№ 24819
гр. София, 24.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Гражданско дело №
20221110103564 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молбa с вх. на СРС № 150310/19.07.2022 г. на адв. К. – процесуален
представител на А. Т. М. в рамките на ч.гр.д. № 51505/2021 г. с искане да бъде допълнено
определение на съда № 16675 от 01.07.2022 г. в частта за разноските, като бъде присъдена
сумата от 600 лв. – адвокатско възнаграждение за безплатно оказана правна помощ по
заповедното производство, за което е представила договор за правна помощ и съдействие от
05.10.2021 г., както и по молба с вх. на СРС № 150314/19.07.2022 г. на А. Й. Д. –
процесуален представител на А. Т. М. в рамките на исковото производство с искане да бъде
допълнено определение на съда № 16675 от 01.07.2022 г. в частта за разноските, като бъде
присъдена сумата от 860 лв. – адвокатско възнаграждение за безплатно оказана правна
помощ по исковото производство, за което е представила договор за правна помощ и
съдействие от 04.02.2022 г.
Постъпили са отговори от „С. в които се сочи, че молбите по чл. 248 ГПК са
неоснователни по подробно изложените в тях съображения.
Съдът като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за
установено следното:
Депозираните молби са процесуално допустими, доколкото са подадени в
едноседмичен срок от получаване на препис от определението на съда № 16675 от
01.07.2022 г. и изхождат от процесуално легитимирано лице.
По молбaта с вх. на СРС № 150310/19.07.2022 г. на адв. К.:
Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв в случаите на оказана безплатна адвокатска помощ и
съдействие по чл. 38, ал. 1 ЗАдв, ако в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, определено от
съда в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв. Разпределянето
на отговорността за разноски се осъществява по правилата на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК,
приложими за всяка инстанция. За присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.
38, ал. 2 ЗАдв пред съответната инстанция е достатъчно по делото да е представен договор
за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва
безплатна правна помощ на някое от основанията по т. 1-3 на чл. 38, ал. 1 ЗАдв, като не е
1
необходимо страната предварително да установява и да доказва съответното основание за
предоставяне на безплатна правна помощ. Размерът на адвокатското възнаграждение се
определя от съда, поради което не е нужен списък по чл. 80 ГПК – той касае разноските,
дължими на страните. Също така съдът не е обвързан от искането ако адвокатът е посочил
конкретна сума /Определение № 319 от 09.07.2019 г. по ч. гр. дело № 2186/2019 г. по описа
на ВКС, IV ГО/.
В случая с подаденото възражение процесуалният представител на длъжника – адв. Б.
е отправила искане до съда за присъждане на адвокатско възнаграждение за осъществено
безплатно процесуално представителство, представяйки договор за правна помощ и
съдействие от 05.10.2021 г., в които страните изрично са уговорили, че последната ще бъде
предоставена безплатно от адвоката чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, тъй като А. Т. М. е материално
затруднено лице.
Съдът намира, че представянето на договора за правна защита и съдействие, в който
изрично е вписано, че правната защита се оказва от адвоката на клиента безплатно, както и
основанието за това – доверителят е материално затруднено лице, е достатъчно, за да се
приеме, че е налице сочената хипотеза по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, като изрично доказване, че
лицето, на което е предоставена правната защита е материално затруднено, не е необходимо
– така Определение № 337 от 18.10.2018 г. на ВКС по т. д. № 2221/2017 г., II т. о.,
Определение № 27 от 14.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4735/2019 г., II г. о., Определение №
395 от 9.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 1314/2018 г., II т. о. Нещо повече, по делото не са
представени доказателства, опровергаващи наличието на основанието по чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв.
В случая, принципно е налице възможност за присъждане на разноски в заповедното
производство в хипотеза на обезсилена заповед за изпълнение. Съгласно чл. 81 ГПК във
всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по
искането за разноски. С обезсилването на заповедта за се слага край на заповедното
производство, поради което и по аргумент от нормата на чл. 81 ГПК съдът дължи
произнасяне по исканията на страните за присъждане на разноски, каквито пълномощникът
на длъжника своевременно е направил с възражението си по чл. 414, ал. 2 ГПК.
Обезсилването на заповедта за изпълнение е основание да се приеме, че кредиторът –
заявител с действията си е довел до неоснователно въвличане на длъжника в заповедното
производство за съответната част, поради което той следва да понесе санкционните
последици на разноските чл. 78, ал. 4 ГПК.
Както се посочи по-горе, размерът на адвокатското възнаграждение при безплатно
предоставена правна помощ се определя по преценка на съда. Подаването на възражение в
срока по чл. 414 ГПК е формална предпоставка за прерастване на заповедното производство
в състезателно и двустранно исково производство, а не е израз на материалноправна защита
на длъжника. Възражението по чл. 414 ГПК не се постановява в самостоятелно състезателно
производство, а е само предпоставка за предявяване на материалното право на кредитора по
исков път, в което исково производство длъжникът следва да изчерпи възраженията си за
неоснователност на иска. Законът изрично освобождава длъжника от задължението да
мотивира възражението си, поради което и доколкото защитата му в исковото производство
по реда на чл. 422 ГПК би била напълно аналогична, няма основание да бъде възмездяван
двукратно за едно и също нещо. Освобождавайки длъжника от задължение за мотивиране,
законодателят се дезинтересира от основателността на възражението. То е само формална
предпоставка, без самостоятелни правни последици, поради което и изходът на спора за
материалното право на кредитора не предпоставя материална незаконосъобразност на
възражението по чл. 414 ГПК. Следователно липсва и функционална обусловеност на
същото от изхода на спора за материалното право (в този смисъл е Определение №
45/23.01.2019 г. на ВКС, ТК, І т.о. по ч.т.д.№ 3074/2018 г.). Да се приеме, че минимално
2
дължимото адвокатско възнаграждение за подаване на възражение по чл. 414 ГПК е в
размера съгласно чл. 7, ал. 7 вр. ал. 2 от Наредба № 01/09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, означава да се приравни по сложност извършването на
това действие с депозирането на отговор на искова молба и явяването на адвоката в открито
съдебно заседание, каквито действия биха били извършени от процесуалния представител
при прерастване на заповедното производство в състезателно исково производство.
Все пак съдът намира, че попълването и подаването на възражение по чл. 414 ГПК е
вид адвокатска защита и за нея следва да се дължи заплащане на някакво адвокатско
възнаграждение. Доколкото предоставената правна защита и съдействие, изразяваща се в
подаване на възражение по чл. 414 ГПК, не е сред изрично предвидените в Наредбата
случаи, то на основание § 1 от ДР на същата възнаграждението следва да се определи по
аналогия, като се изходи от вида на самото процесуално действие. За възражението е
налице образец, утвърден с Нредба № Н-2/18.02.2020 г. за утвърждаване на образци на
заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във
връзка със заповедното производство, издадена от министъра на правосъдието /обн. ДВ, бр.
15 от 21.01.2020 г./. Според утвърдените образци на заповед за изпълнение към нея винаги е
приложена бланка за възражение, която се връчва на длъжника и която съдържа указания за
попълването, включително за необходимостта, когато част от вземането се признава, това да
се посочи изрично. Ирелевантно в случая е, че длъжникът чрез процесуалния си
представител е подал мотивирано възражение срещу издадената заповед за изпълнение, тъй
като това не е относимо към реда за определяне на разноските за адвокатско
възнаграждение. В случая, длъжникът има право на разноски по реда на чл. 6, т. 5 от
Наредба № 01/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
като разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от Наредбата, установяваща минималния размер на
следващото се адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и
съдействие в производства за издаване на заповед за изпълнение възнаграждението, остава
неприложима спрямо дължимото възнаграждение за защита на длъжника срещу заповедта за
изпълнение, чрез депозиране на възражение по чл. 414 ГПК, която форма на защита не е
обусловена от материалния интерес. Тази уредба може да се съотнесе само към заявителя, но
не и към защитата на длъжника срещу заповедта за изпълнение.
Ето защо, при определяне на конкретния размер на адвокатското възнаграждение,
следващо се в полза на адв. Б. за осъщественото процесуално представителство на длъжника
по заповедното дело, съдът съобрази конкретно извършеното от пълномощника
процесуално действие, изразяващо се в подаване на възражение по образец чл. 414 ГПК,
поради което намира, че то следва да бъде определено в минимален размер от 50 лв.,
установен в разпоредбата на чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, приложими по аналогия съгласно § 1 от ДР на
същата.
Следва да се отбележи, че съображенията в горния смисъл се споделят и в съдебната
практика из цялата страна – Определение № 1292/16.02.2022 г. по ч. гр. д. № 13860/2021 г.
на СГС, II-А въззивен състав, Определение № 268172 от 07.05.2021 г. по ч. гр. д. №
4751/2021г. на СГС, VI състав, Решение № 265337 от 10.08.2021 г. на СГС по в. гр. д. №
6442/2020 г., IV-A състав, Решение № 1341 от 19.02.2020 г. по в. гр. д. № 4109/2019 г. на
СГС, II-Д въззивен състав, Решение № 264070 от 18.06.2021 г. по в. гр. д. № 15394/2019 г. на
СГС, ІV-Г въззивен състав, Определение № 2530 от 23.09.2021 г. по ч. гр. д. № 7721/2021 г.
по описа на СГС, IV – Е въззивен състав, Определение № 20071 от 27.09.2018 г. по ч. гр. д.
№ 10816/2018 г. на СГС, Решение № 915 от 03.02.2020 г. по гр. д. № 10962/2016 г. по описа
на СГС, Решение № 260510 от 12.10.2020 г. по в. гр. д. № 13206/2019 г. по описа на СГС,
Определение № 3262/01.10.2017 г. по в. гр. д. № 3474/2017 г. на САС, Определение № 3262
от 10.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3474/2017 г. по описа на САС, Решение № 2 от 08.01.2021 г.
по в. гр. д. № 597/2021 г. по описа на Софийски окръжен съд; Решение № 887 от 16.10.2019
3
г. по т. д. № 1263/2018 г. на Окръжен съд – Варна; Решение № 74 от 08.02.2019 г. по т. д. №
1369/2018 г. на Окръжен съд – Стара Загора; Определение № 2736 от 03.09.2020 г. по в. ч.
гр. д. № 2253/2020 г. на Окръжен съд – Варна; Определение № 1194 от 11.05.2016 г. по
в.ч.гр.д. № 860/2016 г. на Окръжен съд – Варна; Определение № 390 от 10.08.2020 г. по в. ч.
гр. д. № 442/2020 г. на Окръжен съд – Пазарджик; Определение № 260258 от 28.07.2020 г.
по в. ч. т. д. № 2028/2019 г. на Окръжен съд – Варна; Определение № 260214 от 23.07.2020 г.
по в. ч. т. д. № 841/2020 г. на Окръжен съд – Варна; Определение № 1734 от 19.09.2019 г. по
в. ч. гр. д. № 1288/2019 г. на Окръжен съд – Бургас и др.
Независимо от гореизложеното, дори и да бъдат възприети доводите на процесуалния
представител на длъжника, че в случая следва да се присъди адвокатско възнаграждение
съобразно материалния интерес по делото (впрочем минималното адвокатско
възнаграждение възлиза на 519.38 лв., а не 600 лв., колкото се претендират), настоящият
съдебен състав следва да отбележи, че в Решения на Съда на ЕС (напр. решение от
23.11.2017 г. по съединени дела C 427/16 и C 428/16, Решение от 05.12.2006 г. по съединени
дела С 94/04 и С 202/04 на голямата камара на CEO), които са задължителни и за
националните съдилища, сочат на общ извод, че националната юрисдикция (в случая съда)
не е задължена да се съобразява с ограниченията, наложени относно минималните размери
на адвокатските възнаграждения, определени с акт на адвокатско сдружение (в случая с
Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС) и забраната съда да определя възнаграждение под
минимума, определен с такъв акт, тъй като това ограничаване „би могло да ограничи
конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на чл. 101, параграф 1 ДФЕС“. В
Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела C 427/16 и C 428/16 на СЕС, първи състав, се
сочи, че „Запитващата юрисдикция следва да провери дали с оглед на конкретните условия
за прилагането такава правна уредба действително отговаря на легитимни цели и дали
така наложените ограничения се свеждат до това, което е необходимо, за да се осигури
изпълнението на тези легитимни цели“. Или за конкретния случай съдът следва да прецени
дали минималният размер на адвокатското възнаграждение по Наредбата отговаря на тези
цели и критерии: фактическа и правна сложност на спора, достъп до правосъдие, качество
на услугата, справедливост, и необходимост загубилата страна да понесе поне значителна
част от разноските на противната страна, направени за защита по делото.
При определяне на справедливия размер в случая, при съобразяване на изложеното по-
горе относно липсата на сложност на спора и на легитимните цели, настоящият съдебен
състав намира, че адвокатското възнаграждение следва да бъде определено в размер на 50
лв. по чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. Ето защо, именно сумата от 50 лв. следва да
бъде присъдена в пола на адв. Б. и в този смисъл следва да бъде допълнено определението
на съда № 16675 от 01.07.2022 г.
По молбата с вх. на СРС № 150314/19.07.2022 г. на А. Й. Д.:
Предвид прекратяване на исковото производство на основание чл. 78, ал. 4 ГПК
ответникът безспорно има право на сторените от него разноски. В исковото производство А.
Т. М. е бил представлявал от А. Й. Д., като на л. 17 от делото е представен договор за правна
помощ и съдействие от 04.02.2022 г., видно от който услугите по договора ще се
предоставят безплатно от довереника на доверителя на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. В същото
време съдът отчита, че процесуалното представителство на ответника се е изчерпало само с
подаване на отговор на исковата молба. Ето защо, основателно е възражението на „С., че
при определяне на размера на адвокатското възнаграждение, дължимо в полза на адв. Д.,
съдът следва да съобрази, че единственото процесуално действие, което тя е извършила, е
изготвяне на отговор на исковата молба.
Съгласно чл. 9 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за изготвяне на искова молба и писмен
отговор по искова молба, на въззивна жалба и отговор по въззивна жалба, без процесуално
представителство, както и за проучване на гражданско дело и приподписване на касационна
4
жалба по чл. 284, ал. 2 ГПК, когато не е изготвена от приподписващия адвокат,
възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението по чл. 7 или 8, но не по-малко от
300 лв. Съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредбата дължимото минимално адвокатско
възнаграждение е в размер на 743,40 лв., а 3/4 от същото е 557.55 лв. Ето защо именно
сумата от 557.55 лв. следва да бъде присъдена в полза на адв. Д. за безплатно оказаната
правна защита на ответника А. М. в исковото производство и в този смисъл следва да бъде
допълнено определението на съда.
С оглед изложеното, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА Определение № 16675 от 01.07.2022г., постановено по гр. д. № 3564/2022
г. по описа на СРС, 145 състав, в частта за разноските, като ОСЪЖДА „С., ЕИК ., със
седалище и адрес на управление в гр. С., да заплати на адв. К., ЕГН **********, с адрес в
гр. С., сумата от 50 лв. – разноски за безплатно оказана правна помощ на длъжника А. Т. М.
по заповедното производство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 248 ГПК на адв. К. като процесуален
представител на длъжника А. Т. М. за допълване на Определение № 16675 от 01.07.2022г.,
постановено по гр. д. № 3564/2022 г. по описа на СРС, 145 състав, в останалата част.
ДОПЪЛВА Определение № 16675 от 01.07.2022г., постановено по гр. д. № 3564/2022
г. по описа на СРС, 145 състав, в частта за разноските, като ОСЪЖДА „С., ЕИК ., със
седалище и адрес на управление в гр. С., да заплати на А. Й. Д., ЕГН **********, с адрес в
гр. С., сумата от 557.55 лв. – разноски за безплатно оказана правна помощ на ответника А.
Т. М. по исковото производство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 248 ГПК на А. Й. Д. като процесуален
представител на ответника А. Т. М. за допълване на Определение № 16675 от 01.07.2022г.,
постановено по гр. д. № 3564/2022 г. по описа на СРС, 145 състав, в останалата част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчването му на „С., адв. Д. и адв. Б. като процесуални
представители на А. Т. М..
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5