Решение по дело №12995/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 4809
Дата: 7 август 2020 г. (в сила от 7 август 2020 г.)
Съдия: Силвана Иванова Гълъбова
Дело: 20191100512995
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 8 октомври 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 № …

гр. София, 07.08.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на десети юли две хиляди и двадесета година в състав:

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ

                                                                                        ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА

                                                     Мл.с. ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА

 

при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №12995 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца „Т.С.“ ЕАД срещу решение от 03.04.2019 г. по гр.д. №60297/2017 г. на Софийския районен съд, 61 състав, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу Е.П.Ц. кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.149 ЗЕ вр. чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за сумата от 2118,82 лв., представляваща топлинна енергия, доставена в обект, находящ се в гр. София, жк. „******, за периода 01.03.2014 г. - 30.04.2016 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 28.04.2017 г. до окончателното изплащане, сумата от 27,48 лв., представляваща лихва за забава за периода 15.05.2014 г. - 19.04.2017 г., сумата от 28,07 лв., представляваща такса за дялово разпределение и сумата от 2,49 лв., представляваща лихва за забава, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. №27166/2017 г. по описа на СРС, 61 състав.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно и постановено при нарушение на материалния закон, тъй като първоинстанционният съд неправилно е приел, че ответникът не е потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на ЗЕ. Поддържа, че ответникът е ползвател на процесния топлоснабден имот, тъй като е наемател на имота. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да уважи изцяло предявените искове. Претендира разноски.

Въззиваемите В.О.Ц. и В. Ц.Ц., конституирани като ответници на основание чл.227 ГПК с определение, постановено от СРС на 23.05.2019 г., в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не вземат становище по жалбата. Не претендират разноски.

Третото лице-помагач „Т.С.” ЕООД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по въззивната жалба.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Съгласно разпоредбата на чл.153 ал.1 Закона за енергетиката /ЗЕ/, облигационната връзка – договор за продажба на топлинна енергия се създава по силата на закона със страни – топлопреносното дружество – ищеца и собственика или ползвателя на топлоснабдения имот - ответника. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.2 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се извършва по правилата на одобрени от съответния орган общи условия, публикувани в един централен и местен всекидневник, като не е необходимо писменото им приемане от потребителите. Тази разпоредба е специална по отношение на разпоредбата на чл.16 ал.1 ЗЗД, според която договор при общи условия обвързва приемащия ги, само ако ги е подписал, поради което възражението на ответника за липса на облигационна връзка, поради неподписването на общите условия на ищеца е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.3 ЗЕ, несъгласните с публикуваните общи условия потребители на топлинна енергия, могат да възразят по съответния ден в 30-дневен срок след публикуване на ОУ, за каквото възражение по делото няма данни. Тази възможност за възразяване от потребителите на топлинна енергия срещу съдържанието на облигационната връзка, обективирано в ОУ и да уговорят различно съдържание, е основание съда да приеме, че облигационната връзка по продажба на топлинна енергия, дори и възникнала по силата на закона, е договорна облигационна връзка, за която се прилагат съответно правилата за договорите. По делото не е спорно и е установено от събраните доказателства, че наследодателят на ответниците е бил настанен като наемател в процесния апартамент, който апартамент е собственост на Столична община.

По въпроса кой правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ в хипотезата, при която топлоснабдения имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение – собственикът, респ. носителят на ограниченото вещно право, или титулярът на облигационното право на ползване, е прието ТР №2/2017 г. на ОСГК на ВКС, според което собствениците, респ. бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди, съгласно разпоредбите на ЗЕ в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената и. По делото липсват доказателства, а и няма наведени твърдения в тази насока, за сключен такъв договор за продажба на ТЕ с наемателя на имота – наследодател на ответниците, на който е предоставен за ползване процесния топлоснабден имот.

При тези данни, настоящият съдебен състав намира, че страните не са в соченото от ищеца облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия, поради което решението на СРС следва да бъде потвърдено изцяло.

 

Воден от гореизложеното, съдът

 

         Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №83532/03.04.2019 г., постановено по гр.д. №60297/2017 г. по описа на СРС, ГО, 61 състав.

 

Решението е постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ищеца „Т.С.” ЕООД.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.                                   2.