Р Е
Ш Е Н
И Е
№ III-193 06.07.2020
год. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд
трети въззивен граждански състав
на тридесети юни две хиляди и
двадесета година
в открито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Росен Парашкевов
ЧЛЕНОВЕ: 1.
Кремена Лазарова
2. Йорданка Майска
секретар Жанета Граматикова,
като разгледа докладваното от съдия
Йорданка Майска
в.гр.дело № 440 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следно :
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК .
Производството
по делото е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивна жалба вх.№
196/03.01.2020г. на РС-Бургас от ГД „Гранична Полиция“-МВР, гр.София,
бул.Княгиня Мария Луиза № 46, с посочен адрес за призоваване в гр.Бургас,
ул.”Цар Асен” № 4, чрез юк.К.Иванова, против Решение № 3537/12.12.2019г. по
гр.д. № 4317/2019г. на РС-Бургас.
С
обжалваното решение съдът е уважил осъдителния иск на С.Г.М. с
ЕГН-********** от гр.Б., ж.к.С., бл.**, ет.*, против ГД „ГП“-МВР, за
заплащане на неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд за исковия
период: 31.05.2016г. - 31.05.2019г., ведно с мораторна лихва и законната лихва върху главницата, считано от
завеждане на исковата молба-31.05.2019г. до окончателното изплащане, като е
осъдил въззивника да заплати на въззиваемия направените разноски, д.такса в полза на съда и разноски за експертиза.
Решението се
обжалва като неправилно, поради което се моли същото да бъде отменено, като
искът бъде изцяло отхвърлен. Въззивникът посочва, че обжалваното решение в
осъдителната му част е постановено при неправилно приложение на материалния
закон и е необосновано. Навежда, че е налице неправилно приложение на
релевиращите материално-правни норми, относими към полагането, отчитането и
заплащането на нощен труд. В този смисъл се твърди, че неправилно е уважена
претенцията на ищцовата страна, положеният нощен труд да бъде преизчислен по
правилата на КТ и Наредбата за структурата по организацията на работната
заплата, съгласно които нощният труд се преизчислява по коефициент 1,143.
По-конкретно се твърди, че НСОРЗ е неприложима в случая, тъй като не са налице
предпоставките за прилагането й, и по-конкретно – продължителност на нощното
работно време, по-малка от продължителността на дневното; и трудово
възнаграждение, заработено по трудови норми. Посочва се на следващо място, че
превръщането на нощните часове положен труд в дневен с коефициент 1,143 е
установено с цел увеличаване заплащането за положен нощен труд, а не за генериране
и заплащане на извънреден труд. Твърди се, че положеният от ищеца нощен труд е
бил отчитан ежемесечно и е бил заплатен съобразно правилата на действалите към
процесния период нормативни актове. Поради неоснователността на главния иск се
твърди, че неоснователни са и исковете за мораторна и за законна лихва.
Претендира се отмяна на решението на БРС в обжалваната част и отхвърляне на
предявените искове. Не ангажира нови доказателства. Няма искания по
доказателствата. Претендират се разноски.
Въззиваемата
С.М., надлежно уведомена чрез
процесуалния си представител – адв.И.Иванов от АК – Хасково, е депозирал писмен
отговор в законоустановения срок, с който оспорва въззивната жалба, намирайки
изложените в нея съображения за неоснователни. Моли, обжалваното решение да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Не ангажира нови
доказателства. Претендира разноски.
Въззивната жалба е постъпила в срока по
чл.259, ал.1 ГПК, подадена е от надлежно упълномощен представител на страна,
която има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение и
следователно същата е допустима за разглеждане по същество.
Бургаският окръжен съд, при
служебната проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, на осн.
чл.269 ГПК намира, че същото е валидно и допустимо. Като взе пред вид събраните
по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона намира,
че същото е правилно и законосъобразно.
Производството
пред Бургаски районен съд е било образувано по искова молба на С.М. с искане за
осъждане на Главна Дирекция „Гранична полиция“-МВР да заплати на ищеца сумата от 1 650
лева, представляваща дължимо възнаграждение за положен нощен труд от 1 800
часа, който преизчислен с коефицент от 1,143 възлиза на 2 057 часа или води до
положен извънреден труд от 257 часа, в периода от 31.05.2016г. до 31.05.2019г.,
ведно с мораторна лихва в размер на 187.13 лева, както и законната лихва за
забава от датата на подаване на исковата молба – 31.05.2019 г. до окончателното
й изплащане, както и направените по
делото разноски.
В хода на съдебното следствие е
сторено от ищеца и прието от съда изменение в размера на иска, след
което същият следва да се счита предявен за сумата от 1 464,79 лева, претенцията за моаторна лихва е
изменена на 186,18лв., като ищецът е сторил отказ до претендираните по-високи с
исковата молба размери и в тази част производството е прекратено.
Ответната страна ГД „Гранична полиция“ МВР-Бургас е
депозирала отговор на исковата молба, в който се оспорва предявения иск по
основание и размер. Не оспорва обстоятелството, че ищецът е държавен служител
по служебно правоотношение.
Страните са ангажирали
доказателства в подкрепа на становищата си.
С решението Бургаският районен съд
се е произнесъл по иск с правно основание чл.178, ал.1, т.3, чл.187, ал.3,
предл.2-ро, вр.ал.5, т.2 и ал.6 от ЗМВР и чл.86 ЗЗД, като претенцията е уважена.
Не
е спорно по делото, а и се установява от представените писмени доказателства,
както и от приетата ССчЕ, че ищцата М. за периода от 31.05.2016г. до 31.05.2019 г., е полагала
труд на длъжност „м.и./с.п.“ в група „Л. сигурност“ при ГПУ-Л. Б., която е
на структурно подчинение на Главна дирекция „Гранична полиция“ към МВР, като
съобразно чл.142 ал.1,
т.1 от ЗМВР ищецът е със статут на държавен служител. За процесния
период ищецът е работила на смени, всяка с продължителност 12 часа. Съгласно
приетото и неоспорено заключение на СИЕ за процесния ищцата е положила общо 1530 часа нощен
труд, които преизчислени с коефициент 1,143 се равняват на 1748,79 часа дневен
труд, т.е. налице е разлика от 218,79часа, за които на ищеца не е било платено
допълнително възнаграждение, а по изчисления на вещото лице е в размер на 1464,86
лева. За
главницата за извънреден труд, ответникът е изпаднал в забава от падежа на
всяко задължение/посочено в ССчЕ/ до датата на подаване на исковата молба, като
лихвата за забава е в общ размер от 186,18 лева.
Не се спори, че страните са обвързани
от служебно правоотношение по ЗМВР, тъй като ищецът е държавен служител, поради което и приложимият закон, уреждащ
този вид обществени отношения е ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДСл –
арг. от чл. 142, ал. 2 ЗМВР. По делото няма спор, че предвид характера на
заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд през нощта (22.
00 – 06. 00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно.
Спорен по
делото въпросът за начина на
изчисляването на положените часове труд, респективно дължи ли се превръщане на
часовете, положен нощен труд в дневен и следва ли да се заплаща извънреден труд
за така преобразуваните часове труд.
Въззивника поддържа
в жалбата си, че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат наредбите,
издадени от министъра на вътрешните работи, които уреждат реда за
организация и разпределяне на работното
време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за
отдих и почивки, а не Наредба за структурата и организацията на работната
заплата, тъй като се касае за специална уредба.
Според действалата за периода
01.01.2016г. – 13.10.2016г. редакция на чл.187, ал.3 ЗМВР: „Работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за едномесечен период… При работа
на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период.“ След изменението на цитираната
разпоредба, новата, действаща и към настоящия момент разпоредба, предвижда
сумираното отчитане да бъде изчислявано за тримесечен период.
Не се спори, че при изпълнение на
трудовите си функции въззиваемият е полагал както дневни, така и нощни
дежурства, определени по график, одобряван за всеки календарен месец. Съгласно
чл.140, ал.1 КТ: „Нормалната продължителност на седмичното работно време през
нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на
работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа“. От така
цитирания законов текст следва заключение, че 7 часа, отработени пред нощта се
приравняват, по волята на закона, на 8 часа, отработени през деня. За да се
приравни 7-часовата нощна смяна с 8-часова дневна такава, съответно да се
заплаща възнаграждение за 8 часа, се прилага коефициент от 1.143, съответстващ
на съотношението 8 / 7.
Според въззивника, горните правила
не следва да бъдат прилагани и съответно нощният труд да бъде приравняван на
дневен, посредством умножаване с коефициент, понеже се касае за държавен
служител от структурите на МВР. За него, според работодателя, следва да се
прилагат само специалните правила, по-конкретно Наредба №
8121з-592/25.05.2015г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи, в сила от 1.04.2015г., отм.,ДВ
бр. 59 от 29.07.2016г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи, които не съдържат изрична
регламентация за приравняване на нощния труд в дневен, а освен това двете
Наредби предвиждат полагане на нощен труд не повече от 8 часа, което,
според работодателя, означава, че коефициентът за положения нощен труд в
спорния период не е 1.143, а 1. Позовава се на издадени от министъра
Заповеди № 8121з-791/28.10.2014г. и №
8121з-1429/23.11.2017г., съгласно които за процесния период за всеки отработен
час или за част от него между 22:00ч. и 06:00ч. на държавните служители се
изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0, 25лв./час.
Според настоящия състав, цитираните
разпоредби не дерогират общите правила на КТ относно полагането на нощен труд,
приравняването му на дневен и заплащането на извънреден труд, при условие, че е
положен такъв. На първо място следва да се вземе предвид, че въззиваемият Христов е лице със
статут на държавен служител – чл.142, ал.1,т.1 ЗМВР. По отношение на работното
време, почивките и отпуските на държавните служители чл.50а, ал.2 ЗДС предвижда
субсидиарно приложение на КТ относно допустимостта, продължителността,
отчитането и заплащането на извънредния труд. Кодексът на труда е нормативен
акт от по-висок ранг в сравнение с цитираните ЗДС и ЗМВР. Последните два
закона, както и двете цитирани по-горе Наредби, съдържат специални норми,
уреждащи ограничен кръг специфични правоотношения, а именно тези, засягащи
лицата със статут на държавни служители и лицата от структурите на МВР. Както
ЗДС, така и ЗМВР могат да регламентират отношения, уредени от институтите на КТ
по начин различен от уредбата на Кодекса, но не такъв, че да бъде влошено
положението на лицата, в сравнение с правните разрешения, предвидени по Кодекса
на труда. По-низшите по степен нормативни актове могат да уреждат
правоотношенията, насочени към съответните им адресати по по-благоприятен
начин, но не и да поставят лицата в по-неизгодно положение. Въззивникът се
позовава на разпоредбата на чл.3, ал.3 Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. за реда
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи, съгласно която: „За държавните служители в МВР е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 и 06,00 ч., като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период“. Този текст
тълкува, като приема, че времето между 22.00ч. и 6.00ч., в което служителят
полага 8-часово нощно дежурство, не следва да бъде приравнявано от нощен в
дневен труд и не следва да се умножава с коефициент 1.143.
Настоящият състав не споделя подобно
тълкуване. Това, че липсва изрична уредба относно конкретната хипотеза, а
именно по отношение на приравняването на
нощния труд с дневен, не означава, че нощният труд следва да бъде приравнен с
дневния, прилагайки коефициент 1. По-скоро нормата разрешава полагане на нощен
труд средно в размер на 8 часа за всеки 24-часов период, без да изключва
приравняването му към дневния и съответно, без да изключва приложение на
правилата за заплащане на извънреден труд, когато такъв е положен. Следва извод, че при наличието на празнота в
съответния нормативен акт ще се приложат правилата на ЗДС, ЗМВР, съответно – на
КТ.
В
този смисъл съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи
/ЗМВР/ брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои
от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Заплащането на
допълнително възнаграждение за извънреден труд е изрично предвидено с
разпоредбата на чл.178, ал. 1, т. 3 ЗМВР. Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса на
труда /КТ/ извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със
знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител
от работника или служителя извън установеното за него работно време. Нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица -чл. 187, ал. 1 ЗМВР.
Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно,
а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период
-чл.187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР. При работа на смени е възможно полагането на труд
и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период -чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР.
Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период
– за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение
върху основното месечно възнаграждение -чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР.
Редът
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи - чл. 187,
ал. 9 ЗМВР.
За
периода от 02.06.2016 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015
г./, която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д.
№ 5450/2016 г. /влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59/. С §
4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. е била
отменена Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г./,
която е възстановила действието си след отмяната на подзаконовия нормативен
акт, с който е била отменена.
Съгласно
чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на
влизането в сила на съдебното решение. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е била
отменена с § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016
г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила
от 2.08.2016 г./.
Разпоредбите
на чл.3, ал.3 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и
гласят, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през
нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрично правило, аналогично на чл. 31,
ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и
6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се
сумира с общия брой отработени часове за отчетния период – т.е. часовете
положен нощен труд се преизчисляват с коефициент 1,143. В разпоредбите на чл.
31 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е
предвидено, че отработеното време между 22,00 и 06,00 ч. се отчита с протокол,
като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на
отчитане на броя отработени часове.
При
липсата на специално правило, което да определи методология за превръщането на
отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време
по отношение на държавните служители в МВР, нормативната празнота, следва да се
преодолее чрез субсидиарното приложение на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/. Съгласно това общо
правило при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат
в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място, т. е. приложимият коефициент за
преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143, получен като частно при деление
на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно
време.
По
гореизложените съображения исковата
претенция за заплащане на извънреден труд в процесния период, получен след
преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по
своето основание. Основание за преобразуването на часовете нощен труд в дневен
с коефициент 1.143 предвид липсата на специална уредба за служителите в МВР, е
субсидиарно приложимата за тях Наредба за структурата и организацията на
работната заплата - чл.9, ал.2 от нея.
Предвид изложеното въззивната
жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като правилно и законосъобразно
следва да бъде потвърдено. Първоинстанционният съд е изяснил делото от
фактическа страна и въз основа на релевантните за спора факти в обжалваната
част е направил съответните правни изводи, които на основание чл. 272 ГПК
настоящият състав споделя изцяло.
С
оглед изхода на делото на въззивника не се дължат разноски по делото.
На
основание чл.78, ал.3 ГПК на въззиваемия следва да се присъдят разноските за
адвокатско възнаграждение. Същият е представил доказателства за платено
адвокатско възнаграждение в размер на 380 лв.. Досежно възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, направено от въззивника, следва да
се посочи, че исканото възнаграждение е сторено от въззиваемия към минимума,
тъй като са предявени две искови претенции.
Съгласно чл.7, ал.1 т.1 от Наредбата при интерес до 1000лв., размерът на
възнаграждението е 100лв./в случая по претенцията по чл.86 ЗЗД. Досежно главния иск 1464,86лв., съобразно чл.7,
ал.2 т.2 от Наредбата, при интерес от 1000 лв. до 5000лв., размерът на
възнаграждението е 200 лв. + 6% за горницата над 1000лв., или в конкретния
случай – 227,89лв.. Така минималното възнаграждение платимо съобразно наредбата
е в размер от 327,89лв., по делото е отправено искане от въззивника за
заплащане на 380лв. - размер надвишаващ с около 50лв. абсолютния минимум, за
който няма основание и не следва да бъда
намаляван с оглед нивото на правна и фактическа сложност на делото.
На основание чл.280, ал.3,
т.3 ГПК решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотивиран от гореизложеното,
Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3537/12.12.2019г. по гр.д. № 4317/2019г. по
описа на Районен съд –Бургас в обжалваната част.
ОСЪЖДА Главна дирекция ,,Гранична полиция“-МВР на РБ, адрес:
гр..София, бул,,Княгиня Мария Луиза“ №46 да заплати на С.Г.М. с ЕГН-********** от гр.Б., ж.к.С.,
бл.**, ет.* сумата от 380лв./триста и осемдесет/
лв., представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: