№ 3720
гр. Варна, 22.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на втори
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Евгения Мечева
при участието на секретаря С. М. Георгиева
като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело №
20243110113287 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от „Х-Р.Б.“ ЕООД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ******, срещу
П. С. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ******, обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл.
82 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните
суми: сумата 1500 лв., представляваща обезщетение за ползването на лек
автомобил „Рено Трафик“, с рег. № ******, за периода 23.07.2024 г. –
01.08.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата 1500 лв., считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 18.10.2024 г. до окончателното й
изплащане; сумата 5000 лв., представляваща неустойка, уговорена в чл. 3.8.1
от Общите условия към договора за наем, дължима за неизпълнение на
договора за наем от ответника, доколкото се е наложило спирането на
автомобила от движение като доказателство по досъдебно производство,
поради което същият не е бил във владение на наемодателя и не е работил по
предназначение като автомобил за отдаване под наем, както и сумата 1800 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди от неизпълнение на
договора за отдаване под наем на лек автомобил от 19.07.2024 г., изразяващи
се в пропуснатата полза от невъзможността автомобилът да бъде отдаден под
наем за периода 02.08.2024 г. – 12.08.2024 г. по договор за наем, сключен със
С.Д., ведно със законната лихва върху сумата 1800 лв., считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 18.10.2024 г. до окончателното й
изплащане.
В условията на евентуалност, в случай че искът за пропуснати ползи
бъде отхвърлен като неоснователен, предявява иск с правно основание чл.
232, ал. 2 ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата 1200 лв.,
представляваща неплатени наемни вноски за периода 02.08.2024 г. –
1
09.08.2024 г.
В исковата си молба и уточняващата молба към нея от 01.07.2025 г.
ищецът „Х-Р.Б.“ ЕООД излага, че в изпълнение на обичайната си търговска
дейност на 19.07.2024 г. сключил договор с ответника за отдаване под наем на
лек автомобил, а именно „Рено Трафик“, с ДКН ******. Превозното средство
е предоставено на наемателя за ползване в периода от 19.07.2024 г. до 10:00
часа на 22.07.2024 г. Договорено е възнаграждение в размер на 300 лв.,
платено от ответника при сключване на договора. Посочва, че в чл. 5 от
договора за наем е уговорено, че за неуредените въпроси се прилагат Общите
условия на дружеството, представляващи неразделна част от договора,
налични на интернет страницата на ищеца. С подписването на договора за
наем и на основание чл. 6 от същия наемателят е декларирал, че е запознат с
общите условия и приема същите в цялост. Въпреки договорения срок
ответникът не е върнал автомобила на 22.07.2024 г. По тази причина на
следващия ден е активирал инсталираното в автомобила проследяващо
устройство /GPS/ и установил, че същият се намира на паркинг в МВР в гр. Д..
Бил уведомен от разследващите органи, че автомобилът е използван при
извършване на престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 4 и т. 5 вр. ал. 1 НК –
противозаконно подпомагане на чужденци да преминат в страната в
нарушение на закона, за което срещу П. М. е образувано досъдебно
производство № ******2024 г. по описа на РДГП – Д. във връзка с
прокурорска преписка № ******2024 г. по описа на ТО С. при РП К.. Във
връзка с подадена молба от негова страна автомобилът е бил върнат на
09.08.2024 г. с прокурорско постановление. С протокол № 153/26.08.2024 г. е
одобрено Споразумение между РП – К. и П. М., с което обвиняемият е
признат за виновен в това, че на 20.07.2024 г., около 15:20 часа, в землището
на гр. Д., противозаконно е подпомогнал, като е превозвал 18 чужденци, да
преминат в страната в нарушение на закона, като деянието е извършено чрез
използване на МПС „Рено Трафик“, с рег. № ******.
Твърди, че в периода 23.07.2024 г. – 01.08.2024 г. наемателят е
продължил да ползва моторното превозно средство въпреки
противопоставянето на наемодателя, поради което му дължи и съответно
обезщетение, формирано от подневния стандартен наем на МПС, който
възлиза на 150 лв./ден, умножен по броя дни /10/, включени в периода /общо
1500 лв./.
Поддържа, че съгласно чл. 3.15 от Общите условия към договора
наемателят е длъжен да обезщети наемодателя за всички претърпени щети,
липси и пропуснати ползи изцяло, ако използва автомобила за извършване на
умишлено престъпление, надлежно установено по предвидения в закона ред.
В чл. 3.8.1 от Общите условия е предвидено, че когато се налага спиране на
автомобила от движение, включително и като доказателство по досъдебно
производство, наемателят дължи наем за всеки от дните, в които автомобилът
не е бил във владение на наемодателя, вследствие на което автомобилът за
отдаване под наем не е работил по предназначение. В тези случаи към
стандартната наемна цена от 150 лв./ден се добавя еднократна такса в размер
на 5000 лв. При възстановяване на автомобила наемателят дължи сума,
изчислена по формулата брой дни, умножени по 150 лв., плюс еднократна
административна такса. Поддържа, че е претърпял имуществена вреда под
формата на пропусната полза от неизпълнението на договора за наем от
страна на ответника, доколкото е сключил на 10.07.2024 г. договор за отдаване
на процесния автомобил с наемателя С.Д. за периода 02.08.2024 г. – 12.08.2024
2
г. срещу наемно възнаграждение в размер на 1800 лв., който не е могъл да
изпълни – да предостави автомобила за ползване. По изложените
съображения моли исковите претенции да бъдат уважени. В условията на
евентуалност и в случай че съдът приеме, че искът за пропуснати ползи е
неоснователен, моли да му бъдат заплатени наемни вноски за процесния
период 02.08.2024 г. – 12.08.2024 г. Претендира разноски.
Ответникът П. С. М., редовно уведомен, е депозирал отговор на
исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, чрез особения му представител –
адв. С. М.. Поддържа становище за допустимост, но неоснователност на
предявените искове. Посочва, че в сключения между страните договор от
19.07.2024 г. e уговорена наемна цена на ден в размер от 130 лв., поради което
за десет дни наемът възлиза на сумата 1300 лв., а не на претендираната от
ищеца 1500 лв. Излага, че автомобилът е бил върнат на наемодателя на
09.08.2024 г., тоест, три дни преди изтичане на уговорения срок /02.08.-
12.08.2024 г./ по договора на наем между ищеца и лицето С.Д.. Счита, че
ищцовото дружество е могло да отдаде автомобила под наем още същия ден,
при което вредите от неизпълнението на договора биха били значително по-
малки. Твърди, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 3.8 от Общите
условия, поради което ответникът би следвало да заплати сумата от 7 дневни
вноски по 130 лв., съгласно сключения от него договор, за периода 02.08-
09.08.2024 г. Поддържа, че към датата на сключване на договора за наем
посочената от ищеца разпоредба по чл. 3.8.1 от Общите условия, налични на
уебсайта на дружеството, не съществува. Актуална към този момент е
версията на общите условия, създадена на 14.06.2024 г., валидна до
следващата промяна на 23.07.2024 г., където е включен този текст.
Следователно, ответникът не е бил запознат и не се е съгласявал с точка от
общите условия, добавена след датата на сключване на договора. Излага, че
общите условия са променяни още 2 пъти след сключване на договора, като
последната версия е от 15.10.2024 г. При тази последна редакция ищцовото
дружество е добавило текст, в който се упоменава, че „Настоящите Общи
условия влизат в сила от 01.01.2021 г.“ Счита, че абсолютно некоректно и
недобросъвестно ищцовото дружество въвежда в заблуждение относно
действащите общи условия към датата на сключване на договора за наем на
процесния автомобил. По изложените съображения моли така предявените
искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани по размер.
В проведено по делото открито съдебно заседание ищецът се
представляват от адв. И. Д., който заявява, че поддържа подадената искова
молба и моли предявените искове да бъдат уважени. В предоставения от съда
срок ищцовото дружество представя писмена защита.
Ответната страна се представлява от назначения от съда особен
представител – адв. С. М., която поддържа становище за неоснователност на
исковите претенции и моли същите да бъдат отхвърлени.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 82 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД:
Съгласно представения договор за отдаване под наем на лек автомобил
3
от 19.07.2024 г., сключен между ищеца и ответника, се установява, че
наемодателят „Х-Р.Б.“ ООД е предоставил на наемателя П. С. М. лек
автомобил „Рено Трафик“, с рег. № ******, със задължение наемателят да
върне превозното средство до 22.07.2024 г.
Наемателят обаче не е изпълнен задължението си за връщане на
автомобила, доколкото, видно и от материалите по изисканото за послужване
НОХД № ******2024 г. по описа на РС – С., е одобрено постигнатото
споразумение за решаване на делото между Прокуратурата и обвиняемия П.
С. М., с което същият е признат за виновен в това, че на 20.07.2024 г., около
15:20 часа, в землището на с. Д., на път – 813, на около 3000 метра
северозападно от РДГП – Д., противозаконно е подпомогнал, като е превозвал
18 чужденци по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЧРБ да преминат в страната в
нарушение на закона, като деянието е извършено чрез използване на моторно
превозно средство – лек автомобил „Рено Трафик“, с рег. № ******, поради
което и на основание чл. 281, ал. 2, т. 1, 4 и 5 вр. ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е
осъден на „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и шест месеца,
изпълнението на което наказание е отложено за срок от 3 години, на основание
чл. 66, ал. 1 НК.
Доколкото процесният автомобил е послужил като средство за
извършване на престъпление по НК, същият е бил задържан за целите на
досъдебното производство – приобщен като веществено доказателство,
надлежно описан, видно от протокол за оглед на веществени доказателства от
21.07.2024 г., и оценен след възлагане на автотехническа и оценителна
експертиза.
С постановление на прокурор от РП – К., ТП – С., от 01.08.2024 г., по
искане на собственика на автомобила – Е.А.К. /правоимащо лице/, е
разрешено връщането на веществени доказателства по досъдебно
производство № ******2024 г. по описа на РДГП – Д., както следва: 1 бр. лек
автомобил „Рено Трафик“, с рег. № ******, 1 бр. контактен ключ с
дистанционно на автомобила и 1 бр. свидетелство за регистрация на
автомобила – част 2.
В молбата си от 29.07.2024 г. собственикът изрично е посочил, че
използва моторното превозно средство за отдаване под наем, свързано с
професионалната му и трудова дейност, за което прилага и сключен между
него и ищцовото дружество договор за управление от 01.05.2022 г., по силата
на който Е.А.К. – възложител е предоставил на ищеца за временно и
възмездно ползване лек автомобил „Рено Трафик“, с рег. № ******, срещу
заплащане на наемна цена, определена съгласно договора, с правото
автомобилът да бъде преотдаван за ползване многократно.
Видно от разписката от 09.08.2024 г., процесният лек автомобил е
върнат на собственика му в РДГП – Д..
Тоест, действително съдът намира, че може да бъде направен обоснован
извод, че през процесния период 23.07.2024 г. – 01.08.2024 г. реално
наемателят – ответник е продължил да ползва вещта /същата е била
приобщена като веществено доказателство по образувано срещу него
досъдебно производство за извършено престъпление по НК/, въпреки
противопоставянето на наемодателя – ищец, който е предприел необходимите
мерки за установяване на автомобила, след което собственикът на вещта е
депозирал молба за връщането му, на основание чл. 111, ал. 2 НПК.
4
В този смисъл и за този период от 10 дни ответникът дължи на ищеца
обезщетение за ползването на автомобила, на основание чл. 236, ал. 2 ГПК,
предвид неизпълнението на задължението на П. М. да върне вещта в
уговорения срок – 22.07.2024 г.
По отношение размера на претенцията обаче съдът намира, че същата е
основателна за сумата в общ размер от 1300 лв. /10 дни х 130 лв./ден/,
доколкото съгласно чл. 3 от сключения между страните договор за отдаване
под наем на лек автомобил от 19.07.2024 г. изрично е уговорено, че наемателят
се задължава да заплати на наемодателя наемна цена за ползването на
автомобила в размер на 130 лв. за всеки ден от наемното ползване. А съгласно
разпоредбата на чл. 236, ал. 2 ГПК, ако наемателят продължи ползването
въпреки противопоставянето на наемодателя, той дължи обезщетение и трябва
да изпълнява всички задължения, произтичащи от прекратения наемен
договор. В случая задълженията по договора са за заплащане на наемна цена в
размер на 130 лв./ден, поради което и претенцията за разликата до
претендираните 150 лв./ден е неоснователна и недоказана.
В този смисъл искът е основателен и следва да бъде уважен за сумата
1300 лв., като за разликата над същата до претендираните 1500 лв. искът
следва да бъде отхвърлен.
Основателна е и претенцията за присъждане на законна лихва върху
дължимата сума 1300 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в
съда – 18.10.2024 г. до окончателното й изплащане.
По отношение на иска с правно основание чл. 82 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД:
Видно от представения договор за отдаване под наем на лек автомобил
от 10.07.2024 г., между ищцовото дружество и третото неучастващо в
производството лице С.П.Д. /наемател/ е уговорено процесният лек автомобил
„Рено Трафик“, с рег. № ******, да бъде предоставен на наемателя за
временно и възмездно ползване в периода 02.08.2024 г. – 12.08.2024 г. срещу
заплащане на наемна цена в размер на 180 лв. за всеки ден от наемното
ползване или общо 1800 лв.
Съгласно задължителните разрешения, дадени в ТР № 3/12.12.2012 г. по
тълк. дело № 3/2012 г. по описа на ВКС, ОСГТК, при предявен иск по чл. 82
ЗЗД за обезщетяване на вреди под формата на пропуснати ползи, произтичащи
от забавено изпълнение на задължение за изграждане на обект, трябва да
съществува сигурност за увеличаване на имуществото на кредитора, която
сигурност не се предполага.
В мотивите на това тълкувателно решение се посочва, че неточното
изпълнение на договорните задължения поражда правото на кредитора да
иска от длъжника изпълнение заедно с обезщетение за забавата или да иска
обезщетение за неизпълнение (чл. 79, ал. 1 ЗЗД). Съгласно разпоредбата на чл.
82 ЗЗД, регламентираща обема и границите на отговорността за вреди от
виновно неизпълнение на договорните задължения, обезщетението обхваща
всички причинени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на
задължението. Както в правната доктрина, така и в съдебната практика,
пропуснатата полза се дефинира като неосъществено увеличаване на
имуществото на кредитора. Установяването на пропуснатата полза се
основава на предположение за състоянието, в което имуществото на кредитора
би се намирало, ако длъжникът беше изпълнил точно задължението си,
5
съпоставено с имуществото му към момента на неизпълнението. Тъй като
пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда, това
предположение винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за
сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо
допускане за закономерно настъпване на увеличаването. На обезщетяване
подлежат не всички пропуснати от възложителя ползи, а само тези, които са
били предвидими за страните по сделката към момента на пораждане на
задължението и са пряка и непосредствена последица от неговото
неизпълнение. Това са ползите, чието пропускане, с оглед специфичните за
случая обстоятелства и при проявена грижа на добрия стопанин/добрия
търговец, страните са могли и са били длъжни да предположат и което е
причинено именно от неизпълнението, тоест което представлява негов
необходим и закономерен резултат.
Застъпено е още виждането, че в този случай кредиторът-възложител
следва да докаже, че при точно изпълнение на задължението за изграждане на
обекта със сигурност би получил увеличаване на имуществото си, като
установи факта на създадени между него и трети лица правоотношения във
връзка с този обект по повод ползването или разпореждането с него, които са
били осуетени именно в резултат от забавата на длъжника или като установи,
че при конкретните пазарни условия в периода на забавата е съществувала
реална възможност за отдаване на обекта под наем, за получаване на доходи
чрез използването му за осъществяване на търговска дейност или за изгодно
разпореждане с него.
Аналогично е и възприетото в ТР № 3/2021 г. от 13.01.2023 г. по тълк.
дело № 3/2021 г. по описа на ВКС, ОСГТК, по въпроса относно доказването на
пропуснатите ползи, причинени от деликт. Посочено е, че понятието
пропусната полза е с едно и също съдържание както при договорната, така и
при деликтната отговорност. Поради това доказването на пропуснатата полза
в двата случая следва да е еднакво. Тъй като законът изисква реално
настъпила вреда, за да възникне правото на обезщетение, предположението за
наличието на пропусната полза трябва да се изгражда на доказана възможност
за сигурно увеличаване на имуществото на увреденото лице, като не може да
почива на логическото допускане за закономерно настъпване на увеличението.
Изхождайки от така дадените разрешения на ВКС, съотнесени към
предмета на настоящия спор, съдът приема, че в случая може да бъде
направен обоснован извод, че ищецът е пропуснал да увеличи имуществото си
със сумата 1800 лв., уговорена за отдаването под наем на моторното превозно
средство с наемателя С.П.Д., с който ищецът има сключен договор още на
10.07.2024 г., коментиран по-горе в изложението. Причината за това е именно
неизпълнението в срок на договорното задължение на ответника да върне
предоставения му за ползване лек автомобил „Рено Трафик“, с рег. № ******.
Тоест, съдът намира, че в случая е доказано сигурното увеличаване на
имуществото на увреденото лице – ищеца, което обаче е препятствано от
посоченото договорно неизпълнение от страна на ответника.
Съдът приема, че вредата е била предвидима за ответника при
пораждане на задължението, като същият при полагане на грижата на добрия
стопанин е могъл да предвиди, че забавата в изпълнението на поетото от него
договорно задължение /невръщането на автомобила в срок/ ще причини
съответна вреда на насрещната страна /невъзможност да предостави
автомобила за ползване на други лица/.
6
В този смисъл съдът приема за неоснователни възраженията на
назначения от съда процесуален представител на ответника, изложени в
отговора на исковата молба, в това число и че още на същия ден /09.08.2024 г./,
след като му е бил върнат автомобила от компетентните органи, ищецът е
имал възможност да отдаде същият под наем. Уговорката между ищецът и
третото лице С.Д. е била за периода 02.08.2024 г. – 12.08.2024 г., поради което
предоставянето на автомобила едва на 10.08.2025 г. очевидно не кореспондира
с интереса на наемателя. Наред с това вредата вече е настъпила за ищеца,
който е бил обективно възпрепятстван да изпълни задълженията си по
сключения с третото лице договор за наем.
По изложените съображения съдът приема, че искът е доказан по
основание и размер, поради което следва да бъде уважен изцяло, ведно със
законната лихва върху сумата 1800 лв., считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 18.10.2024 г. до окончателното й изплащане.
Предвид направените изводи за основателност на тази претенция, съдът
намира, че не са налице предпоставките за разглеждане на предявения в
условията на евентуалност иск с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД:
Една от основните предпоставки, които следва да установи ищецът за
основателността на тази искова претенция е наличието на валидна клауза за
неустойка съобразно уговореното в чл. 3.8.1 от Общите условия към договора
за наем, действаща към датата на сключване на договора за наем – 19.07.2024г.
Спорно в производството е какъв е бил текстът на Общите условия към
датата на подписване на договора между страните – 19.07.2024 г.
Както посочва назначеният от съда особен представител на ответника,
ищцовото дружество е имало различни варианти на Общите си условия, което
съдът установи и сам след справка в интернет на адресите на приложените
към отговора на исковата молба различни версии на Общите условия на
ищеца. Ето защо съдът приема за установено, че към датата на сключване на
договора от 19.07.2024 г., действащите към договора Общи условия са тези от
14.06.2024 г. /л. 61 – 67 от делото/, в които липсва чл. 3.8.1, както правилно
възразява адв. М.. Текстът на чл. 3.8 от действащите към този момент общи
условия предвижда, че в случай на претърпяно ПТП или друга щета, пряка и
непосредствена последица от ползването /управлението/ на автомобила от
наемателя, които налагат спирането на автомобила от движение, включително
и като доказателство по досъдебно производство и ремонт в сервиз до
отстраняване на повредата, наемателят дължи на наемодателя наемна цена за
всеки ден – от приемането на колата в сервиз, престоят в сервиз за
отремонтиране на щетата до окончателното отремонтиране на щетата,
вследствие на която автомобилът за отдаване под наем не е работил по
предназначение.
Едва във версията на Общите условия от 23.07.2024 г. /тоест, след
сключване на договора между страните от 19.07.2024 г./, е наличен текстът на
чл. 3.8.1, съгласно който, в случай че се налага спирането на автомобила от
движение, включително и като доказателство по досъдебно производство,
наемателят дължи наем за всеки от дните, в които автомобилът не е във
владение на наемодателя, следствие на която автомобилът за отдаване под
наем не е работил по предназначение. В този случай стандартната наемна цена
от 150 лв./ден се добавя еднократна такса в размер на 5000 лв.
7
Именно тази процесна еднократна такса в размер на 5000 лв. претендира
ищецът като неустойка от ответника в настоящото производство.
Същата обаче е недължима, доколкото при сключване на договора
между страните такава такса не е била предвидена. Ето защо и само на това
основание така предявеният иск е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че недобросъвестно
ответникът прилага към исковата си молба текстът на Общите условия, които
правилно посочва процесуалният представител на ответника са актуализирани
на 15.10.2024 г. /преди подаване на исковата молба в съда – 18.10.2024 г./, като
тогава е записано и че влизат в сила от 01.01.2021 г. Не може със задна дата
обаче да се прилагат клаузи към сключени договори, с които насрещната
страна очевидно няма как да е била запозната, предвид липсата им, още по-
малко да се е била съгласила с тях. Такъв е и настоящият случай. Ищецът не
представя подписан вариант на Общите условия, с които ответникът да е бил
запознат, а извадка от последно актуализираните си Общи условия. Такова
поведение обаче не може да бъде толерирано и поощрявано от съда. Отделен
е въпросът за валидността на клаузата на т. 3.8.1 от Общите условия /дали е
нищожна поради прекомерност/, на който съдът намира, че не дължи отговор,
доколкото същата не е била действаща между страните към датата на
сключване на договора от 19.07.2025 г.
С оглед изхода на спора и направеното от ищеца искане за присъждане
на разноски, след направените изчисления съдът приема, че от общо
претендираните от страната разноски в размер на 4782.12 лв., за които
представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и доказателства за направата
им, в полза на ищцовото дружество са дължими разноски за сумата 1786.09
лв., съразмерно с уважената част от предявените искове, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. С. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ******, да
заплати на „Х-Р.Б.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ******, сумата 1300 лв. /хиляда и триста лева/, представляваща
обезщетение за ползването на лек автомобил „Рено Трафик“, с рег. № ******,
за периода 23.07.2024 г. – 01.08.2024 г., ведно със законната лихва върху
сумата 1300 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
18.10.2024 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 1300 лв. до претендираните 1500
лв.
ОСЪЖДА П. С. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ******, да
заплати на „Х-Р.Б.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ******, сумата 1800 лв. /хиляда и осемстотин лева/,
представляваща обезщетение за имуществени вреди от неизпълнение на
сключения между страните договор за отдаване под наем на лек автомобил от
19.07.2024 г., изразяващи се в пропуснатата полза от невъзможността
автомобилът да бъде отдаден под наем за периода 02.08.2024 г. – 12.08.2024 г.
по договор за наем, сключен със С.Д., ведно със законната лихва върху
сумата 1800 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
8
18.10.2024 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 82 вр. чл. 79, ал.
1 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х-Р.Б.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ******, срещу П. С. М., ЕГН **********, с
адрес: гр. Варна, ******, иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата 5000 лв., представляваща неустойка,
уговорена в чл. 3.8.1 от Общите условия към договора за наем, дължима за
неизпълнение на договора за наем от ответника, доколкото се е наложило
спирането на автомобила от движение като доказателство по досъдебно
производство, поради което същият не е бил във владение на наемодателя и не
е работил по предназначение като автомобил за отдаване под наем.
Начин на плащане: по банков път, банкова сметка IBAN: BG******,
открита в „******“ АД.
ОСЪЖДА П. С. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ******, да
заплати на „Х-Р.Б.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ******, сумата 1786.09 лв. /хиляда седемстотин осемдесет и
шест лева и девет стотинки/, представляваща сторените в производството
съдебно-деловодни разноски, съразмерно с уважената част от предявените
искове, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9