Р Е Ш Е Н И Е

№...                                                         28.06.2017г.                                       Гр. Г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГЪЛЪБОВСКИ   РАЙОНЕН  СЪД                                                       Граждански състав

На 21.06.2017г.

В публично заседание  в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА

 

Секретар Белослава Колева, като разгледа докладваното от съдия Минчева гражданско дело №27 по описа за 2017г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.318 и сл. от ТЗ за дължими суми по фактури в общ размер на 7930,90лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на сумата, и с правно основание чл.294 от ТЗ за мораторна лихва върху сумите по фактурите в общ размер на 2137,09лв. за периода на забавата.

Исковете са предявени от “Д.***” ЕООД гр.Г. срещу “Б.” ЕАД, гр.Г.. С исковата молба се твърди, че ищецът е извършил услуги на ответника, за което са били издадени фактура №**********/08.01.2014г., фактура №**********/19.02.2014г., фактура №**********/14.03.2014г., фактура №**********/28.04.2014г.  Фактурите били подписани от представител на ответното дружество, както били подписани и двустранни протоколи за приемане на работата. Сумите по фактурите е следвало да бъдат заплатени от ответника в деня след издаването им, тъй като не бил предвиден по-късен падеж. Стойността на фактурите не била заплатена въпреки изпратената покана до ответното дружество. За общо дължимата сума по фактурите – 7930,90лв. и за мораторната лихва в общ размер от 2137,09лв. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано ч.гр.дело №478/2016г. по описа на РС-Г.. Съдът е издал заповед за изпълнение, но ответникът е възразил срещу нея в установения двуседмичен срок. Това породило за ищеца правен интерес да предяви настоящия установителен иск по реда на чл.422 ГПК.  

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи сума в общ размер 7930,90лв., в това число: по фактура №**********/08.01.2014г. - 778,90лв. с ДДС; по фактура №**********/19.02.2014г. - 944,40лв. с ДДС; по фактура №**********/14.03.2014г. - 2860,80лв. с ДДС; по фактура №**********/28.04.2014г. - 3346,801лв. с ДДС, сумата от 2137,09лв. – обезщетение за забава, в това число: сумата от 226,11лв. мораторна лихва върху стойността на дължимата сума по фактура №**********/08.01.2014г. за периода от 08.01.2014г. до 15.11.2016г.; сумата от 263,12лв. мораторна лихва върху стойността на дължимата сума по фактура №**********/19.02.2014г. за периода от 19.02.2014г. до 15.11.2016г.; сумата от 778,74лв. мораторна лихва върху стойността на дължимата сума по фактура №**********/14.03.2014г. за периода от 14.03.2014г. до 15.11.2016г.; сумата от 869,12лв. мораторна лихва върху стойността на дължимата сума по фактура №**********/28.04.2014г. за периода от 28.04.2014г. до 15.11.2016г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата и съдебни разноски.  

Ответникът в срока за писмен отговор изразява становище, че искът е допустим и основателен. По отношение на размера на лихвата за забава, счита че не е доказан. Твърди, че падежът на задълженията настъпва в 14-дневен срок от получаване на съответната фактура на основание чл.303а, ал.3 от ТЗ, а както е описано в исковата молба – незабавно. Освен това представените протоколи образец 19 не били подпечатани с печат на ответното дружество и не било ясно дали, лицето, което ги е подписало, е надлежно упълномощено за това. Изразява съгласие за постигане на споразумение с ищеца. В съдебно заседание не оспорва претенциите за главница, оспорва само размера на мораторната лихва.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, прецени поотделно и в тяхната съвкупност, ведно със становищата на страните, намира за установена следната фактическа и правна обстановка:

От приложеното към настоящото производство ч.гр.д.478/2016г. по описа на РС-Г. е видно, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК за сумата от 7930,90лв. - главница, представляваща задължение по фактури, в това число: по фактура №**********/08.01.2014г. остатък за плащане в размер на 778,90лв. с ДДС; по фактура №**********/19.02.2014г. остатък за плащане в размер на 944,40лв. с ДДС; по фактура №**********/14.03.2014г. остатък за плащане в размер на 2860,80лв. с ДДС; по фактура №**********/28.04.2014г. остатък за плащане в размер на 3346,801лв. с ДДС, сумата от 2137,09лв. – обезщетение за забава, в това число: сумата от 226,11лв. мораторна лихва върху стойността на дължимата сума по фактура №**********/08.01.2014г. за периода от 08.01.2014г. до 15.11.2016г.; сумата от 263,12лв. мораторна лихва върху стойността на дължимата сума по фактура №**********/19.02.2014г. за периода от 19.02.2014г. до 15.11.2016г.; сумата от 778,74лв. мораторна лихва върху стойността на дължимата сума по фактура №**********/14.03.2014г. за периода от 14.03.2014г. до 15.11.2016г.; сумата от 869,12лв. мораторна лихва върху стойността на дължимата сума по фактура №**********/28.04.2014г. за периода от 28.04.2014г. до 15.11.2016г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата и съдебни разноски. Съдът е издал Заповед за изпълнение №283/18.11.2016г., с която е уважил заявлението на ищеца. Срещу така издадената заповед ответникът е подал възражение в срок, поради което за ищеца се е породил правен интерес за предяви настоящия установителен иск.

От приетите като писмени доказателства по делото копия на: фактура №**********/08.01.2014г.; Протокол №1 - образец 19, от 08.01.2014г.; фактура №**********/19.02.2014г.; Приемо-предавателен протокол от 14.03.2014г.; фактура №**********/14.03.2014г.; Протокол №1 - образец 19, от 14.03.2014г.; Приемо-предавателен протокол от 14.03.2014г.; фактура №**********/28.04.2014г.; Приемно-предавателен протокол от 28.04.2014г. се установява, че страните са имали договорни отношения, като ищецът е издал на ответника четири фактури, както следва: фактура №**********/08.01.2014г. на стойност 778,90лв. с ДДС; фактура №**********/19.02.2014г. на стойност 944,40лв. с ДДС; фактура №**********/14.03.2014г. на стойност 2860,80лв. с ДДС; фактура №**********/28.04.2014г. на стойност 3346,80лв. с ДДС. Страните не спорят относно възникването на тези задължения, както и относно факта, че по процесните фактури не са постъпвали плащания от страна на ответника.

Страните спорят относно датата на изпадане в забава на ответника. На фактурите не е отразена дата за плащане. От друга страна фактурите са издавани в деня на получаване на съответните стоки и услуги от ответника, видно от приемо-предавателните протоколи, подписани между страните. Поради тази причина и съобразно разпоредбата на чл.303а, ал.3 от ТЗ, съдът приема, че падежът на всяко от задълженията настъпва в 14-дневен срок от датата на издаването на фактурата. Задължението по фактура №**********/08.01.2014г. е с падеж 22.01.2014г. и ответникът е изпаднал в забава на 23.01.2014г. Задължението по фактура №**********/19.02.2014г. е с падеж 05.03.2014г. и ответникът е изпаднал в забава на 06.03.2014г. Задължението по фактура №**********/14.03.2014г. е с падеж 28.03.2014г. и ответникът е изпаднал в забава на 29.03.2014г. Задължението по фактура №**********/28.04.2014г. е с падеж 12.05.2014г. и ответникът е изпаднал в забава на 13.05.2014г.

Съдът служебно изчисли размера на лихвата за забава по отделните задължения, считано от датата на изпадане в забава до 15.11.2016г. – датата предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда. Размерът на лихвата за забава върху задължението от 778,90лв. по фактура №**********/08.01.2014г. считано от датата на изпадане в забава – 23.01.2014г. до посочената от ищеца дата преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 15.11.2016г. възлиза на 222,86лв. Ищецът претендира 226,11лв., като съдът следва да отхвърли иска за размера над 222,86лв. до претендираните 226,11лв. Размерът на лихвата за забава върху задължението от 944,40лв. по фактура №**********/19.02.2014г. считано от датата на изпадане в забава – 06.03.2014г. до посочената от ищеца дата преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 15.11.2016г. възлиза на 259,17лв. Ищецът претендира 263,12лв., като съдът следва да отхвърли иска за размера над 259,17лв. до претендираните 263,12лв. Размерът на лихвата за забава върху задължението от 2860,80лв. по фактура №**********/14.03.2014г. считано от датата на изпадане в забава – 29.03.2014г. до посочената от ищеца дата преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 15.11.2016г. възлиза на 766,80лв. Ищецът претендира 778,74лв., като съдът следва да отхвърли иска за размера над 766,80лв. до претендираните 778,74лв. Размерът на лихвата за забава върху задължението от 3346,80лв. по фактура №**********/28.04.2014г. считано от датата на изпадане в забава – 13.05.2014г. до посочената от ищеца дата преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 15.11.2016г. възлиза на 855,14лв. Ищецът претендира 869,12лв., като съдът следва да отхвърли иска за размера над 855,14лв. до претендираните 869,12лв.

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски в размер на общо 540,00лв. за държавна такса и за адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от исковете.

Съгласно т.12 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк.д.№ 4/2013г., ОСГТК “Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. Чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Поради тази причина съдът следва да осъди ответника да заплати и направените в заповедното производство разноски, присъдени със Заповед за изпълнение №283/18.11.2016г. по ч.гр.д.478/2016г. по описа на РС-Г. в размер на общо 845,00лв.

Воден от горните мотиви, съдът

 

Р    Е    Ш   И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че “Б.” ЕАД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.Г., ж.к.”И.г.”, представлявано от Я.П.П., дължи на “Д.***” ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр.Г., ул.”Д.Ж.” №*, представлявано от Т.И.К., сумата от 778,90лв. /седемстотин седемдесет и осем лева и 90 стотинки/, представляваща задължение по фактура №**********/08.01.2014г., както и лихва за забава върху това задължение за периода от 23.01.2014г. до 15.11.2016г. в размер на 222,86лв. /двеста двадесет и два лева и 86 стотинки/, като отхвърля иска за лихва за забава над присъдените до претендираните 226,11лв.; сумата от 944,40лв. /деветстотин четиридесет и четири лева и 40 стотинки/, представляваща задължение по фактура №**********/19.02.2014г., както и лихва за забава върху това задължение за периода от 06.03.2014г. до 15.11.2016г. в размер на 259,17лв. /двеста петдесет и девет лева и 17 стотинки/, като отхвърля иска за лихва за забава над присъдените до претендираните 263,12лв.; сумата от 2860,80лв. /две хиляди осемстотин и шестдесет лева и 80 стотинки/, представляваща задължение по фактура №**********/14.03.2014г., както и лихва за забава върху това задължение за периода от 29.03.2014г. до 15.11.2016г. в размер на 766,80лв. /седемстотин шестдесет и шест лева и 80 стотинки/, като отхвърля иска за лихва за забава над присъдените до претендираните 778,74лв.; сумата от 3346,80лв. /три хиляди триста четиридесет и шест лева и 80 стотинки/, представляваща задължение по фактура №**********/28.04.2014г., както и лихва за забава върху това задължение за периода от 13.05.2014г. до 15.11.2016г. в размер на 855,14лв. /осемстотин петдесет и пет лева и 14 стотинки/, като отхвърля иска за лихва за забава над присъдените до претендираните 869,12лв.; законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 17.11.2016г. до окончателното изплащане на сумите, за което задължение е издадена Заповед за изпълнение №283/18.11.2016г. по ч.гр.д.478/2016г. по описа на РС-Г..

 

ОСЪЖДА “Б.” ЕАД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.Г., ж.к.”И.г.”, представлявано от Я.П.П., да заплати на “Д.***” ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр.Г., ул.”Д.Ж.” №*, представлявано от Т.И.К., направените разноски по делото в размер на 540,00лв. /петстотин и четиридесет лева/ за държавна такса и за адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от исковете.

 

ОСЪЖДА “Б.” ЕАД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.Г., ж.к.”И.г.”, представлявано от Я.П.П., да заплати на “Д.***” ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр.Г., ул.”Д.Ж.” №*, представлявано от Т.И.К., направените разноски по заповедното производство в размер на 845,00лв. /осемстотин четиридесет и пет лева/ за държавна такса и адвокатско възнаграждение, които суми са присъдени и включени в Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №283/18.11.2016г. по ч.гр.д.478/2016г. по описа на РС гр.Г..

  

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                       

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: