Решение по дело №1666/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1381
Дата: 25 ноември 2019 г.
Съдия: Константин Димитров Иванов
Дело: 20193100501666
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 3 септември 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№………………./………….11.2019 година, гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

           Варненският окръжен съд, гражданско отделение, четвърти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА

                                             ЧЛЕНОВЕ:          КОНСТАНТИН ИВАНОВ   

                                                                         МАЯ НЕДКОВА

 

при участието на секретаря ПЕТЯ ПЕТРОВА, разгледа докладваното от съдията К. Иванов в. гр. дело № 1666 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, съобрази следното:

 

           Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

           Образувано е по въззивна жалба на Енерго-Про Продажби“ АД – Варна, подадена чрез процесуален представител срещу Решение № 3270/16.07.2019 год., постановено по гр. дело № 6516/2019 год. по описа на РС-Варна, с което е прието за установено в отношенията между страните, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищцата С.Ц.П. ЕГН ********** *** не дължи на Енерго – Про Продажби АД, ЕИК *********, гр. Варна сумата от 986, 41 лева, представляваща корекция на потребена, неотчетена и незаплатена стойност на електроенергия за периода от 07.12.2018г. до 06.03.2019 г. в обект, находящ се в гр. Варна, Вилна зона, местност „Сълзица“ /Соук солар/ №  478 по издадена фактура № **********/11.03.2019 год.

           В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Оспорени са изводите на първоинстанционния съд, че не са налице условия за начисляване на допълнително количество ел. енергия по партидата на абоната за процесния период. Ответното дружество (настоящ въззивник) счита, че е налице правно основание за възникването на вземането му към ищцата за процесната сума, отразена във фактурата № **********/11.03.2019 год., която сума представлява цената на доставено от дружеството и потребено от обекта на ищцата количество електроенергия от 4990 кВтч и тази сума се дължи на основание чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 38, ал. 2 от ОУ на ДПЕЕЕМ от 2007 год.

           Отправеното е искане да се отмени обжалваното решение и вместо него да се постанови друго, с което искът да бъде отхвърлен, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции.         

           В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещната страна С.Ц.П., чрез процесуален представител, оспорва жалбата, счита обжалваното решение за правилно и настоява да бъде потвърдено, ведно с присъждане на разноски. 

           Съдът съобрази следното: 

           Производството пред ВнРС е образувано по предявен от С.Ц.П. *** срещу “Енерго–Про Продажби” АД – Варна, с ЕИК ********* отрицателен установителен иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от 986, 41 лева, представляваща стойност на служебно начислено (след корекция) количество електроенергия за периода от 07.12.2018 год. до 06.03.2019 год. за обект, находящ се в гр. Варна, местнот „Сълзица“ № 478, с аб. № **********, за която сума е издадена фактура № **********/11.03.2019 год.

           В исковата си молба ищцата твърди, че с ответника „Енерго-про продажби” АД – Варна са в договорни отношения за продажба на електроенергия за горепосочения обет на потребление. Уведомена е от ответното дружество, че дължи сума в размер на 986, 41 лева –стойност на служебно начислено (след корекция) количество електроенергия за периода от 07.12.2018 год. до 06.03.2019 год. за горния обект на потребление. Оспорва да дължи процесната сума; твърди, че не е потребявала начисленото количество ел. енергия за посочения по горе-период. Излага, че ПИКЕЕ (2013 год) са отменени, поради което и действията на ответника при извършването на проверка, довела и до съставянето на констативен протокол от 06.03.2019 год. нямат нормативна опора. Счита, че липсват основания за служебно начисляване на допълнителни количества ел. енергия по партидата и́ за процесния обект.          

           В съдебно заседание ищцата, чрез процесуален представител, поддържа иска си, настоява да бъде уважен, ведно с присъждане на сторените разноски.      

           В писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, поддържан в съдебно заседание, ответникът „Енерго-Про Продажби” АД – Варна оспорва иска, счита, че е неоснователен. Навежда, че допълнителното количество ел. енергия е начислено по партидата на абоната в съответствие с чл. 38, ал. 2 от ОУ на ДПЕЕЕМ от 2007 год., действали към момента на извършване на проверката на електромера, отчитащ доставяните до обекта на ищцата количества ел. енергия. Твърди, че е извършена проверка на електромера, отчитащ доставяната до обекта на ищцата ел. енергия, при която е констатирано неправомерно въздействие върху измервателната схема на електромера – в кабелния канал преди електромера входящият и изходящият фазови проводници са с премахната изолация и са усукани един в друг, в резултат на което електромера (СТИ) измерва с грешка от минус 72 % и консумираната от обекта на ищцата ел. енергия не преминава изцяло през СТИ, част от енергията не се измерва и не се заплаща. За проверката е съставен констативен протокол, подписан без забележки и възражения от присъствалите на проверката двама независими свидетели. Въз основа на констативния протокол е извършено преизчисление на доставеното до обекта на ищцата количество ел. енергия по реда и при условията на чл. 38, ал. 2 от ДПЕЕЕМ – 2007 год., начислено е допълнително количество ел. енергия от 4990 кВтч, поради което е начислена и процесната сума, съставляваща стойността на горното количество ел. енергия. Счита, че е безспорно, че от обекта на ищцата е консумирана ел. енергия, която не е заплатена, ищцата е потребила доставено и́ от дружеството-ответник количество ел. енергия, различно от отчетеното и тя дължи заплащането на това количество по силата на договорната връзка между страните – чл. 200, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 38, ал. 2 от ОУ на ДПЕЕЕМ.   

           Настоява за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски.

           Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

           От представения по делото констативен протокол № 1105553/06.03.2019 год. се установява, че на посочената дата служители на „Електроразпределение Север” АД-Варна са извършили техническа проверка на електромера, монтиран на обекта на ищцата, находящ се в гр. Варна, местност „Сълзица“ № 478, с аб. № **********, при която е констатирано извършено неправомерно въздействие върху измервателната схема на електромера (средството за търговско измерване на ел. енергията) – в кабелния канал преди електромера входящият и изходящият фазови проводници са с премахната изолация и са усукани един в друг, в резултат на което електромера (СТИ) измерва с грешка от минус 72 %, като по този начин част от консумираната ел. енергия не преминава през СТИ, не се измерва и не се заплаща. Съгласно протокола при проверката е възстановена правилната схема на свързване. Протоколът е подписан от лицата, извършили проверката и от двама свидетели (при отсъствието на клиента) – А.А.Г.и С.П.Н., без посочени други данни, които да ги индивидуализират.

           Въз основа на констатациите от проверката „Елекроразпределение Север“ АД-Варна е съставило справка за корекция от 07.03.2019 год. за доставените до обекта на ищцата количества ел. енергия за периода от 07.12.2018 год. до 06.03.2019 год., като са начислени допълнителни количества ел. енергия от 4990 кВтч. За стойността на начисленото количество ел. енергия е издадена фактура № **********/11.03.2019 год.  за сумата от 986, 41 лева.

           От заключението съдебно - техническата експертиза, изслушано в първата инстанция е установено, че СТИ, измерващ доставяната до обекта на ищцата ел. енергия, е от одобрен тип, метрологичната му проверка е от 2018 г. и метрологичната му годност изтича през 2024 год.; налице е вмешателство в измервателната схема на електромера – входящият и изходящият фазови проводници са с премахната изолация и са усукани един с друг, като по този начин СТИ измерва с грешка от минус 72 %, т. е., с  по – голяма от допустимата; променена е схемата на свързване на електромера към електроразпределителната мрежа; начисленото допълнително количество ел. енергия, посочено в справката за корекция е технически възможно да бъде доставено на абоната. Математическите изчисления по извършената корекционна процедура, са математически точни с използваните параметри. Методиката, въз основа на която е извършена корекцията е изчислителна, а не е на база реален отчет – за базова стойност се приема пропускателната мощност на присъединителните съоръжения; към настоящия момент не е възможно да се установи точния размер на количеството неизмерена ел. енергия за минал период, поради което и изчисленото за доплащане количество ел. енергия е предполагаемо. 

             С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

           Сумата, която ответното дружество претендира да му бъде заплатена от ищцата и дължимостта на която сума ищцата оспорва с предявения иск е в размер на 986, 41 лева и представлява (съгласно отразеното във фактурата **********/11.03.2019 год.) стойност на служебно начислено количество ел. енергия от 4990 кВтч ел. енергия за периода 07.12.2018 год. – 06.03.2019 год. 

          Според твърденията на ответника, наведени в отговора му на исковата молба, служебното преизчисление на доставените в периода 07.12.2018 год. – 06.03.2019 год. количества ел. енергия до обекта на ищцата е извършено на основание чл. 38, ал. 2 от ОУ на ДПЕЕЕМ, одобрени с Решение № ОУ-060/07.11.2007 г. на ДКЕВР, изменени и допълнени с Решение № ОУ-004/06.04.2009 г. на ДКЕВР, съгласно представената от ответника справка от 07.03.2019 год. на л. 31 от първоинстанционното дело.

           Съгласно чл. 38, ал. 1 ОУ ДПЕЕЕМ (2007 год.) в случай на неточно измерване и/или неизмерване на електрическата енергия, установено при проверката по реда на тези Общи условия, „Е.ОН България Мрежи" АД (понастоящем „Електроразпределение Север“ АД) съставя констативен протокол. Според ал. 2 на чл. 38 „Електроразпределение Север“ АД изчислява и коригира количеството пренесена електрическа енергия, в случаите на констатирано по реда на тези общи условия неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване и неправомерно присъединяване към разпределителната мрежа. Според ал. 3 на чл. 38 при коригиране на количеството пренесена електрическа енергия се използват стойностите на величините, установени в момента на проверката, както следва: 1. случаите, когато измерената грешка при проверка за точност на средството за търговско измерване има точен измерител, корекцията се изчислява като функция на отчетената грешка, като се отчита класа на точност на средството за търговско измерване; 2. случаите, когато отклонението от нормалната работа на средството за търговско измерване не може да се установи с конкретен измерител в проценти, корекцията се изчислява като: за клиенти, използващи електрическа енергия за стопански нужди – като една трета от пропускателната способност на присъединителните съоръжения при всекидневно 10 (десет) часово ползване на електрическа енергия от ползвателя; за клиенти, използващи електрическа енергия за битови нужди - като една трета от пропускателната способност на присъединителните съоръжения при всекидневно 8 (осем) часово ползване на електрическа енергия от ползвателя; 3. в случаите, когато липсват средства за търговско измерване, монтирани от „Електроразпределение Север“ АД или се отклонява енергия преди средствата за търговско измерване, корекцията се изчислява на базата на половината от пропускателната способност на линията, чрез която обектът е свързан към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север“ АД при всекидневно 8 (осем) часово ползване за потребители за битови нужди и 12 (дванадесет) часово за потребители за стопански нужди.

         С промените в ЗЕ, обн. В ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 год. се предвиди, че експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват съгласно норми, предвидени в правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, в редакцията му от ДВ, бр. 38 от 2018 г., в сила от 08.05.2018 г., приложима в настоящия случай (предвид датата на извършване на проверката на електромера на ищцата и материализирането й в констативния протокол от 06.03.2019 год., с което е сложено началото на процедурата по преизчисляване (коригиране) на доставените до обекта и́ количества ел. енергия) устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват съгласно норми, предвидени в правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия или за която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, реда и начина за обслужване на средствата за търговско измерване, както и създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства база данни.

           Т. е., с промените в ЗЕ от 2012 год. е възприет нов законодателен подход, според който принципите на измерване на доставяната до клиентите на електроразпределителните и електроснабдителните дружества ел. енергия,  начините и местата за измерване, условията и реда за обслужване на електроенергийната система, включително и установяването случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, се регламентират в нормативен акт, а не в сключваните с клиентите на енергийните дружества при общи условия договори за достъп и присъединявани към електроразпределителната мрежа и за доставка на ел. енергия. Аргумент за горното е и обстоятелството, че в чл. 27 от ОУ на ДПЕЕЕМ от 2014 год. (впоследствие отменени с влязло в сила на 17.01.2017 год. Решение № 269/13.01.2016 год. по адм. дело № 2896/2015 год. по описа на АдмС – София-град) е предвидено, че редът за измерване, отчитане на електрическа енергия и редът за уведомяване на клиентите при извършване на корекция на сметка се уреждат в Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети с решение на КЕВР. 

           В съответствие с горната законодателна промяна в чл. 83, ал. 1 от ЗЕ от ДВ, бр. 54/2012 год., в сила от 17.07.2012 год. и съобразно правомощията на КЕВР, установени в чл. 21, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, вр. чл. 2, ал. 1 от ЗНА, от КЕВР са приети Правила за измерване на количеството електрическа енергия, обнародвани в ДВ, бр. 98/12.11.2013 г. в сила от 16.11.2013 год.

             Впоследствие нормите на чл. 1 – 47 и чл. 52 – 56 от ПИКЕЕ (2013 год.) са отменени с Решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5-членен с-в, обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 год., а нормите на чл. 48–51 от ПИКЕЕ са отменени с Решение № 2315 от 21.02.2018 г. на ВАС по адм. дело № 3879/2017 г., IV отд., обн. ДВ, бр. 97/23.11.2018 г. Т. е., ПИКЕЕ (2013 год.) са окончателно отменени, считано от 23.11.2018 год., при         което към момента на извършване на проверката на електромера, измерващ доставяната до обекта на ищцата ел. енергия на дата 06.03.2019 год. ПИКЕЕ (2013) не са част от действащото право.

           При това положение след като с промените в ЗЕ от юли 2012 год. е предвидено, че принципите на измерване на доставяната до клиентите на електроразпределителните и електроснабдителните дружества ел. енергия,  начините и местата за измерване, условията и реда за обслужване на електроенергийната система, включително и установяването случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, се регламентират в нормативен акт, то и възможността редът и условията, при които е допустимо преизчисление на количествата доставяна ел. енергия до клиентите на електроразпределителните и електроснабдителните дружества да се уговаря (съдържа) в сключваните с клиентите на енергийните дружества договори при общи условия е отречена от законодателя.

          По тези съображения служебно начисленото количество ел. енергия от 4990 кВтч ел. енергия за периода 07.12.2018 год. – 06.03.2019 год. за обекта на ищцата, извършено на основание чл. 38, ал. 2 и ал. 3 от ОУ на ДПЕЕЕМ – 2007 год., е незаконосъобразно.

          Към момента на извършването на проверката на дата 06.03.2019 год. липсват норми които да уреждат правилата за измерване на количеството ел. енергия, които правила да регламентират и условията, реда и начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяването на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия, съгласно предвиденото в нормата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката, поради което и служебно начисляване на допълнителни количества ел. енергия и преизчисляване на сметките на потребителите за минал период не би могло да бъде осъществено.

           По тези съображения сумата от 986, 41 лева, представляваща стойност на служебно начислено (след корекция) количество ел. енергия от 4990 кВтч ел. енергия за периода 07.12.2018 год. – 06.03.2019 год. за обект,  находящ се в гр. Варна, Вилна зона, местност „Сълзица“ /Соук солар/ №  478, с аб. № ********** по фактура № **********/11.03.2019 год. е недължима.

           На следващо място доколкото според ЗЕ източник на задължението на крайния потребител за заплащане на цената на доставената електрическа енергия е договорът и предвид обстоятелството, че в ЗЕ липсват норми, които да изключват приложението на общите правила на ЗЗД относно задължението на купувача да плати цената на доставената стока (чл. 183 ЗЗД) следва извода, че когато е било доставено определено количество енергия, но поради различни причини е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати дължимата сума. Това следва от общото правило, че купувачът дължи заплащане на цената на доставената стока. В тази хипотеза обаче е необходимо доставчикът да докаже при условията на пълно доказване реалното количество на доставената ел. енергия и разликата между заплатеното и действително дължимото.

           В случая подобно доказване не е осъществено. Установено е от заключението на вещото лице, че допълнително начисленото за периода 07.1.2018 год. – 06.03.2019 год. количество ел. енергия за доплащане от 4990 кВтч е предполагаемо, а не реално потребено. В този смисъл са и изявленията на ответника, съдържащи се в отговора му на исковата молба, според които допълнително начисленото количество ел. енергия по партидата на ищцата е изчислено въз основа на методика, която установява фикция за предполагаемо (а не за реално) доставено количество ел. енергия, което не е отчетено при регулярните ежемесечни отчети и не е заплатено. 

           По изложените съображения искът е основателен и подлежи на уважаване.

           Обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.  

           С оглед изхода от делото, отправеното искане и представените доказателства, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 300 лева за заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.

           Водим от горното, съдът       

 

Р Е Ш И:

 

           ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3270/16.07.2019 год., постановено по гр. дело № 6516/2019 год. по описа на РС-Варна;

           ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби”АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. ”Вл. Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г, да заплати на С.Ц.П. ЕГН ********** ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 300 лева (триста лева) – разноски за настоящата инстанция, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.

           Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

Председател:

 

 

Членове:1.  

 

 

                 2.