Решение по дело №773/2024 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 519
Дата: 7 февруари 2025 г. (в сила от 7 февруари 2025 г.)
Съдия: Веселка Златева
Дело: 20247150700773
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 юли 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 519

Пазарджик, 07.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пазарджик - X тричленен състав, в съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: ВЕСЕЛКА ЗЛАТЕВА
Членове: МАРИЯ ХУБЧЕВА
СНЕЖАНА СТОЯНОВА

При секретар АНТОАНЕТА МЕТАНОВА и с участието на прокурора СТЕФАН ГЕОРГИЕВ ЯНЕВ като разгледа докладваното от съдия ВЕСЕЛКА ЗЛАТЕВА канд № 20247150700773 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“, гр.София против решение № 227 от 10.06.2024г., постановено по а.н.д. №855/23г. по описа на РС-Пазарджик.

С решението е отменен ЕФ №********** от 12.03.2021г. на Директора на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, гр.София, с което на „В. 08“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв. на основание чл.187а, ал.2, т.3 във вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП.

В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно. Моли се да бъде уважена подадената жалба и отменено обжалваното решение, съответно потвърден и издаденият електронен фиш. Прави се възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.213а, ал.4 от АПК не е постъпил отговор от ответника по касационната жалба. В писмено становище по същество оспорва жалбата. Претендира адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик в с.з. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на Районен съд – Пазарджик е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Административен съд - Пазарджик, след като прецени допустимостта и основателността на подадената касационна жалба с оглед наведените в нея касационни основания, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна по чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество съгласно чл.218 от АПК жалбата е неоснователна.

За да отмени обжалвания електронен фиш, Районен съд –Пазарджик е приел от фактическа страна, че на 12.03.2021г., в 19:29ч. процесното ППС било управлявано в общ.Пазарджик, по път I-8 км 196+643, в посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за него не била заплатена дължимата пътна такса по чл.10 ал.1 т.2 от ЗП- за процесното ППС нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението било установено с техническо устройство №10402, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от ЗП, разположено на път I-8 км 196+643. Дружеството жалбоподател, в качеството на собственик на процесното ППС, било санкционирано с атакувания ЕФ за нарушение на чл.102 ал.2 от ЗДвП, за което на същото била наложена имуществена санкция на основание чл.187а ал.2 т.3 вр. чл.179 ал. 3б от ЗДвП в размер на 2500 лева.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Като е обсъдил поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, районният съд правилно е приел за безспорно установено и доказано, че не е осъществен съставът на визираното в ЕФ административно нарушение. При постановяване на решението си съдът подробно е изследвал спорните въпроси и е изложил подробни мотиви относно незаконосъобразността на оспорения ЕФ, които касационната инстанция изцяло споделя и съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 2 изр. 2 от АПК препраща към тях.

Отделно от това по отношение на наложената с ЕФ санкция следва да се съобрази и решението на Съда на Европейския съюз от 21.11.2024г. по дело С-61/23, според което в член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г. изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер.

При извършване на проверка в рамките на приетите за установени от въззивната инстанция факти и обстоятелства от кръга на подлежащите на доказване настоящият състав приема, че доводите на касационния жалбоподател не се подкрепят от събраните по делото доказателства и въведените в жалбата отменителни основания не са налице.

По изложените съображения и с оглед извършената служебна проверка по чл.63, ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.218, ал.2 от АПК съдът не констатира пороци на обжалваното решение, отнасящи се до неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото е основателно искането на ответника за присъждане на разноски. Като взе предвид направеното възражение за прекомерност и като съобрази фактическа и правната сложност на спора от една страна и осъществения обем правна помощ от друга, съдът счита, че следва да се присъди възнаграждение в размер на 550 лв., съобразено с чл. 18, ал.2 във вр. с чл. 7, ал.2, т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 227 от 10.06.2024г., постановено по а.н.д. №855/24г. по описа на РС-Пазарджик.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, гр.София да заплати на „В. 08“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Благоевград, [улица], вх. А, ет. 2, ап. 3, съдебно-деловодни разноски в размер на 550 лв.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: