Решение по дело №205/2020 на Районен съд - Велико Търново

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ ………

гр. В.Търново, 11.08.2020год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

            Великотърновският районен съд, петнадесети наказателен състав, в публично съдебно заседание на 28.07.2020г., в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: Димитър Кръстев,

 

при секретаря Ц.Зинева, като разгледа докладваното от съдията НАХД №205/2020г. по описа на съда, за да се произнесе, взема предвид:

 

            Производство по реда чл. 59 и сл. от ЗАНН.

            Образувано е по жалба на Н.Д.К., ЕГН:**********,*** против Наказателно постановление №********** от 15.01.2020г. на Директора на Регионална дирекция по горите – гр. Велико Търново, с което на основание чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите /ЗГ/ му е наложено административно наказание - "глоба" в размер на 300 лева. Претендира се неговата отмяна с оплаквания за незаконосъобразност, като по същество се оспорва и самото нарушение.

            В съдебно заседание жалбоподателят се явява и поддържа жалбата. Твърди, че е налице непълно и неточно описание на нарушението, като е налице поправка в АУАН на дата на извършване. Не било установено от кого е направен описаният път, по кое време и дали въобще представлява извозен път. При това жалбоподателят носел отговорност само за дейността на дружеството, което осъществявало сечта, но не и за действия на трети лица. Установена била незаконна сеч от органите на полицията. При това в имота имало много празни пространства, които позволявали извозване. Не била доказана по несъмнен начин вината на жалбоподателя. 

            Процесуалният представител на въззиваемата страна юрк.С. заема становище, че наказателното постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. На жалбопадателя било издадено позволително за сеч, като същият не следил за спазване на технологичния план. Проверка на РДГ В.Търново установила, че е направен неправомерно извозен път. В качеството му на лицензиран лесовъд не е упражнил задължението си да следи за спазване на технологичния план. Счита, че показанията на посочения от жалбоподателя свидетел, който е участвал в сечта и извоза на дървесината,  не оборват констатацията на контролните органи. За дата на извършване на нарушението правилно бил приет деня на фактическото започване на сечта, която дата била и такава на установяване на нарушението. Отделно от това не са постъпили възражения от жалбоподателя при съставяне на АУАН или впоследствие с твърдение, че пътя е съществувал преди започване на сечта. Констатираната незаконна сеч се отнасяла за процесния отдел и подотдел, но в него имало множество имоти.  При това установената дървесина била различна от наличната в имота, за който е издадено позволителното за сеч.    

             Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

              С Акт за установяване на административно нарушение №**********/01.08.2019г., инициирал административно-наказателното производство, служители на РДГ – гр. В.Търново констатирали нарушение на чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии, във връзка с чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, извършено от жалбоподателя К. в качеството му на лесовъд на частна практика и изразяващо се в това, че на 14.06.2019г. не следи за спазване на одобрения технологичен план на имот с № 147037, попадащ в отдел 391, подотдел „,б“, землище Раданово - частна горска територия, за който има издадено позволително за сеч № 0503398/11.06.2019 г., като в имота е направен извозен път с посока север- юг дължина 100 м. и ширина 4 м., неотразен в технологичния план. Нарушението е извършено на територията на РДГ - Велико Търново, общ. Полски Тръмбеш, землище Раданово, отдел 391, подотдел „б“, имот с № 147037 - частна горска територия.

           Актът за установяване на административно нарушение е съставен в присъствието на жалбоподателя, връчен му надлежно и е подписан от него без вписани конкретни възражения.  Писмени възражения срещу АУАН не са постъпвали.

           Въз основа на този акт е издадено и обжалваното Наказателно постановление №********** от 15.01.2020г. на директора на РДГ – гр. В.Търново, в което наказващият орган е възпроизвел описаната в акта фактическа обстановка, подвел е нарушението под санкционната разпоредба на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ, налагайки на жалбоподателя  административно наказание "глоба" в размер на 300.00 лева. В НП са изложени и мотиви, защо нарушението не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, поради което е отказано и приложението му.

              Актосъставителят е лице от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1 т. 1 от ЗГ. Със заповед № РД 49-199 от 16.09.2011г. на МЗХ Директорите на РДГ са оправомощени да издават наказателни постановление по ЗГ.

              От показанията на разпитаните по делото свидетели св.Б.Г. и Б.П. - служители на РДГ В.Търново, които лично и непосредствено са възприели признаците на нарушението, се потвърждават по един безспорен и категоричен начин направените в хода на проверката констатации. От тях става ясно, че двамата са извършили проверка на 14.06.2019г. в сечище, намиращо се в землището на с.Раданово, отдел 391, подотдел „б“, имот с № 147037 - частна горска територия. При обход в районна установили, че в имота е започната сеч, за което е издадено позволително за сеч  № 0503398/11.06.2019 г. . Установено било, че на терена бил направен извозен път с посока север- юг дължина 100 м. и ширина 4 м., за което извършили измерване.  Видно от показанията на свидетелите констатирали нарушението по този път имало прясно отсечени дървета, за което съдели по наличните дънери и следи от гуми на транспортни средства. Позволителното за сеч било в сила и издадено на "Семир транс" ЕООД с представител жалб.К. Проверката била извършена в негово присъствие и работници, извършващи фактическата сеч. Впоследствие констативния протокол е връчен на К..  

              Горната фактическа обстановка съдът изведе след анализ на приобщените и относими към делото гласни и писмени доказателства.

            С оглед на установеното се налагат следните правни изводи:

            Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице, в законоустановения срок, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество е неоснователна.

            В хода на административно наказателното производство, чийто заключителен акт е ревизираното НП, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяна на това основание. От процесуална гледна точка АУАН и издаденото въз основа на него НП са законосъобразни, издадени са от компетентни лица, в законоустановените срокове и притежаващи необходимите реквизити – чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, поради което съдът не възприема оплакванията на жалбоподателя в тази насока. Видно от установеното по делото и в АУАН, и в НП, са описани обстоятелствата при които е извършено нарушението – място, време, както и съставомерните признаци на самото нарушение, представени са и доказателства,  подкрепящи административното обвинение. Правилна е и правната квалификация на нарушението, поради което не се констатират нарушения на материалния закон.

              Както в АУАН, така и в издаденото НП за дата на извършване на нарушението е приета 14.06.2019 год., тоест  началната дата на извършване на сечта, посочена в позволителното за сеч, която съвпада с датата на проверката и констатиране на адм.нарушение. В случая се касае за нарушение, което се изразява в бездействие на лицето по чл. 108, ал. 2 от ЗГ, имащо задължение да следи за спазването на одобрения технологичен план. На следващо място, нарушението е описано ясно, точно и разбираемо, с посочване на обстоятелствата, при които е извършено и установено, както и нарушените разпоредби на материалния закон. АНО е описал с нужната конкретика всичко онова, което обуславя съставомерността на деянието. Наличието на зачеркване в акта пред датата на нарушението не опорочава същия. Това е така, защото тази поправка е извършена от актосъставителя св.М.. Видно от неговите показания на жалб.К. е връчен екземпляр от акта след извършване на поправката. Така по никакъв начин не е нарушено правото му на защита, вкл.да разбере датата на нарушението.

                Съдът намира, че по делото се установи виновно бездействие на жалбоподателя К., който е следвало да следи за спазване технологичния план на сечището, включително и за това да не бъдат създавани извозни пътища, непосочени в него. Именно по отношение на това лично негово контролно задължение е налице доказано виновно бездействие, доколкото самото изграждане на извозния път е свързано с неосъществен контрол. Жалобподателят в качеството си на лице по чл. 108, ал. 2 от ЗГ е бил длъжен да следи за спазване на одобрените правила за извършване на сечта. Несъмнено това му задължение не е било осъществено. Без правно значение е кой точно е направил този път. Същият не е съществувал до датата на започване на сечта, а и самият жалбоподател в качеството си на лесовъд не е документирал подобно обстоятелство.  Св.С.С. посочва в показанията си, че като резач е участвал в извършване на сечта на сечището. Твърди, че жалб.К. е обяснил на работниците какво следва да се сече. Свидетелства, че в имота е имало направен път от преди това, който бил измерен от контролните органи, но нямало прясно отсечени дървета. При присъствието му на сечището не е виждал да се прокарват извозни пътища. Твърди, че в сечището били влизали каруци и други МПС. Тези показания обаче противоречат на констатациите в констативния протокол, в който е отразено, че в процесния имот е констатиран пътя, като подробно са описани неговите параметри - посока и широчина. При това същият е прокаран включително с изрязване на дървета, което е констатирано от показанията на служителите на РДГ В.Търново, участвали в проверката. Това не се опровергава и от констатираното от органите на РУ П.Тръмбеш и ВТРП незаконно съхраняване в конска каруца на 1 куб.м. дърва за огрев от дървесен тип "Мъждрян" на 13.06.2019год. в Отдел 391, подотдел "б". Видно от съдържанието на постановление на ВТРП от 05.11.2019год. за отказ да се образува ДП, то в хода на прокурорската преписка не била констатирана незаконна сеч, нарушителя Шишманов обяснил, че е натоварил дървата отсечени страни от пътя.  При това същият е установен в отдела и подотдела, но той включва отделни имоти. Установената дървесина била от дървесен тип "Мъждрян", а в процесния имот, видно от карнет описа от 11.06.2019год. за извършено маркиране състава на насажденията е друг.

             Следва да се има предвид, че лицето, на което е издадено позволително за сеч, носи отговорност от издаване на позволително за сеч до освидетелстване на сечището, а в случая към 14.06.2019 год. сечището в процесния имот не е освидетелствано, а това е първия ден на започване на дейността на него.

              С оглед на изложеното,  съдът приема, че описания път е създаден на 14.06.2020год.  При това не е необходимо да се установи точния час, но в случая датата е определена. В АУАН и НП деянието е описано достатъчно ясно и точно с неговите обективни признаци и посочване приложимите законови  разпоредбите.

             При това съгласно ЗАНН състаномерни са не само умишлените деяния, а и тези извършени по непредпазливост.

             Проверката е извършена в присъствие на жалбоподателя, който се е запознал с констативния протокол. АУАН, с който се слага началото на административно наказателното производство, е съставен в негово присъствие, като му е дадена възможност да се запознае със съдържанието, след връчването му, да направи своите възражения и да ангажира доказателства в предвидения от закона срок.   

            По същество: С деянието си жалбоподателят К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му във вина административно нарушение. Съгласно разпоредбата на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ се наказва с глоба от 300 до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни или изпълни несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях. В случая бланкетния състав на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ е попълнен от разпоредбите на съответните подзаконови нормативни актове - чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, въвеждащ задължение за лицата по чл. 108, ал. 2 от ЗГ след получаването на позволителното за сеч да следят за спазването на одобрения технологичен план и чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, указващ, че в технологичния план се определят схемата на съществуващите и проектираните извозни пътища, технологични просеки и трасета за въжени линии. Няма спор, че жалбоподателят в качеството си на лицензиран лесовъд на частна практика, на който е издадено позволителното за сеч, е бил длъжен да следи за спазване на правилата при извеждане на добива от дървесина и да спазва одобрените технологични  планове.

            Предвид изложеното дотук, съдът счита, че жалбоподателят в качеството си на лице по чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ, е извършил административно нарушение по смисъла на посочената норма, което е основание за реализирането на административно-наказателната му отговорност, установена в същата разпоредба. Наказващия орган правилно е квалифицирал деянието /бездействието/, налагайки предвиденото от закона наказание в минимален размер.

            В конкретният случай не са налице предпоставките по чл. 28 от ЗАНН, доколкото процесното нарушение с нищо не се отличава от останалите нарушения от същия вид, за да бъде преценявано като маловажно по смисъла на цитираната разпоредба. С оглед на това, съдът намира, че наказващият орган правилно и обосновано е отказал приложението на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

            Като окончателен се налага изводът, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно, и като такова следва да се потвърди изцяло.     

При този изход на делото на жалбоподателя следва да бъдат възложени разноски на основание чл.63ал.5 от ЗАНН вр.чл.37 от ЗПП вр.чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 80 лева в полза Регионална дирекция по горите – гр. Велико Търново. Следва да се определи минимално юрк.възнаграждение с оглед размера на имуществената санкция.

Водим от горното и на осн. чл. 63, ал. 1, пр. 1 от ЗАНН, съдът

 

                                       Р  Е  Ш  И :

 

 

            ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №********** от 15.01.2020г. на Директора на Регионална дирекция по горите – гр. Велико Търново, с което на жалбоподателя Н.Д.К., ЕГН:**********,***, за административно нарушение по чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии, във връзка с чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите и на основание чл. 257, ал. 1, т. 1  от Закона за горите е наложено административно наказание – "глоба" в размер на 300.00 /триста/ лева.

           ОСЪЖДА Н.Д.К., ЕГН:**********,***, да заплати на Изпълнителна агенция по горите, Регионална дирекция по горите – гр. Велико Търново,   сумата от 80.00 лв./осемдесет/ лева - разноски по делото.

             Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщенията, пред Административен съд – гр.В.Търново.

 

                                                                                 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: