РЕШЕНИЕ
№ 4719
гр. София, 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20241110172401 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на И. В. В. с ЕГН **********, с адрес:
*******************, съдебен адрес: ******************* чрез адв. В. Б. Б. срещу „Н“
ООД, ЕИК: **************, със седалище и адрес на управление: ************, с която се
иска:
-да се прогласи нищожността на Договор за потребителски кредит № ***********
от 26.08.2023 г. и
-ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца недължимо платени суми по
Договор за потребителски кредит № *********** от 26.08.2023 г.- 72.00 лева – договорна/
възнаградителна лихва по чл. 11, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № ***********
от 26.08.2023 г., за периода от 27.09.2023 г. до 27.02.2024 г. и 366.00 лева – неустойка за
непредставено обезпечение на основание чл. 4, ал. 3, във вр. с чл. 6 от Договор за
потребителски кредит № *********** от 26.08.2023 г., за периода от 27.09.2023 г. до
27.02.2024 г., ведно със законна лихва върху сумите, считано от датата на подаване на
исковата молба/02.12.2024 г./ до окончателното изплащане.
Твърди се, че на 26.08.2023 г. между „Н” ООД, ЕИК ************** – Заемодател, от
една страна, и И. В. В., с ЕГН ********** – заемател, от друга, е подписан Договор за
потребителски кредит № *********** (по-долу за краткост Договора). Страните са
постигнали споразумение Заемодателят да предостави паричен заем в размер на 600.00 лв.
(шестстотин лева). Определен е размер на годишен лихвен процент съгласно чл. 11, ал. 1 , а
именно 40.05 %. Срокът за издължаване на кредита е 6 (шест) месеца, с крайна дата
27.02.2024 г. В чл. 11, ал. 4 е посочен годишният процент на разходите, който е в размер на
48.28 %. При сключването на договора, в чл. 4, ал. 3, във връзка с чл. 6 от договора и чл. 3.2.
от Общите условия към договора е предвидено условието за обезпечаване на договора за
паричен заем с предоставяне на гаранция по кредита, който да отговаря на предвидените
условия в чл. 4, ал. 3 договора и чл. 3.2. от Общите условия към договора. При
1
непредоставяне на предвидените гаранции в срок до края на следващия ден от подписване
на договора, в чл. 6, ал. 1 е предвидено начисляването на неустойка в размер на 366.00 лв. В
изпълнение на задълженията, поети със сключения договор за паричен заем, ищецът е
заплатил всички суми, дължими по Договора за паричен заем, ведно с възнаградителната
лихва и начислената неустойка за непредоставено обезпечение.
Поддържа се, че в процесния договор е посочен годишен процент на разходите, но не е
ясно нито какво включва, нито как е формиран - изрично е уговорен само годишен лихвен
процент от 40.05 % и годишен процент на разходите от 48.28 %. В ГПР се включват освен
дължимата възнаградителна лихва, така и всички допълнителни разходи. В случая обаче,
тези суми не са включени в ГПР. В случай че те бяха включени в ГПР, то той би надхвърлял
многократно предвидения размер съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Сочи се, че дължимото възнаграждение (такса за предоставяне на
гаранция/поръчителство), е разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР. Липсата
на изрично отбелязване в договора за кредит, че този разход се включва в ГПР, както и
изобщо кои разходи са взети предвид при определянето му, е в противоречие с
императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, водещо до недействителност на
договора на основание чл. 22 от ЗПК.
Твърди се, че заемателят дължи връщане по договора само на получената сума от 600
лева, които вече са заплатени на заемодателя. Всичко над чистата стойност на получената
сума (главницата) от 600 лева е платено при изначална липса на основание с оглед
недействителността на договора, поради което подлежи на връщане.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала отговор на исковата молба, с
който се признава:
сключването на 26.08.2023 г. на договор за кредит № *********** между страните по
делото, по силата на който на кредитополучателят е предоставен заем в размер на
600.00 лева;
на основание чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК кредиторът не е включил в ГПР по процесния
договор разход за неустойка;
в ГПР по процесния договор за кредит е включен единствено разход за
възнаградителна лихва;
получаване на описаните в исковата молба суми по процесния договор за кредит.
Оспорва се недействителността на договора за потребителски кредит поради
неспазване изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК и
че неустоечната клауза води до „скрито“ оскъпяване на кредита, неоснователно обогатяване
на кредитора и накърняване на добрите нрави.
Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Отделено е за безспорно и ненуждаещо се от доказване:
-че между страните е сключен договор за кредит № ***********, по силата на който на
кредитополучателят е предоставен заем в размер на 600.00 лева,
-че в ГПР по кредита е включена единствено възнаградителна лихва, а не и неустойка,
-че ищецът заплатил на ответника 72.00 лева – договорна/ възнаградителна лихва по
чл. 11, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № *********** от 26.08.2023 г., за периода
от 27.09.2023 г. до 27.02.2024 г. и 366.00 лева – неустойка за непредставено обезпечение на
основание чл. 4, ал. 3, във вр. с чл. 6 от Договор за потребителски кредит № *********** от
2
26.08.2023 г., за периода от 27.09.2023 г. до 27.02.2024 г
По делото е представено и копие на процесния договор за потребителски кредит №
***********,сключен между „Н“ ООД – кредитор, и И. В. В.– кредитополучател.
Съгласно договора заемодателят е предоставил на ответника заем в размер на 600 лева,
които последният се е съгласил да върне при следните параметри и условия: срок на заема –
6 месеца; брой вноски – 6; размер на вноската- 112 лева; фиксиран годишен лихвен процент
по заема – 40.05 %, ; обща сума дължима от заемателя – 672 лв.; годишен процент на
разходите по заема – 48.28 %.
Не е спорно по делото получаването на сумата от ищеца.
Съгласно чл. 4, ал. 3 от договора за заем, в срок до края на следващия ден от сключване
на настоящия договор, Кредитополучателят е длъжен да предостави на Кредитора гаранция
по кредита съгласно реда и условията, предвидени в общите условия по договора. Банковата
гаранция или гаранцията, издадена от небанкова финансова институция, трябва да бъде за
сума в размер на 672.00 лева със срок на валидност до 28.02.2024 г.
Съобразно клаузите на чл. 6 от договора в случай че Кредитополучателят не представи
на Кредитора гаранция по кредита по чл. 4, ал. 3 от този договор в установения срок и
съгласно реда и условията предвидени в общите условия по договора, той дължи на
дружеството неустойка в размер на 366 лв. Неустойката се начислява на месец, считано от
изтичането на срока по чл. 4, ал. 3. Ако срокът, за който се начислява неустойката, е по-
кратък от срока между две погасителни вноски, неустойката се начислява на ден и е в
размер на 1/30 от месечната неустойка. Неустойката се дължи само за периоди, в които
кредитът е бил без осигурена гаранция. В този смисъл, ако Кредитополучателят осигури
надлежна гаранция по кредита, макар и след изтичането на срока по чл. 4, ал. 3, неустойката
спира да се начислява. Ако действието на гаранцията бъде прекратено, независимо по какви
причини, считано от деня, в който действието на гаранцията е било прекратено, неустойката
отново се начислява. Начислената неустойка се заплаща заедно със следващата погасителна
вноска по кредита съобразно уговорения погасителен план.
Съобразно разпоредбите на т. 3.2. от общите условия на дружеството-кредитор в срок
до края на следващия ден от сключването на Договора за потребителски кредит,
Кредитополучателят е длъжен да представи на дружеството гаранция по кредита, която
може да бъде:а) банкова гаранция, издадена от банка, оперираща на територията на
Република България;б) гаранция, издадена от небанкова финансова институция, оперираща
на територията на Република България;в) двама поръчители.Банковата гаранция и
гаранцията, издадена от небанкова финансова институция, следва да отговарят на
изискванията на закона за тяхното издаване и да съдържат неотменяемо и безусловно
изявление, че ако Кредитополучателят не заплати което и да е свое парично задължение,
произтичащо от Договора за потребителски кредит, гарантът (банка или небанкова
финансова институция) ще заплати на „Н” ООД всички дължими от Кредитополучателя
суми в първия работен ден, следващ деня на получаване на първо писмено искане от страна
на дружеството. Размерът на гаранцията по т.3.2.1 букви „а” и „б” и срока на нейната
валидност се определят в договора за потребителски кредит. Поръчители могат да бъдат
дееспособни физически лица, които поемат задължение да отговарят солидарно с
Кредитополучателя за изпълнение на всички задължения на Кредитополучателя,
произтичащи от Договора за потребителски кредит при условията на чл. 138 и следващите
от Закона за задълженията и договорите. Поръчителите трябва да са наети на безсрочен
трудов договор и да получават минимум 1500 (хиляда и петстотин) лева брутно месечно
възнаграждение. Към датата на сключване на Договора за потребителски кредит
поръчителите не трябва да имат кредити с повече от 30 (тридесет) дни просрочие.В рамките
на срока по т. 3.2.1 поръчителите следва да се явят лично в офис на дружеството и да
предоставят информация за себе си – лични данни и данни, касаещи тяхната
3
кредитоспособност.дружеството не е длъжно да приеме предложените от
Кредитополучателя поръчители, а преценява тяхната надеждност и платежоспособност. В
тази връзка, освен личните данни на предложените поръчители, дружеството може да изиска
и информация относно наличие на сключен трудов договор, работодател, имуществено
състояние и друга подобна.дружеството приема предоставената от Кредитополучателя
банкова гаранция или гаранция, издадена от небанкова финансова институция, ако същата
отговаря на изискванията на закона, на тези Общи условия и на Договора за потребителски
кредит След като Кредитополучателят получи уведомление от страна на дружеството, че е
одобрен за кредити още преди да е потвърдил желанието си за сключване на Договора за
потребителски кредит същият има право да изпрати за предварително одобрение от страна
на дружеството /на имейл или в офис на дружеството/ гаранция предоставена от банка или
небанкова финансова институция. дружеството е длъжно в срок до края на първия работен
ден след получаването на последната да уведоми Кредитополучателя дали ще издаде
предварително одобрение или не. Ако дружеството одобри гаранцията, то не може да
откаже да я приеме като обезпечение за сключване на договора, за който Кредитополучателя
е бил одобрен. Одобрението на гаранцията важи за срок от 15 (петнадесет) дни.След като
Кредитополучателят получи уведомление от дружеството, че е одобрен за кредит и още
преди да е потвърдил желанието си за сключване на Договора, същият има право да
предостави за предварително одобрение от страна на дружеството двама поръчители.
дружеството е длъжно в срок до края на първия работен ден след предоставяне на
необходимите данни от страна на поръчителите да уведоми Кредитополучателя дали ще
издаде предварително одобрение или не. Ако дружеството одобри поръчителите, то не може
да откаже да ги приеме като обезпечение по Договор за потребителски кредит сключен с
Кредитополучателя. Одобрението на поръчителите важи за срок 15 (петнадесет) дни. В
случай, че дружеството не одобри един или двама от поръчителите, Кредитополучателят
има право да предостави за предварително одобрение още двама поръчители.Уведомлението
на дружеството по т. 3.2.7 и т. 3.2.8 се извършва по телефон или по имейл.
Съобразно разпоредбите на т. 3.3. от общите условия на дружеството-кредитор в
случай че Кредитополучателят не представи на дружеството гаранция по кредита по реда и
при условията на т. 3.2 и в предвидения срок, той дължи на дружеството неустойка в
размер, посочен в Договора за потребителски кредит. Неустойката се начислява на месец,
считано от изтичането на срока по т. 3.2.1. Ако срокът, за който се начислява неустойката, е
по-кратък от срока между две погасителни вноски, неустойката се начислява на ден и е в
размер на 1/30 от месечната неустойка. Неустойката се дължи само за периоди, в които
кредитът е бил без осигурена гаранция. В този смисъл, ако Кредитополучателят осигури
надлежна гаранция по кредита, макар и след изтичането на срока по т. 3.2.1, неустойката
спира да се начислява. Ако действието на гаранцията бъде прекратено, независимо по какви
причини, считано от деня, в който действието на гаранцията е било прекратено, неустойката
отново се начислява. Начислената неустойка се заплаща заедно със следващата погасителна
вноска по кредита съобразно уговорения в Договора за потребителски кредит погасителен
план.
Съдът е указал на страните, че следи служебно за неравноправни клаузи в
потребителски договори.
В случая в чл. 6 във вр. чл. 4.3 само формално е уговорена неустойка за неизпълнение
за задължение на ищеца, но СРС намира, че фактически се дължи не неустойка, а договорна
лихва, представляваща допълнителна печалба на кредитора. Това е така, доколкото за да не
възникне вземането за неустойка, договорът предвижда редица условия, които са
кумулативно дадени, следва да бъдат изпълнени в много кратък срок, поради което е
обективно трудно да бъдат покрити от заемателя. Кредиторът е дал възможност на
насрещната страна най-късно в следващия ден от сключване на договора да му предостави
двама поръчители, които обаче трябва да отговарят на множество изисквания – за работа по
4
безсрочен трудов договор, за висок осигурителен доход, да не са заематели или поръчители
по друг договор, да нямат неплатени задължения към фиска, да нямат лоша кредитна
история. Налагането на толкова къс срок за ангажиране на поръчители, и то двама, въобще
препятства всички възможности на длъжника да реагира и да изпълни условията. Той
обективно е в затруднение дори да направи опит да потърси поръчители, още по-малко да
намери двама такива, които следва да отговарят и на всички посочени условия, а дори и да
намери кредиторът има право едностранно и без да дава обяснение да не приеме
предоставеното обезпечение. Всички тези кумулативно дадени условия навеждат на извод,
че изначално е трудно, ако не и невъзможно тяхното изпълнение. Що се отнася до
алтернативната опция за обезпечение, то СРС намира, че тя също поставя мъчно
преодолими пречки пред заемателя. Касае се за снабдяване с банкова гаранция или гаранция
от финансова институция в размер за цялото задължение. Доколкото срокът за снабдяване с
такава гаранция е едва 1 ден, предвид практиката на банките по проучване на лицата,
кандидатстващи за такова обезпечение, фактически е невъзможно за длъжника да придобие
такава гаранция. Съдът приема, че горното изискване на кредитодателя е нереално и в никой
случай не може да бъде удовлетворено от страна на кредитополучателя по причина, че лице,
което има средства в размера дължимата за връщане сума за заплащане на банкова гаранция
в полза на кредитодателя си, няма да сключи договор за кредит и то с небанкова финансова
институция.
Налага се извод, че и двете опции по чл. 6 от договора всъщност не дават възможност
на длъжника да избегне плащането на неустойка, тъй като са неизпълними, а дори и да
бъдат изпълнени кредитодателят без да се мотивира може отново едностранно да начисли
неустойка
След като това е така, във всички случаи вземането за неустойка ще възникне в
сферата на кредитора. Тя затова е уговорена и като сигурна част от дълга, като следва да се
заплаща разсрочено, заедно с всяка погасителна вноска.
При тези трудно изпълними условия, за да не възникне задължението за неустойка,
както и предвид размера от 366 лева на база целия размер на заемната сума – 600 лева,
СРС счита, че неустойката излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и
наказателна функции и се превръща само в средство обогатяването на кредитора. Ето защо
тя е нищожна. Фактически не се касае за дължима неустойка, а за вземане, което се плаща
заедно с вноските за главница и лихва, което вземане представлява допълнителна печалба за
кредитора, освен лихвата. В конкретния случай фактически е уговорена допълнителна
договорна лихва, която да плаща длъжникът и която е печалба за кредитора. След като
неустойката е нищожна, тя не се дължи от ответника.
В допълнение следва да се посочи, че така и самият договор за заем противоречи на
част от императивните постановки на ЗПК. В случая следва да се приложи чл.21, ал.1 ЗПК,
който гласи, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В договора трябва да се посочи размера
на лихвения процент, като в конкретната хипотеза в този процент трябва да е включена и
неустойката, която като неустойка е нищожна, а реално е сигурна печалба за кредитора.
Следователно годишният лихвен процент няма да е реално записания, а следва да е по-
голяма число, ако в него участва и вземането от 366 лева, формално уговорено като
неустойка. Нарушен е чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като не е посочен реалният годишен лихвен
процент.
Освен това, доколкото лихвата е част от ГПР, е следвало да се посочи и друг размер на
ГПР, различен от този в договора. В този размер следва да участва и сумата от 366 лева,
изразена като процент. Това не е сторено, поради което е нарушен чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. С
включването й размера на ГПР става 653.63%, съобразно изчисление на съда с calculator.bg
по реда на чл. 162 ГПК, надвишаващ законовия максимум- пет пъти размера на законната
5
лихва- 66.45 %/ към месец август 2023 г. законната лихва е 10 % + основния лихвен процент
на БНБ -3.29 %/, а имено представлява близо четиридест и девет пъти размера на
законна лихва -/чл.19, ал.4 ЗПК/.
По изложените съображения, доколкото са налице нарушения на чл.11, ал.1, т.9 и т.10
ЗПК, целият договор за заем следва да бъде приет за недействителен – чл.22 ЗПК. На
основание чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят заплаща само чистата стойност на кредита- в процесния случай 600 лева, като
не дължи лихва или други разходи по кредита.
В процесният случай в самия договор е посочен грешен ГПР. В решение по дело
C‑714/22 на СЕС е прието, че член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48
трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен
годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази
директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен
от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до
връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. Или иначе
казано грешно посочен ГПР води до нищожност на договора и връщане само на чистата
стойност.
Нищожните клаузи не могат да бъдат заменени по смисъла на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД от
императивни правила досежно максимално допустимия размер на договорната лихва, нито
да бъде прието, че единствено частично недействителна е клаузата за уговорената неустойка,
представляваща по съществото си договорна лихва, невключена в ГЛП и ГПР. Ако съдът
изменя съдържанието на неравноправните и нищожните клаузи, съдържащи се в
потребителски договор, това ще навреди на постигането на дългосрочната цел, предвидена в
член 7 от Директива 93/13. Това действие на съда би способствало за премахването на
възпиращия ефект, упражняван върху продавачите и доставчиците чрез самото неприлагане
на такива неравноправни клаузи спрямо потребителя, тъй като продавачите и доставчиците
биха останали изкушени да използват посочените клаузи, ако знаят, че дори и последните да
бъдат обявени за недействителни, договорът все пак ще може да бъде допълнен в нужната
степен от националния съд, така че да се гарантират интересите на тези продавачи и
доставчици. / в т. см. решения от 14 юни 2012 г., Banco Español de Crédito, C‑618/10,
EU:C:2012:349, т. 69, от 30 април 2014 г., Kásler и Káslerné Rábai, C‑26/13, EU:C:2014:282, т.
79 и от 26 март 2019 г., Abanca Corporación Bancaria и Bankia, C‑70/17 и C‑179/17,
EU:C:2019:250/.
Както без посочено след като на основание чл.23 ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита- в процесния случай 600 лева, като не дължи лихва или други разходи
по кредита.
Първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно
получаване на нещо без основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание
за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална
липса на основание е налице и в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен
акт.
В процесния случай не се спори, че ищецът е заплатил освен дължимата главница от
600 лева и 72.00 лева – договорна/ възнаградителна лихва по чл. 11, ал. 1 от Договор за
потребителски кредит № *********** от 26.08.2023 г., за периода от 27.09.2023 г. до
27.02.2024 г. и 366.00 лева – неустойка за непредставено обезпечение на основание чл. 4, ал.
3, във вр. с чл. 6 от Договор за потребителски кредит № *********** от 26.08.2023 г., за
периода от 27.09.2023 г. до 27.02.2024 г
В хипотезата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД ищецът следва да докаже само предаването
на вещта, съответно плащането на съответната парична сума. Същият не е задължен да
6
доказва обстоятелството, че предаването на вещта, съответно плащането на сумата е
извършено без правно основание. Задължението да докаже, че е налице правно основание за
даването или плащането е на ответника, тъй като именно наличието на това основание му
дава възможност да задържи полученото и предявения срещу него иск да бъде отхвърлен./
Решение № 148 от 10.09.2019 г. по гр. д. № 2183 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 4-то
гр. Отделение/
В рамките на процеса ответникът доказа единствено основание да задържи сумата от
600 -чистата стойност на недействителния, на основание чл. 23 от ЗПК, Договор за паричен
заем № ****************************/05.03.2019г
Въз основа на горния извод на съда сумата от 438 лева е заплатена от заемателя без
основание. Първата хипотеза на чл. 55 ЗЗД е налице, както когато ищецът докаже даването,
а ответникът не докаже претендираното от него основание, така и когато ответникът докаже
основанието, на което е получил даденото, но ищецът докаже и репликата си, че това
основание е нищожно. И в двата случая даденото е без основание./ в т.см. Решение № 227 от
22.03.2019 г. по гр. д. № 896 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. Отделение/
Така съдът установява, че сумата от 438 лева е платена при начална липса на основание
и иска за връщане на тази сума е основателен.
Основателна е и претенцията за законната лихва върху даденото без основание,
начиная от предявяване на иска –02.12.2024 г., до окончателното плащане.
При този изход от спора и съгласно чл. 78 от ГПК в тежест на ответника, следва да
бъдат възложени разноските, направени от ищеца по водене на делото – държавна такса в
размер на 100 лева. Съдът по направеното възражение за прекомерност редуцира
уговореното възнаграждение от 1600 лева до размера от 400 лева, определен по реда на чл.
7, ал. 2, т. 1 от необвързващата съда Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа.
Съдът намира, че такова възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на
делото, касаещо недължимо платени суми по договор за потребителски кредит, и
съответства на принципите на разумност, пропорционалност и справедливост, прогласени в
решения по дело C-57/2015, C 427/16, C 428/16 и C 438/2022 г. на Съдът на ЕС
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от И. В. В. с ЕГН **********, с адрес:
******************* срещу „Н“ ООД, ЕИК: **************, със седалище и адрес на
управление: ****************по предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК,
нищожността на Договор за потребителски кредит № *********** от 26.08.2023 г.
ОСЪЖДА „Н“ ООД, ЕИК: **************, със седалище и адрес на управление:
*******************, да заплати на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 78, ал. 1
ГПК на И. В. В. с ЕГН **********, с адрес: ******************* недължимо платени
суми по Договор за потребителски кредит № *********** от 26.08.2023 г.- 72.00 лева –
договорна/ възнаградителна лихва по чл. 11, ал. 1 от Договор за потребителски кредит №
*********** от 26.08.2023 г., за периода от 27.09.2023 г. до 27.02.2024 г. и 366.00 лева –
неустойка за непредставено обезпечение на основание чл. 4, ал. 3, във вр. с чл. 6 от Договор
за потребителски кредит № *********** от 26.08.2023 г., за периода от 27.09.2023 г. до
27.02.2024 г., ведно със законна лихва върху сумите, считано от датата на подаване на
исковата молба/02.12.2024 г./ до окончателното изплащане, както и съдебно-
деловодни разноски в размер на 500 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
7
получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8