Р Е Ш Е Н И Е
№...
28.06.2017г. Гр. Г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГЪЛЪБОВСКИ
РАЙОНЕН СЪД
Граждански състав
На 21.06.2017г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА
Секретар Белослава
Колева, като разгледа докладваното от съдия Минчева гражданско дело №27 по описа за 2017г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.318 и сл. от ТЗ за дължими
суми по фактури
в общ размер на 7930,90лв., ведно със законната лихва
от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед
за изпълнение в съда до окончателното
изплащане на сумата, и с правно основание чл.294 от ТЗ за мораторна лихва
върху сумите по фактурите в общ размер на
2137,09лв. за периода на забавата.
Исковете са предявени от “Д.***”
ЕООД гр.Г. срещу
“Б.” ЕАД, гр.Г.. С исковата молба
се твърди, че ищецът е извършил
услуги на ответника, за което
са били издадени
фактура №**********/08.01.2014г., фактура
№**********/19.02.2014г., фактура
№**********/14.03.2014г., фактура
№**********/28.04.2014г. Фактурите били подписани от представител на ответното дружество,
както били подписани и двустранни протоколи за приемане
на работата. Сумите по фактурите е следвало да бъдат
заплатени от ответника в деня след издаването им, тъй като
не бил предвиден
по-късен падеж. Стойността на фактурите не
била заплатена въпреки изпратената покана до ответното
дружество. За общо дължимата сума по фактурите
– 7930,90лв. и за мораторната лихва в общ размер
от 2137,09лв. ищецът
е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение, по което е образувано ч.гр.дело №478/2016г. по
описа на РС-Г.. Съдът е издал заповед за
изпълнение, но ответникът е възразил срещу нея в установения
двуседмичен срок. Това породило за ищеца
правен интерес да предяви настоящия
установителен иск по реда на чл.422 ГПК.
Моли съда да постанови решение,
с което да признае за установено,
че ответникът му дължи сума
в общ размер 7930,90лв., в това число: по фактура
№**********/08.01.2014г. - 778,90лв. с ДДС; по фактура
№**********/19.02.2014г. - 944,40лв. с ДДС; по фактура
№**********/14.03.2014г. - 2860,80лв. с ДДС; по фактура
№**********/28.04.2014г. - 3346,801лв. с ДДС, сумата от
2137,09лв. – обезщетение за забава, в това число: сумата от 226,11лв. мораторна лихва
върху стойността на дължимата сума
по фактура
№**********/08.01.2014г. за периода от 08.01.2014г. до 15.11.2016г.; сумата от 263,12лв. мораторна лихва
върху стойността на дължимата сума
по фактура
№**********/19.02.2014г. за периода от 19.02.2014г. до 15.11.2016г.; сумата от 778,74лв. мораторна лихва
върху стойността на дължимата сума
по фактура
№**********/14.03.2014г. за периода от 14.03.2014г. до 15.11.2016г.; сумата от 869,12лв. мораторна лихва
върху стойността на дължимата сума
по фактура
№**********/28.04.2014г. за периода от 28.04.2014г. до 15.11.2016г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението в съда до окончателното
изплащане на сумата и съдебни разноски.
Ответникът в срока
за писмен отговор изразява становище, че искът
е допустим и основателен. По отношение на размера на лихвата
за забава, счита че не
е доказан. Твърди, че
падежът на задълженията настъпва в 14-дневен
срок от получаване
на съответната фактура на основание
чл.303а, ал.3 от ТЗ, а както
е описано в исковата молба – незабавно. Освен това представените протоколи образец 19 не били подпечатани
с печат на ответното дружество и не било ясно
дали, лицето, което ги е подписало,
е надлежно упълномощено за това. Изразява съгласие за постигане
на споразумение с ищеца. В съдебно заседание не оспорва претенциите за главница,
оспорва само размера на мораторната лихва.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства,
прецени поотделно и в тяхната съвкупност, ведно със становищата на страните,
намира за установена следната фактическа и правна обстановка:
От приложеното към настоящото производство
ч.гр.д.478/2016г. по описа на РС-Г. е видно, че ищецът е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК за сумата от 7930,90лв. - главница, представляваща задължение по фактури,
в това число: по фактура
№**********/08.01.2014г. остатък
за плащане в размер на 778,90лв. с ДДС; по фактура
№**********/19.02.2014г. остатък
за плащане в размер на 944,40лв. с ДДС; по фактура
№**********/14.03.2014г. остатък
за плащане в размер на 2860,80лв. с ДДС; по фактура
№**********/28.04.2014г. остатък
за плащане в размер на 3346,801лв. с ДДС, сумата от
2137,09лв. – обезщетение за забава, в това число: сумата от 226,11лв. мораторна лихва
върху стойността на дължимата сума
по фактура
№**********/08.01.2014г. за периода от 08.01.2014г. до 15.11.2016г.; сумата от 263,12лв. мораторна лихва
върху стойността на дължимата сума
по фактура
№**********/19.02.2014г. за периода от 19.02.2014г. до 15.11.2016г.; сумата от 778,74лв. мораторна лихва
върху стойността на дължимата сума
по фактура
№**********/14.03.2014г. за периода от 14.03.2014г. до 15.11.2016г.; сумата от 869,12лв. мораторна лихва
върху стойността на дължимата сума
по фактура
№**********/28.04.2014г. за периода от 28.04.2014г. до 15.11.2016г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението в съда до окончателното
изплащане на сумата и съдебни разноски. Съдът е издал Заповед за изпълнение №283/18.11.2016г., с която е уважил
заявлението на ищеца. Срещу така издадената заповед ответникът е подал
възражение в срок, поради което за ищеца се е породил правен интерес за предяви
настоящия установителен иск.
От приетите като писмени доказателства по делото копия на: фактура №**********/08.01.2014г.; Протокол
№1 - образец 19, от
08.01.2014г.; фактура №**********/19.02.2014г.; Приемо-предавателен протокол от 14.03.2014г.; фактура
№**********/14.03.2014г.; Протокол №1 - образец 19, от 14.03.2014г.; Приемо-предавателен протокол от 14.03.2014г.; фактура
№**********/28.04.2014г.; Приемно-предавателен протокол от 28.04.2014г. се установява, че страните са
имали договорни отношения, като ищецът е издал на ответника четири фактури,
както следва: фактура №**********/08.01.2014г. на стойност 778,90лв. с ДДС; фактура №**********/19.02.2014г. на стойност 944,40лв. с ДДС; фактура №**********/14.03.2014г. на стойност 2860,80лв. с ДДС;
фактура №**********/28.04.2014г. на стойност 3346,80лв. с ДДС. Страните не спорят относно
възникването на тези задължения, както и относно факта, че по процесните фактури не са постъпвали плащания от страна на
ответника.
Страните спорят относно датата на изпадане в забава на
ответника. На фактурите не е отразена дата за плащане. От друга страна
фактурите са издавани в деня на получаване на съответните стоки и услуги от
ответника, видно от приемо-предавателните протоколи,
подписани между страните. Поради тази причина и съобразно разпоредбата на
чл.303а, ал.3 от ТЗ, съдът приема, че падежът на всяко от задълженията настъпва
в 14-дневен срок от датата на издаването на фактурата. Задължението по фактура №**********/08.01.2014г. е с падеж 22.01.2014г. и
ответникът е изпаднал в забава на 23.01.2014г. Задължението по фактура №**********/19.02.2014г. е с падеж 05.03.2014г. и
ответникът е изпаднал в забава на 06.03.2014г. Задължението
по фактура №**********/14.03.2014г. е с падеж 28.03.2014г. и
ответникът е изпаднал в забава на 29.03.2014г. Задължението по фактура №**********/28.04.2014г. е с падеж 12.05.2014г. и
ответникът е изпаднал в забава на 13.05.2014г.
Съдът служебно изчисли размера на лихвата за забава по
отделните задължения, считано от датата на изпадане в забава до 15.11.2016г. –
датата предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда. Размерът на лихвата за забава върху задължението от 778,90лв. по фактура №**********/08.01.2014г. считано от датата на изпадане в забава – 23.01.2014г. до
посочената от ищеца дата преди датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда – 15.11.2016г. възлиза на 222,86лв. Ищецът
претендира 226,11лв., като съдът следва да отхвърли иска за размера над
222,86лв. до претендираните 226,11лв. Размерът на лихвата за забава върху
задължението от 944,40лв. по фактура №**********/19.02.2014г. считано от датата на изпадане в
забава – 06.03.2014г. до посочената от ищеца дата преди датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 15.11.2016г. възлиза
на 259,17лв. Ищецът претендира 263,12лв., като съдът следва да отхвърли иска за
размера над 259,17лв. до претендираните 263,12лв. Размерът на лихвата за забава
върху задължението от 2860,80лв. по фактура №**********/14.03.2014г. считано от датата на изпадане в
забава – 29.03.2014г. до посочената от ищеца дата преди датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 15.11.2016г. възлиза
на 766,80лв. Ищецът претендира 778,74лв., като съдът следва да отхвърли иска за
размера над 766,80лв. до претендираните 778,74лв. Размерът на лихвата за забава
върху задължението от 3346,80лв. по фактура №**********/28.04.2014г. считано от датата на изпадане в
забава – 13.05.2014г. до посочената от ищеца дата преди датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 15.11.2016г. възлиза
на 855,14лв. Ищецът претендира 869,12лв., като съдът следва да отхвърли иска за
размера над 855,14лв. до претендираните 869,12лв.
С оглед изхода на делото и на
основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
направените от ищеца разноски в размер на общо 540,00лв. за държавна такса и за
адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от исковете.
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк.д.№ 4/2013г., ОСГТК “Съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл.422, респ. Чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство. Поради тази причина съдът следва
да осъди ответника да заплати и направените в заповедното производство
разноски, присъдени със Заповед за изпълнение №283/18.11.2016г. по ч.гр.д.478/2016г. по описа на РС-Г. в размер на общо 845,00лв.
Воден от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че “Б.” ЕАД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление:
гр.Г.,
ж.к.”И.г.”, представлявано от Я.П.П., дължи на “Д.***” ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление
гр.Г., ул.”Д.Ж.” №*, представлявано от Т.И.К., сумата от 778,90лв. /седемстотин седемдесет и осем
лева и 90 стотинки/, представляваща задължение по фактура №**********/08.01.2014г.,
както и лихва
за забава върху това задължение
за периода от 23.01.2014г. до 15.11.2016г. в размер на
222,86лв. /двеста
двадесет и два лева и 86 стотинки/, като отхвърля
иска за лихва за забава над присъдените до претендираните 226,11лв.; сумата
от 944,40лв. /деветстотин четиридесет и четири лева и 40 стотинки/, представляваща задължение по фактура
№**********/19.02.2014г., както
и лихва за забава върху това
задължение за периода от 06.03.2014г. до
15.11.2016г. в размер на 259,17лв. /двеста петдесет и девет лева и 17 стотинки/, като отхвърля иска за лихва за забава над
присъдените до претендираните 263,12лв.; сумата
от 2860,80лв. /две хиляди осемстотин и шестдесет лева и 80 стотинки/, представляваща задължение по фактура
№**********/14.03.2014г., както
и лихва за забава върху това
задължение за периода от 29.03.2014г. до
15.11.2016г. в размер на 766,80лв. /седемстотин шестдесет и шест лева и 80 стотинки/, като отхвърля иска за лихва за забава над
присъдените до претендираните 778,74лв.; сумата
от 3346,80лв. /три хиляди триста четиридесет и
шест лева и 80 стотинки/, представляваща задължение по фактура №**********/28.04.2014г.,
както и лихва
за забава върху това задължение
за периода от 13.05.2014г. до 15.11.2016г. в размер на
855,14лв.
/осемстотин петдесет и пет лева и 14 стотинки/, като отхвърля иска за лихва за забава над присъдените до претендираните
869,12лв.; законната лихва върху главниците, считано
от датата на подаване на
заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда – 17.11.2016г. до окончателното изплащане
на сумите, за което задължение е издадена Заповед за изпълнение №283/18.11.2016г.
по ч.гр.д.478/2016г. по описа на РС-Г..
ОСЪЖДА “Б.” ЕАД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление:
гр.Г.,
ж.к.”И.г.”, представлявано от Я.П.П., да заплати
на “Д.***” ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление
гр.Г., ул.”Д.Ж.” №*, представлявано от Т.И.К.,
направените разноски по делото в размер на 540,00лв. /петстотин и четиридесет лева/
за държавна такса и за адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА “Б.” ЕАД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление:
гр.Г.,
ж.к.”И.г.”, представлявано от Я.П.П., да заплати
на “Д.***” ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление
гр.Г., ул.”Д.Ж.” №*, представлявано от Т.И.К.,
направените разноски по заповедното производство в размер на 845,00лв. /осемстотин четиридесет и пет
лева/ за държавна такса и адвокатско възнаграждение, които суми са присъдени и
включени в Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №283/18.11.2016г. по ч.гр.д.478/2016г.
по описа на РС гр.Г..
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд гр.Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: