Решение по дело №26/2024 на Административен съд - Ямбол

 

 

Касационното производство е по реда на чл. 63в от ЗАНН, вр. чл. 208 и следващите от АПК.

Образувано е по Касационна жалба от „Е.Ф.“ Е. против Решение № 200 от 16.11.2023 г. по АНД № 20232330200458/2023 г. на Районен съд – Ямбол. Със съдебния акт е изменено Наказателно постановление № **-*******/17.02.2023 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ), [населено място], с което, на основание чл. 79, ал. 4, вр. чл. 78, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ), на „Е.Ф.“ Е. е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3 500 лева за нарушение на чл. 15, ал. 1 от същия закон, като е наложена „имуществена санкция“ в минималния размер от 1 500 лева.

В жалбата се сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва се изводът на съда за съставомерност на деянието по чл. 15, ал. 1 от ЗТМТМ, като се сочи, че не е установено надлежно осъществяването на фактическия състав на изпълнителното деяние, изразяващо се в престирането на работна сила от страна на физическото лице М. Б. Г. – непалски гражданин, в полза на неговия работодател, без да е налице надлежно издадено ЕРПР от МВР за конкретния служител. Твърди се, че съобразно приобщените в хода на производството доказателства не се установява наличието на трудово правоотношение между „Е.Ф.“ Е. и М. Б. Г. към датата на проверката – 27.09.2023 г. В тази връзка се сочи, че към този момент лицето е имало действащо трудово правоотношение с „Б.Б.“ ЕООД въз основа на представено ЕРПР, като присъствието му на територията на предприятието на „Е.Ф.“ Е. е било с цел обучение по силата на сключения между двете посочени дружества Договор за услуги от 15.07.2022 г. Оспорва се и изводът на съда, че между „Е.Ф.“ Е. и М. Б. Г. съществува неформално трудово правоотношение с аргумент, че не са налице основни елементи на това правоотношение – договорена трудова функция на лицето, работно място, трудово възнаграждение. Като погрешна се счита констатацията на ЯРС, че санкционираното дружество е местен работодател по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на ЗТМТМ. Сочи се, че „Е.Ф.“ Е. никога не е било работодател на М. Б. Г., като се прави позоваване на приобщените по делото справки от НАП и от МВР, както и на свидетелските показания; отхвърля се като годно доказателство наличната декларация по чл. 68, ал. 1, т. 3 от ЗТМТМ, попълнена от Г. при проверката от контролните органи. Сочи се, че „Е.Б.“ Е. е поискало да наеме М. Б. Г. и за целта е подало искане за издаване на ново ЕРПР, към което е представил трудов договор, влизащ в сила едва след евентуалното издаване на Единно разрешение за пребиваване и работа - до тогава М. Б. Г. е запазил статута си на обучаващ се служител на „Б.Б.“ ЕООД и не е започвал работа за „Е.Ф.“ Е.. Съществените нарушения на съдопроизводствените правила се обосновават с обстоятелството на недопускане от първоинстанционния съд на доказателствените искания на касатора, довело до нарушаване правото му на защита, както и с несъобразяване от съда, че в хода на проверката не са събрани доказателства за относимите към твърдяното административно нарушение факти, като се прави позоваване на свидетелските показания на проверяващите в частта, с която удостоверяват, че не са видели трудов договор, по силата на който М. Б. Г. да работи в дружеството; не са се снабдили с трудовия договор, изпратен на Дирекция „Миграция“ при МВР, който са приели за относим; не са установили работно място на М. Б. Г.; не са констатирали точната му длъжност; въобще не са видели М. Б. Г. да полага труд на каквато и да е длъжност, не са установили да е уговорено трудово възнаграждение с твърдения работодател; не са се запознали с трудовия договор на М. Б. Г. с „Б.Б.“ ЕООД. За всички тези обстоятелства доказателства не са представени и в хода на съдебното производство въпреки че доказателствената тежест е на ответната страна. В този смисъл се твърди, че съдебното решение е постановено в нарушение на принципа за установяване на обективната истина. Иска се изцяло отмяната на оспореното съдебно решение, алтернативно – отмяната му и връщане на делото за разглеждане от друг състав на ЯРС. Не е заявена претенция за разноски в касационното производство.

В съдебно заседание касаторът „Е.Ф.“ Е. се представлява от адвокат Х. К. от АК – Ямбол и от адвокат С. И., редовно упълномощени. Подадената касационна жалба се поддържа на посочените в нея основания. Излагат се подробни съображения по съществото на спора, като се отправя искане за цялостна отмяна на първоинстанционното решение като неправилно.

Ответникът по касацията - Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Ямбол, редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Ямбол изразява становище за неоснователност на жалбата. Намира решението на ЯРС за правилно и законосъобразно, поради което моли то да бъде оставено в сила.

Настоящият съдебен състав, след проверка на оспорения съдебен акт за наличието на наведените в жалбата отменителни основания и относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, приема за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна с право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

С Решение № 200 от 16.11.2023 г. по АНД № 20232330200458/2023 г. Районен съд – Ямбол. изменил НП № **-*******/17.02.2023 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, [населено място], с което, на основание чл. 79, ал. 4, вр. чл. 78, ал. 1 от ЗТМТМ, на „Е.Ф.“ Е. е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3 500 лева за нарушение на чл. 15, ал. 1 от същия закон, като наложил „имуществена санкция“ в минималния предвиден в нормата размер от 1 500 лева.

За да постанови решението си, съдът приел от процесуална страна, че АУАН и НП са законосъобразно издадени при спазване на императивните разпоредби на ЗАНН и ЗТМТМ. Отхвърлил възраженията на жалбоподателя за допуснати в хода на проверката и при издаване на АУАН съществени нарушения, като приел, че проверката е надлежно осъществена в съответствие с нормативноустановените изискивания, а в АУАН точно и ясно е посочено кога, къде, как и кой е извършил административното нарушение, при какви обстоятелства и коя норма е нарушена и по коя санкционна норма е наложено наказанието. По същество съдът преценил, че по несъмнен начин се установяват всички съставомерни признаци на вмененото нарушение по чл. 15, ал. 1, от ЗТМТ и правилно лицето е привлечено към административнонаказателна отговорност с налагане на предвиденото в чл. 78, ал. 1 от същия закон наказание. Размерът на наложеното с процесното НП наказание съдът изменил до предвидения в санкционната норма минимум от 1 500 лева, като приел, че от доказателствата по делото не се установява въпросният работодател да е бил санкциониран преди проверката за други нарушения на трудовото законодателство, още повече, че е оказано и съдействие при извършване на проверката.

ЯРС обосновал изводите си като установил следната фактическа обстановка:

На 27.09.2022 г., във връзка с настъпил инцидент с непалския гражданин Р. Р., служители на Дирекция „Инспекция по труда“ – Ямбол извършили проверка в „Завод за производство на изкуствени синтетични влакна и рециклиране на пластмаса“, находящ се в местност „Ч.м.“ в община Ямбол, собственост на „Е.Ф.“ Е., при която установили, че М. Б. Г. – също непалски гражданин, има издадена на основание чл. 24и от Закона за чужденците в Република България виза „Д“ с валидност до 15.10.2022 г., както и че същият е влязъл в България на 29.04.2022 г. На лицето М. Б. Г. има издадено на 05.08.2022 г. „Единно разрешение за пребиваване и работа“, валидно до 10.05.2025 г. за работодателя „Б.Б.“ ЕООД за длъжност „опаковач“. При преглед на представените от дружеството документи инспекторите установили, че между „Е.Ф.“ Е. и „Б.Б.“ ЕООД има сключен на 15.07.2022 г. Договор за услуги и 30 работници на „Б.Б.“ ЕООД са изпратени в „Е.Ф.“ АД с цел обучение, в т.ч. и лицето М. Б. Г., който е бил инструктиран на 11.07.2022 г. в „Е.Ф.“ Е. за длъжността „машинен оператор“. Инспекторите установили още, че на 26.09.2023 г. „Е.Ф.“ в качеството си на местен работодател по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на ЗТМТМ е подал заявление до ОД на МВР - Ямбол за издаване на Единно разрешение за пребиваване и работа за лицето М. Б. Г. на длъжност „обслужващ работник, промишлено производство“, като в заявлението е приложен срочен трудов договор. В хода на проверката Г. декларирал писмено на английски език, че работи в „Е.Ф.“ Е. от 05.08.2022 г. като общ работник и по време на инцидента е работил на двора, като е извършвал дейност като работник на „Е.Ф.“ Е., но при проверката на 27.09.2022 г. за лицето няма издадено Единно разрешение за пребиваване и работа за този работодател. На 22.12.2022 г. по реда на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН на „Е.Ф.“ Е. бил съставен АУАН № **-******* за нарушение на чл. 15, ал. 1 от ЗТМТМ, в който е посочено, че в качеството му на местен работодател по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на ЗТМТМ дружеството е допуснало до пазара на труда на 27.09.2022 г. непалския гражданин М. Б. Г. на длъжност „обслужващ работник промишлено производство“ в „Завод за производство на изкуствени синтетични влакна и рециклиране на пластмаса“, находящ се в [населено място], местността „Ч.м.“, без съответното разрешение за работа - Единно разрешение за пребиваване и работа, издавано от МВР. Въз основа на така съставения АУАН е издадено и процесното НП, надлежно връчено на упълномощен представител на дружеството на 23.12.2023 г.

Касационната инстанция счита, че приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК, но не споделя направените въз основа на нея правни изводи. ЯРС е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, обсъдил е всички факти от значение за спорното право, но е извел неправилен извод за съставомерност на деянието, което е дало отражение и върху крайния резултат за изменение на НП досежно размера на наложеното наказание. Посоченото съставлява отменително основание по смисъла на чл. 348, т. 1 от НПК поради нарушение на материалния закон. Съображенията за това са следните:

Административнонаказателната отговорност на касатора е ангажирана за нарушение на чл. 15, ал. 1 от ЗТМТМ, предписваща, че достъп до пазара на труда с Единно разрешение за пребиваване и работа се разрешава от Министерството на вътрешните работи след получено положително писмено становище от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта. За да е осъществено изпълнителното деяние на вмененото с НП нарушение, е необходимо да се установи безпротиворечиво, че лицето е престирало работна сила в полза на негов работодател, без да е налице надлежно издадено разрешение за пребиваване и работа от МВР.

В конкретния казус от доказателствата поделото се установява, че М. Б. Г. не е имал издадено единно разрешение за пребиваване и работа при работодателя „Е.Ф.“, както и че по време на проверката се е намирал на територията на предприятието.

По тези обстоятелства спор между страните няма. Спорен е въпросът дали в случая непалският гражданин Г. е престирал работна сила за посочения като работодател в НП „Е.Ф.“ Е. за определен период от време, на определено работно място, при определено работно време и при уговорено възнаграждение, т.е. налице ли са елементите на трудово правоотношение, за да се приеме, че между посочените лица съществува такова, но в нарушение на закона работникът е допуснат да работи без съответно издаденото по надлежния ред разрешение за това.

ЯАС в настоящия си състав намира, че доказателствата по делото недвусмислено сочат на извод, че към 27.09.2022 г. между М. Б. Г. и „Е.Ф.“ Е. не е съществувало валидно трудово правоотношение. От дадените от извършилите проверката служители на ДИТ - Ямбол пред първата инстанция свидетелски показания става ясно, че в хода на проверката не е установено от проверяващите М. Г. да има действащ трудов договор с „Е.Ф.“ (напротив, писмените доказателства по делото сочат, че към момента на проверката лицето е имало валидно сключен такъв с работодателя „Б.Б.“ ЕООД, за който има и издадено ЕРПР за длъжност „опаковач“); не е установено също така какво е било работното му място, конкретната длъжност и какво трудово възнаграждение е договорено и е получавало или е следвало да получава лицето. Констатацията за съществуващо трудово правоотношение между „Е.Ф.“ и Г. почива на попълнената от последния декларация по чл. 68, ал. 1, т. 3 от ЗТМТМ, от която обаче според касационната инстанция не би могъл да се формира еднозначен извод, че лицето е било в трудови правоотношения с посоченото като нарушител дружество, понеже, както основателно се сочи и в касационната жалба, същата е противоречива и декларираните с нея данни имат двусмислен характер. От съдържанието на документа се установява, че Г. е декларирал като работодател и място на работа „Е.Ф.“ и е посочил заемана длъжност „общ работник“, но в т. 10 относно размера на заплатата и в т. 12 е посочил „Б.Б.“, а в т. 11 е декларирал наличие на трудов договор. От така попълнените от лицето обстоятелства не става ясно какво всъщност е искал да декларира М. Б. Г. относно действителния си работодател. Това сочи на извод, че той не е разбрал точния смисъл на декларацията, като двусмисленият характер на декларираните обстоятелства очевидно е довел и до неясни констатации в АУАН, пренесени впоследствие и в издаденото НП. Същевременно от писмените доказателства по делото се установява, че към 27.09.2022 г. Г. е бил в срочно трудово правоотношение с „Б.Б.“ ЕООД, започнало от 03.05.2022 г. със срок до 04.05.2025 г., за който работодател е получил и ЕРПР – това е установено и от самите проверяващи при проверката, видно от дадените от тях свидетелски показания пред първата инстанция. Установява се също така, че по силата на разписаната в чл. 5, ал. 2 от сключения между „Е.Ф.“ Е. и „Б.Б.“ Договор за услуги от 15.07.2022 г. клауза М. Г. и още няколко непалски граждани са били изпратени на обучение в предприятието на „Е.Ф.“. На следващо място, действително, на 26.09.2022 г. в качеството си на местен работодател по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на ЗТМТМ „Е.Ф.“ е подал заявление до ОД на МВР-Ямбол за издаване на Единно разрешение за пребиваване и работа за лицето М. Б. Г. на длъжност „обслужващ работник промишлено производство“, като в заявлението е приложен и срочен трудов договор от 15.09.2022 г., според изричната договорка от който обаче същият влиза в сила след издаване на документа за пребиваване на чужденеца на територията на Република България, (а такъв към сочената дата не е издаден) и липсва попълване в текста относно датата, на която лицето ще започне да изпълнява трудовите си задължения. При тези данни се налага извод, че към датата на проверката – 27.09.2022 г., между М. Б. Г. и „Е.Ф.“ Е. не е съществувало валидно трудово правоотношение. Извод в обратната насока не би могъл да се формира и от наличните по делото присъствени форми, съставени от „Е.Ф.“, които несъмнено показват кога реално лицата са присъствали, но не и че са престирали работна сила по трудово правоотношение, тъй като и като обучаеми са имали задължения да присъстват в определените им дни в предприятието. При така установеното, настоящият състав намира, че в случая не е доказано наличието на трудово правоотношение, респ. - не е осъществено изпълнителното деяние на твърдяното административно нарушение по чл. 15, ал. 1 от ЗТМТМ. Като е стигнал до обратния извод и е изменил НП, налагайки наказание в минимума на санкционната норма за нарушение, което не е извършено от посоченото лице, ЯРС е постановил своя съдебен акт в нарушение на материалния закон, което налага отмяната на постановеното решение и на измененото с него наказателно постановление.

С оглед изхода на спора и предвид обстоятелството, че касаторът не е заявил претенция за разноски, такива не следва да бъдат присъждани.

Водим от горното, ЯАС, първи касационен състав

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТМЕНЯ Решение № 200 от 16.11.2023 г. по АНД № 20232330200458/2023 г. Районен съд – Ямбол.

ОТМЕНЯ НП № **-*******/17.02.2023 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, [населено място], с което на основание чл. 79, ал. 4, вр. чл. 78, ал. 1 от ЗТМТМ на „Е.Ф.“ Е. е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3 500 лева за нарушение на чл. 15, ал. 1 от същия закон.

Решението е окончателно.