Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 4035 26.11.2018 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на тридесети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ
при участието на секретаря Ангелина Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3859 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявано от *** *** М.Д.Д.и Н.Т.С., чрез пълномощника си *** К.В.-М., е предявил против Л.Д.М., ЕГН: **********,***, иск за признаване на установено, че ответникът му дължи присъдените по частно гр. дело № 13574/ 2017 г. на ПРС, XXI гр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 8478/ 31.08.2017 г., суми, както следва: сумата от 1 051, 53 лева- главница по договор за паричен заем № ***от 19.08.2015 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт” АД, вземанията по който са прехвърлени на 01.03.2016 г. с приложение № 1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г. на „Агенция за събиране на вземания” ООД, чийто правоприемник е кредиторът, сумата от 87, 07 лева- договорна лихва за периода 03.09.2015 г.- 14.01.2016 г., сумата от 45 лева- такса разходи, сумата от 544, 81 лева- неустойка за неизпълнение на договорни задължения за предоставяне на банкова гаранция или поръчителство на две физически лица за периода 03.09.2015 г.- 14.01.2016 г. и сумата от 193, 37 лева- обезщетение за забава за периода 04.09.2015 г.- 28.08.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда- 29.08.2017 г. до окончателното погасяване, както и направените в заповедното производство разноски.
Ответникът не е представил отговор на исковата молба, не е взел становище по иска, не е изпратил свой процесуален представител на първото по делото съдебно заседание, не е ангажирал доказателства и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:
В исковата молба е посочено, че на 01.03.2016 г. се подписало приложение № 1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.10.2010 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и „Агенция за събиране на вземания” ООД, ЕИК: ********* (с правоприемник ищецът), по силата на който вземането на кредитора по договор за паричен заем № ***от 19.08.2015 г., сключен с ответника, се прехвърлило на ищеца, ведно с всички привилегии и обезпечения. Ответникът бил уведомен по реда на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД за станалата продажба на вземането с уведомително писмо от „Изи Асет Мениджмънт” АД, изпратено с известие за доставяне и получено лично от длъжника. Съгласно сключения договор за паричен заем № ***от 19.08.2015 г., на ответника била предоставена в заем сумата от 1 100 лева, която следвало да бъде върната с договорна лихва в размер на 95, 53 лева на 21 равни седмични погасителни вноски, всяка от по 56, 93 лева или общо 1 195, 53 лева. Срокът на договора изтекъл с последната погасителна вноска от 14.01.2016 г. и не бил обявяван за предсрочно изискуем. С подписването му заемателят удостоверил, че е запознат с всички клаузи от договора, съгласен е с тях, като желае договорът да бъде сключен. В случай на забава в плащанията на погасителните вноски, се предвиждало заплащане на такса разходи за събиране на просрочените вземания (изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и други), като общият размер на тези разходи възлизал на сумата от 45 лева. Съгласно договора, заемателят следвало да представи обезпечение на кредитора в 3- дневен срок, чрез поръчител или банкова гаранция, като поради неизпълнението на това си задължение, му била начислена неустойка за периода 03.09.2015 г.- 14.01.2016 г. в размер на 572, 88 лева. На ответника била начислена още и лихва за забава за периода от 04.09.2015 г. до подаване на заявлението в съда, възлизаща в размер на 193, 37 лева, чийто размер представлявал съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала и неплатена главница. До момента ответникът бил заплатил само сумата от 85 лева, с която се погасили, както следва: сумата от 28, 07 лева- неустойка за неизпълнение, сумата от 8, 46 лева- договорна лихва и сумата от 48, 47 лева- главница. На заемополучателя било изпратено уведомление за извършените цесии по пощата, което било получено от лицето на 12.03.2016 г. Тъй като сумите по кредита не били върнати в уговорения срок, за събирането им било подадено заявление по чл. 410 от ГПК и по образуваното по случая частно гр. дело № 13574/ 2017 г. на ПРС, XXI гр. с-в, се издала заповед за изпълнение. Същата била връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, което обуславяло правния интерес от предявяване на настоящия иск. Моли за установяване на вземането по заповедта. Прави се искане и за разглеждане на делото в отсъствие на ищеца. Претендират се и разноските в настоящия процес.
С писмена молба, постъпила преди първото съдебно заседание, ищецът, чрез пълномощника си, моли за постановяване на неприсъствено решение, тъй като счита, че за това били налице предвидените в чл. 238 от ГПК предпоставки.
Като писмени доказателства по делото са приети копия от договора за паричен заем и предложението за сключването му, договора за цесия и приложение към него, потвърждение за извършената цесия, както и уведомлението за цесията.
Препис от исковата молба е бил редовно връчен на съдебния адрес на назначения на ответника особен представител на 01.08.2018 г., като страната е била редовно призована за първото по делото с.з. отново по същия начин на 08.10.2018 г. В изпратеното до ответника съобщение изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските.
От друга страна, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените и ангажирани от ищеца писмени доказателства, се налага изводът, че искът е вероятно основателен.
В тази връзка съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което искът следва да бъде уважен, без решението да се мотивира по същество.
Предвид горното, следва да се приеме, че в полза на ищеца съществува съответното парично вземане, по отношение на което вече е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Вземането за разноски по заповедта също е дължимо, но според мотивната част на т. 12 от ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС за него съдът в исковото производство следва да се произнесе с изричен осъдителен диспозитив, които да се отрази в настоящото решение.
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски за настоящото производство, които се претендират, за тях е представен и списък по чл. 80 от ГПК, като са налице доказателства, че те са действително дължими- внесена държавна такса за образуване на делото в размер на 125 лева (лист 30), възнаграждение за особен представител в размер на 364, 52 лева (л. 52) и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в минималния размер на 100 лева, съгласно чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, вр. чл. 78 ал. 8 от ГПК.
Поради изложеното и на основание чл. 239 ал. 2 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 8478/ 31.08.2017 г., издадена по частно гр. дело № 13574/ 2017 г. на ПРС, XXI гр. с-в, Л.Д.М., ЕГН: **********,***, ДЪЛЖИ на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявано от *** *** М.Д.Д.и Н.Т.С., следните суми: сумата от 1 051, 53 (хиляда петдесет и един лева и петдесет и три стотинки) лева- главница по договор за паричен заем № ***от 19.08.2015 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт” АД, вземанията по който са прехвърлени на 01.03.2016 г. с приложение № 1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г. на „Агенция за събиране на вземания” ООД, чийто правоприемник е кредиторът, сумата от 87, 07 (осемдесет и седем лева и седем стотинки) лева- договорна лихва за периода 03.09.2015 г.- 14.01.2016 г., сумата от 45 (четиридесет и пет) лева- такса разходи, сумата от 544, 81 (петстотин четиридесет о четири лева и осемдесет и една стотинки) лева- неустойка за неизпълнение на договорни задължения за предоставяне на банкова гаранция или поръчителство на две физически лица за периода 03.09.2015 г.- 14.01.2016 г. и сумата от 193, 37 (сто деветдесет и три лева и тридесет и седем стотинки) лева- обезщетение за забава за периода 04.09.2015 г.- 28.08.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда- 29.08.2017 г. до окончателното погасяване.
ОСЪЖДА Л.Д.М., ЕГН: **********,***, да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявано от *** *** М.Д.Д.и Н.Т.С., чрез пълномощника му *** И. Н., разноските по заповедното производство, както следва: сумата от 38, 44 (тридесет и осем лева и четиридесет и четири стотинки) лева- за държавна такса и сумата от 50 (петдесет) лева- юрисконсултско възнаграждение, както и разноските по настоящото дело, възлизащи в размер на 125 (сто двадесет и пет) лева- за държавна такса, сумата в размер на 364, 52 (триста шестдесет и четири лева и петдесет и две стотинки) лева и сумата от 100 (сто) лева- юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване, а ответникът разполага със защита срещу него, съобразно чл. 240 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала.
АД