Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1
гр.Русе, 02.01.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД Х-ти граждански състав в публично
заседание на 02-ри декември през две хиляди и деветнадесета
година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИН
ЙОРДАНОВ
при секретаря ШИРИН
СЕФЕР
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 5501 по описа
за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът Д.С.Н. твърди, че е работил
при ответника по служебно правоотношение, като за периода 11.09.2016 г. - 10.09.2019
г. е заемал длъжността "Старши полицай ВПА" в група „Охрана на
държавната граница“ в ГДГП при РДГП-Русе. Дейността във връзка с това
осъществявал по утвърдени протоколи и графици при режим на труд, представляващ
смени от 12 часа при сумарно изчисляване на работното време според разпоредбата
на чл. 178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Твърди, че работодателят неправилно отчитал
положения от него труд. В тази връзка счита, че му се дължи възнаграждение за
положен извънреден труд вследствие преобразуване на часовете нощен към дневен
такъв за периода. След допуснато изменение на иска претендира за присъждане на
възнаграждение за същия в размер на 1 427,88 лв. за горепосочения период.
Твърди още, че ответникът му дължи и заплащане на парични суми за ободряващи
напитки, т. к. бил командирован на границата, а за периода от 11.09.2016 г. до
31.08.2019 г. такива не му били заплатени в размер на 120,60 лв. Претендира и
тази сума, ведно със законната лихва за забава върху главниците от завеждането
на иска до окончателното заплащане, както и разноските по делото.
Ответникът ГД „Гранична полиция“-София
оспорват исковете. Претендира се отхвърлянето им и присъждане на разноски по
делото.
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено следното:
По делото няма спор, а и от
представените писмени доказателства се установява, че за заявения по исковата
молба период ищецът е работил при ответника по служебно правоотношение за
длъжността"Старши полицай ВПА" в група „Охрана на държавната граница“
в ГДГП при РДГП-Русе, като в изпълнение на служебните си задължения е полагал
труд и през нощта (22, 00-06, 00 часа), съгласно утвърдени месечни графици.
Преписи от същите са представени по делото. Ответникът признава, че за
заявеното по исковата молба време не е извършвал преизчисляване на положения от
ищеца нощен труд към дневен такъв. Според назначената в производството
икономическа експертиза общият брой часове положен извънреден труд, явяващ се
след преобразуването на нощния към дневния такъв, изчислен при нощен труд по
чл. 187, ал. 3 от ЗМВР с продължителност от 8 часа и часова ставка по чл. 7 от
НСОРЗ, изчислен на база основната заплата и допълнителните възнаграждения,
имащи постоянен характер е с 229,372 часа повече от положените 1 604 часа. За
тези допълнителни 229,372 часа му се дължи допълнително трудово възнаграждение
в размер на 1 427,88 лв. С експертизата се установява още, че тази сума не
начислена към заплащаното на ищеца трудово възнаграждение и не са налице данни
за заплащането ѝ. Вещото лице е посочило още, че левовата равностойност на ободряващите
напитки за периода от 11.09.2016 г. до 31.08.2019 г. е 123 лева.
При така установеното от
фактическа страна, се налагат следните правни изводи:
Дефиницията на понятието
извънреден труд се съдържа в разпоредбата на чл. 143, ал.1 от КТ. Извънреден е
трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя от работника извън установеното от него
работно време. В конкретния случай се претендира положен извънреден труд при
втората хипотеза – с мълчаливо съгласие на работодателя, по който факт не се
спори. Съгласно чл.176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се състои от
основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, между които
съгласно чл.178, ал.1, т.3 от закона е и възнаграждението за извънреден труд. Редът
за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство и др. се определят на основание чл.187, ал.9 от
министъра на вътрешните работи. В периода, за който се претендира
възнаграждението за извънреден труд – 11.09.2016 г. - 10.09.2019 г., действат
Наредба № № 81213-592 от 25.V.2015 год. и № 81213-776 от 29.VІІ.2016 год. В
същите обаче липсва норма, аналогична на нормата по чл.31, ал.2 на отменената
Наредба № 8121з-407 от 11.VІІІ.2014 год. за преобразуване на часовете положен
нощен труд с коефициент 0,143. При това положение при липса на изрична законова
регламентация субсидиарно следва да се приложат разпоредбите на чл.9, ал.2 НСОРЗ. Противното разрешение би довело
държавните служители в системата на МВР в неравностойно положение както спрямо
останалите държавни служители, така също и спрямо работниците и служителите по
трудово правоотношение, които получават допълнително възнаграждение за
извънреден труд. В този смисъл е и решение № 311 от 8.ХІ.2019 год. на ВКС по
гр.д.№ 1144/2018 год. То е с предмет заплащане на други допълнителни
възнаграждение на държавни служители от системата на МВР, но дава принципно
разрешение на въпроса за субсидиарното приложение на друг закон при липса на
изрично уредено заплащане в ЗМВР. В същото е посочено, че положителният отговор
на въпроса за приложение на субсидиарни разпоредби е в съответствие с основния
правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация, закрепен в чл.6 от Конституцията и чл.14 ЕКЗПЧОС. С оглед на изложеното и съобразно установения от
вещото лице размер на дължимото трудово възнаграждение за извънреден труд искът
следва да се уважи изцяло.
Съдът намира за основателна и претенцията
за заплащане на левовата равностойност на ободряващите напитки. След като
работодателят не е изпълнил като страна едно свое задължение по служебно
правоотношение, то пътят на защита на ищеца е именно чрез търсене на парична
компенсация на недаденото в натура. Законовата забрана за предоставяне на
ободряващите напитки чрез заплащане на парична сума, на която ответникът се
позовава в отговора на исковата молба, следва да се разбира в смисъл, че по
време на служебното правоотношение работодателят не може сам да взема решение и
да дава паричната равностойност вместо задължителните по закон безплатни
ободряващи напитки, но не и да бъде лишен служителят от възможност да бъде
компенсиран за неправомерно недадената престация. Искът следва да се уважи изцяло
- за претендираната сумата от 120,60 лева, т. к. установеният от вещото лице е
размер е по-висок.
При този изход на спора и на осн.
чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят и направените от него
разноски за процесуално представителство в размер на 350 лв.
В тежест па ответника на осн. 78,
ал. 6 вр. чл. 83, ал.1, т. 1 ГПК следва да се възложи държавната такса по дело
в размер на 107,12 лв., както и 200 лв. за назначената по делото експертиза.
Мотивиран така съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ГД „Гранична полиция“-София
с адрес гр.София, п.к. 1202, бул. Мария Луиза №46 да заплати на Д.С.Н., ЕГН:**********, сумата от 1 427,88
лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд през периода 11.09.2016
г. - 10.09.2019 г. и 120,60 лева, представляваща паричната равностойност на
неполучените ободряващи напитки по време на нощни дежурства в периода
11.09.2016 г. до 31.08.2019 г., ведно със законната лихва за забава върху тези
суми от 11.09.2019 г. до окончателното плащане, както и 350 лв. – разноски за
адв. възнаграждение по делото.
ОСЪЖДА ГД „Гранична полиция“-София с адрес
гр.София, п.к. 1202, бул. Мария Луиза №46 да заплати по сметка РС-Русе 107,12
лв. държавна такса за производството, както и 200 лв. разноски за експертиза по
делото.
Решението може да се обжалва пред
Окръжен съд-Русе в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: