№ 49234
гр. София, 28.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20251110123914 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 ГПК.
Съдът е сезиран с молба от ищеца с искане за изменение на постановеното по делото
решение в частта за разноските. Претендира се присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение в по-висок от присъдения размер.
Насрещната страна оспорва молбата.
Молбата е допустима – подадена е от легитимирана страна, в срока по чл.248, ал.1
ГПК и е спазено изискването на чл.80, ал.1 ГПК.
Разгледана по същество молбата съдът намира за неоснователна.
С решението по делото, съдът с оглед събраните доказателства, приложимия закон и
по вътрешно убеждение е разпределил отговорността на страните за разноски съобразно
изхода на спора. Определените размери на разноските за адвокатска защита, след
намаляването им, съдът счита за адекватни на конкретната фактическа и правна сложност на
делото.
Съображенията, изложени в молбата, за необходимост от съобразяване на размерите на
адвокатски възнаграждения, заложени в Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните
адвокатски възнаграждения, не следва да бъдат споделени с оглед приетите разрешения с
Решение от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22 на СЕС. С посоченото решение е прието, че
член 101, параграф 1 ДФЕС, във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в
смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да
откаже да я приложи. Национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и
неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния,
1
определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия
адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се отчете като ограничение на
конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на посочената разпоредба от ДФЕС.
Следователно размерите на адвокатските възнаграждения в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като
ориентир, но без да са обвързващи за съда, като уговореното възнаграждение подлежи на
преценка с оглед вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и
преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В случая противно на
възраженията на намалените размери на адвокатското възнаграждение за всяка инстанция е
съобразено с конкретното развитие на делото, както и с обстоятелството че същото,
независимо от повторното му разглеждане на първа инстанция, не се отличава нито с
фактическа, нито с правна сложност.
По тези съображения съдът намира, че не са налице основания за изменение на
решението в частта за разноските.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 340179/17.10.2025 г. от С.К. чрез адв. И. Д.
– АК Х. с искане за изменение по реда на чл. 248 ГПК в частта за разноските на
постановеното по делото решение.
Определението подлежи на обжалване пред СГС с частна жалба в едноседмичен срок
от съобщението до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2