№ 13949
гр. София, 14.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20211110148301 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от ...,
ЕИК ..., срещу К. Е. Д., ЕГН **********, Е. А. Д., ЕГН ********** и А. А. Д., ЕГН
**********, в качеството им на съсобственици на топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, ж.к. ..., ..., с присъединен абонатен № ..., с която ищецът моли ответниците да бъдат
осъдени да заплатят при условията на разделност следните суми:
½ ид.ч. за К. Е. Д., ЕГН ********** или сумата от 782,76 лв., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019
г., ведно със законна лихва от 20.08.2021 г. до окончателното изплащане на вземането,
сумата от 111,92 лв., представляваща мораторна лихва върху ТЕ за периода от
15.09.2017 г. до 15.09.2020 г.; сумата от 16,33 лв., представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от м.08.2017 г. до м.04.2019 г., ведно със
законна лихва от 20.08.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата от
3,16 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ДР за периода от
01.10.2017 г. до 15.09.2020 г.,
¼ ид.ч. за Е. А. Д., ЕГН ********** или сумата от 391,38 лв., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019
г., ведно със законна лихва от 20.08.2021 г. до окончателното изплащане на вземането,
1
сумата от 55,96 лв., представляваща мораторна лихва върху ТЕ за периода от
15.09.2017 г. до 15.09.2020 г. ; сумата от 8,16 лв., представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от м.08.2017 г. до м.04.2019 г., ведно със
законна лихва от 20.08.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата от
1,58 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ДР за периода от
01.10.2017 г. до 15.09.2020 г., и
¼ ид.ч. за А. А. Д., ЕГН **********, или сумата от 391,38 лв., представляваща цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до
30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 20.08.2021 г. до окончателното изплащане
на вземането, сумата от 55,96 лв., представляваща мораторна лихва върху ТЕ за
периода от 15.09.2017 г. до 15.09.2020 г. ; сумата от 8,16 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.08.2017 г. до м.04.2019 г.,
ведно със законна лихва от 20.08.2021 г. до окончателното изплащане на вземането,
и сумата от 1,58 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ДР за
периода от 01.10.2017 г. до 15.09.2020 г.
В исковата молба ищецът ..., ЕИК ..., поддържа още, че ответниците, в качеството си на
собственици на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ..., с присъединен абонатен №
..., по смисъла на 153, ал.1 от ЗЕ се явяват клиенти на топлинна енергия за битови нужди
относно топлоснабдявания имот. Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни Общи условия, които имат характер на
договор между топлопреносното предприятие и потребителя, а именно приетите с Решение
от 23.10.2014 г. по Протокол № 7 на Съвета на директорите на ... и одобрени с решение от
27.06.2016 г. на КЕВР, ОУ, влезли в сила на 12.03.2014 г., за продажба на топлинна енергия
от „... на потребители за битови нужди, които са в сила и съответно са относими към
процесния период. Поддържа, че с ОУ от 2014 г. е установено задължение за изплащане на
месечните задължения в 45-дневен срок, след изтичане на срока, за който се отнасят, като
обезщетение за забава се начислява само по изготвените изравнителни сметки, т.е. върху
задълженията от Общите фактури. Твърди, че топлоснабденият имот се намирал в сграда-
етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „...
съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост, договор.
Ищецът е представил писмени доказателства, като е направил и други относими и
допустими доказателствени искания, в т.ч. за изслушване на две експертизи, със
заключенията по които вещите лица да отговорят на поставени в исковата молба въпроси,
касаещи топлоснабдяването и заплащането на отоплителната услуга през процесния период.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът А. А. Д., ЕГН **********, чрез назначения му
от съда особен представител, подава отговор на исковата молба, с който оспорва исковете
по основание и размер. Оспорва ищецът да е публикувал посочените Общи условия в един
централен и един местен всекидневник, респективно не е посочил доказателства в тази
насока. Оспорва да е доказано по делото Общите условия да са одобрени от съответния
държавен орган. Оспорва да обвързан от Общите условия от 2014 г. Поддържа, че
2
представеният договор от 26.09.2002 г. сключен между етажната собственост и дружеството
топлинен счетоводител, бил сключен за срок от 5 години, с оглед което по отношение на
исковия период се явява изтекъл. Посочва, че не става ясен начинът на определяне на цената
на потребената ТЕ. Сочи, че по делото не са приложени фактури. Оспорва посочените в
съобщенията към общи фактури суми да съответстват на реално потребената ТЕ. Поддържа,
че има неточно измерване и отчитане на топлинна енергия. Релевира възражение за
погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на разноски
по делото.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът К. Е. Д., ЕГН **********, чрез назначен особен
представител, подава отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и
размер. Не оспорва обстоятелството, че е собственик на ½ ид.ч. от процесния имот, по
силата на правна сделка. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли за
отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Е. А. Д., не представя писмен отговор. В съдебно
заседание, за нея се явява назначен от съда особен представител, който оспорва исковете
като неоснователни и недоказания. Също релевира възражение за погасяване по давност на
част от процесните вземания.
Третото лице помагач „..., изразява становище по спора, като счита предявените
искове за основателни и доказани. Твърди при определяне разхода на топлина енергия в
процесния имот да са спазени относимите нормативи изисквания, регл. в ЗЕ и действаща
през процесния период Наредба № 16-334 от 2007 г. за топлоснабдяването. Изразява
становище и представя доказателства, че в процесния ап.77, са монтирани два отоплителни
разпределителя върху два присъединени към разклоненията на общата отоплителна
инсталация радиатори, като е налична и 1 бр. щранг-лира и един индивидуален водомер за
топла вода. При направата на изравнителните сметки за трите отоплителни периода,
включени в процесния, дяла за отопление – имот и топла вода е определен въз основа на
служебни данни, поради неосигурен достъп до имота в края на съответните сезони, за което
представя доказателства. Представя относими писмени доказателства относно системно
непредоставения достъп за реален отчет и изготвяните изравнителни сметки за процесния
имот и период.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Иск с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД:
С доклада по делото, приет за окончателен без възражения от страните, съдът е указал
на ищеца, че следва да докаже следните обстоятелства: 1. сключен между страните валиден
договор; качеството потребител – собственик или ползвател на топлоснабдения имот за
ответника/-ите. 2. точно изпълнение на договора от ищеца – доставяне на топлинна енергия
до имот, ползван от ответника, по вид /за отопление, топла вода, сградна инсталация, услуга
дялово разпределение/, обема й и цена. При установяване на горните факти в тежест на
3
ответниците е да докажат, че са погасили претендираните вземания.По възражението за
изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да установи, че са се осъществили факти,
при които законът предвижда спиране или прекъсване на погасителната давност.
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ /в редакцията й, относима към процесния
период/ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са
потребители на топлинна енергия. Законова дефиниция на понятието потребител на
топлинна енергия е дадена с разпоредбата на параграф 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /отм./, съобразно
която в редакцията й към процесния период, потребител на топлинна енергия за битови
нужди, респективно задължено лице за заплащане цената на доставена такава във връзка с
чл. 155 ЗЕ, е собственик или ползвател на имот, който ползва топлинна енергия с
топлоснабдител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване.
От приетите по делото като писмени доказателства: нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 28, том І, рег. № 2422, дело № 27/2013 г. от 29.04.2013 г.;
писмо от СО, Район „...“ до ищеца с рег. № Т-719/10.04.2018 г., удостоверение за наследници
на Г. Г. Д.; удостоверение за наследници на А. Д. Д. от 13.10.2021 г. /починал на 04.05.2009
г./; молба-декларация от А. Д. до „Топлофикация София“ за откриване на партида от
29.03.2000 г. и декларация-съгласие от П. Д. Д., партидата на ап.77 в ...-... да бъде
прехвърлена на А. Д., след смъртта на наследодателя им Г. Д. /починала на 04.02.2000 г./;
Протокол от 18.09.2002 г. и списъка на етажните собственици живущите в СЕС, находяща
се в ж.к. ...-...“, в който под № 13 е вписан А. Д., за аб. № ..., се установява, че през 1991 г.
процесния недвижим имот, представляващ Апартамент ... в гр. София, ж.к. ...-..., е бил
закупен от Г. Г. Д., с ЕГН **********, с договор за покупко-продажба по реда на НДИ,
която след смъртта си на 04.02.2000 г. е била наследена от наследниците си по закон: А. Д.
Д. /син/, с ЕГН ********** и П. Д. Д., с ЕГН **********. Първият от тях, със съгласието на
втория, подал до ищеца молба-заявление за откриване на партида да отчитане на
доставената и потребена ТЕ до имота /апартамент .../, като за последния била открита такава
с аб. № .../инсталация .... След смъртта на А. Д. през 2009 г., неговата ½ ид.ч. от имота била
наследена от неговите две деца – Е. А. Д. и А. А. Д. /настоящи ответници/. Другата
половина, принадлежала приживе на П. Д., била наследена от неговата дъщеря Г. П. Д. – Х.,
която след смъртта на своя баща се разпоредила с придобитата ½ ид.ч. от процесния
апартамент 77, като го продала на настоящия ответник К. Е. Д., с ЕГН **********. Така,
през процесния период от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г., съсобственици на Апартамент ... на
горепосочения адрес, респ. клиенти на ..., доколкото няма данни за учредено вещно право на
ползване или сключен договор за наем за имота, се явяват именно сочените в ИМ като
ответници К. Е. Д., А. А. Д. и Е. А. Д., при съответните дялове от ½ ид.ч. за първия и по ¼
ид.ч. за останалите двама.
С молба от 18.10.2021 г., ищецът е уточнил претенциите си спрямо тримата
ответници, в качеството им на съсобственици при посочените права върху процесния
4
недвижим имот Апартамент ... в гр. София, ж.к. ...-..., като е поискал от съда да ги осъди да
му заплатят разделно, първия от тях – ½ ид.ч., а останалите двата по ¼ ид.ч. от
претендираното вземане в общ размер на 1828,26 лв., от която сума: 1565,53 лв. - главница,
представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2016 г. до 30.04.2019 г.; 223,84 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2017 г. до 15.09.2020 г. ; сума в размер на 32,67 лв.,
представляваща цена за извършено дялово разпределение за периода от м.08.2017 г. до
м.04.2019 г., както и сума в размер на 6,32 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение, дължима за периода от 01.10.2017 г. до 1.09.2020 г.,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от 20.08.2021г. до окончателното
изплащане на вземанията.
При съвкупния анализ на всички приети по делото писмени доказателства, обсъдени
и по-горе в настоящото решение, неоспорени по реда на чл. 193 ГПК, съдът приема, че се
установяват въведените с исковата молба и уточняващите такива, твърдения на ищеца, че
ответниците К. Е. Д., А. А. Д. и Е. А. Д., в качеството си на собственици по наследство и
правна сделка, на топлоснабдения имот – Апартамент ..., находящ се в гр. София, ж.к. „...-3“
бл.327, вх.З, ет.4, се явяват потребители на доставЯ.та до имота топлинна енергия и
предвид нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ да са обвързани от облигация с ищеца с Договор при
Общи условия /приложените към ИМ такива, приети с решение на Съвета на директорите от
23.10.2014 г. и одобрени от КЕВР с решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г./, както и че в имота се
е извършвала през процесния период 2016-2019 г. услугата „дялово разпределение“ от
избрана от ОС на сградата ФДР, в лицето на топлинния счетоводител „.... От представените
от последното документи, касаещи дяловото разпределение в имота, приети като
доказателства и неоспорени от ответниците, се установява, че действително в апартамент ...,
е извършвана дейност по топлинно счетоводство, а реалното отчитане на индивидуалните
уреди за доставеното и изразходвано количество ТЕ за отопление и топла вода, за
процесните отоплителните сезони е било възпрепятствано единствено от поведението на
потребителите, които не са осигурили достъп до имота за годишен отчет /виж Констативни
протоколи за липса на достъп за отчет от 23.05.2017г.; 16.05.2018 г. и 26.05.2019 г., приети
по делото на л.134, 135/. От приетите по делото доказателства представени от ФДР –
документи – 3 бр. изравнителни сметки за аб. № ... и Обща справка за начислените и
дължими суми, в т.ч. заключението по СТЕ /допълнение, на л.148/ се установява, че
стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г.,
отразена в Общите фактури №№ **********/31.07.2018; № **********/31.07.2019 г.
възлиза на сумата от общо 1451,29 лв. /а не 2020, 29 лв./, а сумата за изравняване е -612, 44
лв. /а не -43,44 лв./. Последния извод, в.л. по СТЕ е направило, въз основа на отразените
данни в последния Протокол за липса на достъп до имота от 26.05.2019 г., в който за ап.77 е
отразено, че е „необитаем“, поради което и според вещото лице, за този апартамент не
следва да се начислява служебно консумация за ТЕ за БГВ за 1 потребител, поне що се
отнася до последния отоплителен сезон, вкл. в процесния период. Този извод на
техническата експертиза се кредитира изцяло и от съда. Именно тази последна сума
5
отговаря на реално доставената топлинна енергия за процесния период и не се оспорва от
ответниците. Издадените месечни фактури на база прогнозни количества потребена ТЕ са
били сторнирани, като са издадени съответните кредитни известия.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че между страните за процесния период е
сключен действителен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни ОУ. Приложените във вид на з.к. такива са извадка от публикацията им
във в-к „...“, раздел „...“ от 11.07.2016 г., което дава повод за извода, че същите са влезли в
сила и са валидни за процесния период.
Предвид установяването на качеството на потребител на ответниците като
съсобственици на процесния имот и с оглед събраните по делото писмени доказателства
съдът приема за установено, че до апартамент ..., на горепосочения адрес е доставЯ.
топлинна енергия при дялово разпределение, същия имот се намира в сграда, в режим на
етажна собственост, при отчитане и заплащане на потребената топлинна енергия на месечни
вноски, определени по прогнозна консумация и 1 бр. изравнителна сметка. Начислените при
ищеца количества доставена/респ. потребена от ответниците топлинна енергия са съответни
на отчетените от измервателните уреди и разпределени от ТЛП при спазване
поднормативната уредба. Не се установи по делото да са правени рекламации от
ответниците, във връзка с отразеното по изравнителните сметки количество на топлинната
енергия, доставена за процесния период от време, като именно показанията по последните
сметки са послужили за определяне на количествата топлинна енергия, за които на
ответниците са начислени сметките за процесния период.
По възражението за давност:
Предвид горния извод на съда за основателност на исковете, касаещи доставената, но
незаплатена ТЕ и мораторната лихва върху нея, следва да бъде разгледано своевременно
въведеното от ответниците, в срока по чл. 131 ГПК възражение по чл. 120 ЗЗД, за изтекла
погасителна давност.
Според съда, възражението за давност по отношение на част от главницата, а именно
относно сумата, дължима за периода от 01.05.2016 г. до 20.08.2018 г., която съгласно
заключението на ССчЕ възлиза на сумата от 920,46 лв. /сбора от погасени по давност
главници за ТЕ и ДР/, т.е. за вземанията на ищеца, изискуемостта на които е настъпила
преди повече от 3 години, от датата на подаване на исковата молба в съда, т.е. възникнали 3
години преди 20.08.2018 г., е основателно.
Съобразно разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ потребителят на топлинна енергия
дължи плащане цената на същата по предварително определени цени, известни на страните,
на месечни вноски с установен в общите условия падеж. Вземанията на ищцовото
дружество съдържат изброените признаци на понятието „периодични плащания“ по смисъла
на чл. 111, б. „в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишен срок на погасителна давност.
Задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки
и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен
6
правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали
отделните плащания са с еднакъв или различен размер – арг. чл. 155 и чл. 156 от Закона за
енергетиката. Горните характеристики на вземанията на топлофикационните дружества за
цена на доставената на потребителите топлинна енергия, съдът при зачитане на
тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012г. по т.д. 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, намира да са
такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б ”в” ЗЗД, предвид на което и
същите се погасяват с изтичане на установената в същата разп., кратка тригодишна
погасителна давност.
Съгласно нормата на чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо, като теченето на давността се прекъсва на основание
чл. 116 ЗЗД с предявяването на ИМ пред съда на 20.08.2021г. В този смисъл, вземанията на
ищеца за цена на доставената на ответниците топлинна енергия и лихви са погасени за
месечните вноски с падеж преди 20.08.2018г. С исковата молба ищецът претендира
установяване на вземания преди тази дата, а именно от 01.05.2016 г. предвид на което
въведеното от ответниците възражение за погасяване на вземанията на ищеца по давност, се
явява основателно за периода от 01.05.2016 г. до 20.08.2018 г. и в установения от съда
размер от 904,95 лв. за главницата за ТЕ и 15,51 лв. за главницата за дялово разпределение и
периода от м.08.2017 г. до м.08.2018 г.
За дяловото разпределение и мораторната лихва върху него:
Съгласно чл. 36 от ОУ на ищеца, клиентите заплащат цена за услугата „дялово
разпределение“, извършвана от избран от клиента Търговец /ФДР/, като стойността й се
формира от цената за обслужване на партидата на клиента, вкл. изготвянето на
изравнителните сметки и цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на
уредите в имота на Клиента, за отчитате на уредите за дялово разпределение извън
обявените от търговеца дати, се заплаща допълнителна цена, по ценоразпис определен от
Продавача. Редът и начина на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от
продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата.
От представените от ФДР ... документи, касаещи дяловото разпределение в имота,
приети като доказателства и неоспорени от ответниците се установява, че действително за
сградата, в която се намира апартамент 77, собственост на ответниците, е извършвана
дейност по топлинно счетоводство за доставеното и изразходвано количество ТЕ за
отопление и топла вода. От приетата по делото справка, отразяваща извлечението от
сметката за аб. № ... и заключението на ССчЕ, което съдът кредитира като пълно, ясно,
компетентно и кореспондиращо с останалите доказателства по делото, се установява, че
фактурираната и незаплатена цена на извършваната услуга по дялово разпределение от ФДР
за посочения в ИМ период от 01.08.2017 г. до 30.04.2019 г. е 32,67 лв. Част от това вземане
на ищеца е погасено по давност, в частност претендираните такси в периода от м.август
2017 г. до август 2018 г. до размер на 15,51 лв., тъй като попадат в периода на тригодишна
погасителна давност. Следователно, искът за заплащане на стойността на услугата „дялово
7
разпределение“ се явява основателен за сумата от 17,16 лв., а за разликата от 15,51 лв. е
неоснователен, поради погасяване на вземането на ищеца по давност.
Поради изложеното предявените искове за заплащане стойността на доставената до
топлоснабдения на ответниците имот, топлинна енергия и за цената на услугата „дялово
разпределение“ до общ размер на 563,50 лв. /съобразявайки допълнението към СТЕ и
установената с него като дължима сума от 1451, 29 лв., формирана като сбор от дължимата
главница за ТЕ от 546, 34 лв. и дължимата главница за ДР от 17,16 лв./, за които задължения
ответниците не са ангажирали доказателства да са заплатили, следва да бъдат уважени.
В останалата си част, поради погасяване на вземанията на ищеца поради изтекла
давност, или за сумата от 920,46 лв. /904,95лв. за главницата за ТЕ и 15,51 лв. от главницата
за ДР/ исковете следва да се отхвърлят като неоснователни.
Неоснователен се явява и иска за главница за ТЕ за разликата от 114,24 лв., която сп.
СТЕ е неправилно начислена от ищеца, след като за последния отоплителен сезон има
информация по делото, че процесния апартамент е бил необитаем.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
С доклада по делото, съдът е указал на ищеца, че по иска с правно основание чл. 86,
ал.1 ЗЗД следва да установи 1.парично задължение на ответника; 2. настъпила забава на
последния за изпълнение на паричното задължение /настъпил падеж/.
Предвид чл. 150 от ЗЕ отношенията по повод продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие и потребителя на същата се уреждат от публично известни
Общи условия. Предвид липсата на данни по делото за възражение от ответника по чл. 150,
ал. 3 ЗЕ съдът намира, приетите от „... и одобрени от комисията Общи условия за процесния
период /тези в сила след 27.06.2016 г./ да са обвързващи и за ответниците К. Е. Д., Е. А. Д. и
А. А. Д.. С разпоредбата на чл. 33, ал.2 от същите се определя срок за заплащане на
дължимата от купувача месечна цена на доставената топлинна енергия – 45 дни от изтичане
на периода, за който се отнасят. Съгл. чл.33, ал.4 от ОУ, продавача начислява обезщетение
за забава в размер на законната лихва „само за задълженията по чл.32, ал.2 и ал.3 /т.е. за
задълженията по ОФ, изготвени след изравняването/ ако не са заплатени в срока по ал.2 – 45
дневен. В този смисъл, въпреки, че изискуемостта на вземанията по ежемесечните фактури
настъпва след изтичане на 45-дневен срок от изтичане на срока /месеца/, за който се отнасят,
неплащането им в срок, не води до начисляване на лихви върху прогнозни суми. Напротив,
обезщетение за забава се дължи единствено върху стойността на задължението на
потребителя, по общите фактури, в случай, че не се плати в срока по чл.33, ал.4 от ОУ.
В случая важи принципа „Срока кани вместо кредитора“ и в този смисъл, съгл. чл.
84, ал. 1 ЗЗД, считано от деня следващ последния ден от горния срок купувачът на топлинна
енергия изпада в забава за изпълнение на задължението си за заплащане на цената на
доставената му топлинна енергия и дължи обезщетение в размерите по чл. 86 ЗЗД. Върху
непогасената по давност главница за ТЕ от 546,34 лв., за посочения от ищеца период от
15.09.2019 г. до 15.09.2020 г., дължимата мораторна лихва установена от съда по реда на
8
чл.162 от ГПК възлиза на сумата от 55,85 лв. Разликата до пълния претендиран от ищеца
размер на иска за мораторна лихва върху главницата за ТЕ /от 223,84 лв./, в частта за сумата
от 163,72 лв. /установена със заключението по ССчЕ като погасена по давност/ следва да се
отхвърли като неоснователен, поради погасяването й по давност, а за остатъка от 4,27 лв. и
като недоказан. За непогасената част от главницата за ДР в размер на 17,16 лв., за посочения
от ищеца период 01.10.2017 г. до 15.09.2020 г. дължимата мораторна лихва, установена от
ССчЕ възлиза на сумата от 2,69 лв., като за разликата до пълния предявен размер от 6,32 лв.
или за сумата от 3,63 лв., иска подлежи на отхвърляне като неоснователен.
В заключение, от съвкупния анализ на приетите по делото доказателства и
заключенията на съдебните експертизи се установява, че ищеца има непогасени взамения
към ответниците в общ размер от 622, 04 лв., от която сума 546, 34 лв. – главница за ТЕ,
дължима за периода от 20.08.2018 г. до 30.04.2019 г.; 17,16 лв. – главница за ДР, дължима за
периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2019 г.; 55,85 лв. – мораторна лихва върху главницата за
ТЕ, дължима за периода от 15.09.2019 г. до 15.09.2020 г. и 2,69 лв. – мораторна лихва върху
главницата за ДР, дължима за периода от 01.10.2018 г. до 15.09.2020 г., като съответно
ответника К. Д. дължи ½ ид.ч. от посочените суми, а Е. Д. и А. Д., съответно по ¼ ид.ч.
всеки от тях.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски за производството имат и двете страни, но
на ответниците, с оглед представляването им в производството от назначени от съда на
разноски на ищеца, особени представители не се следват такива.
Ищецът от своя страна е претендирал такива, като макар да не е представил списък
по чл. 80 от ГПК, по делото има доказателство за реално извършени разноски в общ размер
на 1613,93 лв., от които 113,93 лв. заплатена държавна такса, 600 лв. – депозити за
експертизи и 900 лв. – депозити за назначените на ответниците особени представители.
Предвид факта, че ищеца е представляван в производството от юрисконсулт, на същия му се
дължи и юрисконсултско възнаграждение, но в минимален размер, определен от съда съгл.
чл.78, ал.8 от ГПК, в размер на 100,00 лв. Така от общия размер на разноските, сторени от
ищеца в настоящото производство от 1713,93 лв., на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, с оглед
уважената част от исковете му, му се следват разноски до размер от 583,11 лв.
На основание чл. 77 от ГПК ответниците ще следва да бъдат осъдени да заплатят по
сметка на СРС, остатъка от дължимата държавна такса за производството, върху уважените
размери на исковете, след приспадане на авансово внесения от ищеца размер, всеки според
квотата си в съсобствеността, а именно К. Д. – ще следва да доплати още 43,04 лв., а Е. Д. и
А. Д. – съответно по 71, 52 лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
9
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, К.
Е. Д., ЕГН **********, Е. А. Д., ЕГН ********** и А. А. Д., ЕГН **********, в качеството
им на съсобственици на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ..., с присъединен
абонатен № ... разделно да заплатят на "..., с ЕИК ..., представлявана от А. А. - изп.
директор, следните суми:
½ ид.ч. за К. Е. Д., ЕГН **********, или сумата от общо 311,02 лв., от която 273,18
лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
20.08.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 20.08.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането; 27,92 лв., представляваща мораторна лихва върху ТЕ за периода от
15.09.2019 г. до 15.09.2020 г.; сумата от 8,58 лв., представляваща цена на извършена услуга
за дялово разпределение за периода от м.07.2018 г. до м.04.2019 г., ведно със законна лихва
от 20.08.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата от 1,34 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за ДР за периода от 01.10.2018 г. до
15.09.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ предявените от ..., ЕИК ..., срещу ответника К. Е. Д.,
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл.86 от ЗЗД
в останалата им част до пълния предявен размер, както следва: от 782,76 лв. за главницата за
ТЕ или за сумата от 509,58 лв. и периода от 01.05.2016 г. до 20.08.2018 г.; до пълния размер
от 16,33 лв. или за сумата от 7,75 лв. за главницата за ДР; до пълния размер от 111,92 лв.
или за сумата от 84,00 лв., представляваща мораторна лихва върху ТЕ, дължима за периода
от 15.09.2017 г. до 15.09.2019 г. и до пълния размер от 3,16 лв. или за сумата от 1,82 лв. и
периода от м.08.2017 г. до м.06.2018 г.вкл., като неоснователни, поради погасяването им
по давност.
1/4 ид.ч. за Е. А. Д., ЕГН ********** или сумата от общо 155,51 лв., от която 136,59
лв. представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
20.08.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 20.08.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането; сумата от 13,96 лв., представляваща мораторна лихва върху ТЕ за
периода от 15.09.2019 г. до 15.09.2020 г.; сумата от 4,29 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.07.2018 г. до м.04.2019 г., ведно
със законна лихва от 20.08.2021 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от
0,67 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ДР за периода от 01.10.2018
г. до 15.09.2020 г. като ОТХВЪРЛЯ предявените от ..., ЕИК ..., срещу ответника Е. А. Д.,
ЕГН **********, осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150
ЗЕ и чл.86 от ЗЗД в останалата им част до пълния предявен размер от 391,38 лв. за
главницата за ТЕ или за сумата от 254,79 лв. и периода от 01.05.2016 г. до 20.08.2018 г.; до
пълния предявен размер от 8,16 лв. или за сумата от 3,87 лв. за главницата за ДР; до пълния
предявен размера от 55,96 лв. или за сумата от 42,00 лв., представляваща мораторна лихва
върху ТЕ, дължима за периода от 15.09.2017 г. до 15.09.2019 г. и до пълния предявен размер
от 1,58 лв. или за сумата от 0,91 лв. и периода от м.08.2017 г. до м.06.2018 г.вкл., като
неоснователни, поради погасяването им по давност.
¼ ид.ч. за А. А. Д., ЕГН **********, или сумата от общо 155,51 лв., от която 136,59
лв. представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
20.08.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 20.08.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането; сумата от 13,96 лв., представляваща мораторна лихва върху ТЕ за
периода от 15.09.2019 г. до 15.09.2020 г.; сумата от 4,29 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.07.2018 г. до м.04.2019 г., ведно
10
със законна лихва от 20.08.2021 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от
0,67 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ДР за периода от 01.10.2018
г. до 15.09.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ предявените от ..., ЕИК ..., срещу ответника А. А. Д.,
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл.86 от ЗЗД
в останалата им част до пълния предявен размер от 391,38 лв. за главницата за ТЕ или за
сумата от 254,79 лв. и периода от 01.05.2016 г. до 20.08.2018 г.; до пълния предявен размер
от 8,16 лв. или за сумата от 3,87 лв. за главницата за ДР; до пълния предявен размера от
55,96 лв. или за сумата от 42,00 лв., представляваща мораторна лихва върху ТЕ, дължима за
периода от 15.09.2017 г. до 15.09.2019 г. и до пълния предявен размер от 1,58 лв. или за
сумата от 0,91 лв. и периода от м.08.2017 г. до м.06.2018 г.вкл., като неоснователни, поради
погасяването им по давност.
ОСЪЖДА на основание чл.77 от ГПК К. Е. Д., ЕГН ********** да заплати по сметка
на СРС, сумата от 43,04 лв., представляваща неплатен остатък от дължима държавна такса
за производството.
ОСЪЖДА на основание чл.77 от ГПК Е. А. Д., ЕГН ********** да заплати по
сметка на СРС, сумата от 71,52 лв., представляваща неплатен остатък от дължима държавна
такса за производството.
ОСЪЖДА на основание чл.77 от ГПК А. А. Д., ЕГН ********** да заплати по сметка
на СРС, сумата от 71,52 лв., представляваща неплатен остатък от дължима държавна такса
за производството.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК К. Е. Д., ЕГН ********** да плати на ...
сумата от 291,56 лв., представляваща съответстващата на уважената част от исковете, част
от съдебните разноски за производството, извършени от ищеца.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Е. А. Д., ЕГН ********** да плати на ...
сумата от 145,78 лв., представляваща съответстващата на уважената част от исковете, част
от съдебните разноски за производството, извършени от ищеца.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, А. А. Д., ЕГН ********** да плати на ...,
ЕИК ..., сумата от 145, 78 лв., представляваща съответстващата на уважената част от
исковете, част от съдебните разноски за производството, извършени от ищеца.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„..., с ЕИК ..., със седалище в ...
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11