№ 87697
гр. София, 14.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АНГЕЛИНА К. БОЕВА
като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Частно гражданско
дело № 20221110138586 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба на адв. К. Б. – пълномощник на длъжника М. Й. М., за
допълване на Разпореждане от 17.11.2022 г., с което издадената по делото заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 29.07.2022 г. е обезсилена изцяло.
Твърди, че още във възражението по чл. 414 ГПК било направено изрично искане за
присъждане на адвокатски хонорар в размер на 360 лева на основание чл. 38, ал. 2, вр. чл.
38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, тъй като длъжникът бил материално затруднено
лице. Към възражението бил представен договор за правна защита и съдействие, в който
било упоменато, че адвокатско възнаграждение не се дължи на основание чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв. Ето защо моли съда да допълни разпореждането от 17.11.2022 г., като на
процесуалния представител на длъжника бъде присъдено дължимото за настоящото
производство адвокатско възнаграждение.
Препис от молбата на длъжника е изпратен на заявителя „Софийска вода“ АД за
отговор, като в указания едноседмичен срок е постъпило становище по същата чрез юрк.
М.Л.. Процесуалният представител оспорва подадената молба по чл. 248 ГПК като
неоснователна и счита претенцията на адв. Б. за присъждане на адвокатско възнаграждение
в размер на 360 лева за необоснована. Изразява становище, че подаването на бланкетно
възражение по чл. 414 ГПК не изисквало специализирани знания или ползване на
юридическа помощ. Освен това същото нямало самостоятелен характер и представлявало
само формална предпоставка за прерастване на заповедното производство в състезателно
исково такова. Ето защо в този случай дължимото адвокатско възнаграждение следвало да
бъде определено по реда на чл. 6, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът, след като се запозна с депозираната от процесуалния представител на
длъжника молба, материалите по делото и становището на страните, намира от
1
фактическа и правна страна следното.
Молбата на адв. Б. е процесуално допустима като подадена в срока за обжалване на
постановеното разпореждане и от легитимирана страна. Разгледана по същество, същата се
явява частично основателна поради следните съображения.
Безспорно се приема в съдебната практика, че разпоредбата на чл. 78 ГПК намира
приложение и в заповедното производство. Систематичното място на същата е в Раздел ІІ
„Държавни такси и разноски“ на Глава Осма „Такси и разноски“ от Част Първа „Общи
правила“ на ГПК. В заповедното производство намират съответно приложение всички общи
правила на Част Първа ГПК, в това число и тези относно отговорността за разноски.
Производството по делото е било прекратено и издадената заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК е била обезсилена изцяло на основание чл. 415, ал. 5 ГПК. При тези данни
настоящият съдебен състав намира, че са налице предпоставките по чл. 78, ал. 4 ГПК за
осъждане на заявителя да заплати на длъжника направените по делото разноски (вж.
Определение № 509 от 23.09.2014 г. по ч. гр. д. № 4784/2014 г., І Г.О., ВКС). В подаденото
възражение по чл. 414 ГПК процесуалният представител на длъжника – адв. Б., е поискала
присъждането в нейна полза на адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева на
основание чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Към възражението са приложени списък
на разноските по чл. 80 ГПК и договор за правна помощ и съдействие, в който страните се
договорили, че услугите по него ще бъдат предоставени безплатно от адвоката на основание
чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Адв. Б. е заявила, че оказала на длъжника правна помощ безплатно,
тъй като същият бил материално затруднено лице.
Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. адвокатът може да оказва безплатно адвокатска
помощ и съдействие на материално затруднени лица. Това му право е установено със закон.
В този случай е налице изключение от правилата за присъждане на разноски, установени в
чл. 78 ГПК и изискващи от страната да докаже, че е направила разноски, за да й бъдат
присъдени. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно
чл. 38, ал. 2 ЗАдв. адвокатът, оказал на страната безплатна правна защита, има право на
адвокатско възнаграждение в размер, определен от съда, което възнаграждение се присъжда
на адвоката. За да упражни адвокатът правото си да окаже безплатна адвокатска помощ и
съдействие на материално затруднено лице, е достатъчно да представи сключен със страната
договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че оказва това безплатно на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Съдът намира, че в настоящия случай тези изисквания са
изпълнени.
По отношение на размера на дължимото на процесуалния представител на длъжника
възнаграждение следва да бъдат взети предвид разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., която
препраща към Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, както и направените от заявителя възражения в становището му от
15.02.2023 г. Следователно, спорният в случая въпрос е коя е приложимата правна норма
при определяне на минималния размер на адвокатското възнаграждение. В тази връзка
следва да бъде взето предвид, че правната защита и съдействие, оказани на длъжника от
2
процесуалния му представител в настоящото производство до момента на постановяване на
разпореждането за обезсилване на заповедта за изпълнение, се изразяват в подаване на
възражение по чл. 414 ГПК. Частна жалба по чл. 413 ГПК не е била депозирана. Изготвянето
на възражението срещу заповедта за изпълнение, макар да не е била използвана изпратената
от съда бланка, не представлява нито фактическа, нито правна сложност, тъй като същото
не е мотивирано. Основна част от съдържанието на възражението заемат претенцията за
присъждане на адвокатско възнаграждение и списъкът по чл. 80 ГПК. Настоящият съдебен
състав напълно споделя практиката на Върховния касационен съд, която приема, че
заповедното производство е уредено като едностранно. Затова в чл. 7 ал. 7 от Наредба № 1
от 09.07.2004 г. то е поставено наред с други едностранни производства – производство по
обезпечаване на бъдещ иск, производство по издаване на изпълнителен лист. Защитата на
длъжника в рамките на тези производства се осъществява чрез обжалване актовете на съда с
частна жалба, като в този случай минималното адвокатско възнаграждение се определя по
чл. 11 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. Подаването на възражение в срока по чл. 414 ГПК е
основание за отпочване на исков процес. По възражението заповедният съд не дължи
произнасяне, а само указания до молителя за предявяване на иск по чл. 422 ГПК. То няма
самостоятелен характер и е само формалната предпоставка за прерастване на заповедното
производство в състезателно и двустранно, а не израз на материалноправната защита на
длъжника (вж. Определение № 140 от 19.03.2020 г. по ч. т. д. № 236/2020 г., ІІ Т.О., ВКС,
Определение № 45 от 23.01.2019 г. по ч. т. д. № 3074/2018 г., І Т.О., ВКС).
С оглед тези особености на заповедното производство и предвид изричните
възражения, направени от заявителя в становището му от 15.02.2023 г., настоящият съдебен
състав намира, че разпоредбата на чл. 7, ал. 7, вр. ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. е
неприложима за случая. Възнаграждението следва да бъде определено съгласно § 1 от
Допълнителните разпоредби на Наредбата, която разпоредба гласи, че за непредвидените в
тази наредба случаи възнаграждението се определя по аналогия. Съдът намира, че
извършените от процесуалния представител на длъжника действия – действително
извършените и тези, посочени в договора за правна защита и съдействие, попадат в следните
хипотези – оказване на правна консултация (чл. 6, т. 2 от Наредбата в редакцията й към
датата на сключване на договора за правна защита и съдействие – 09.09.2022 г.) и
процесуално представителство по делото, изразяващо се в изготвяне и депозиране на
възражение по чл. 414 ГПК (чл. 6, т. 5 от Наредбата в редакцията й към датата на сключване
на договора за правна защита и съдействие – 09.09.2022 г.). Или общият размер на
минималното възнаграждение за всички извършени от процесуалния представител на
длъжника процесуални действия в настоящото производство съдът определи на 110 лева,
който следва да бъде присъден в полза на адв. Б..
Воден от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
3
ДОПЪЛВА Разпореждане от 17.11.2022 г., постановено по ч. гр. дело № 38586 по
описа за 2022 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60 състав, като
ОСЪЖДА, на основание 78, ал. 4 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв., „Софийска
вода“ АД, ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор В.Б.Т., със седалище
и адрес на управление гр. София, район „Красно село“, Бизнес Център Интерпред Цар
Борис, бул. „Цар Борис ІІІ“ № 159, ет. 2 и ет. 3, да заплати на адв. К. И. Б., ЕГН
**********, със служебен адрес гр. София, ул. „Гургулят“ № 31, ет. 1, офис – партер,
дължимото за настоящото производство адвокатско възнаграждение в размер на 110 (сто и
десет) лева.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от разпореждането.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4