№ 14516
гр. София, 26.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Р.Г.Б.
при участието на секретаря Ц.Б.Т.
като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20231110166510 по
описа за 2023 година
Производството е за делба, във фазата за допускане на делба.
Ищците извеждат субективните си права, че с ответниците са съсобственици на недвижим
имот, представляващ апартамент № 68, представляващ самостоятелен обект в сграда, с
идентификатор 68134.4082.573.1.68 по КККР на гр. София, с административен адрес:
*************************4 и поземлен имот, с идентификатор 55419.6710.2735 по КККР
на гр. София, с административен адрес: **********************. Същите сочат, че
съсобствеността между страните е възникнала по силата на наследствено правоприемство и
правни сделки. Ищците навеждат твърдения, че страните не могат да се поделят доброволно.
При изложените фактически твърдения, ищецът моли съда да постанови решение, с което
да допусне делба на недвижим имот, представляващ апартамент № 68, представляващ
самостоятелен обект в сграда, с идентификатор 68134.4082.573.1.68 по КККР на гр. София, с
административен адрес: *************************4 между Р. А. А., С. Р. А. и В. К. Д.,
при квоти Р. А. А.- 9/40 ид.ч., С. Р. А.- 1/40 ид.ч. и В. К. Д.- 30/ 40 ид.ч.; на недвижим имот,
представляващ поземлен имот, с идентификатор 55419.6710.2735 по КККР на гр. София, с
административен адрес: ********************** между Р. А. А., С. Р. А. и Д. И. Д., при
квоти Р. А. А.- 9/40 ид.ч., С. Р. А.- 1/40 ид.ч. и Д. И. Д.- 30/ 40 ид.ч.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от отв. В. К. Д., в
който се изразява становище за основателност на иска и се изразява становище за
доброволно уреждане на спора.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от отв. Д. И. Д., в
който се изразява становище за основателност на иска и се изразява становище за
1
доброволно уреждане на спора.
С определение от 11.04.2025г. е приета и поставена на разглеждане претенцията на Р. А. А.
и С. Р. А., предявена под формата на привременна мярка, за разпределение на ползването на
недвижим имот, представляващ апартамент № 68, с адрес: ********************** и
претенцията на Р. А. А. и С. Р. А. против В. К. Д. за обезщетение за ползване на посочения
недвижим имот, при неподелеямост на същия.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, приема за установено следното
от фактическа страна:
Видно от представения договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на
Наредбата за държавните имоти от 06.02.1991г. се установява, че П.П. Д.а и Д. И. Д. са
придобили правото на собственост върху недвижим имот- апартамент № 68, с адрес: гр.
София, *******************
От представеното удостоверение за наследници, изх. № 9452/ 13.06.2023г., издадено от
Столична община, район Младост, се установява, че П.П. Д. е починала на 21.03.2010г. и е
оставил наследници по закон съпруга си Д. И. Д. и низходящия си от първа степен Р. А. А..
От представения н.а. № 56/ 21.11.2023г., том VI, рег. № 23000, дело № 0976/ 2023г. се
установява, че Р. А. А. се е разпоредил чрез правна сделка- дарение, с правото на
собственост върху 10% от притежаваната от него ¼ ид.ч. от недвижим имот. представляващ
апартамент № 68, с адрес: гр. София, ******************
Видно от представения н.а. № 145/ 24.11.2023г., т. II, рег. № 13830, дело № 303/ 2023г. се
установява, че Д. И. Д. се е разпоредил чрез правна сделка- договор за издръжка и гледане с
притежаваната от него ¾ ид.ч. от недвижим имот- апартамент № 68, с адрес: гр. София,
******************
От представения н.а. № 159/ 25.05.1992г., т. V, дело № 425/ 1992г. се установява, че Д. И.
Д. и П.П. Д.а са признати са собственици по давност върху недвижим имот, представляващ
празно дворно място, с площ 500 кв.м., намиращ се в гр. София, ********************
Видно от представения н.а. № 143/ 23.04.2009г., т. II, рег. № 12528, дело № 289/ 2009г. се
установява, че Д. И. Д. и П.П. Д.а са признати за собственици, при условията на съпружеска
имуществена общност, на основание давностно владение върху 166/ 666 ид.ч. от недвижим
имот, представляващ поземлен имот, с адрес: гр. София, ********************, целият с
площ 666 кв.м.
От представеното удостоверение за идентичност на лице с различни имена, изх. №
РМЛ23- УГ01- 15891/ 06.10.2023г., изд. от Столична община, район Младост, П.П. Д.а и
П.П. Д.а са имена на едно и също лице.
Относно обстоятелството кой ползва имота пред настоящата съдебна инстанция са
събрани гласни доказателствени средства чрез показанията на св. Ю.С.Г., св. В. В.Г., св. К.
С.Г. и св. С.Н.К..
От показанията на св. Ю.Г. и св. В. Г. се установява, че е придружавал ищеца Р. А. при
2
посещенията му в имота, представляващ апартамент № 68, с адрес: гр. София,
******************* Същият сочи, че през последните две години с ищеца А. и св. В. Г.
посетили имота четири- пет пъти (последният път- през пролетта на 2025г.), през които
нямали достъп до имота. Свидетеля твърди, че ищецът А. му споделил, че след смъртта на
майка му (Петра Д.а) бравата на входната врата е сменена.
От показанията на св. К. Г. се установява, че в 9,00 часа на 22.04.2025г. посетил
недвижимия имот- апартамент ********************, заедно с отв. В. Д.. Свидетелят
твърди, че чакали около час в апартамента без да се яви никой. Свидетелят разяснява, че на
22.04.2025г. адвокатът на ответниците отключил апартамента. Преди посочената дата
свидетелят бил посетил имотът един път, по молба на отв. В. Д. да ремонтират намиращата
се в имота пералня.
От показанията на св. ***************** се установява, че на 22.04.2025г. посетил имота
заедно със св. К. Г. и адвокатът на ответниците, за да дадат достъп до апартамента на ищеца
Р. А.. Свидетелят сочи, че е посещавал имотът и преди. Същият твърди, че отв. В. Д. има
ключ от имота.
Съгласно заключението на съдебно- техническата експертиза, се установява, че вещото
лице дава заключение, че не е възможно разпределение на ползването на недвижимия имот-
апартамент между страните. Средният пазарен наем за процесния имот, без да се вземе
предвид обзавеждането е в размер на сумата 650 лева/ месец. В случай, че се вземе предвид
обзавеждането в имота, средният пазарен наем е в размер на сумата 722 лева/ месец.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
По предявения иск за делба на недвижими имоти:
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, доказването, с оглед
характера на производството по съдебна делба, е в тежест на всеки един от съделителите за
изгодните за него факти и в двете фази на производството. Тъй като всеки от съделител е
ищец по своя иск и ответник по иска за делба на иска на всеки от останалите съсобственици,
то всяка от страните следва да докаже: качеството си на съсобственик на имота, предмет на
делбата; размера на притежавания дял.
Относно недвижим имот- апартамент № 68, с адрес: гр. София, *******************
В конкретния случай, от събраните писмени доказателства- договор за продажба на
държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 06.02.1991г., се
установява, че П.П. Д.а и Д. И. Д. са придобили правото на собственост върху недвижим
имот- апартамент № 68, с адрес: гр. София, ******************* Продажбата на държавен
имот по реда на чл. 120 и чл. 121 НДИ (отм.) представлява смесен фактически състав,
включващ административно правен елемент- заповед на председателя на ИК на ОбНС и
гражданско правен елемент- договор. Конкретиката на случая сочи, посоченият фактически
състав е осъществен, поради което вещноправният ефект на сделката е настъпил.
П.П. Д. е починала на 21.03.2010г. и е оставил наследници по закон съпруга си Д. И. Д. и
3
низходящия си от първа степен Р. А. А.. Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 Закона за
наследството (ЗН), децата на починалия наследяват по равни части. Съгласно разпоредбата
на чл. 9, ал. 1 ЗН, съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете. С оглед
изложеното, съобразявайки разпоредбите на чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН, както и
обстоятелството, че недвижимите имоти са придобити от П.П. Д.а в режим на съпружеска
имуществена общност, съдът счита, че Д. И. Д. е придобил по силата на наследствено
правоприемство ¾ ид.ч. от наследствения имот, а Р. А. А.- ¼ ид.ч.
От представения н.а. № 56/ 21.11.2023г., том VI, рег. № 23000, дело № 0976/ 2023г. се
установява, че Р. А. А. се е разпоредил чрез правна сделка- дарение, с правото на
собственост върху 10% от притежаваната от него ¼ ид.ч. (10/40 ид.ч.) от недвижим имот.
представляващ апартамент № 68, с адрес: гр. София, ******************
Видно от представения н.а. № 145/ 24.11.2023г., т. II, рег. № 13830, дело № 303/ 2023г. се
установява, че Д. И. Д. се е разпоредил чрез правна сделка- договор за издръжка и гледане с
притежаваната от него ¾ ид.ч. от недвижим имот- апартамент № 68, с адрес: гр. София,
******************
В случая е спазена предвидената в разпоредбата на чл. 18 ЗЗД форма за действителност-
нотариален акт, което обуславя извод, че е настъпил транслативния вещноправен ефект на
договорите.
След аритметично уравнение на дяловете, дяловете на съсобствениците в имотите са,
съответно Р. А. А.- 9/40 ид.ч., С. Р. А.- 1/10 ид.ч., В. К. Д.- 30/40 ид.ч.
В обобщение, дяловете на съсобствениците в недвижимия имот- апартамент № 68, с
адрес: гр. София, ****************** са: Р. А. А.- 9/40 ид.ч., С. Р. А.- 1/10 ид.ч., В. К. Д.-
30/40 ид.ч.
Относно недвижим имот, представляващ празно дворно място, с площ 500 кв.м.,
намиращ се в гр. София, ********************:
Установява се, че Д. И. Д. и П.П. Д.а са признати за собственици по давност върху
недвижим имот, представляващ празно дворно място, с площ 500 кв.м., намиращ се в гр.
София, ******************** и върху 166/ 666 ид.ч. от същия недвижим имот. По делото
не съществува спор, че към началото на периода упражняване на владение и към изтичането
му Д. И. Д. и П.П. Д.а са били в граждански брак. По въпроса, владяната вещ придобива ли
се от двамата съпрузи в условията на съпружеска имуществена общност, следва да се
споделят разясненията дадени в т. 2 на ППВС № 8/ 1980г. Имотът става имуществена
общност на съпрузите, когато давност е започнала и е изтекла през време на брака и когато
само единият от съпрузите е започнал сам да владее като свой собствен недвижим имот още
от преди сключването на брака, а придобиваната давност изтече през време на брака- и в
двете хипотези важен е моментът на придобиването на имота.
От представения н.а. № 56/ 21.11.2023г., том VI, рег. № 23000, дело № 0976/ 2023г. се
установява, че Р. А. А. се е разпоредил чрез правна сделка- дарение, с правото на
собственост върху 10% от притежаваната от него ¼ ид.ч. (10/40 ид.ч.) от недвижим имот,
4
представляващ поземлен имот, с идентификатор 55419.6710.2735 по КККР на гр. София, с
административен адрес: ********************** .
В случая е спазена предвидената в разпоредбата на чл. 18 ЗЗД форма за действителност-
нотариален акт, което обуславя извод, че е настъпил транслативния вещноправен ефект на
договорите.
След аритметично уравнение на дяловете, дяловете на съсобствениците в имотите са,
съответно Р. А. А.- 9/40 ид.ч., С. Р. А.- 1/10 ид.ч., Д. И. Д.- 30/40 ид.ч.
В обобщение, дяловете на съсобствениците в недвижимия имот- апартамент № 68, с
адрес: гр. София, ****************** са: Р. А. А.- 9/40 ид.ч., С. Р. А.- 1/10 ид.ч., Д. И. Д.-
30/40 ид.ч.
Относно искането за привременни мерки:
Съгласно трайната съдебна практика, изразена в определение № 308/ 24.4.2014г. по гр.д.
№ 1773/ 2014г. на ВКС, определение № 531/ 28.12.2010г. по ч.гр.д. № 526/2010г. на ВКС, ІІ
г.о., с оглед същността на плащането на определена парична сума като привременна мярка
по чл. 344, ал. 2 ГПК до извършване на делбата, тя няма характер на обезщетение за
лишаване от ползването на съсобствената вещ за определен предходен период от време,
както и че с оглед целта на тази привременна мярка, началният момент на плащането е
влизането в сила на решението по допускане на делбата.
По реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК съдът може да постанови кой от съделителите от кои от
делбените имоти ще се ползва до окончателното извършване на делбата или какви суми ще
следва да бъдат заплащани между съделителите срещу ползването, като по този начин се
извършва привременно разпределение на ползването на имотите, предмет на делбата, до
приключване на делбеното производство. Така определените суми, които следва да бъдат
заплащани между съделителите по реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК, уреждат отношенията им
по повод ползуването само по време на висящността на делбеното производство и имат
характер на привременна мярка досежно ползването. Съдебният акт, постановен по реда на
чл. 344, ал. 2 от ГПК, има действие и значение само за делбеното производство и с него
съответната привременна мярка може да бъде постановена само занапред във времето и
само до окончателното приключване на делбеното производство.
Фактът, че един от съсобствениците ползва цялата вещ, сам по себе си дава правото на
другия съсобственик да претендира заплащане на обезщетение. Един от съделителите може
да бъде осъден да заплаща по този ред на друг съделител суми срещу ползването на имота,
следователно, винаги и само занапред във времето. С оглед изложените съображения, по
искането за привременни мерки съдът може да се произнесе най- рано с решението си по
допускането на делбата, като в него съдът не необходимо да посочи периода, за който се
постановяват привременните мерки.
Съдът приема за установено, че процесният имот- апартамент, се ползва от отв. В. Д..
Това обстоятелство се установява от събраните гласни доказателствени средства чрез
показанията на св. Г. и св. Козарев, според които с ключ от имота разполагали отв. В. Д. и
5
неговият адвокат, които съдът кредитира като логични, последователни, резултат от личните
впечатления на свидетелите, неопровергани от останалите събрани по делото доказателства.
Относно обстоятелството възпрепятствал ли е отв. В. Д. ползването на имота от ищците:
Съдът приема, че по делото не е установено поведение на ответника, с което той да е
препятствал ищците да ползват имота съобразно правата им. Не е спорно по делото, че в
съдебно заседание на 11.04.2025г. процесуалният представител на ищците заяви, че на
22.04.2025г. в 9,00 часа ищците ще бъдат пред имота и желаят да получат достъп до същия.
Установява се, че в посочените ден и час отв. В. Д. е бил в имота с готовност да предостави
достъп до същия на ищците, но последните не са се явили.
В светлината на изложеното ответникът е предоставил възможност на ищците да ползват
имота според правата им, което обуславя извод, че са налице предпоставките ползващият
имота съсобственик- ответник да се освободи от отговорност спрямо неползващите имота
съсобственици и претенцията за постановяване на привременни мерки следва да бъде
оставена без уважение.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА делба между Р. А. А., с ЕГН **********, С. Р. А., с ЕГН **********, В. К. Д.,
с ЕГН **********, на недвижими имот- апартамент № 68, представляващ самостоятелен
обект в сграда, с идентификатор 68134.4082.573.1.68 по КККР на гр. София, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 68134.4082.573.1.67, 68134.4082.573.1.69,
под обекта: 68134.4082.573.1.63, над обекта: няма, с площ 57,37 кв.м., с административен
адрес: *************************4, при квоти: Р. А. А.: 9/40 ид.ч., С. Р. А.: 1/40 ид.ч. и В.
К. Д.- 30/ 40 ид.ч.
ДОПУСКА делба между Р. А. А., с ЕГН **********, С. Р. А., с ЕГН **********, Д. И. Д.,
с ЕГН **********, на недвижими имот- поземлен имот, с идентификатор 55419.6710.2735
по КККР на гр. София, с площ 678 кв.м., при съседи: 55419.6710.87, 55419.6710.8,
55419.6710.2825, 55419.6710.27, 55419.6710.2613, с административен адрес:
********************** , при квоти: Р. А. А.: 9/40 ид.ч., С. Р. А.: 1/40 ид.ч. и Д. И. Д.- 30/
40 ид.ч.
ОТХВЪРЛЯ предявената от Р. А. А., с ЕГН **********, С. Р. А., с ЕГН **********,
против В. К. Д., с ЕГН **********, претенция, предявена под формата на привременни
мерки, за разпределение на ползването на недвижим имот, представляващ апартамент № 68,
с адрес: ********************** за обезщетение за ползване на посочения недвижим имот,
на основание чл. 344, ал. 2 ГПК, като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
6
двуседмичен срок от връчването му на страните, а в частта относно постановената
привременна мярка, решението има характер на определение и може да се обжалва в
едноседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7