Присъда по дело №192/2024 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 5
Дата: 6 февруари 2025 г. (в сила от 22 февруари 2025 г.)
Съдия: Гергана Руменова Петрова
Дело: 20241420200192
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 23 февруари 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 5
гр. ***, 06.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Гергана Р. П.
СъдебниГалина Д. Ценова

заседатели:ИВА СП. МАЗНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АНДР. СТОЯНОВА
и прокурора С. Д. Д.
като разгледа докладваното от Гергана Р. П. Наказателно дело от общ
характер № 20241420200192 по описа за 2024 година
ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия А. Е. А. - роден на *** година в гр. ***, адрес: гр. *** ул.
„***, българин, български гражданин, със средно образование, безработен, неженен,
неосъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 01.01.2022 година рано сутринта в
района на площад „***“, на паркинга до църква „***“ е причинил средна телесна повреда на
Т. С. Т. от гр. ***, изразяваща се в счупване на долна челюст в ляво, в областта на костния
ъгъл, което увреждане отговаря на медико-биологичния квалификационен признак -
„счупване на челюст“, поради което и на основание чл.129 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.54 НК ГО
ОСЪЖДА на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл.66 ал.1 НК ОТЛАГА изпълнението на наказанието за срок от ТРИ
ГОДИНИ, считано от датата на влизане в сила на присъдата.
На основание чл.301 ал.11 НПК ПОСТАНОВЯВА приложените по делото
веществени доказателства:
- Бял хартиен плик със слепка, съдържащ оптичен носител диск ДВД, марка
FREESTYLE - 1 бр. - л.54 от ДП;
1
- Прозрачен плик "джоб", съдържащ 1 бр. СД диск - л.110 от ДП да останат към
делото, като същите се унищожат ведно с унищожаване на делото.
ОСЪЖДА подсъдимия А. Е. А. да заплати на Т. С. Т. сумата от 5000,00 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, претърпени от
престъпление по чл.129 ал.2 вр. ал.1 НК, ведно със законната лихва, считано от датата на
деянието – 01.01.2022г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
гражданския иск в частта над 5000,00 лева до пълния размер, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА подсъдимия А. Е. А. да заплати държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск в размер на 200,00 лева.
ОСЪЖДА подсъдимия А. Е. А. да заплати да заплати Т. С. Т. направените по делото
разноски за адвокатска защита 450,00 лева.
ОСЪЖДА подсъдимия А. Е. А. да заплати разноски по делото в размер на 74,99 лева
в полза на РС-***, както и сумата от 519,85 лв. в полза на ОД МВР – ***.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване или протестиране от страните в 15-дневен срок
от днес пред ВрОС.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ НОХД№192/2024 Г.

Врачанска районна прокуратура e повдигнала обвинение срещу А. Е. А. от гр. ***, ул. „***„
№***, с ЕГН ********** за престъпление по чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК, а именно за това, че на
01.01.2022г. рано сутринта в района на площад „*** „ на паркинга до църква „ *** „ е причинил
средна телесна повреда на Т. С. Т. от гр. *** , изразяваща се в счупване на долна челюст в ляво , в
областта на костния ъгъл , което увреждане отговаря на медико биологичния квалификационен
признак - „СЧУПВАНЕ НА ЧЕЛЮСТ“.
В съдебно заседание, след изложение на собствен анализ на доказателствената
маса, представителят на ВрРП лансира тезата, че се установява както извършването на престъпната
деятелност, за която е повдигнато обвинението, така и нейното авторство в лицето на подсъдимия.
При това се формулира искане съдът да признае подсъдимия за виновен и да му определи
наказание Лишаване от свобода за срок от 1 година, изтърпяването на което да се отложи за срок от
3 години.
Повереникът на частния обвинител и граждански ищец адв.Г. А. се солидаризира с тезата на
представителя на ВРП. Споделя становището на ВРП, че наказанието следва да бъде в размер на 1
година, чието изпълнение се отложи за срок от три години. Моли съдът да уважи предявения от
подзащитния му граждански иск. Претендира присъждане и на разноски.
Защитникът на подсъдимия – адв. М.Г. - САК, изтъква, че в хода на производството не са
събрани достатъчно доказателства, установяващи по безпорен начин, че подсъдимият е извършил
вмененото му с обвинителния акт деяние. При това и след подробен собствен анализ на
доказателствената маса, защитата формулира искане съдът с присъдъта си да преквалифицира
обвинението по чл.132 ал.1 т.2 от НК. Излага, че подзащитният му действително е нанесъл удар на
пострадалия, но това било в състояние на силно раздразнение, което е предизвикано от пострадалия
с насилие- опит да нанесе удар с юмрук в областта на лицето на подс.А., от което са били възможно
да настъпят тежки последици. Поддържа, че насилието и тежката обида, с които се предизвиква
състоянието на силно раздразнение обективно съществуват и се доказват при обстойния преглед на
въпросните видеофайлове, които са приложени като веществено доказателство по делото. Излага
подробни доводи в тази насока. Застъпва в пледоарията си, че липсват категорични доказателства,
че подзащитният му е извършил престъпление по чл.129 ал.2 вр. ал. от НК виновно, с пряк умисъл.
Обвинението не може да се счита за доказано след като са налице достатъчно доказателства, които
са в полза на подсъдимия, поради което се разколебава извода за виновността му.
По отношение на предявеният граждански иск пледира, че на пострадалия не следва да се
присъжда исканата от него сума от 20 000 лв. за претърпени от него неимуществени вреди.
Подсъдимият моли съда да преквалифицира деянието му. В последната си дума заявява, че
съжалява за стореното и се извинява. Поддържа, че не желае да бъде престъпник заради една
самозащита.
Като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съобразно вътрешното си убеждение, СЪДЪТ НАМИРА за установено следното
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Свидетелят Е. А. И. притежавал ,л.а. „*** с Рег.№ ***,която използвал съвместно с обв. А.
Е. А. -негов син за изпълняване на таксиметрови услуги.
Междувременно в новогодишната нощ , около 02.00 часа на 01.01.2022г.,обвиняемият А. Е.
А. взел лекия автомобил , марка „*** с Рег.№ *** от баща си , св. Е. А. И. , за да направи няколко
курса ,изпълнявайки таксиметрова дейност , като търсел клиентите си по таксиметровите стоянки
на град *** , неизползвайки радиовръзка и диспечер.След като бил направил няколко курса с
автомобила , обв. А. А. ,рано сутринта на 01.01.2022г. се бил ситуирал на стоянка за таксиметрови
автомобили в района на площад „Суми „ , когато при него се качил пострадалия Т. С. Т. от гр. *** ,
който празнувал новогодишната нощ в различни заведения на гр. *** , употребявайки значително
количество алкохол. От своя страна постр. Т. поискал от обв. А. А. да го закара до площад „*** „ в
1
гр. *** , откъдето после да се прибере в дома си , находящ се на ул. „***, което обв. А. А. сторил.
Пристигайки на стоянката на площад „*** „ в близост до църквата „Свети Николай „таксиметровия
автомобил , управляван от обв. А. спрял , а постр. Т. слязъл от таксито отдалечавайки се
първоначално от него.Впоследствие между постр. Т. и обв. А. възникнала разправия по повод
отправени реплики от св. Т. към обв. А. ,че има други клиенти ,които го чакат на тротоара ,като
междувременно ,обв. А. излязъл от автомобила , а постр. Т. се приближил към него. Между двамата
възникнала вербален контакт , при който, обв. А. , ударил с дясната си ръка в главата/в областта на
долна челюст / постр. Т. , който паднал на земята, а от своя страна впоследствие след нанесения
удар ,обв. А. се качил на автомобила и си тръгнал.
От своя страна след нанесения му удар , постр. Т. потърсил първоначално медицинска
помощ в “ СО „ при МБАЛ „*** „ -гр.*** ,където било установено ,че има счупена челюст , а
впоследствие провел лечение за времето от 04.01.2022г. до 06.01.2022г. в УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов „ -гр. София.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Съдът подложи на анализ на първо място обясненията на подсъдимото лице и ги възприе за
достоверни, освен в частта, в която твърди, че е нанесъл удара на пострадалия, защото това било
провокирано от силно раздразнение, опасност от нанасяне на удар и непосредствена заплаха за
живота. Вярно е, че обясненията на подсъдимото лице съгласно чл.115 НПК са гласно
доказателствено средство. Същите обаче са и средство за защита, поради което се депозират без
страх от наказателна отговорност /за разлика от свидетелските показания с оглед нормата на чл.290
НК/ и е възможно да съдържат множество неверни обстоятелства. Ето защо кредитирането на
обясненията на подсъдимото лице следва да се извършва много внимателно и само в случаите,
когато версията на подсъдимия се подкрепя от останалата събрана и кредитирана доказателствена
маса. В тази част съда приема обясненията за защитна версия.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетели. Образувани са две
групи свидетели. В първата група са св.Т. Т., Я. Г. Х., Д. И. И., Ж. М. Л. и С. Т. ***.
От свидетелските показания на гражданския ищец и частен обвинител Т. Т. се установява,
че на 01.01.2022 г. рано сутринта последният му нанесъл удар с ръка в областта на лицето, при
което той паднал на земята. Гр. ищец установява с показанията си кои лица са присъствали на
случилото се, както и цялата хронология на събитията, последователно и непротиворечиво.
Частният обвинител установява, че изпитвал силна болка,изтръпвала му челюстта, не можел да се
храни и дъвче и впоследствие се подложил на хирургическа интервенция. Проблемите с храненето
продължавали и до ден днешен.
Съдът дава вяра и кредитира горните свидетелски показания на гражданския ищец и частен
обвинител Т., тъй като същите са правдиви, непротиворечиви и съответстват на останалите
кредитирани гласни и писмени доказателства и на заключението на изготвената по делото
съдебномедицинска експертиза.
Свидетелят С. *** – баща на пострадалия, който е възприел състоянието му непосредствено
след инцидента, установява тежкото му здравословно състояние, понесените болки и страдания,
проведеното лечение и начина, по който се е отразил инцидента на неговия син.
Отаналите свидетели в групата също установяват факти относно установената фактическа
обстановка по делото.
При постановяване на присъдата си, съдът кредитира показанията на тази група свидетели.
Показанията на разпитаните свидетели съдът възприе и им даде вяра, като прецени, че същите са
логични, вътрешно непротиворечиви, кореспондират с останалите, събрани по делото
доказателства и са относими към предмета на доказване в настоящето производство.
Същите не са заинтересовани от изхода на делото. Показанията им са последователни,
логични, взаимно допълващи се, и подкрепящи се и от останалите писмени доказателства по
делото, които са в унисон и с обясненията на подсъдимия, в частта в коята съдът е кредитирал тези
2
обяснения.
Във втората група свидетели са Е. И. А. и Ц. Т. Г.. При постановяване на присъдата си съдът
не даде вяра на тези свидетели. Техните показания са изолирани и не кореспондиращи със
събраната по делото доказателствена маса. Съдът изключи показанията на св.Е. А. и на друго
основание. Същият е баща на подсъдимия и е заинтересован от изхода на делото. Освен това
същият не е очевидец на случилото се, а в показанията предава факти, казани му от подсъдимия.
Изслушана е и приета по делото и съдебно медицинска експертиза. В експертното
заключение се сочи, че по механизъм уврежданията отговарят да са получени от действието на
твърди тъпи предмети и добре отговарят да са получени по начина и по времето възприети от
обвинението. Пострадалият е получил счупване на долна челюст в ляво в областта на костния ъгъл,
което увреждане отговаря на самостоятелния медико-биологичен признак „счупване на челюст“.
Получил е също така и рана в окосмената част на главата, счупване на вътрешния корен на седми
зъб-долу вляво, довело до неговото изваждане, които увреждания са му причинили временно
разстройство на здравето, неопасно за здравето.
Разпитано в с.з вещото лице заявява, че поддържа представеното заключение на СМЕ.
Допълва, че оздравителният период за такива травми е около 40-45 дни.
Съдът кредитира заключението на СМЕ като обективно, пълно и обосновано.
Изслушана е и приета по делото и съдебно видео-техническа експертиза и допълнителна
такава. В експертното заключение се сочи, че по време на осъществяване на вербален контакт
между водача на таксито и пътника, водачът удря с дясна ръка в областта на главата пътника. От
удара пътникът пада на земята. Другите лица наблюдават действията им. Действията на лицата са
подробно описани в изследователската част на експертизата.
Съдът кредитира заключението на ВТЕ като обективно, пълно и обосновано
В с.з двукратно бяха изгледани записите, съдържащи се на видеофайловете, приложени като
ВД по делото и послужили за изготвяне на ВТЕ, които прегледи затвърдиха установената по делото
фактическа обстановка.
По делото са събрани и писмени доказателства- СМУ,копие от медицински документи,
справка за съдимост и т.н. Писмените доказателства не се оспорват от страните, същите са
еднопосочни и кореспондиращи, както помежду си, така и с установената по делото фактическа
обстановка, поради което съдът ги кредитира изцяло.
Съдът кредитира и останалите събрани, но необсъдени до момента доказателства, като
намира, че от същите по убедителен начин и в унисон с кредитираната и обсъдена по-горе
доказателствена маса, се установяват релевантните по делото факти и приетата от съда фактическа
обстановка.
От съвкупния и поотделен анализ на доказателствената маса: показанията на първата група
свидетели, СМЕ, ВТЕ, протокол за разпознаване на лица и др. писмени документи се установяват
възприетите в обвинението време, място и начин на извършване на вмененото обвинение и се
конкретизира предмета на престъпното посегателство, както и авторството на конкретизираната
деятелност в лицето на подсъдимия.


ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият А. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.129 ал.2 вр. ал.1
НК. За изводите си съставът съобрази следното:
От обективна страна, от доказателствената маса, по убедителен начин се установи, че на
01.01.2022г. рано сутринта в района на площад „*** „ на паркинга до църква „ *** „ е причинил
средна телесна повреда на Т. С. Т. от гр. *** , изразяваща се в счупване на долна челюст в ляво , в
областта на костния ъгъл , което увреждане отговаря на медико биологичния квалификационен
признак - „СЧУПВАНЕ НА ЧЕЛЮСТ“ с оздравителен период от около 40-45 дни при липса на
3
усложнения и нормален оздравителен процес.
Деятелността на подсъдимия е и субективно съставомерна, тъй като той е извършил
деянието при форма на вината пряк неопределен алтернативен умисъл. За изводите си съдът
отчете, че А. е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е най-общо /в
обобщен план/ обществената опасност на два или повече възможни /вследствие на това деяние/
вредоносни резултата и е искал настъпването на единия /който и да е/ от тези няколко възможни
престъпни резултата. За умисъла при телесните повреди е характерна именно една неопределеност
и алтернативност както на представите на дееца, така и на неговата воля относно вида на искания и
целения престъпен резултат. В случая, при нанасянето на удара с ръка в областта на главата на св.Т.
Т., в съзнанието на подсъдимия са се формирали в най-обобщен вид представи относно няколкото
възможни общественоопасни последици /вредоносни резултати/, които обективно могат да
настъпят вследствие на това негово деяние. Когато подсъдимият е нанесъл удара на пострадалия, в
съзнанието си той несъмнено е имал представи, че вследствие на този удар ще причини определени
/може и различни по вид/ телесни увреждания. При това съдът приема, че деянието е умишлено по
смисъла на чл.11 ал.2 НК, а именно извършено е от подсъдимия при съзнаването както на
обществената опасност на деянието, така и на общественоопасните последици от същото.
При горните си изводи настоящата инстанция съобрази застъпените от защитата доводи, че
не се установява подсъдимият да е извършил деянието умишлено, както и че нанесъл удара в
резултат на силно раздразнение и вследствие заплаха за живота от страна на пострадалия към него,
в резултат на което съдът следвало да преквалифицира деянието по чл.132 ал.1 от НК. Съдът обаче
не възприе като основателни тези доводи и счете, че от доказателствената маса по категоричен
начин се установява, че подсъдимият е осъществил именно състава на чл.129 ал.2 от НК. За
установен съдът прие и изложения от държавното обвинение механизъм на деянието, както и това,
че деятелността на А. е субективно съставомерна. Не са събрани каквито и да било доказателства
по делото, установяващи състояние на силно раздразнение у подсъдимия, предизвикано то
пострадалия, както и такива в подкрепа на изложеното от защитата, че е било налице
непосредствена заплаха за подсъдимия от поведението на пострадалия. Не са събрани никакви
доказателства по делото, налагащи преквалификация на деянието, освен доводите изложени от
защита на подсъдимия. Тези доводи са изолирани и не се подкрепят от доказателствата по делото и
съдът ги възприема за защитна теза. Доколкото обаче при извъшения по-горе доказателствен анализ
съдът вече изложи съображенията си в тази насока, приповтарянето им е ненужно.
По изложените до момента съображения, настоящият съдебен състав прие, че подсъдимият
А. е извършил от обективна и субективна страна престъпление по смисъла на чл.129 ал.2 вр. ал.1
НК, поради което го призна за виновен по така повдигнатото му обвинение.

ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:

За престъплението по чл.129 ал.2 вр. ал.1 НК законодателят предвижда наказание Лишаване
от свобода до шест години. При определяне размера на наказанието съдебният състав съобрази
степента на обществена опасност на разглежданото престъпление и тази на извършителя. Съдът
прие, че обществената опасност на разглежданото престъпление е висока, тъй като механизмът на
извършването му от страна на подсъдимия сочи на грубо незачитане на обществените отношения
свързани с опазване на телесната неприкосновенност.
За преценка на обществената опасност на подсъдимия А. съдът отчете като смекчаващо
отговорността обстоятелство чисто съдебно минало на дееца, добрите характеристични данни за
същия и младата му възраст, предполагаща, че все още не е налице стабилна ценностна система,
изградена на базата на достатъчно житейски и социален опит, позволяващи залагането на напълно
ясни критерии за правомерно и неправомерно и безусловното самоконтролиране. Съдът взе
предвид и поведението на подсъдимия след извършване на самото деяние.
Съдът намери, че не са налице предпоставки за приложение на чл.55 от НК.
Съобразявайки всички обстоятелства, съдът прие, че на подсъдимия следва да се определи
наказание по реда на чл.54 НК и му наложи наказание «Лишаване от свобода» за срок от Шест
4
месеца.
Съдът намира, че наложеното наказание е справедливо, и се явява годно да осъществи
целите по чл. 36 от НК.
Съдът прие, че по отношение на същото са налице основания за отлагане на изпълнението
им за изпитателен срок от три години.


ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:

Съдът постанови приобщеният по делото като веществено доказателство 1 брой бял
хартиен плик със слепка, съдържащ оптичен носител ДВД, 1 бр. Прозрачен плик «джоб»,
съдържащ 1 бр. СД диск от ДП, да останат на съхранение по делото, като същите се унищожат
ведно с унищожаване на делото.

ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК

По отношение на предявения граждански иск, от страна на пострадалия за претърпените
неимуществени вреди в резултат на деянияниято на подсъдимия, съдът счита, че
същият е допустим и частично основателен по следните правни съображения:
Претендира се гражданска отговорност за причинени в резултат на
процесното деяние неимуществени вреди, т. е. отнася се за вторична санкционна последица
свързана с нарушаване на определени задължения, произтичащи от закона. В случая става дума за
нарушаване на общото правило да не се вреди другиму – чл. 45 от ЗЗД. В кръга на претендираните
неимуществени вреди влизат най-общо казано всички отрицателни последици, настъпили за
пострадалите, при наличието на които възниква разглежданата отговорност. Изходно положение е
правилото, според което се дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от деянието /чл. 51 от ЗЗД/. Налице е противоправно поведение от страна на
подсъдимия ***, в резултат на което са възникнали вредите от деянията и тези вреди са в причинна
връзка с определена обективирана, съзнателна човешка проява. Размерът на обезщетението за
неимуществените вреди следва да овъзмезди пострадалите за всички отрицателни последици, които
са настъпили в резултат на деяниянията на подсъдимия, въпреки, че засегнатите блага в тези
случаи нямат цена. Чл. 52 от ЗЗД указва съдът да определи размера на обезщетението за
неимуществени вреди по справедливост. Понятието “справедливост” по смисъла на чл. 52 от ЗЗД
не е абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението, а
именно – характерът на увреждането, начинът на извършването, обстоятелствата при които е
извършено то и допълнителните неудобства, моралните страдания, които са били причинени и
събраните в тази насока доказателства по делото. Предвид на това и във връзка с претенциите за
обезщетение на неимуществени вреди, съдът на основание чл. 52 от ЗЗД счита, че е справедливо
така предявеният граждански иск за неимуществени вреди да бъде уважен частично до размер
5000 /хиляда/ лева, като се вземат предвид претърпените страдания,оздравинтелния
период, неудобства и емоционален дискомфорт в резултат на деяниято на подсъдимия и
причинната връзка между тях. В останалата си част до пълния предявен размер съдът счете, че
гражданският иск за неимуществени вреди следва да бъде отхвърлен и го отхвърли като
неоснователен за частта над 5000 лева до пълния предявен размер от 20 000 лева.
Вредите от непозволено увреждане са изискуеми към момента на деликта –
престъплението. От този момент виновният им причинител изпада в забава. Като носимо парично
задължение при забава на плащане длъжникът дължи законна лихва, определена от Министерския
съвет за съответния период на забавата до пълното издължаване. Поради това уваженият размер на
гражданските искове съдът присъди ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от
датата на увреждането
5
Поради това съдът осъди подсъдимия А. Е. А. да заплати на пострадалия сумата от 5000
лева , представляваща претърпени неимуществени вреди, претърпени от деянието, ведно със
законната лихва до окончателно изплащане на сумата, считано от датата на деянието- 01.01.2022 г.
До окончателното изплащане на сумата.

ПО РАЗНОСКИТЕ:

С оглед изхода на делото, на основание чл.189, ал.3 НПК, подсъдимият А. Е. А. бе осъден
да заплати в полза на Държавата, по сметка на ОДМВР–*** сумата от 519, 85 лева, представляваща
направени в хода на досъдебно производство разноски, сумата от 74,99 лв., платима по сметка на
РС ***, представаляваща направени в хода на съдебното производство разноски, както и сумата
200 лева, представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, платими по
сметка на РС ***.
С оглед изхода на делото, на основание чл.189, ал.3 НПК, подсъдимият А. Е. А. бе осъден
да заплати на Т. С. Т. сумата от 450 лева, представляваща сторени разноски за адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран съдът постанови присъдата си.


Районен съдия:
6
Съобщи за изтекли лични данни