Решение по дело №176/2018 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 41
Дата: 5 април 2018 г. (в сила от 5 април 2018 г.)
Съдия: Красимир Димитров Димитров
Дело: 20185600200176
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 30 март 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер:                                              05.04.2018г.                                 Град: Хасково

Хасковски окръжен съд                                                               наказателен състав

На пети април                                                                                           година: 2018г.

В открито заседание в състав:

                            Председател: Стратимир Димитров

                                    Членове: Боряна Бончева

                                                         Красимир Димитров       

Секретар: Стефка Ангелова

Прокурор: Николай Гугушев

Като разгледа докладваното от Съдия Кр. Димитров ч.н.д.№ 176 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 17 от Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест.

Образувано е по внесено от прокурор от ОП Хасково искане за екстрадиция на **** гражданин Н.Р.З., роден на ***г. в гр. *****, Кралство ****. В искането се твърди, че по отношение на З. са налице всички законови предпоставки за провеждане на същинско екстрадиционно производство, поради което се иска образуване на съдебно производство, на основание чл. 16, ал. 1 ЗЕЕЗА и произнасяне по молбата на съдебните власти на Кралство ****** за екстрадиция, като се допусне такава по отношение на исканото лице.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура поддържа искането за допускане на екстрадиция по отношение на исканото за предаване лице, с оглед наличието на всички, предвидени в ЗЕЕЗА, предпоставки за това и липсата на основания за отказ.

Защитникът на З. изразява становище за уважаване на молбата за екстрадиция, поради изразеното съгласие за това от исканото за предаване лице.

Н.З. е дал съгласие за екстрадиране в Кралство *****, обективирано в протокол от 29.03.2018г. по пр. пр. № 154/18г. на ОП Хасково, като е завил, че е наясно с образуваното против него в молещата държава наказателно производство и желае да бъде екстрадиран незабавно.

Хасковският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и становищата на страните, приема за установено следното:

Лицето, чието екстрадиране се иска Н.Р.З. е роден на ***г. в гр. *****, Кралство ******, живущ *** ***** поданик.

С влязло в сила на 02.04.2018 г. определение на Окръжен съд-Хасково, постановено на 30.03.2018г. по НЧД № 173/2018г., по отношение на З. е взета мярка "задържане под стража".

С постановление на ВКП, отдел "Международноправно сътрудничество" от 09.02.2018г., З. е задържан под стража за срок от 72 часа /3 дни/, считано от 09.02.2018г. С писмо от 22.03.2018г. Министерство на правосъдието на Република България е изпратило във ВКП писмо от 21.01.2018г. на МВнР на Република България, ведно с нота на посолството на Кралство Мароко в страната ни, придружени с официалните молба за екстрадиция на лицето и останалите необходими документи по чл. 8 ал. 1 от Договора за екстрадиция между двете държави. Измежду приложенията са: заповед за задържане на лицето,  официална молба от Кралските съдебни власти на **** за предаване на лицето, съдържаща квалификацията на престъпленията, за които е обвинен, данни за исканото лице и копие от приложимите законови разпоредби. Както молбата, така и представено удостоверение за компетентност на Апелативния съд в Рабат съдържат описание на престъпленията, за които се иска екстрадиция, времето и мястото на извършването им, правната квалификация и копие от законовите разпоредби, представени в легализиран превод на български език. В официалната молба от съдебните власти на Кралство ***** за екстрадиция на ******гражданин З. се сочи, че екстрадицията е с цел провеждане на наказателно производство против него за „сформиране на престъпна банда, за да подготви и извърши акт в рамките на колектив, чиято цел е да нанесе значителни щети на общ режим, както и събирането и управлението на средства с намерението да бъдат използвани за терористичен акт, както и извършването на обучения и събиране на средства с цел извършването на терористичен акт съгласно чл. 218-1, ал. 9 и 6 , чл. 218-1-1, 218-4 и 218-7 от Закон № 03-03, свързан с борбата срещу тероризма от 28.05.2003г., изм. и доп. със Закон № 14-86 от 20.05.2015г. пред Апелативен съд в Рабат.

Съгласно извлеченията от НК на ***** за престъпленията се предвиждат наказания „лишаване от свобода“ над пет години и парична глоба. Според изложеното в молбата съобразно чл. 5 от НК на Кралството абсолютната давност за наказателно преследване за престъпленията, за които се иска предаваното лице, е 15 години.

Горепосочените престъпления, според обстоятелствената част на молбата исканото за предаване лице извършил, в периода 31.12.2014 – м.06.2017г. за издирването на исканото лице е издаден бюлетин от 07.02.2018г. от Интерпол Рабат, Мароко. З. е установен и задържан 13.01.2018г. в района на ГПУ Свиленград, а впоследствие с постановления на прокурори от ВКП и ОП Хасково е бил задържан, като му е била взета и мярка за неотклонение „задържане под стража“ с определения на ОС Хасково. С Разпореждане от 02.04.2018г. на основание чл. 16, ал. 3 от ЗЕЕЗА е потвърдена взетата по отношение на исканото лице мярка за неотклонение „задържане под стража“ по ЧНД № 173/2018 г. по описа на ХОС.

В с.з. на 05.04.2018г. по настоящото ЧНД, исканото лице даде съгласие за незабавна екстрадиция, поради което производството протече по реда на чл. 19 ЗЕЕЗА „Процедура при съгласие за незабавна екстрадиция“.

При тези факти искането на прокурора от ОП е основателно, доколкото са налице условията на ЗЕЕЗА за предаване на З. на съдебните власти на Кралство Мароко. Съображенията са това са следните:

За да постанови решение по молба за екстрадиция в съдебно производство, образувано по чл. 17, ал. 1 от ЗЕЕЗА и проведено по реда на чл. 19 ЗЕЕЗА съдът следва да обсъди и прецени, дали има основания за отказ за екстрадиция по чл. 7 от ЗЕЕЗА. В настоящият случай се касае за екстрадиция по отношение на лице, което се издирва за провеждане на наказателно производство,  взета му е мярка "задържане под стража" с цел предаването му на съдебните органи на Кралство ******. Деянията, в извършването на които З. е обвинен съставляват престъпления и по българския наказателен кодекс по чл. 108а, ал. 2 и 3, 109, ал. 3 вр. ал. 2 от НК за които се предвиждат наказания „лишаване от свобода“.

Съдът констатира, че не са налице основанията по чл. 7 от ЗЕЕЗА при които се отказва екстрадиция, тъй като престъпленията, за които се води наказателно производство против З. не са политически или свързани с него престъпление, не са военни престъпления, липсват данни лицето да бъде съдено от извънреден съд в молещата държава и срещу него няма да бъде приведена в изпълнение присъда, постановена от такъв съд; екстрадицията няма за цел преследване или наказване на лицето на основания като раса, религия и други изброени в т. 4 на чл. 7 от ЗЕЕЗА; липсват данни, че лицето ще бъде подложено в молещата държава на насилие и други посочени в т. 5 на чл. 7 отношения; престъпленията за които е наказателното преследване не са погасени по давност според законодателствата на молещата и замолената държава; в Република България за същите престъпления няма влязла в сила присъда срещу лицето, чието екстрадиране се иска и за престъпленията, за които се води наказателно преследване в молещата държава не се предвижда смъртно наказание, доколкото макар и фигуриращо в системата на наказанията по НК на Кралство ******, такава санкция е обусловена от извършен терористичен акт, каквото обвинение по отношение на З. няма. От друга страна изрично в молбата за предаване е посочено, че лицето ще бъде наказателно преследвано само престъпленията, за което е поискана екстрадицията.

Не са налице предпоставките по чл. 19, ал. 5 ЗЕЕЗА, тъй като не се установи срещу исканото лице да има висящо наказателно производство за престъпления, различни от тези, за което се иска екстрадицията или лицето да трябва да изтърпи наказание за престъпление, различно от това, за което се иска екстрадицията.

По изложените съображения съдът счита, че следва да допусне исканата екстрадиция.

Ето защо и на основание чл. 19, ал. 3 от ЗЕЕЗА, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ДОПУСКА незабавна екстрадиция на Н.Р.З., роден на ***г. в гр. ****, Кралство ****, живущ ***, ******поданик по Официална молба от 14.02.2018г. на Главна прокуратура към Апелативен съд в Рабат и допуска предаването му на съдебните власти на Кралство ****

ВЗЕМА мярка за неотклонение „Задържане под стража“ на Н.Р.З. до фактическото му предаване на молещата държава.

Решението е окончателно.

Заверен препис от него незабавно да се изпрати на Министерство на правосъдието на Република България и на Върховна касационна прокуратура.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: