат, че разработените варианти от вещото лице изцяло са
съобразени с изискванията на Наредба № 7/2003г. на МРРБ. И не на последно
место- никой от страните, включително и настоящия въззивник не са оспорили по
съответния процесуален ред заключенията на тази техническа експертиза и
съобразно на гореизложеното молят да не се уважава искането за назначаване на
нова техническа експертиза.
Възразяват и против искането
за допускане и назначаване на „графическа експертиза" досежно подписи и
текстове, изходящи от третия ответник по иска ни В.В.В., тъй като по отношение
на него обжалваното решение е влязло в законна сила, същият не обжалва съдебния
акт и подобни претенции от негова страна не съществуват в правния мир, още
повече същият е признал иска в писмения си отговор. Посочват, че настоящият
въззивник И.В. не е депозирал писмен отговор по исковата претенция и следва да
понесе негативите от това си процесуално бездействие. Твърдят, че по делото
няма новонастъпили факти и обстоятелства, няма новооткрити писмени
доказателства. Считат, че абсолютно всички направени в жалбата доказателствени
искания от въззивника И.В. са преклудирани и не е имало пречка което и да е от
тях същият да направи при първоинстанционното производство.
Смятат за несъстоятелни и
юридически неоснователни наведените в жалбата оплаквания за прекомерно голяма
площ, определена за ползване" от тях като суперфициарти собственици, тъй
като този размер, включващ площ за достъп до сградата, намираща се в дъното на
дворното место и площ около сградата, е съобразена изцяло с нормативите по
Наредба № 7/2003г. на МРРБ, Приложение № 1 към чл.21 от Наредбата и практически
е най-щадящ вариант по отношение собствениците на поземления имот.
В съдебно заседание
въззивниците се явяват лично, като за И.В. се явява и адв.С.. Поддържат
въззивната си жалба, като молят съда да отхвърли иска на въззиваемите, а ако
счете, че искът е основателен при условията на евентуалност да възприеме вариант
4 от заключението на вещо лице К.. Представя писмена защита в подкрепа на
твърденията си, като претендира и присъждане на разноските по представен списък
на разноските.
Въззиваемите М.В.И.
и М.А.Х. се представляват от адв.Ц., който моли съда да уважи иска, като
възприеме вариант 2 от заключението на вещо лице К. и претендира присъждане на
разноските по делото.
Въззиваемият В.В.В.
не се явява и не взема становище по спора.
От представените доказателства по гр.дело №665/17
г. на Тетевенския районен съд, заключението на вещо лице Ц.К., становищата на
страните, от всички тези доказателства, преценени поотделно и в тяхната взаимна
връзка и обусловеност съдът приема за установено:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259
ал.1 от ГПК, поради което настоящето производство е допустимо и валидно и съдът
ще следва да се произнесе по същество.
От фактическа
страна се установява следното :
Съгласно приложен по делото нотариален акт №46,том.І, дело №74/1980г на РС-Тетевен стр.9 от делото, М. Т. Д. е
дарила на племенника си И.В.В.
½ ид.ч. от дворно място, цялото от около 300 кв.м.
в град Тетевен, урегулирано в парцела ІV,пл.208
в кв.112 по плана на град Тетевен, заедно
с такава част от застроената в същото сграда на 55 кв.м.
Представен по делото е и нотариален акт №47,том.І,дело №75/1980г на РС-Тетевен, съгласно който с договор за дарение П. Т. Ми.е дарила на двамата си сина-В.В.В. и Н.В.В., останалата ½ ид.ч. от дворното място и
жилищната сграда.
По
действащата кадастрална карта и регистри на град Тетевен имотът е с
идентификатор 72343.500.208/дворното място/,а жилищната сграда с идентификатор
72343.500.208.1.
От приложеният към делото нотариален акт №55,том.І,дело №589/1992г на
РС-Тетевен, съдът
установява, че М.В.И. е призната за собственик, въз
основа на учредено от братята си право на строеж и по време на брака със съпруга си Антон В. ***, на двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор
72343.500.208.2,
построена в горепосоченият недвижим имот, собственост на нейните братя.
По време на разглеждане на делото
пред ТРС Антон В. Илиев е починал на 27.04.2018 г., като е оставил за законни
наследници своята съпруга М.В.И. и дъщеря М.А.Х., съгласно уд-е за наследници №278/18.05.2018 г.
Представена по делото е нотариална покана, изпратена от М.В. и връчена на ответника И.В. на 26.07.2017г. ,с която тя го кани доброволно да уредят с писмен договор
отношенията си, по повод ползването на
дворното място от ищцата, на
основание чл.64 от ЗС. Приложена
към тази покана е и
скица-предложение, изработена от проектант
инж.Х. Д..
С влязло в сила съдебно решение
№203/8.11.2018 г. постановено по гр.д.№966/17 г. ТРС е отхвърлил като
неоснователен и недоказан предявеният от И.В.В. и Н.В. *** против М.В.В. и М.А.Х.
от гр.София иск с правно основание чл.124 от ГПК за признаване на право на
собственост на основание наследяване, дарение и давностно владение върху
самостоятелен обект първи етаж със застроена площ 54 кв.м. от двуетажна масивна
жил.сграда, заснета с идентиф. 72343.500.208.2 по КККР на гр.Тетевен, изградена
върху ПИ с идентификатор 72343.500.208 по КККР на гр.Тетевен.
За правилно решаване на спора ТРС
е допуснал до разпит свидетели П.Й. С. и Г.Т. Г., от показанията на които се установява, че отношенията между ответниците и ищцата са се влошили, като основно И.В.В. създава пречки на ищците да ползват къщата жилищната си сграда по предназначение./пречели са на длъжностни лица от
кабелна телевизия да прекарат кабели до имота и са стоварили строителни материали до къщата й/
С оглед некомпетентността на
вещото лице, назначено от ТРС-инженер-геодезист, който е дал заключение за
разпределяне правото на ползване на дворното място, ЛОС е допуснал назначаване
на нова съдебно-техническа експертиза, изготвена вярно и компетентно от вещо
лице арх.Ц.К.. Тя е представила четири варианта за определяне на
част от съсобствения на ответниците поземлен имот, който на основание чл.64 от ЗС да бъде ползван от
ищците по делото.
При така изложените факти съдът прави
следните правни изводи:
ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.64 ОТ ЗС
За да
бъде уважен този иск ищците следва да докажат посредством пълно и главно
доказване, че те са собственици на постройката, на не и на земята, върху която
тя е построена и, че на това основание имат право да се ползват от земята само доколкото това е
необходимо за използването на постройката според нейното предназначение, освен
ако в акта, с който им е отстъпено правото, е постановено друго.
В
исковата молба ищците твърдят, че са собственици на двуетажна масивна жилищна
сграда, находяща се в гр.Тетевен, обл.Ловеч,ул.”Трети март” № 25, със застроена
площ от около 64 кв.м. построена върху УПИ-ІV с пл.№208 вк.112 по ПУП на
гр.Тетевен, който е с площ от около 338 кв.м. при подробно посочени граници,
която е отразена по КККР като страда с идентификатор 72343.500.208.2 по КККР, а като основание за
придобиване на собствеността са посочили учредено право на строеж-суперфиция
със заявление от страна на ответниците по реда на чл.56 от ЗТСУ/отм./. Съдът
приема от събраните по делото доказателства, че процесната сграда е построена действително
от ищците въз основа на учредено в тяхна полза право на строеж от страна на
ответниците с заявление , вписано под №157 т.І от 5.11.1990 г. в ТРС партидна
книга том 68 стр.56 дв.рег.№740/1990 г..
Това се установява и от изложеното в мотивите на решение №203/8.11.2018 г. по
гр.д.№966/17 г. по описа на ТРС, с което е отхвърлен иска на от И.В.В. и Н.В. ***
против М.В.В. и М.А.Х. от гр.София иск с правно основание чл.124 от ГПК за
признаване на право на собственост на основание наследяване, дарение и
давностно владение върху самостоятелен обект първи етаж със застроена площ 54
кв.м. от двуетажна масивна жил.сграда, заснета с идентиф. 72343.500.208.2 по
КККР на гр.Тетевен, изградена върху ПИ с идентификатор 72343.500.208 по КККР на
гр.Тетевен. Не на последно място има издаден в полза на ищците и констативен нотариален
акт №55,том.І,дело №589/1992г на РС-Тетевен, от който е видно, че М.В.И. е
призната за собственик, въз основа на учредено от братята си право на строеж и
по време на брака със съпруга си Антон В. ***, на двуетажна масивна жилищна
сграда с идентификатор 72343.500.208.2, построена в горепосоченият недвижим
имот, собственост на нейните братя, чиято доказателствена сила не е оборена. Следователно е налице е хоризонтална съсобственост, при
която няколко лица са собственици на отделни сгради, построени в имот,
собственост само на едни от тях. При това положение не е налице съсобственост
по отношение на дворното място, а е налице индивидуална собственост по
отношение само на сградите.
Ответникът и въззиваем В.В.В. признава иска,
а останалите двама ответници И. и Н. Вутеви считат, че няма пречка ищците да
ползват имота си и никой не им пречи. Техните твърдения обаче са опровергават
от показанията на разпитаните по делото свидетели, които твърдят, че е имало
кавги помежду им и до къщата на ищците е имало поставени строителни материали,
които са пречели на ползването на имота по предназначение.
От свидетелските
показания и заключенията на вещите лица се установява, че ищците не могат да
ползват собствената си жилищна сграда по предназначение. Съгласно чл.64 от ЗС
собственика на постройката върху чужда земя има право да се ползва
от земята, доколкото
това е необходимо за използването й според нейното предназначение и ако собственикът на мястото му пречи да упражнява това
си право, той може да предяви иск. Приема се, че ограничаването на правата на собственика на терена, може да бъде само до такъв обем, който да е
достатъчен за осигуряване възможността на собственика на построеното да го ползва. След като се установява, че
ищците са собственици на постройката, следва да им се признае и правото да
ползват такава прилежаща част от имота на ответниците, която да им позволи
да използват своята постройка според
нейното предназначение, а именно като жилище, като ползването на земята според
предназначението на постройката се изразява в осигуряване на достъп до
постройката и в ползване на мястото за задоволяване на обикновени домакински нужди.
В тази връзка съдът следва да съобрази заключението на съдебно-техническата
експертиза, която е изготвила четири варианта за определяне на прилежаща част, която е необходима за
ползване на сградата като жилищна. Тъй като правото на собственост на ответниците върху земята
трябва да бъде ограничено в минимална степен, то настоящата инстанция приема,
че вариант 4 от заключението на вещо лице К., който предвижда 28 кв.м площ към
страда с идентификатор 72343.500.208.2 за най-удачен. По този начин ищците ще
имат достъп до сградата си, а правото на
собственост на ответниците ще бъде в минимален обем засегнато, още повече, че
въззивниците възприемат именно този вариант като най-подходящ.
По тези съображения
на основание чл.64 от ЗС
следва да бъде определена прилежаща част от УПИ, съответстващ на парцел ІV-208 в кв.112 по ПУП на гр.Тетевен, понастоящем
съставляващ по ККР на гр.Тетевен ПИ с идентификатор 72343.500.208, необходима
по смисъла на чл.64 от ЗС за достъп, ползване и обслужване на собствената на ищците
и построена в този имот двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от
около 64 кв.м. отразена на КККР като страда с идентификатор 72343.500.208.2, а именно: площ към сграда с идентификатор 72343.500.208.2- 28
кв.м., така както е отразено във вариант четвърти от заключението на вещо лице Ц.К.,
който е неразделна част от настоящето съдебно решение.
Съдът приема за
неоснователно твърдението на въззивниците, че не е възможно да бъдат приложени
правните норми за оппределяне на нормативно прилежаща площ, предвид
заключението на вещо лице К.. В съдебно заседание експертът пояснява, че не е
спазено минималното разстяние от
Предвид несъвпадане на правните
изводи на настоящата инстанция, с тези отразени в съдебно решение №150/20.09.2019
г. постановено по гр.д.№665/17 г. по описа на ТРС, то следва да бъде отменено
изцяло и да бъде постановено друго, с което да да бъде определена прилежаща част от собствения на И., Н. и В. В. В.УПИ, съответстващ на парцел ІV-208 в кв.112 по ПУП на гр.Тетевен, понастоящем
съставляващ по ККР на гр.Тетевен ПИ с идентификатор 72343.500.208, необходима
по смисъла на чл.64 от ЗС за достъп, ползване и обслужване на собствената на М.В.И.
и М.А.Х. и построена в този имот двуетажна масивна жилищна сграда, със
застроена площ от около 64 кв.м. отразена на КККР като страда с идентификатор
72343.500.208.2, а именно: площ към сграда с идентификатор
72343.500.208.2- 28 кв.м., която площ на скицата проект
4 към заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице
арх.Ц.К. и съставляваща неразделна част от настоящето решение, е защрихована с
бледо оранжев цвят и до която част от ПИ
се достига чрез определената на скицата проект 4 алея за общо ползване от 28,10
кв.м.
При този изход от процеса и с оглед
константната практика на ВКС отразена в решение №275/30.10.2012 г. по
гр.д.№444/12 г. на ВКС и определение №6/15.01.18 г. по ч.гр.д.№2132/17 г. на
ВКС независимо от характера на производството, развило се пред първата
инстанция като спорна администрация, във въззивното производство страните вече
имат определено процесуално качество, според позицията си в производтвото,
поради което се присъждат разноски по правилата на чл.78 от ГПК. В случая, след
като въззивната жалба се явява основателна и първоинстанционното решение е
отменено и е постановено друго, то въззиваемите следва да заплатят на
въззивника И.В.В. сторените пред въззивната инстанция разноски по делото по представен
списък на разноските, а именно 25 лв. ДТ и 450 лв. адвокатско възнаграждение
или общо сумата 475 лв.
Водим от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ, като
неправилно съдебно решение №150/20.09.2019 г., постановено по гр.д.№665/17
година на Тетевенският районен съд изцяло и вместо него постанови:
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 64 от ЗС, в
полза на М.В.И. ЕГН ********** *** и М.А.Х. ЕГН ********** с постоянен адрес ***, част от поземления имот на И.В.В. ЕГН **********, Н.В.В. ЕГН
********** и В.В.В. ЕГН ********** тримата с постоянен адрес ***.”Трети
март” №25 заснет по КККР на гр.Тетевен, Ловешка област одобрени със заповед
№РД-18-16/6.03.2009 г. на изпъл.д-р на
АГКК-София, като имот с идентификатор 72343.500.208 с адрес на ПИ гр.Тетевен,
ул.”Трети март” №25 с площ на имота от
338 кв.м. предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно
ползване-ниско застрояване /до 10 м/ при съседи : имоти с идентификатори 72343.500.209,
72343.500.207, 72343.500.204, 72343.500.210, 72343.500.7172, която могат да
ползват като собственици на двуетажна масивна жилищна
сграда с разгърната застроена площ от 64,60 кв.м. изградена върху този имот и
сервитутно право на преминаване към обекта за обслужване на сградата, а
именно:върху площ от 28 кв.м., която площ на скицата проект 4 към заключението
на съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице арх.Ц.К. и
съставляваща неразделна част от настоящето решение, е защрихована с бледо
оранжев цвят и до която част от ПИ се достига чрез определената на скицата проект
4 алея за общо ползване от 28,10 кв.м.
ОБЯВЯВА
приподписаната от съда скица проект 4 по в.гр.д.№707/2019 г. по описа на
Ловешки окръжен съд за неразделна част от настоящето решение.
ОСЪЖДА
М.В.И. ЕГН **********
*** и М.А.Х. ЕГН ********** с постоянен адрес ***, да
заплатят на И.В.В. ЕГН **********,*** разноски по делото за въззивната
инстанция в размер на сумата 475 лв.
Решението е обжалваемо в едномесечен
срок от съобщението на страните, че е изготвено, ведно с мотивите пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.