№ 3357
гр. София, 31.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Пепа Маринова-Тонева
Членове:Василена Дранчовска
ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско
дело № 20241100512096 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна
жалба на ищеца „Дженерали Застраховане“ АД срещу решение № 14196 от 18.07.2024 г.,
постановено по гр. дело № 57212/2023 г. по описа на СРС, 144 състав, в частта, с която са
отхвърлени предявените срещу А. Ц. А. положителни установителни искове с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД, за разликата над уважения
размер от 5177,40 лв. до пълния предявен размер от 23177,40 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, болки и страдания от фрактура на лява фибула без
разместване, както и навяхване на лява глезенна става и колянна, отток и охлузване в
горната част на лявата подбедрица по преписка с № *********/20.04.2021 г. по
застрахователна полица за застраховка „Гражданска отговорност“ с № BG/08/121000273746
за случило се на 10.04.2021 г. в гр. София, на ул. „Околовръстен път“, между лек автомобил
„Опел Инсигния“ с peг. № СВ **** СВ, управляван от ответника, и лек автомобил „Фиат
Типо“ с peг. № СА **** ВС, управляван от М. Л. Л., ПТП, както и за разликата над уважения
размер от 1029,46 лв. до пълния предявен размер от 4408,65 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода от 13.09.2021 г. до 26.07.2023 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 24279/16.08.2023 г. по ч.гр.дело с
1
№ 42189/ 2023 г. по описа на СРС, 144 състав.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания за нарушение на процесуалните правила и
необоснованост при твърдения, че първоинстанционният съд неправилно е отхвърлил
искането на ищеца за събиране на гласни доказателства и не е взел предвид всички събрани
данни за физическите неудобства на пострадалото лице (наличие на комоцио, гипсова
имобилизация, необходимост от рехабилитация), като е определил твърде занижен размер на
обезщетението за неимуществени вреди. Ето защо моли за отмяна на първоинстанционното
решение в обжалваната част и уважаване на предявените искове в цялост.
Въззиваемият А. Ц. А. е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата. Счита,
че решението на СРС в обжалваната част е правилно и следва да бъде потвърдено.
По делото са постъпили и частни жалби с вх. № 288643/12.09.2024 г. от ответника А. Ц. А. и
с вх. № 289976/13.09.2024 г. от ищеца „Дженерали Застраховане“ АД срещу определение №
34841/29.08.2024 г., постановено по гр. дело № 57212/2023 г. по описа на СРС, 144 състав, с
което са оставени без уважение молби с вх. № 256294/08.08.2024 г. на ищеца „Дженерали
Застраховане“ АД и с вх. № 256696/08.08.2024 г. на ответника А. Ц. А. за изменение на
постановеното по делото решение в частта за разноските.
В частната жалба на ответника са развити оплаквания за нарушение на материалния закон
относно дължимото на процесуалния представител на ответника адвокатско възнаграждение
по чл. 38 ЗАдв, което е било определено в твърде занижен размер. Жалбоподателят счита, че
съдът погрешно е присъдил разноските на ответната страна общо, като тези за експертиза
следва да се присъдят в полза на ответника лично, а тези за адвокатско възнаграждение – на
процесуалния представител по реда на чл. 38 ЗАдв, включително за заповедното
производство. Ищецът „Дженерали Застраховане“ АД е подал отговор на частната жалба на
ответника, с който изразява становище за неоснователност на същата.
В частната жалба на ищеца са развити оплаквания за неправилност на обжалваното
определение по отношение на дължимите на ищеца разноски за заповедното производство,
които незаконосъобразно не са били присъдени съобразно уважената част от исковете.
Ответникът А. Ц. А. е подал отговор на частната жалба на ищеца, с който изразява
становище за неоснователност на същата.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на страните, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно в обжалваната
част, поради следните съображения:
Предвид разпоредбата на чл. 154 ГПК за възникване на регресното вземане по иска с правно
основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ ищецът следва да установи, че вредите на пострадалото лице
2
са причинени от делинквента-ответник с негово виновно и противоправно поведение; че
към датата на ПТП между страните е съществувало действително облигационно
правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност”, като в изпълнение на
задълженията си по него застрахователят е заплатил на увреденото лице (респ. на неговия
застраховател по имуществена застраховка) обезщетение при настъпване на застрахователно
събитие за репариране на действителните вреди в претендирания размер; както и че
делинквентът е управлявал моторното превозно средство при наличие на алкохол в кръвта
над допустимата от закон норма. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да
установи горепосочените обстоятелства, а в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираното вземане.
В случая всички елементи от фактическия състав на спорното право към настоящия момент
са установени със сила на пресъдено нещо между страните, доколкото първоинстанционното
решение не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която по предявените по реда на чл.
422 ГПК искове е прието за установено, че А. Ц. А. дължи на „Дженерали Застраховане“ АД
сумата от 5177,40 лв., включваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер
на 177,40 лв. и обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 5000 лв.,
настъпили в причинна връзка с процесното ПТП, причинено виновно и противоправно от
ответника, който към датата на събитието е имал валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ с ищцовото дружество. Решението се обжалва само от ищеца в
отхвърлителната му част, като спорно по делото остава единствено обстоятелството какъв е
справедливият размер на дължимото обезщетение за претърпените от пострадалото лице
неимуществени вреди.
Тъй като претърпените от лицето неимуществени вреди представляват неблагоприятно
засягане на лични, нематериални блага, те не биха могли да бъдат възстановени, а следва да
бъдат обезщетени посредством заместваща имуществена облага, чийто размер съдът
определя съобразно критериите, предписани в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД – по
справедливост. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52
ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението.
В настоящия случай следва да се вземе предвид начина на извършване на противоправното
деяние и характера на претърпените телесни увреждания – фрактура на лява фибула без
разместване, навяхване на лява глезенна и колянна става, оток и охлузване в горната част на
лява подбедрица, без ограничени движения, в следствие на пътно-транспортно
произшествие. Съдът отчита преживяните от лицето физически болки и страдания и
морални неудобства, свързани с имобилизацията на левия крак за период от 45 дни с гипсов
тутур и последвалата необходимост от рехабилитация за период от един месец, като през
това време М. Л. се е придвижвал с патерици. Съобразно приетото и неоспорено заключение
на СМЕ, при получаване на увреждането и през първите седем дни болките са били с по-
интензивен характер, като същите са отшумяли окончателно след около 2-3 месеца.
3
В хода на въззивното производство пострадалото лице М. Л. Л. е разпитано като свидетел и
показанията му потвърждават описаните в заключението на СМЕ травми единствено на
левия крак. Свидетелят разказва, че в резултат от уврежданията на крака същият е изпитвал
известно неудобство и дискомфорт в периода на гипсова имобилизация, но се е придвижвал
и обслужвал сам с помощта на патерици. Допълва, че към настоящия момент кракът му е
възстановен, но все пак изпитва известна болка от време на време в случай на натоварване.
При определяне на сумата, с която неимуществените вреди трябва да бъдат компенсирани,
съдът не изхожда от общоприети средни размери за всички случаи на телесни повреди от
даден характер, а изследва особеностите на конкретния случай, като трябва да отчете какви
вреди са причинени на конкретното пострадало лице с оглед на обективно съществуващи
обстоятелства, свързани с неговата възраст, здравословно и семейно състояние,
емоционални преживявания и начин на живот. С оглед на изложеното, при съвкупна
преценка на събрания доказателствен материал и при отчитане на конкретните физически и
емоционални увреждания, претърпени от М. Л., периода на обездвижване, характера на
травмата и протеклия нормално ход на възстановителния процес, който е бил сравнително
кратък и през който пострадалият не е имал нужда от чужда помощ за обслужването и
придвижването си, настоящият съдебен състав намира, че справедливият размер на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди е 5000 лв., за която сума предявеният
иск следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 23000 лв. – да се
отхвърли.
В допълнение, във връзка с възраженията на въззивника следва да се отбележи, че от
приетите медицински документи не се установяват допълнителни физически увреждания на
М. Л., като е видно, че същият не е имал изменения от травматичен характер в шийните
прешлени или главата, нито промени в структурата на костите и меките тъкани, а вещото
лице по СМЕ е категорично, че в случая няма данни за счупване на тазобедрената става,
нито за скъсване на коленни връзки. Разпитан като свидетел, пострадалият споделя, че не е
преживял психологическа травма от случилото се, като се установява, че същият е в по-
голяма степен от обичайната устойчив на психотравматични събития, които не се отразяват
значително на емоционалното му състояние. Ето защо, настоящият въззивен състав намира,
че посочената сума от 5000 лв. отговаря на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД и
обезщетява напълно претърпените неимуществени вреди от лице на млада възраст (25
години към датата на ПТП), при което възстановяването от травмата е протекло сравнително
бързо и без каквито и да било усложнения от физически или психически характер.
С оглед на изложеното, предвид идентичните правни изводи, до които достига въззивната
инстанция, първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде потвърдено в
обжалваната част.
С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззивникът следва да
бъде осъден да заплати на въззиваемия направените разноски за настоящата инстанция за
адвокатско възнаграждение, което на основание чл. 38 ЗА следва да бъде определено от съда
и присъдено в полза на процесуалния представител на страната – сумата от 300 лв.
4
По подадената частна жалба от ищеца „Дженерали Застраховане“ АД по реда на чл. 248, ал.
3 ГПК:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок за обжалване (чл. 248, ал. 3, изр. 2
ГПК), поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът в исково производство по реда на чл. 422 ГПК следва
да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство. В настоящия случай предявените искове са частично уважени,
поради което на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на пропорционална част от
направените от него разноски както за исковото, така и за заповедното производство. От
книжата по приложеното ч.гр.д. № 42189/2023 г. по описа на СРС, 144 състав, е видно, че
заявителят „Дженерали Застраховане“ АД е направил разноски пред заповедния съд за
платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в общ размер от 655,72 лв., като
съобразно уважените искове за сумата от общо 5177,40 лв. на същия се дължи съответна
част от разноските по заповедното дело в размер на сумата от 146,47 лв.
Ето защо, настоящият въззивен състав намира, че е налице основание за допълване на
първоинстанционното решение в частта за разноските, като обжалваното определение
следва да бъде отменено в частта, с която е оставена без уважение молбата на ищеца и на
същия следва да бъдат присъдени разноски за заповедното производство в размер на 146,47
лв.
По подадената частна жалба от ответника А. Ц. А. по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок за обжалване (чл. 248, ал. 3, изр. 2
ГПК), поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови обжалваното определение, СРС е приел, че не е налице основание за
изменение на решението в частта за разноските, с което е присъдил на ответната страна
общо пропорционална част от направените разноски съобразно отхвърлената част от
исковете – сумата от 465 лв. Действително, ответникът е представляван от процесуален
представител безплатно, поради което на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв съдът е следвало да
определи размер на адвокатско възнаграждение съобразно положения труд по процесуално
представителство по делото и да го присъди директно в полза на адв. Петров. Следователно,
налице е основание за изменение на решението в частта за присъдените на ответника
разноски, като тези за платен депозит за вещо лице следва да се присъдят в полза на А. А.
(сумата от 155,32 лв.), а тези за адвокатско възнаграждение – в полза на процесуалния
представител.
5
Настоящият въззивен състав намира за неправилно определен и размерът на дължимото на
процесуалния представител адвокатско възнаграждение за исковото производство. Делото
пред СРС е протекло в две открити съдебни заседания със събиране на писмени
доказателства и заключения по две съдебни експертизи, като е подаден и подробен отговор
на исковата молба в срок, както и писмена защита. Следва да се съобрази обстоятелството,
че в исковото гражданско производство положеният от адвоката труд е с най-голям обем при
разглеждане на делото пред първата инстанция, пред която спорът се инициира, навеждат се
възражения и се събират доказателства, като за много от процесуалните действия са
предвидени преклузивни срокове, пропускането на които лишава страната от правото да
предприеме тези действия на по-късен етап от производството. В случая ответникът е бил
защитаван в пълен обем от процесуалния си представител в първоинстанционното
производство и то по искови претенции със значителна цена на иска – общо 23177,40 лв. Ето
защо, настоящият въззивен състав намира, че възнаграждение в размер на 450 лв. е
занижено и същото следва да бъде увеличено до сумата от 700 лв., която отговаря на обема
на положения от процесуалния представител труд, респ. дължимата съобразно отхвърлената
част от исковете сума е в размер на 543,63 лв., която следва да бъде присъдена в полза на
адв. Петров.
В останалата част въззивният съд намира, че частната жалба на ответника по чл. 248 ГПК е
неоснователна, като същият няма право на съответна част от направени разноски за
заповедното производство. В рамките на заповедното производство защитата на длъжника
се изчерпва с подаване на бланково възражение без необходимост от мотивиране на същото.
Съобразно трайно установената съдебна практика (Определение № 45 от 23.01.2019 г. на
ВКС по ч. т. д. № 3074/2018 г., I т. о., Определение № 140 от 19.03.2020 г. на ВКС по ч. т. д.
№ 236/2020 г., II т. о., и др.) в рамките на производство по чл. 422 ГПК и при отхвърляне на
иска срещу длъжника не му се дължат разноски за подаване или мотивиране на
възражението в заповедното производство, доколкото то не се постановява в самостоятелно
състезателно производство и не е израз на материалноправна защита, а е само предпоставка
за предявяване на материалното право на кредитора по исков път, в което исково
производство длъжникът следва да изчерпи възраженията си за неоснователност на иска.
Законът изрично освобождава длъжника от задължението да мотивира възражението си,
поради което и доколкото защитата му в исковото производство по реда на чл. 422 ГПК би
била напълно аналогична, няма основание да бъде възмездяван двукратно за едно и също
нещо, а присъждане на възнаграждение за дублираща се адвокатска защита в заповедното и
исковото производство би довело до неоснователно обогатяване. Ето защо, след като е
подал възражение и е проведено исково производство, в което е упражнил правото си на
защита, ответникът, респ. неговият процесуален представител при условията на безплатна
правна помощ, няма право на отделни разноски за адвокатско възнаграждение само за
заповедното производство.
С оглед на изложеното, съдът намира, че обжалваното определение следва да бъде отменено
и в частта, с която е оставена без уважение молбата на ответника по чл. 248 ГПК, като в
6
полза на процесуалния представител на ответника следва да бъде присъдена посочената
сума, а в останалата част частната жалба следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 14196 от 18.07.2024 г., постановено по гр. дело № 57212/2023
г. по описа на СРС, 144 състав, в частта, с която са отхвърлени предявените от
„ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, срещу А. Ц. А., ЕГН **********,
положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 500, ал. 1, т. 1
КЗ и чл. 86 ЗЗД, за разликата над уважения размер от 5177,40 лв. до пълния предявен
размер от 23177,40 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, болки и
страдания от фрактура на лява фибула без разместване, както и навяхване на лява глезенна
става и колянна, отток и охлузване в горната част на лявата подбедрица по преписка с №
*********/20.04.2021 г. по застрахователна полица за застраховка „Гражданска отговорност“
с № BG/08/121000273746 за случило се на 10.04.2021 г. в гр. София, на ул. „Околовръстен
път“, между лек автомобил „Опел Инсигния“ с peг. № СВ **** СВ, управляван от ответника,
и лек автомобил „Фиат Типо“ с peг. № СА **** ВС, управляван от М. Л. Л., ПТП, както и за
разликата над уважения размер от 1029,46 лв. до пълния предявен размер от 4408,65
лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 13.09.2021 г. до
26.07.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с №
24279/16.08.2023 г. по ч.гр.дело с № 42189/ 2023 г. по описа на СРС, 144 състав.
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 68, да заплати на адв. М.И.П. от САК,
ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 38, ал. 2 ЗАдв сумата от 300 лв.,
възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция.
ОТМЕНЯ Определение № 34841/29.08.2024 г., постановено по гр.д. № 57212/2023 г. по
описа на СРС, 144 състав, с което са оставени без уважение молба на ищеца „Дженерали
Застраховане“ АД с вх. № 256294/08.08.2024 г. и молба на ответника А. Ц. А. с вх. №
256696/08.08.2024 г. за изменение на решението в частта за разноските, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ДОПЪЛВА Решение № 14196 от 18.07.2024 г., постановено по гр. дело № 57212/2023 г. по
описа на СРС, 144 състав, в частта за разноските, като ОСЪЖДА А. Ц. А., ЕГН **********,
с адрес: гр. София, ул. ****, да заплати на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 68,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 146,47 лв., разноски за заповедното производство
съобразно уважената част от исковете.
ИЗМЕНЯ Решение № 14196 от 18.07.2024 г., постановено по гр. дело № 57212/2023 г. по
описа на СРС, 144 състав, в частта за разноските, като ОТМЕНЯ същото в частта, с която
„ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
7
управление: гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 68, е осъдено да заплати на А. Ц. А.,
ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. ****, разликата над сумата от 155,32 лв. до
пълния присъден размер от 465 лв. (т.е. за сумата от 309,68 лв.), представляваща разноски
за първоинстанционното исково производство.
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 68, да заплати на адв. М.И.П. от САК,
ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 38, ал. 2 ЗАдв сумата от 543,63
лв., възнаграждение за процесуално представителство в първоинстанционното
производство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 288643/12.09.2024 г. от ответника А. Ц.
А. срещу определение № 34841/29.08.2024 г., постановено по гр. дело № 57212/2023 г. по
описа на СРС, 144 състав, в останалата част.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280,
ал. 1 ГПК в едномесечен срок от получаване на препис от страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8