Р Е Ш
Е Н И Е
№ II- 51 10.03.2019
година град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд, втори въззивен граждански
състав, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и
двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
При
секретаря ………….Т.Стоянова …………като
разгледа докладваното от съдията Темелкова въззивно гражданско дело № 160 по
описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
С решение № 2966 от
11.11.2019г., постановено по гражданско дело № 6127/2019г. по описа на
Бургаския районен съд е осъдена Главна
дирекция „Гранична полиция“ МВР, с адрес: град София, 1202, бул. „Княгиня Мария
Луиза“ № 46, представлявана от Директора, да плати на К.Г.Ф.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 1
419, 14 лева , представляваща
дължимо и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд от общо
204,78 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от
него за периода от 29.07.2016 година до 28.07.2019 година нощен труд, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба на 29.07.2019 година до
окончателното й плащане, сумата 175,56
лева, представляваща общ размер на лихви за забава, изчислени върху
главница в общ размер от 1 419, 14 лева ,
поотделно от последно число на месеца, следващ всяко тримесечие за периода от
30.10.2016 година до деня, предхождащ датата на подаване на исковата молба на
28.07.2019 година, както и сумата 350
лева, представляваща разноски,
направени по водене на делото. С горепосоченото решение Главна дирекция
„Гранична полиция“ МВР, е осъдена да плати по сметка на Бургаски районен съд разноски
в размер от 336,77 лева.
Против постановеното решение е постъпила въззивна
жалба от Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, чрез юрисконсулт Красимира
Иванова, съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Цар Асен“ № 4. Въззивникът твърди, че решението на БРС е
неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано. Заявява, че
за процесния период ищецът е изпълнявал служебните си задължения на 12-часови
смени, съгласно месечни графици и при изчисляване на времето, което е
отработил, съответно е компенсиран положения извънреден труд. Приложима е нормативната
уредба по ЗМВР и по-специално издадените от Министъра на вътрешните работи
Наредба №8121з-407/11.08.2014г., Наредба
№ 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба №8121з-908/02.08.2018г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. Само Наредба №8121з-407/11.08.2014г. регламентира спорния
въпрос и съгласно чл.31, ал.2 от същата общия брой часове положен труд между
22.00 и 6.00 часа се умножава по 0,143.
Сочи, че Наредбата за структурата по организацията на
работната заплата, съгласно която нощният труд се преизчислява по коефициент
1,143 не се прилага за служители на МВР, по отношение на които е налице
специална уредба.
За да е приложима въпросната наредба, следва да са
налице 4 предпоставки: подневно отчитане на работното време, работа на смени,
продължителност на нощното работно време по-малка от тази пред деня и трудово
възнаграждение, заработено по трудови норми, като жалбоподателят сочи, че по
отношение на служителите в МВР, последните две предпоставки не са налице.
Според въззивника, за да бъде заплатен положен извънреден труд, той следва
фактически да е положен, а в случая ищецът не е полагал нощен труд извън
нормативно установеното работно време. Самото преобразуване на нощния труд към
дневен с въпросния коефициент, не кумулира автоматично извънреден труд. В МВР е
разрешено полагане на 8 часа нощен труд, за разлика от другите служители, на
които е разрешено 7 часа. Цитира съдебна практика, приложима към процесния
случай.
Дори и НСОРЗ да е приложима, то преобразуваните часове
нощен труд следва да бъдат заплатени допълнително с увеличен размер на
възнаграждението, но не като извънреден труд. Посочва се съдебна практика в
подкрепа на тази теза.
Иска от съда решението да бъде отменено и да бъде
постановено ново, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени. Претендират
се разноски за двете съдебни инстанции.
В законоустановения срок не е постъпил отговор на
жалбата от ответната страна – К.Г.Ф., ЕГН **********.В съдебно заседание
процесуалният представител на въззиваемия е оспорил жалбата като неоснователна.
Съдът
като съобрази доводите на страните ,въз основа на закона и събраните по
делото доказателства ,намира за
установено от фактическа и правна страна следното :
Производството е образувано
пред първоинстанционния съд по предявен от К.Г.Ф. против Главна дирекция „Гранична полиция“-МВР
иск за присъждане на сумата 738 лв, представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за извънреден труд в размер на 123 часа, за периода от
29.07.2016г до 29.07.2019 година, получени при преизчисляване на положения
нощен труд с коефициент 1,143 , сумата 90лв, представляваща мораторна лихва за забава върху дължимите от
работодателя суми от момента ,в който те
са станали изискуеми ,ведно със законната лихва от датата на предявяване на
иска-29.07.2019г до окончателното изплащане на сумата.Твърди се, че ищецът през исковия период е полагал труд на
24-часови смени на длъжност командир
отделение щурмани на кораб над 100бр.тона
от 02 гр. в БГПК-Созопол, при
Регионална дирекция „Гранична полиция“ гр. Бургас. Същата е на структурно подчинение на ГД“Гранична
полиция“ към МВР. Същият е със статут на държавен служител. За положения
извънреден нощен труд от 123
часа ,получени след преизчисляване на положения нощен труд в дневен с
коефициент 1,143, съобразно чл.9,ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, не му е заплатено дължимото допълнително възнаграждение.В хода
на производството, искът за главница е
увеличен на 1419,14лв, дължимо възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 204,78 часа за същия период , а
искът за мораторни лихви е увеличен на 175,56лв.
Предявеният иск е с правно
основание чл.178,ал.1,т.3, вр.чл.187,ал.5,т.2 ЗМВР.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил
отговор ,с който ответната страна е оспорила иска.Твърди се ,че ищецът има
статут на държавен служител по смисъла на чл.142,ал.1,т.1 ЗМВР и по отношение
на него намират приложение нормите ,регулиращи работното време,съдържащи се в
същия нормативен акт.От действалите през исковия период подзаконови нормативни
актове – Наредба №8121з-407/11.08.2014г, Наредба № 8121з-592/25.05.2015г и
Наредба №8121з-776/29.07.2016г на министъра на вътрешните работи само първата,
в чл.31,ал.2 , урежда умножаване на
часовете положен нощен труд по
коефициент 0,143,като полученото число се сумира с общия брой отработени часове
за същия отчетен период.Оспорен е доводът ,че е налице празнота в уредбата и
следва да се приложи НСОРЗ.Счита ,че е налице изрична уредба,касаеща начина на
изчисляване и отчитане на извънредния труд
и нощния труд при сумирано отработено време на тримесечен период.Твърди
се ,че за да има положен извънреден труд
,следва ищецът да е работил действително извън установеното за него
работно време по график,а твърдения и данни за това липсват .В МВР е разрешено
полагането на нощен труд от 8 часа ,за разлика от другите служители ,на които е
разрешено полагане на нощен труд до 7
часа.При това съотношението между дневен и нощен труд е 1,за разлика от
трудовото правоотношение,където коефициента е 1,143.
Първоинстанционният съд е уважил
изцяло предявения иск ,като е изложил мотиви ,че цитираните в отговора на
исковата молба наредби на министъра на
вътрешните работи не съдържат изрична норма за преобразуване на часовете
положен нощен труд с коефициент, каквато
е съществувала в Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г, но при наличие на такава
празнота в уредбата на реда за организация и разпределение на
работното време ,за неговото отчитане ,за компенсиране на работата извън редовното работно време ,режима на
дежурство, времето за отдих и почивка,
следва да намери приложение общата Наредба за структурата и
организацията на работната заплата. Съгласно чл.9 ,ал.2 от тази наредба, при
сумирано отчитане на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място,т.е.1,143.Неприлагането на
цитираната НСОРЗ ще доведе според съда до по-неблагоприятно положение на ищеца
,който е държавен служител спрямо работещите по трудово правоотношение.
На основание чл.269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението,а по допустимостта-в обжалваната част,по останалите
въпроси е органичен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна
проверка се констатира ,че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
По наведените оплаквания от
въззивника за неправилност на решението съдът намира следното :
Безспорно е по делото,че ищецът
е служител в МВР, със статут на държавен служител по смисъла на чл.142,ал.1,т.1
от ЗМВР,като през процесния период е
заемал длъжността командир отделение щурмани на кораб над 100бр.тона от 02 гр. в
БГПК-Созопол, при Регионална дирекция „Гранична полиция“ гр. Бургас .Безспорно
е също така,че за периода от 29.07.2016г до 29.07.2019г той е полагал труд на
24-часови смени по график,включително и за времето от 22 часа до 6 часа ,като
нощният труд е 1432 часа /в този смисъл
заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа
експертиза/.Вещото лице е дало заключение ,че след преизчисление на положения
нощен труд в дневен ,с коефициент 1,143, той възлиза на 1636,78 часа.Разликата
между отчетения нощен труд и
преизчисления е 204,78 часа, той не е заплатен ,а дължимото възнаграждение за
положения извънреден труд след преизчислението
е в размер на 1419,14лв.
Съгласно чл.176 от ЗМВР брутното
месечно възнаграждение на държавните служители се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения, едно от които е за извънреден
труд /чл.178,ал.1,т.3 ЗМВР/.Нормалната продължителност на работното време
на държавните служители в МВР е 8 часа дневно ,40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица /чл.187,ал.1 ЗМВР/.Работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни –подневно ,а за работещите на
8- , 12- или 24-часови смени- сумарно на тримесечие /чл.187,ал.3 ЗМВР/.Работата
извън редовното работно време от 280 часа годишно се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечие –за
служителите ,работещи на смени, чрез заплащане с 50% увеличение върху основното
месечно възнаграждение /чл.187, ал.5, т.2, вр. ал.6 ЗМВР/.
Основното възражение във
въззивната жалба е, че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат
наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи, на основание законовата
делегация на чл.187,ал.9 ЗМВР, които уреждат реда за организация и разпределяне на работното време,за неговото
отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време,режимът на дежурствата , времето за отдих и почивки, а не Наредба
за структурата и организацията на работната заплата, тъй като няма непълнота на
нормативен акт, която да бъде преодоляна
чрез прилагане на НСОРЗ.
Съгласно принципните разяснения,
дадени в т.23 на ТР №6/06.11.2013г на ОСГТК на ВКС, в МВР има служители,
назначени по трудови договори и такива по служебно правоотношение,като тези от
втората група са държавни служители по смисъла на ЗДСл и общият
закон намира субсидиарно приложение по отношение на тях.Обратното би поставило
в неравностойно положение държавните
служители в МВР по отношение на другите държавни служители,а също и спрямо
работниците и служителите,работещи по трудови правоотношения. Макар в действащия
ЗМВР да няма законова делегация,препращаща към общия Закон за държавния
служител /подобно на пар.1а-нов –ДВ,бр.69/2008г,отм.-ДВ-бр.88/2010г от ДР на
отменения ЗМВР/, доколкото няма изрично уредено нещо друго, ЗДСл намира субсидиарно
приложение. Съобразно разпоредбата на чл.67,ал.3 от ЗДСл,
минималните и максималните размери на
основните заплати по нива и степени за държавните служители, размерите на
допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1 – 5, както и редът за получаването
им се определят с наредба на Министерския съвет
и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство. В цитираните във въззивната жалба на
ответната страна наредби на министъра на вътрешните работи безспорно липсва
правило, съобразно което отработените часове нощен труд се превръщат в дневни,
при сумарно изчисляване на работното време.Тъй като размерите на допълнителните
възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото
законодателство и при липса на изрична уредба в наредбите ,издадени от
министъра на вътрешните работи, при наличието на непълнота на уредбата, следва
да намери приложение Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата. Съгласно разпоредбата на чл.9,ал.2 от цитирания нормативен акт, при сумарно
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време ,установени за
подневно отчитане на работното време за
съответното работно място ,т.е.приложимият коефициент е 1,143. Възприемането на
обратното становище би поставило държавния служител в системата на МВР в неравностойно положение
спрямо работниците по трудово правоотношение и другите държавни служители,
чийто правоотношения се регламентират от КТ и ЗДСл. При
трудово правоотношение и сумирано изчисляване на работно време, работодателят
отчита работното време на конкретния работник или служител в края на отчетния
период - в случая на тримесечие. В случай, че нормата работно време за този
период е надвишена, ще се отчете извънреден труд - часовете, получени над
определената норма часове (след превръщането на нощните часове в дневни по реда
на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ),
са извънреден труд.Поради това съдът намира за неоснователно възражението в
жалбата, че Наредбата за структурата и организацията на работната заплата не
намира приложение по отношение на
държавните служители в МВР и че
след превръщането на нощните часове в дневни
не се кумулира извънреден труд.
В жалбата се твърди също,че НСОРЗ
не се прилага поради това ,че не са
налице две от предпоставките за прилагането й:продължителност на нощното
работно време по-малка от продължителността на дневното и трудово
възнаграждение ,заработено по трудови норми.Твърди се ,че в чл.187
,ал.1 и ал.3 ЗМВР дневното и нощното
работно време е с равна продължителност ,за разлика от уредбата на КТ ,където
нормалната продължителност на работното време през нощта е 7 часа.При това,
прилагайки механизма на чл.9 от НСОРЗ, коефициента на корекция би бил 1.По това
възражение съдът намира следното: ЗМВР и ЗДСл не регламентират нормалната
продължителност на седмичното работно време през нощта, при 5-дневна работна седмица ,както и нормалната продължителност
на работното време през нощта ,както това е сторено в чл.140,ал.1 КТ
–нормалната продължителност на работното време през нощта е до 7 часа,а нормалната продължителност на седмичното работно време
през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Тази продължителност следва да е приложима и за
смесената работна смяна, която включва дневен и нощен труд, каквато е тази при
работа на 24 часови смени, каквито са били тези на въззиваемия. Те не регламентират и обратното, т. е. че нормалната
продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна
седмица е 40 часа, респ. 8 часа (с оглед на чл. 187, ал. 1 ЗМВР, чл. 49, ал. 1 ЗДСл и чл. 2, ал. 1 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.). Следва да се приеме, че в чл. 187, ал. 1 ЗМВР е установено нормалното работно време като едно от
видовете работно време ( нормално, удължено, намалено и непълно), като
продължителността е установена с оглед на дневната, а не на нощната част от
деня, аналогично на уредбата в КТ. Не
може да се приеме, че в чл. 187, ал. 1
и 3, изр. 4 ЗМВР
е установена по-голяма нормална продължителност на работното време през нощта на
тази категория държавни служители в МВР: обща и еднаква продължителност на
работното време през деня и през нощта от 8 часа. Не е използван израза "8
часа в денонощието", а "8 часа дневно", което следва да се
приеме за синоним на "8 часа през деня". В трудовото право
"дневно" е работното време, при което трудът се полага през дневната
част на денонощието. Относно тълкуването на чл. 187, ал. 3, изр. 4 ЗМВР, който предвижда, че "при работа на
смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период",
следва да се приеме, по своята правна същност то представлява ограничение на
средното работно време за тази категория служители, които полагат нощен труд,
на 8 часа за всеки период от 24 часа.Въз основа на гореизложеното следва да се
приеме, че и ЗМВР регламентира нормалната продължителност на работното време за
работа при нормални условия на труд-дневното, което е общата мярка за труда и
на държавните служители-полицейски органи, поради което не е изключена трансформацията на положени часове
нощен труд в дневен с коефициент 1, 143 и не може да се приложи коефициент 1
(8: 8). В ЗМВР липсва разпоредба, която да
установява нормалната продължителност на нощното работно време при подневно
отчитане на работното време на 8 часа. Ето защо при подобна непълнота в
специалния закон следва да се приложи субсидиарно общото правило на чл. 140, ал. 1 КТ, съгласно което нормалната продължителност на работното
време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа – това е втората
величина, необходима за изчисляване на приложимия коефициент, установен в чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Следователно отношението между нормалната продължителност
на дневното (8 часа) и нормалната продължителност на нощното работно време (7
часа), установени за подневно отчитане на работното време за държавните
служители в МВР, е 1, 143.По същите съображения съдът не възприема възражението
в жалбата,че липсват представките по чл.9 НСОРЗ,а именно продължителността на
нощното работно време да е по-малка от дневното:липсва уредба, съобразно която
нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна
седмица да е определено на 40 часа, или нормалната
продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до
8 часа.
Тъй като в жалбата липсват други
оплаквания във връзка с възприетата фактическа обстановка от районния съд ,съдът
намира ,че атакуваното решение следва да бъде потвърдено с горните мотиви.
По разноските :
С оглед на изхода от въззивното
обжалване на въззиваемия се дължат разноски в размер на 300лв, за които има
доказателства ,че са реално направени-договор за правна защита и съдействие на
л.27 от делото,имащ характер на разписка.Така заплатеното възнаграждение е в рамките на минималното по чл.7,ал.2,т.2 от Наредба №1/2004г за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №2966 от
11.11.2019г., постановено по гражданско дело № 6127/2019г. по описа на
Бургаския районен съд.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична
полиция“ –МВР, с адрес на призоваване : гр.София, бул.“Княгиня Мария Луиза“ №46 да заплати на К.Г.Ф., ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Ген.Гурко“ №11, ет.2 ,чрез адв.Ели Димова сумата
300 лв, представляваща разноски пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: