МОТИВИ към НОХД №2401/2008 г.:

Обвинението е против подсъдимите А.А.К., С.В.С., Я.А.К., М.С.Д.,*** и К.Г.К. ***.  

Подсъдимият А.А.К. се обвинява за това, че през м.януари 2000 г. на АМ”Тракия” е отвлякъл лице от женски пол – непълнолетната Н.В.И. ***, с цел да бъде предоставена за развратни действия - престъпление по чл.156, ал.2, т.1, във връзка с ал.1 от НК.

Второто обвинение против подсъдимия А.А.К. *** е склонил чрез заплахи и насилие към проституция непълнолетната Н.В.И. *** - престъпление по чл.155, ал.1 от НК.

Срещу подсъдимия А.А.К. е повдигнато обвинение и за това, че през м.януари 2000 г. в с.Драгор, обл.Пазарджишка противозаконно е лишил от свобода непълнолетната Н.В.И. ***, като лишаването от свобода е продължило повече от две денонощия - престъпление по чл.142а, ал.4, във връзка с ал.3, във връзка с ал.1 от НК.

Следващото обвинение против подсъдимия А.А.К. *** е склонил чрез заплахи и насилие към проституция лицето П.Б.Т. *** - престъпление по чл.155, ал.1 от НК.

Против А.А.К. е повдигнато обвинение за това, че през м.декември 2002 г. в с.Драгор е набрал чрез обещаване на облаги и на 27.12.2002 г. е превел  през границата на страната отделни лица – П. Благова Т. *** с цел да бъде използвана за развратни действия, независимо от съгласието й - престъпление по чл.159 б ал.2, във връзка с ал.І от НК, във връзка чл.159 а ал.2, т.6, във връзка с ал.І  от НК.

Обвинението против А.А.К. *** с користна цел е склонил чрез заплахи и насилие към проституция лицето П.Б.Т. *** - престъпление по чл.155, ал.3 във връзка с ал.1 от НК.

Против А.А.К. е повдигнато обвинение за това, че на 11.04.2005 г. в с.Драгор е набрал чрез принуда /заплаха/ отделни лица - П.Б.Т. *** с цел да бъде използвана за развратни действия - престъпление по чл.159а, ал.2, т.2 във връзка с ал.1 от НК.

Против подсъдимата М.С.Д. обвинението е за това, че през м.февруари 2003 г. в с.Драгор, в съучастие като съизвършител с К.Г.К. *** и Я.А.К. ***, с користна цел е склонила чрез заплахи към проституция лицето П.Б.Т. *** - престъпление по чл.155, ал.3 във връзка с ал.1 от НК във връзка с чл.20, ал.1 от НК.

Подсъдимиата  М.С.Д. се обвинява и за това, че през м.февруари 2003 г. в с.Драгор в съучастие като съизвършител с К.Г.К. *** и Я.А.К. *** е набрала чрез принуда /заплахи/ отделни лица П.Б.Т. ***, с цел да бъде използвана за развратни действия - престъпление по чл.159а, ал.2, т.2, във връзка с  ал.1 от НК, във връзка с чл.20 ал.2 от НК.

Против Я.А.К. е повдигнато обвинение за това, че през м.февруари 2003 г. в с.Драгор в съучастие като съизвършител с М.С.Д. *** и К.Г.К. *** е склонил чрез заплахи и с користна цел е склонила към проституция лицето П.Б.Т. *** - престъпление по чл.155, ал.3 във връзка с ал.1 от НК, във връзка с чл.20 ал.2 от НК.

Подсъдимият Я.А.К. е обвинен за това, че през през м.февруари 2003 г. в с.Драгор в съучастие като съизвършител с лицата: М.С.Д. *** и К. *** е набрал чрез принуда /заплахи/ П.Б.Т. *** и на 04.03.2003 г. в съучастие като съизвършител с К.Г.К. е превел през границата на страната отделни лица – П.Б.Т. с цел да бъде използвана за развратни действия - престъпление по чл.159б, ал.2 във връзка с  ал.1 от НК, във връзка с чл.159а, ал.2, т.2, във връзка с ал.1 от НК, във връзка с чл.20 ал.2 от НК.

Против С.В.С. е повдигнато обвинение и за това, че през м.юни  2002 г. в с.Драгор е склонил чрез заплахи и насилие към проституция лицето Н.Б.Т. *** - престъпление по чл.155, ал.1 от НК.

Против К.Г.К. е повдигнато обвинение за това, че през м.февруари 2003 г. в с.Драгор в съучастие като съизвършител с М.С.Д. *** и Я.А.К. *** е склонила чрез заплахи и с користна цел е склонила към проституция лицето П.Б.Т. *** - престъпление по чл.155, ал.3 във връзка с ал.1 от НК, във връзка с чл.20 ал.2 от НК.

Подсъдимата К.Г.К. е обвинена за това, че през през м.февруари 2003 г. в с.Драгор в съучастие като съизвършител с М.С.Д. *** и Я.А.К. *** е набрала чрез принуда /заплахи/ П.Б.Т. *** и на 04.03.2003 г. в съучастие като съизвършител с Я.А.К. *** е превела през границата на страната отделни лица – П.Б.Т. с цел да бъде използвана за развратни действия - престъпление по чл.159б, ал.2 във връзка с  ал.1 от НК, във връзка с чл.159а, ал.2, т.2, във връзка с ал.1 от НК, във връзка с чл.20 ал.2 от НК.

С определение от 22.04.2009 г. поради изтичане на абсолютна давност за наказателно преследване наказателното производство е прекратено по отношение на подсъдимия А.А.К. за престъплението по п.II от обвинителния акт за престъплението по чл.155, ал.1 от НК, извършено през м.януари 2000 г.

При проведеното съкратено съдебно следствие по реда на Глава двадесет и седма от НПК подсъдимите А.К., М.Д., Я.К., С.С. и К.К. правят самопризнания съобразно чл.371, т.2 от НПК, признават изцяло фактите, изложени  в обвинителния акт, като се съгласяват да не се събират доказателства за тези факти.

Районният съд обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства и при съобразяване разпоредбите на чл.301 във връзка с чл.373, ал.3 от НПК прие за установено следното:

ПУНКТ І.

Свидетелката Н.И. е родена на *** ***, а през 2000 г. живеела в с.Цалапица, обл.Пловдивска със съпруга си А. *** 2000 г., когато все още била непълнолетна, заедно с двете си деца, съпруга си и братовчедка си, пътували с автомобил от с.Цалапица за гр.Пловдив. Тъй като свършило горивото, свидетелката И. и братовчедка й Деси, тръгнали пеш към най-близката бензиностанция за бензин, а съпруга й останал при децата. По пътя ги настигнал автомобил – тъмносин ВАЗ. В автомобила имало мъж и жена, които ги попитали накъде отиват. След като обяснила, свидетелката И. била поканена заедно с братовчедка й да се качи на автомобила, за да ги закарат до бензиностанция. Вместо на бензиностанция двете били закарани в с.Драгор и настанени в къща, собственост на лице с име Г.. Свидетелката И. разбрала, че мъжът, който я е закарал в с Динката се казва „Аско” /подсъдимия А.К./, а жената „Атико”. Те взели 4бр. пръстени от свидетелката Н.И. и 1 чифт обеци, както и 2 пръстена и чифт обеци от братовчедка й Деси. По-късно същия ден освободили братовчедката на свидетелката да си върви, а свидетелката И. насила била оставена в къщата и нямала право да я напуска. Свидетелката И. останала 4 дни във въпросната къща, като понякога идвал подсъдимият А.К., за да я види и й носел цигари. В края на четвъртия ден, казал на свидетелката, че трябва да се премести в неговата къща в с.Драгор. Малко по-късно пристигнал съпруга на свидетелката, А. И., като довел и детето Р. А. И.. Казал на свидетелката И., че оставил детето Р.И. за отглеждане в интернат, а сега оставя и детето Рашко при нея , тъй като си намерил друга съпруга и ще живее с нея. Така свидетелката И. останала да живее със сина си при майката на подсъдимия А.К., чиято къща била в един двор с тази на уличения, но нямала никакви средства за преживяване. Тогава подсъдимият А.К. казал на свидетелката И., че трябва да проституира. До този момент същата не била проституирала. Свидетелката не искала да върши това, но уличеният упражнил принуда, като я закарал насила на АМ ”Тракия”, в района на с.Динката. Там, той се скрил, за да я наблюдава и контролира. Така свидетелката започнала да проституира, въпреки несъгласието си.  Когато отказвала да отиде на автомагистралата, уличеният я биел и насила я завеждал там. На ден тя получавала от клиенти между 100 -120 лв. По времето, когато проституирала, за детето й Р. И., се грижела майката на подсъдимия А.К.. Проституирането на свидетелката продължило до м.септември 2001 г. Тогава подсъдимият К. решил, че може да изведе свидетелката И. зад граница, в Германия. Той организирал снабдяването на свидетелката И. с паспорт №*********/2001 г. от РДВР-Пловдив. На 13.09.2001 г. през ГКПП-Калотина подсъдимят К. и свидетелката И. преминали границата на РБългария през ГКПП в 18.00 ч. като пешеходци. Подсъдимият обещал предварително на свидетелката И., че изкараните пари ще бъдат делени наполовина и тя ще може да си купи къща за нея и детето й Рашко. Подсъдимият и свидетелката се установили в гр.Мюнхен при брата на подсъдимия А.К. – подсъдимия Я.К., който се занимавал със сутеньорство. Свидетелката проституирала в турско кафене „Кьош кааве” заедно с приятелка и проститутка, работеща за подсъдимия Я.К. – А.  Свидетелката И. работила в кафенето около месец, като клиентите идвали в заведението, избирали си момиче, което водели в хотел или в дома си. Заплащането било за един час – 50 германски марки, а за цяла нощ – 350 германски марки. Клиентите се договаряли с подсъдимия А.К., който вземал парите предварително. От тези суми свидетелката не получила нищо. Подсъдимят А.К. изпращал в България парите чрез пощенски записи. На 23.10.2001 г. свидетелката и подсъдимят К. се върнали в България, като на 02.11.2001 г. отново предприели пътуване за Германия с автобус. Двамата пътували с автобус марка „Сетра” с ДК№С 2373 РВ и минали ГКПП-Калотина в 11.00 ч. Отново се установили в гр.Мюнхен и свидетелката продължила да проституира в същото кафене, като сумите отново вземал подсъдимият А.К.. Една вечер, връщайки се от посещение при клиент, свидетелката била задържана от немската полиция. Престояла в арест 23 дни и била депортирана на 20.12.2001 г. към България. Три дни по-рано, на 17.12.2001 г., подсъдимят А.К. също се завърнал в България. Свидетелката отишла в с.Драгор, за да вземе детето си Рашко. По същото време в дома на подсъдимия А.К. била свидетелката П.Т. ***. Подсъдимят предложил на свидетелката Н.И. да продължи да работи за него като проститутка заедно със свидетелката П.Т. на АМ”Тракия”. Свидетелката И. отказала, но била бита от подсъдимия А.К., както и заплашена, че ще й бъде отнето детето. Тогава тя отново се съгласила да проституира, като още на следващия ден заедно със свидетелката П.Т., била откарана от уличения с неговото „БМВ” на АМ „Тракия”. Свидетелката И. търсела начин да избяга и това й се отдало след няколко дни, когато успяла да вземе детето си и заминала за гр.Пловдив при майка си.

ПУНКТ ІІ.

Свидетелката П.Т. е родена на *** ***. Същата живеела в дома си в с.Лесичово обл.Пазарджик. През м.юни 2002 г. свидетелката П.Т. ***, в къщата на подсъдимя С.С., където живеела сестра й – свидетелката Н.Т.. Н.Т. работела за подсъдимя С. като проститутка. В същото време в дома на подсъдимя С. бил негов приятел – подсъдимият А.К.. Свидетелката П.Т. поискала от С. да пусне сестра й да се прибере в с.Лесичово, за да си гледа детето и защото разбрала, че сестра и не желае да проституира, но същият категорично отказал да я пусне.  Подсъдимият заплашил свидетелката П.Т., че ще я убие и захвърли в канавката. След разговора им, п пдсъдимят А.К. предложил на свидетелката П.Т. да започне да работи като проститутка за него. Свидетелката никога преди това не била проституирала и му отказала. В последствие свидетелката казала, че би се съгласила да проституира, ако пуснат сестра и. Подсъдимят А.К. категорично отказал и настоял тя да проституира иначе ще я пребие. Свидетелката П.Т. осъзнала, че няма друг избор, ако иска да бъде със сестра си, да и помогне, а и от страх. Подсъдимят А.К. казал на свидетелката П.Т., че ще работи на АМ”Тракия”, трябвало да се държи предизвикателно, за да привлича повече клиенти и да изкарва повече пари за него. Обяснил й, че тарифата е 15 лв. за орален полов акт и 20 лв. за полов акт, а за чужденци -същите суми, но в евро. На следващия ден подсъдимият А.К. извел свидетелките П.Т. и Н.И. на АМ”Тракия” в района на отбивката за гр.Пазарджик, за да проституират. Заедно с тях била и свидетелката Н.Т., която проституирала за подсъдимия С.С.. Докато свидетелките търсели клиенти и работели, подсъдимите А.К. и С.С. стояли наблизо и ги пазели да не избягат. Получените от проституцията пари, свидетелките давали веднага на двамата уличени. През времето, през което свидетелките П.Т., Н.Т. И Н.И. работили като проститутки за подсъдимите А.К. и С.С., последните двама ги заплашвали, че ако откажат да проституират или избягат, ще ги убият и многократно им нанасяли побой. Свидетелката П.Т. проституирала до края на 2002 г., като живеела в дома на подсъдимия А.К. ***. Там живеела и съпругата на подсъдимия – подсъдимата М.Д., както и неговия брат– подсъдимия Я.К. *** 2002 г. подсъдимият А.К. казал на свидетелката П.Т., че трябва да заминат в Германия, където тя да проституира за него. Подсъдимият убедил свидетелката с мотива, че там ще изкарва повече пари и ще може да си купи собствена къща, след което няма да я използва да работи повече за него. Подсъдимият организирал снабдяването на свидетелката с паспорт и купил автобусния й билет до Германия.

На 27.12.2002 г. свидетелката П.Т., заедно с подсъдимия А.К. и братовчедка му – подсъдимата К.К. отпътували от България за Германия с автобус „Неоплан” с ДК№С 7077 РН, като минали през ГКПП-Калотина в 10.00 ч.

В Германия тримата се установили в гр.Мюнхен. Там свидетелката П.Т. проституирала около месец и половина, като работела на улицата пред хотела, където живеели и в заведение срещу хотела. При започване на работата, подсъдимият А.К. й казал, че тарифата е 30 евро за орален акт и 50 евро за полов акт. Получените от клиентите пари свидетелката всяка сутрин предавала на подсъдимия А.К., а той изпращал парите по банков път на съпругата си М.Д. в България. През време на пребиваването им в Германия, през м.януари 2003 г. подсъдимият А.К. бил арестуван от немската полиция. В началото на февруари същата година, след ареста на А.К., свидетелката П.Т. била заловена от полицията по време на работа и й бил даден 1-седмичен срок да напусне Германия. Същата се върнала в България заедно с братовчедката подсъдимата К.К.. На автогарата те били посрещнати от брата на подсъдимия А.К. –  подсъдимият Я.К. и бащата на подсъдимата К.К.. Оттам свидетелката била закарана отново в с.Драгор, в дома на подсъдимия А.К.. Там тя престояла 20 дни. Отказала да проституира повече, но посредством заплаха, че подсъдимият А.К. ще я намери и ще я пребие, подсъдимите М.Д., К.К. и Я.К., я убедили отново да замине за Германия, за да спечели пари за освобождаването на подсъдимия А.К. от затвора. Тъй като свидетелката имала забрана за влизане в Германия, уличените й казали, че ще я снабдят с паспорт с нейна снимка, но на името на подсъдимата М.Д.. След като била гримирана и сресана като подсъдимата М.Д. и била научена от последната да се подписва като нея, били депозирани заявление и документи в РДВР гр.Пазарджик и издаден паспорт, в който имало снимката на свидетелката П.Т., но данните били на подсъдимата М.Д.. Таксата по издаването на паспорта била платена от подсъдимата М.К..

На 04.03.2003 г. свидетелката П.Т. с паспорт на името на подсъдимата М.Д., заедно с подсъдимите К.К. и Я.К. *** с автобус „Сетра” с ДК№С 1515 ВТ, като преминали през ГКПП-Калотина в 10.00 ч. Билетите били платени от подсъдимия Я.К..

Там свидетелката и подсъдимата К.К. отседнали в същия хотел, в който били предишния път и свидетелката П.Т. започнала да проституира на същите места. Подсъдимата К.К. й казала на каква тарифа да работи и взимала получените от проституцията пари. Парите К. в България изпращала по банков път на подсъдимата М.Д. или чрез „Уестърн Юнион” в „Пощенска банка”  на семейството си /л.90, л.121/.

В периода, когато бил в Германия подсъдимия А.К., са извършени от него преводи чрез системата за бързи разплащания „Уестърн Юнион” в „Пощенска банка”. Чрез разкриване на банкова тайна, към делото са приложени копия от бланките на „Уестърн Юнион”, от които е видно, че подсъдимят А.К. е правел преводи за подсъдимата М.Д.:***.

В средата на м.април 2003 г. свидетелката П.Т. отново била заловена от немската полиция по време на работа и с документ с невярно съдържание за самоличността. Същата била депортирана от Германия със самолет на 15.04.2003 г. На аерогарата тя била посрещната от подсъдимия Я.К. и отново отведена в дома на подсъдимия А.К. ***. Там подсъдимият Я.К. поискал спечелените от свидетелката пари и тя му дала 300 евро. Около месец по-късно, в с.Драгор дошла майка й и свидетелката П.Т. *** с нея.

На 03.03.2005 г. подсъдимият А.К. със самолетен полет се върнал в РБългария. Докато бил в Германия, той продължил да изпраща суми на подсъдимата М.Д. чрез системата „Уестърн Юнион”- л.81, л.82, л.83, л.86, л.87, л.88, л.89.

През м.март 2005 г., свидетелката П.Т. ***. В кафене до сградата на съда тя срещнала подсъдимия А.К.. Последният поискал да говори с нея и да я закара до с.Лесичово, но тя отказала. След като уличеният я убедил, че няма да й се случи нищо лошо, тя се съгласила и се качила в автомобила му, но подсъдимият вместо да я закара в с.Лесичово, я закарал в дома си в с.Драгор. Там той предложил на свидетелката отново да проституира за него в България или в Турция. Свидетелката П.Т. отказала, но подсъдимият А.К. я заплашил с побой. Тъй като се изплашила от заканите му, свидетелката се съгласила да замине за Труция.

На 11.04.2005 г. в 02.00 часа, свидетелката П.Т. била на ГКПП ”Кап.Андреево” за отпътуване за Турция с автобус, където пристигнала от гр.Пловдив. Билетът отново бил закупен от подсъдимия А.К.. Свидетелката не успяла да премине границата с Турция, тъй като при направената гранична проверка било констатирано от граничните власти, че с нейна снимка има издадени 2 задгранични паспорта на имената на различни лица. По тази причина свидетелката П.Т. ***. По случая е била образувана преписка в РП гр.Свиленград №371/2005г., която е изпратена по подсъдност на РП Пазарджик. Изготвен е рапорт от Граничен полицейски участък-гр.Свиленград /л.167 от делото/. Била е образувана преписка вх.№1791/2005г. срещу П.Т. за извършено престъпление по чл.314 от НК /л.28 от делото/.

През лятото на 2005 г. подсъдимият А.К. *** и й казал да лъжесвидетелства пред съда в гр.Пазарджик, за да не влезе той в затвора, като твърди, че не го познава, че не е проституирала за него и че е откраднала задграничния паспорт на съпругата му – подсъдимата М.Д.. Подсъдимият А.К. заплашил свиетелката П.Т., че ако не каже пред съда това, което той иска от нея, ще я убие.

ПУНКТ ІІІ.

Свидетелката Н.Т. е родена на *** ***. Същата живеела в дома си в с.Лесичово обл.Пазарджик.

През м.юни на 2002 г. свидетелката Н.Т. се запознала с подсъдимия С.С., по прякор “Годо” и сподсъдимия А.К., по прякор “Аско” и двамата от с.Драгор чрез своя позната. Същата й казал да отиде с тях на кафе. Вместо да отидат на кафе, двамата уличени завели свидетелката Н.Т. в къщата на подсъдимия С.С. ***. Там той и казал, че ще трябва да работи за него като проститутка. Свидетелката не се съгласила, но уличеният и нанесъл побой и тя се съгласила като приела, че няма избор. Подсъдимият С.С. й обяснил, че ще трябва да проституира на магистралата от София за Пловдив, като тарифата е 15 лв. за орален полов акт и 20лв. за полов акт, а за чужденци - същите суми, но в евро.  

Свидетелката Н.Т. проституирала за подсъдимия С.С. *** 2002 г. до м.септември 2002 г.

През времето, през което свидетелките П.Т., Н.Т. И Н.И. работили като проститутки за подсъдимете А.К. и С.С., последните двама ги заплашвали, че ако откажат да проституират или избягат, ще ги убият и многократно им нанасяли побой. Подсъдимитят С.С. посягал с брадва към свидетелката Н.Т.. През периода същата бягала два пъти, като първият път подсъдимият С.С. я хванал я пребил, но вторият път не я открил.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на самопризнанието на подсъдимите и доказателствата събрани на досъдебното производство, прочетени по реда на чл.283 във връзка с чл.373, ал.3 от НПК, а именно показанията на свидетелите П.Т., Н.Т., Н.И., В.В., Д.Б., както и писмените доказателства приложени по делото.

ПО ПУНКТ І.

Осъществяването на специалната цел на отвличането за предоставяне за развратни действия и квалифициращия признак-лицето действително да е предоставено за такива действия се установяват безспорно от показанията на пострадалата свидетелка И., дадени на досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал и потвъдени от самопризнанието на подсъдимия Адсен К..

Свидетелката дава последователни, логични и убедителни показания, че била качена в автомобила на подсъдимия, под предлог че ще откарат нея и братовчедка й Деси до бензиностанцията за да купят бензин за собствения им автомобил. Вместо това обаче пострадалата и нейната братовчедка били откарани в дома на чичото на подсъдимия А.К. ***, където престояла затворена четири дни. В това време подсъдимият А.К., който я посещавал и й носел цигари започнал да склонява И. да поиституира на Автомагистрала „Тракия”. В случая мотивацията оказала въздействието си върху И., като същата в резултат на увещанията и насилието от страна на К. започнала да проституира, при което подсъдимият осъществил целта на отвличането на свидетелката.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че подсъдимият А.А.К. е осъществил от обективна и субективна страна признаците престъпния състав на чл.156, ал.2, т.1 във връзка с чл.156, ал.1 от НК, като че през м.януари 2000 г. на АМ ”Тракия” е отвлякъл лице от женски пол – непълнолетната Н.В.И. ***, с цел да бъде предоставена за развратни действия.

При извършване на деянието подсъдимият е действал при пряк умисъл, като е съзнавал всички обективни елементи на състава, в т.ч. и квалифициращите и е искал настъпването на общественоопасните последици на деянието си.

Изпълнителното деяние на престъплението противозаконно лишаване се изразява в извършване на принудителни действия свързани с насилие или заплашване от дееца, посредством които се ограничава възможността на пострадалия да се придвижва свободно в пространството и сам да определя местопребиваването си.

Относно това обвинение, съдът цени показанията на свидетелката Н.И., дадени на досъдебното производство. Свидетелката дава показания, че по своя воля се качила в колата на подсъдимия, но била измамена и отведена в с.Драгор в къщата на чичото на пъдсимия. Още същата вечер била бита от подсъдимия К. и неговия чичо Г.. В последствие престояла затворена и заключена в тази къща четири дни, през които отвреме на време подсъмият К. идвал да й носи цигари. След това И. бил апреместена в дома на подсъдимия К., където спяла под наблюдение при неговата майка.

Тези обстоятелства се признават от подсъдимия А.К..

Основното и важното в случая са действията и поведението на подсъдимия А.К. довели до невъзможността на свидетелката да напусне мястото и да се върне в дома си, каквото желание през е демонстрирала.

При тези данни съдът, прие, че подсъдимият А.А.К. е осъществил от обективна страна престъпния състав на чл.142, ал.4 във връзка с чл.142а, ал.3 във връзка с чл.142а, ал.1 от НК, като през м.януари 2000 г. в с.Драгор, обл.Пазарджишка противозаконно е лишил от свобода непълнолетната Н.В.И. ***, като лишаването от свобода е продължило повече от две денонощия.

При извършване и на това престъпление подсъдимият А.К. е действал  при пряк умисъл, съзнавайки основните и квалифициращи признаци на деянието и е искал да настъпят общественоопасните последици.

ПО ПУНКТ ІІ.

Фактическата обстановка по този пункт, съдът възприе въз основа на самопризнанието на подсъдимите А.К., М. Д., Я.К. и К.К., показанията на свидетелите П.Т., Н.Т. и Н.И., дадени на досъдебното производство пред съдия и пред разследващия орган, показанията на свидетеля В.В. и разпечатките за задгранични пътувания.

Проституция се нарича системното предоставяне на сексуални услуги, като орален секс и полово сношение срещу заплащане. Склоняването към проституция се изразява в мотивирането на лицето да встъпва в полови сношения. Престъплението е довършено с факта на упражняване на мотивоционното въздействие в указаната посока. Не е необходимо жената да била мотивирана или да е започнала извършването на този дейност.

В случая със свидетелката П.Т. мотивационното въздействие е осъществено чрез заплаха и насилие. Видно е от показанията на свидетелката дадени на досъдебното производство и пред съдия, потвърдени и от самопризнанието на подсъдимия К., че пристигайки през 2002 г., за да опита да помогне на сестра си Н.Т. да престане да работи за подсъдимия С., подсъдимият А.К. настоял тя да роби като проститутка, заплашвайки я, че ще я пребие. Поставена пред липса на избор свидетелката П.Т. се съгласила и започнала да да проституира на Автомагитрала „Тракия”. Това тя вършела до края на 2002 г., като през цялото време била заплашвана и бита от подсъдимия К..

Показанията на свидетелката съвпадат и се подкрепят и от покрепят от показанията на свидетелите Н.Т., Н.И. и В.В..

При тези установени данни, съдът прие, че подсъдимият А.А.К., е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъпление по чл.155, ал.1 от НК, като през м.юни 2002 г. в с.Драгор, обл.Пазарджишка е склонил чрез заплахи и насилие към проституция лицето П.Б.Т. ***.

При извършване на деянието подсъдимият А.К. е действал при пряк умисъл, като е съзнавал всички обективни и субективни признаци на състава на престъплението и е искал настъпването на общественоопасните последици на деянието.

По-нататък в показанията си свидетелката П.Т. *** на 2002 г., подсъдимият А.К. й казал, че трябва да заминат за Германия, където тя да проституира за него. Успял да я обеди с мотива, че там ще получава повече пари и ще може да си купи собствена къща. За целта, макар и със средствата изкарани от нея, подсъдимият А.К. закупил билет за автобус и организирал снабдяването на свидетелката с междунарроден паспорт. В последствие лично той придружил свидетелката до автобуса и заедно с нея на 27.12.2002 г. отпътували за Германия през ГКПП Калотина. В гр.Мюнхен свидетелката П.Т. *** 2003 г., където проституирала  на място посочено от подсъдимия А.К. на определената от него тарифа и предавайки на подсъдимия изкараните пари, които последният изпращал по банков път на съпругата си подсъдимата М.Д..

Показанията на свидетелката, на които съдът дава вяра са последователни, конкретни и категорични и дават отговор на основните въпроси сварзани с главните факти. Освен това се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства и самопризнанието на подсъдимия А.К..

С оглед на така утановеното съдът прие, че подсъдимият А.А.К. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъпния състав на чл.159б ал.2, във връзка с ал.1 от НК, във връзка чл159а, ал.2, т.6, във връзка с ал.1 от НК, като през м.декември 2002 г. в с.Драгор е набрал чрез обещаване на облаги и на 27.12.2002 г. е превел  през границата на страната отделни лица – П. Б. Т. *** с цел да бъде използвана за развратни действия, независимо от съгласието й.

При престъплението трафик на хора по основния състав, първото изпълнително деяние е „набиране” на жертвата на трафик Лексикалното и логическо тълкуване на това изпълнително деяние води до извода, че то включва в себе си, както склоняването, мотивирането, т.е. убеждаването, така и изполването на всички възможни средства и начини, което да създаде предпоставки за бъдеща експлоатация, включително и да напусне границите на страната. 

В наказателното право умисълът се обективира с действия, предварителни, съпътстващи и последващи. Престъпното набиране се е изразило във вербуването на свидетелката Т., вечеработеща като проститутка за подсъдимия, чрез мотивирането на същата да извърши действия за осъществяване на целите на деянието. Мотивационното въздествие в конкретния случай е осъществено чрез обещаване на материални облаги – възможност и средства за снабдяване с жилище, което по своята същност представлява форма на принуда, квалифицирана по смисъла на чл.159а, ал.2, т.6 от НК.

Всички тези действия осъществяват „набирането”, като форма на изпълнително деяние на престъплението трафик. Транспортирането, макар за това да не е повдигнато обвинение е осъществено чрез осигуряването от А.К. на документите, наемането и заплащането транспорта, всичко това за постигането на целта за предоставянето й за развратни действия, което в последствие е осъществено. Престъпния умисъл – П.Т. да бъде трафикирана, е довършено с превеждането на същата на 27.12.2002 г. през границата на страната. Превеждането е осъществено чрез физическото извършване на действието превеждане, напускане пределите на страната заедно с жертвата.

След завръщането си в България, свидетелката П.Т. била посрещната и отново отведена в дома на подсъдимия А.К. ***. Свидетелката дава показания, обстоятелствата в които се признават от подсъдимите М.К., Я.К. и К.К., че при пребиваването си в с.ДРагор отказала повече да извършва сексуални услуги. Поради това заплашена от подсъдимите К., Я.К. и К.К., че ще бъде намерена и пребита от подсъдимия А.К.. Тримата подсъдими продължили да я убеждават, че трябва отново да замине за Германия, където от проституция да изкара пари за освобождаването на А.К. от затвора. За целта тримата подсъдими снабдили свидетелката Т. с нов международен паспорт на името и със снимката на подсъдимата М.Д., тъй като свидетелката Т. имала забрана за влизане в Германия. Таксата за издаване на поспорта била пратена от подсъдимата Д., а билетите за пътуването до гр.Мюнхен от подсъдимия Я.К.. В резултата на тези действия на подсъдимите свидетелката П.Т., заедно с подсъдимите Я.К. и К.К. с автобус отпътували от България за гр.Мюнхен Германия на 04.03.2003 г. през ГКПП Калотина.

Последното е видно от справките за задгранични пътувания. 

В подрепа на обстоятелствата, че на свидетелката П.Т. е бил издаден паспорт на името и със снимката на подсъдимата М.Д. е приетата по делото присъда по НОХД №2009/2005 г. по описа на Пазарджоишкия районен съд, влязла в сила на 20.10.2005 г., с която П.Т. е прзната за виновна и й е наложено административно наказание за извършени престъпление по чл.314 от НК и чл.318 от НК.

С оглед на събраните доказателства съдът прие, че от обективна и субективна страна подсъдимата М.С.Д. осъществила признаците на престъпния състав по чл.159а, ал.2, т.2, във връзка с  ал.1 от НК, във връзка с чл.20 ал.2 от НК, като през м.февруари 2003 г. в с.Драгор в съучастие като съизвършител с К.Г.К. *** и Я.А.К. *** е набрала чрез принуда /заплахи/ отделни лица П.Б.Т. ***, с цел да бъде използвана за развратни действия.

От своя страна подсъдимите Я.А.К. и К.Г.К. от обективна и субективна страна са осъществили престъпния състав на чл.159б, ал.2 във връзка с ал.1 от НК, във връзка с чл.159а, ал.2, т.2, във връзка с ал.1 от НК, във връзка с чл.20 ал.2 от НК, през м.февруари 2003 г. в с.Драгор в съучастие като съизвършители по между си и с М.С.Д. *** са набрали чрез принуда /заплахи/ П.Б.Т. *** и на 04.03.2003 г. в съучастие като съизвършители по между си са превели през границата на страната отделни лица – П.Б.Т. с цел да бъде използвана за развратни действия.

Както се установи от показанията на свидетелката П.Т. кредитирани и ценени по изложените съображения при нейното набиране и транспортиране от страна посъдимите Я.К., К.К. и М.Д., същите са били наясно и са използвали изградена веригата от страна на подсъдимия А.К., с обмисляне на начините, осигуряване на местата и хората подпомагащи осъществявяне на проституцията, от което същите да черпят облаги. В случая в набирането и транспортирането на Т. и тримата подсъдими са взели участие, като съизвършител, съответно брат, племенница и съпруга на А.К.. Всеки един от подсъдимите е използвал различни методи на убеждаване и мотивиране, чрез заплахи за насилствени действия, а подсъдимата Д. чрез подготовката и заплащането на поспорт с нейното име и снимка. Но и тримта подсъдими, възползвайки се от положението на зависимост /страха на свидетелката Т. и поради това набавянето на средства за освобождаването на подсъдимия А.К. са действали с целта Т. да се съгласи да започне да проституира и то извън пределите на страната.

Подсъдимите Я.К. и К.К. и М.Д. са извършили действия, които изпълват съдържанието на изпълнителното деяние „набиране” с склоняването чрез писическа принуда, набавянето на документие от Марияна Д. и заплащането на транспорта и от подсъдимия Я.К. ***/гр.Мюнхен ФР Германия/ предназначен за извършване от страна на Т. на развратните действия.

Водени от общата конкретна цел тримата подсъдими са осигурили пътуването с покриване на разходите и намиране на транспортното средство, като подсъдимите Я.К. и К.К. са придружили П.Т. при преминаването на границата на Р България.

Физическото превеждане през границата, напускането на пределите на страната заедно жертвата – П.Т. на 04.03.2003 г., видно от списъка на пътуванията е осъществено от подсъдимите Я.К. и К.К. на съотвеното за това място ГКПП Калотина, но с нередовни документи на свидетелката Т. /паспорт на името на М.Д./, при което същите са изпълнили съдържанието на престъпното деяние външен трафик по смисъла на чл.159б, ал.2, т.2 във връзка с ал.1 от НК, като съизвършители.

Умисълът на тримата подсъдими за престъплението, за което им повдигнато обвинение с посочените квалификации, е обективиран и с последващите им действия насочени към обекта на трафика П.Т.. Видно от нейните показания, тя започнала да просититуира на същото място, където и предишния път, като подсъдимита К. взумала спечелените от Т. парични средства и ги изпращала на подсъдимата Д..

Тримата подсъдими са действали при пряк умисъл, като съизвъшители, участници в изпълнителните деяния, тъй като е налице е общност на умисъла, като като всеки от дейците при осъществяване на своята проява е съзнавал, че участва в изпълнението на престъплението заедно с другия участник, съзнавал е всички обективни и субективни признаци на деянието, вкл. и квалифициращите и е искал от така съчетаната дейност да бъдат осъществени всички обективни признаци на престъпния състав.

Следва да се отбележи, че от показанията на свидетелката Т., че още с предложението да продължи да работи като проститутка, подсъдимите Я.К., К.К. и М.Д. й са казали, че това трябва да прави в Германия. Поради това съдът, счита, че подсъдимите не са осъществили отделно от „трафика”, престъплението „склоняване към проституция”.

 Факт е, че тези действия са извършени от тримата подсъдими, но въз основа на гореизложеното съдът счита, че установеното склоняване на жертвата, да проституира в чужбина, при съзнание и намерение за последващото й извеждане от страната с тази цел е  поставило склонената в началото на веригата на трафика на хора, което е същностното съдържание на изпълнителното деяние по „набиране” по смисъла на чл.159б във вр. с чл.159а от НК, който  престъпен  състав  е  специален  и  поглъща този  по чл.155, ал.1, респетивно ал.3 от НК.

С оглед на това съдът призна подсъдимите Я.А.К., М.С.Д. и К.Г.К. за НЕВИНОВНИ, в това, че през м.февруари 2003 г. в с.Драгор, в съучастие като съизвършители, с користна цел са склонили чрез заплахи към проституция лицето П.Б.Т. ***, поради което и на основание чл. 304 от НПК ги ОПРАВДА по обвинението в престъпление по чл.155, ал.3 във връзка с ал.1 от НК във връзка с чл.20, ал.2от НК.

Въз основа на всички събрани доказателства – самопризнанаията на подсъдимия А.К., показанията на свидетелите П.Т., Н.Т. и В.В., съдът прие, че подсъдимият А.А.К. е осъществил признаците на престъпление по чл.159а ал.2, т.2 във връзка с ал.1 от НК, като на 11.04.2005 г. в с.Драгор е набрал чрез принуда /заплаха/ отделни лица - П.Б.Т. *** с цел да бъде използвана за развратни действия.

Действията на подсъдимия А.К. са се изразили в заплахи и закани за физическа разправа и по този начин склоняване на свидетелката П.Т., за да бъде въвлечена отново за целите на една от формите на използване, а именно предоставяне за развратни действия. Усилията на подсъдимия са били насочени към даване на съгласие от страна на Т. за следване на дееца, защото в противен случай целите на деянието не могат да бъдат постигнати.

В случая, тъй като свидетелката Т. е била престанала за известен период от време от 2003 г. до срещата си с подсъдимия К. *** 2005 г. да  работи като проститутка, съгласието от страна на свидетелката е постигнато, чрез принуда под формата на заплаха.

Действията по „набирането”, поглъщащи простото склоняване към проституция по смисъла на чл.155, ал.3 от НК са преминали към закупуване на билета за автобус, който Т. следвало да отпътувала за Германия, за да роботи отново като проститутка. Но същата немогла да напусне страната, тъй като при граничната проверка и установяване, че с нейната сничка са издадени два задгранични паспорта, свидетелката се върнала.  

Подсъдимият е действал при пряк умисъл, тъй като е съзнавал всички признаци на престъплението и е искал настъпването на общественоопосаните последици.

По изложените по-горе съображения относно обвинението в престъпение по чл.155, ал.3 от НК и показанията на свидетелката Т. за обстоятелството, че още с предложението да работи отново, като проститутка за А.К., същият предложил това да става в България или в Турция, съдът че подсъдимият не е осъществил отделно от „трафика”, престъплението „склоняване към проституция”.

Поради това съдът ОПРАВДА подсъдимия А.А.К., по обвинението в престъпление по чл.155, ал.3 от НК, за това, че през м. март 2005 г. в с.Драгор, обл.Пазарджишка с користна цел е склонил чрез заплахи и насилие към проституция лицето П.Б.Т. ***.

ПО ПУНКТ ІІІ.

Фактическата обстановка по този пункт, съдът възприе въз основа на самопризнанието на подсъдимия С.С., показанията на свидетелите Н.Т., П.Т. и В.В., дадени на досъдебното производство пред съдия и пред разследващия орган.

С оглед на тези събрани доказатества съдът прие, че по подсъдимият С.В.С. е осъществил признаците на престъпния състав на престъпление по чл.155, ал.1 от НК, като през м.юни  2002 г. в с.Драгор е склонил чрез заплахи и насилие към проституция лицето Н.Б.Т. ***.

 Свидетелката Н.Т. дава показания, че при запознанството си с подсъдимия С. *** 2002 г., съкщата била отведена в дома на С., където същият й предложил да работи, като проститутка. Тъй като свидетелката категорично е изразила несъгласието си, подсъдимият е обективирал престъпния си умисъл чрез заплахи за живота на свидетелката и нанасяне на побой, поставяйки Т. в положение на безизходица и зависимост.

За обективната страна на деяние склоняването към проституция, което е формално престъпление, не се изисква настъпването на конкретен вредоносен резултат, доколкото глаголната форма на изпълнителното деяние е „склонява”, а не „склонил”. Но в случая фактическите обстоятелства свързани с последвалите от страна на Н.Т. действия по предоставяне на сексуални услуги, в резултат на мотивационното въздействие указано й от подсъдимия С.С. следва да бъдат отчетени, като отегчаващи вината обстоятелства.

Няма спор, че С. е осигурил място за осъществяване на развратните действия магистрала „Тракия” и е разяснил на Т. таярифата и начина на отчитане на получаваните от това средства. Всичко това той е извършил с цел, която е била постигната, да придобива материална облага.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимите А.К., М.Д., Я.К., С.С. и К.К. за извършените от тях деяния съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК относно целите на наказанието и чл.54 от НК при неговата индивидуализация.       

Съдът отчете обществената опасност на извършените деяния обедидени като „трафик на хора”, която е една от най-тежките форми на престъпна дейност в съвременността.

Това са едни от все по-често срещаните престъпления в съвременните условия, заемащи голям дял сред ръста на обществената престъпност в страната.

Съдът прецени и обществената опасност на конкретните деяния, като висока, като се има предвид начините на извършване от страна на всеки един от подсъдимите.

Обществената  опасност на деянията по чл.155, ал.1 от НК, извършени от подсъдимите А.К. и С.С. по отношение на П.Т. и Н.Т. е завишена предвид фактът, че реално в резултата на склоняването пострадалите са започнали дейност по проституиране, както и че това е осъществено от П.Т. и в чужбина.

Обществената опасност на всяко от деянията по чл.159б, ал.2 във вр. с ал.1 и във вр. с чл.159а, ал.2, т.2 и т.6 във вр. с ал.1 от НК също е висока, както и по чл.159а, ал.2, т.6 от НК. Престъпленията са по гл.II, раздел IХ от особената част на НК-„Трафик на хора”, като засягат моралните и нравствени ценности на личността и обществото. Обществената опасност на конкретно извършените деяния е висока, с оглед броя на жертвите и създадената за изпълнението престъпна мрежа от подсъдимите, поради това, че някой са извършени и при условията на продължавано престъпление, което заслужава по силна социална, морална и правна укоримост,  а  и поради това, че в резултат на трафикирането свидетелката П.Т. е напускала пределите на РБългария и през един продължителен период е проституирала в чужбина, което обстоятелство освен всичко останало, накърнява и международния авторитет на страната. Обществента опасност на деянието „превеждане през границата на страната” по чл.159б от НК е и в усилията на дееца, в случая подсъдимите А.К., Я.К. и К.К. да прехвърл лицето П.Т., където същата е поставени в условия на анонимност и много по-трудно може да получи помощ от своята държава и по такъв начин е поставена в положение на зависимост от извършителя.

При преценката на обществената опасност на подсъдимия А.К., съдът взе предвид характеристичните данни на същия, които са отрицателни.

Като смекчаващи вината обстоятелства за подсъдимия А.К., съдът прецени съдействието за изясняване на фактите по делото, а като отегчаващи – множеството осъждания преди и след настоящите деянния, начина на извършване на деянията с употреба на физическо насилие и създадената у подсъдимия престъпна нагласа за лесно придобиване на доходи по неправомерен начин, чрез екплоатация на лица засягаща половата им неприкосновеност и човешко достойнство, както и негативните характеристични данни. 

Съдът счете, че за постигането на целите на наказанието по чл.36 от НК – личната и генералната превенции и съобразно изискванията на чл.373, ал.2 от НПК, следва да се наложат наказания на подсъдимия А.А.К. за всички извършени деяния при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК при спазване разпоредбата на чл.2, ал.2 от НК, както следва:

ПО ПУНКТ І

– за престъплението по  чл.156, ал.2, т.1, във връзка с ал.1 от НК по отношение на П.Т. – ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

С оглед високата обществена опасност на деянието и дееца съдът счита, че за поправянето му е необходимо наказанието лишаване от свобода да се изтърпи ефективно.

Затова на основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС постанови наложеното наказание на подсъдимия да се изтърпи при първоначален "СТРОГ" режим в затворническо общежитие от закрит тип.

- за престъплението по престъпление по чл.142а, ал.4, във връзка с ал.3, във връзка с ал.1 от НК – ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС постанови наложеното наказание на подсъдимия да се изтърпи при първоначален "СТРОГ" режим в затворническо общежитие от закрит тип

ПО ПУНКТ ІІ

- за престъплението по престъпление по чл.155, ал.1 от НК, извършено на през м.юни 2002 г. при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК – ГЛОБА в размер на 500 лв.

- за престъплението по чл.159б, ал.2, във връзка с ал.1 от НК, във връзка чл.159а, ал.2, т.6, във връзка с ал.1  от НК – ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 2 500 лева.

На основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС постанови наказанието лишаване от свобода да се изтърпи при първоначален "СТРОГ" режим в затворническо общежитие от закрит тип.

- за престъплението престъпление по чл.159а, ал.2, т.2 във връзка с ал.1 от НК, извършено на 11.04.2005 г. – ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 1 000 лева.

На основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС постанови наказанието лишаване от свобода да се изтърпи при първоначален "СТРОГ" режим в затворническо общежитие от закрит тип.

Тъй като законът не предвижда специален минимум съдът определи размера на Глобите съобразно тежестта на извършените деяния, обществената опасност на дееца, както и материалното състояние на подсъдимия, като отчете, че извършените престъпления са били източник на значителни доходи за подсъдимия.

Тъй като всички деяния са извършени от подсъдимия А.К. при условията на реална съвкупност преди по което и да е от тях да еимало влязла в сила присъда, съдът на основание чл.23, ал.1 от НК определи едно общо наказание между тях в размера на най-тежкото, а именно ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС постанови наказанието да се изтърпи от подсъдимия А.К. при "СТРОГ" режим в затворническо общежитие от закрит тип.

На основание чл.23, ал.3 от НК към общото наказание съдът присъедини най-тежкото между наказанията ГЛОБА, а именно ГЛОБА в размер на 2 500 лв.

Обществената опасност на подсъдимите Я.К., М.Д. и К.К. съдът определи, като висока. Подсъдимите са неосъждани, негативно охарактеризирани.

Като смекчаващи вината обстоятелства за подсъдимите Д., К. и Я.К. съдът отчете, съдействието за изясняване на фактическата обстановка, чистото съдебно минало, изтеклия дълъг период от време от извършване на деянието до реализиране на наказателната отговорност, а като отегчаващи вината обстоятелства -  негативните характеристични данни и създадената у подсъдимите престъпна нагласа за лесно придобиване на доходи по неправомерен начин, чрез екплоатация на лица засягаща половата им неприкосновеност и човешко достойнство

Съдът прие, че за постигането на целите на наказанието по чл.36 от НК – личната и генералната превенции и съобразно изискванията на чл.373, ал.2 от НПК, следва да се наложи наказание на подсъдимата М.С.Д., за престъплението по чл.159а, ал.2, т.2 във връзка с чл.20 ал.2 от НК при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, а именно ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 800 лева.

По отношение на подсъдимия Я.А.К., съдът прие, че за постигане целите на чл.36 от НК, следва да се наложи наказание при спазване разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, за извършеното престъпление по чл.159б, ал.2 във връзка с  ал.1 от НК, във връзка с чл.159а, ал.2, т.2, във връзка с ал.1 от НК, във връзка с чл.20 ал.2 от НК. Същото следва да се наложи при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, а именно ЕДНА ГОДИНА И ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 1 500 лева, платими в полза на Държавата.

По отношение на подсъдимата К.Г.К., съдът прие, че за постигане целите на чл.36 от НК, следва да се наложи наказание при спазване разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, за  престъплението по чл.159б, ал.2 във връзка с  ал.1 от НК, във връзка с чл.159а, ал.2, т.2, във връзка с ал.1 от НК, във връзка с чл.20 ал.2 от НК. Същото следва да се наложи при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, а именно ЕДНА ГОДИНА И ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 1 500 лева, платими в полза на Държавата.

С оглед чистото съдебно минало и личността на подсъдимите, съдът счете, че тяхното поправяне и превъзпитание не е необходимо наказанието лишаване от свобода да се изтърпи ефективно.

Поради това на основание чл.66, ал.1 от НК отложи изтърпяването на наказанието лишаване от свобода, наложено на Я.К., М.Д. и К.К. за изпитателен срок от по ТРИ ГОДИНИ, за всеки един.

Размерът на Глобите съдът определи съобразно тежестта на извършените деяния, обществената опасност на дейците, както и материалното състояние на подсъдимите, като отчете, че извършените престъпления са били източник на значителни доходи за подсъдимите.

При определяне на обществената опасност на подсъдимия С.С., съдът взе предвид негативните характеристични данни за същия.

Като смекчаващи вината обстоятелства макар в производството на съкратено съдебно следствие, съдът, отчете съдействието за точното и пълно изясняване на фактите с оглед признаването им, изтеклия дълъг период от време от извършване на деянието до реалицзиране на наказателната отговорност, а като отгечаващи – негативните характеристични данни и множеството осъждания.

За постигането на целите на наказанието по чл.36 от НК – личната и генералната превенции и съобразно изискванията на чл.373, ал.2 от НПК, съдът счете, че следва да се наложат наказания на подсъдимия С.В.С. за извършеното деяние почл.155, ал.1 от НК при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК, съобразно чл.2, ал.2 от НК, а именно ГЛОБА в размер на 500 лева.

Размерът на Глобата съдът определи съобразно тежестта на извършеното деяние, обществената опасност на дееца, както и материалното състояние на подсъдимия, като отчете, че извършеното престъпление е било източник на доходи за подсъдимия.

Съдът прецени, че така определените наказания и наложеното общо най-тежко такова на подсъдимия А.К. са съобразени и отговарят на тежестта на престъпленията и ще изиграят своето превъзпитателно и поправително въздействие за подсъдимите. Поради това не приложи разпоредбата на чл.24 от НК, представляваща изключение от общото правило за определяне на вида и размера на наказанията и не увеличи размера на наложеното наказание лишаване от свобода по отношение на подсъдимия А.К.. Това разбиране, съдът с оглед изминалия дълъг период от време от извършване на деянията до реализиране на наказателната отговорност.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си. 

 

 

 

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: