Р
Е Ш Е
Н И Е
№: 12.08.2019
год. Град Царево
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Царевският районен съд, наказателен състав
На дванадесети август две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание, в следния състав: Председател: Минчо Танев
Секретар: Нели Стоянова
като разгледа докладваното от съдия
Минчо Танев
НАХД № 259
описа на съда за 2019 год. за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по
реда на чл.
145 от АПК, вр. чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерство на
вътрешните работи.
Образувано е по
жалба на Р.А.М., ЕГН **********,
срещу Заповед за задържане на лице рег. № 463533-43/
16.07.2019 год. издадена от Г.Д.П.,***, с която на основание чл.
72, ал. 1, т. 1 ЗМВР е заповядано за срок до 24 часа задържане на жалбоподателя
в помещение за временно задържане на РУ- Приморско.
Жалбоподателят,
чрез своя пълномощник, иска от съда да постанови решение, с което да отмени
оспорваната заповед като незаконосъобразна. Излага съобразения за липсата на
предпоставки за задържане и неспазване на изискванията за съдържание.
Ответникът –
органът, издал оспорвания акт, изразява становище за неоснователност на
жалбата.
Съдът, като
разгледа направените възражения и приложената административна преписка, намери
за установено следното:
Жалбата е подадена
в срок от адресат на оспорваната заповед, поради което е допустима.
Разгледана по
същество жалбата, според настоящия съдебен състав, е неоснователна.
С атакуваната
заповед, на основание чл.
72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, за срок до 24 часа, жалбоподателя е бил задържан в
помещение за временно задържане на РУ на МВР- Приморско, извършител на
престъпление по чл.
343б, ал. 3 от НК.
Оспорената заповед
е издадена от компетентен полицейски орган, в пределите на материалната му
компетентност по чл.
72, ал. 1 ЗМВР, в установената от закона форма. Съгласно чл.
74, ал. 1 ЗМВР, задържането на лицата по чл.
72, ал. 1 ЗМВР се извършва с писмена заповед. Реквизитите на съдържанието
на заповедта за задържане са определени в чл.
74, ал. 2 ЗМВР. Съобразно т. 2 на същата разпоредба заповедта трябва да
съдържа както фактически, така и правни основания за издаването й, т.е. актът
трябва да бъде мотивиран. Оспорената заповед има съдържанието посочено в чл.
74, ал. 2 ЗМВР като съдържа името, длъжността и местоработата на служителя,
издал заповедта, основанието за задържането, данни, индивидуализиращи
задържаното лице, датата и часът на задържането, ограничаването на правата на
лицето по чл.
72 ЗМВР. В оспорения административен акт изрично е посочено, че лицето,
веднага след задържането си е запознато с правата по чл.
72, ал. 3 и 4
и чл.
73 ЗМВР, за което е положил подпис. Посоченото в заповедта правно основание
на чл.
72, ал. 1, т. 1 ЗМВР е наличие на данни за извършено престъпление по чл.
343б от НК, като в конкретния случай изрично е посочено, че е налице и
образувано ДП. Спазен е срокът по чл. 73 ЗМВР.
От събраните
доказателства по делото се установява, а и не е спорно, че на дата 16.07.2019
г. около 17,00 ч. полицейски служители са спрели за проверка жалбоподателя и
било установено, че същия представлява оперативен интерес, по линия на
престъпления свързани с наркотични вещества. Същия, тъй като управлявал МПС,
бил поканен да посети РУ-Приморско, където му била направена проба за употреба
на наркотични вещества, която била положителна. Съдът намира за неоснователно
направеното възражение, че към момента на постановяване на задържането,
липсвали данни да е управлявал МПС, след употреба на наркотици, тъй като това
възражение не се подкрепя от доказателствения материал по делото. От
показанията на разпитания свидетел Г.Д.П. може да се направи категоричен извод,
че именно към момента на задържането, жалбоподателя е управлявал МПС, като е
проявявал явни признаци на употреба на наркотици. В този смисъл и доколкото
целта на закона е задържането като превантивна мярка да предотврати
възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде
проведено предварително разследване, следва да се приеме, че възможността на
органите на МВР да приложат принудителната административна мярка
"задържане за срок до 24 часа" е дейност, свързана с разкриването на
престъпление, а не с наличието на вече доказано такова. Не се спори, че веднага
след изясняване на обстоятелствата по случая, жалбоподателя е бил освободен.
Поради това съдът
намира, че по делото са събрани доказателства относно наличието на фактически
основания за издаването на оспорената заповед, поради което жалбата е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По изложените
съображения съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на Р.А.М., ЕГН **********, срещу Заповед за
задържане на лице рег. № 463533-43/ 16.07.2019 год. издадена от Г.Д.П.,***
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Административен съд- Бургас, в 14 – дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: