Определение по дело №169/2025 на Административен съд - Варна

 

Производството е по реда на чл.166 от АПК вр. чл.172 ал.6 ЗДвП.

Постъпила е жалба от В. Г. С., с адрес- [населено място], [улица], ет., ап.20, подадена чрез адв.А. Д., адрес- [населено място], [улица], ет., ап.20, против Заповед № 24-0819-001654/18.12.2024г. на началник група към ОД на МВР-Варна, сектор „Пътна полиция", с която на основание чл.171, т.1, б."б" ЗДвП е наложена принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Жалбоподателят твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като е издадена в противоречие с материално правни разпоредби. Твърди, че заповедта не съдържа мотиви, а констатациите в нея са неверни. След проверката е дал кръв за химичен анализ за определяне съдържанието на упойващи вещества, като си е направил по собствено желание след проверката и изследване „Тест за наркотици" отново в МБАЛ-Варна към ВМА-София, резултатите от които са отрицателни, което е индиция, че не е бил под въздействието на наркотични вещества. Счита, че заповедта не отговаря на императивно изброените реквизити, установени в чл.59 АПК, като е издадена в нарушение на изискването за форма. Моли заповедта да бъде отменена.

В жалбата е направено искане за спиране на допуснатото предварително изпълнение на заповедта. Твърди, че предварителното изпълнение ще доведе до значителни и трудно поправими вреди, тъй като не може да ходи на работа, работното му място е в [населено място], а живее в [населено място], като със заповедта е отнето СУМПС, което му е необходимо именно с оглед управление на автомобила, за да ходи на работа. Счита, че непоправими вреди и пропуснати ползи се реализират в патримониума му, тъй като няма да може да изпълнява трудовите си функции, което ще доведе до уволнението му и ще го обрече на липса на доходи за издръжка.

Ответната страна - началник група към ОДМВР - Варна, Сектор „Пътна полиция", не изразява становище по искането за спиране на предварителното изпълнение. В писмо вх.док.1353/24.01.25г., с което е представена жалбата в съда, счита, че резултатите от лабораторните изследвания във ВМА-МБАЛ-Варна, приложени към жалбата, нямат доказателствена стойност и не могат да бъдат разглеждани, предвид отбелязаното, че полученият резултат няма доказателствена стойност и не може да бъде използван за юридически цели. В писмо УРИ № 819000- 4428/27.01.25г. /с оглед разпореждане № 886/24.01.25г. на съда/ е посочено, че във връзка с деянието- управление на МПС след употреба на наркотични вещества от С. е образувано и наказателно производство с ДП №506/2024г. и заключението на химико-токсикологичен анализ е част от това производство, и се изпраща на разследващия орган, като до момента в сектор „ПП" не са постъпили резултати от назначената експертиза.

От представените доказателства, съдът намира за установено следното:

От заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0819- 001654/18.12.2024г. на началник група към ОД на МВР-Варна, сектор „Пътна полиция" се установява, че за това, че на 18.12.24г., около 01:10ч., в [населено място], на [улица], в посока бул. Република, управлява лек автомобил „Ауди АЗ" с per. № [рег. номер], собственост на Г. С., след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установено с техническо средство DREGER Drug Test 5000 с фабричен номер ARJM -0053, който е отчел положителен резултат за Амфетамин с проба номер 264 и на водача е издаден талон за медицинско изследване №282088/18.12.2024г., като му е съставен АУАН № GA1312796/18.12.24г. за нарушение на чл.5 ал.З т.1 ЗДвП, на С. е наложена принудителна административна мярка по чл.171 т.1 б."б" ЗДвП- временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Заповедта е връчена на 13.01.2025г.

От АУАН Серия GA №1312796/18.12.24г. се установява, че същият е съставен на жалбоподателя предвид отчетения положителен резултат за амфетамин за нарушение на чл.5 ал.З т.1 ЗДвП, като е иззето СРМПС.

Издаден е талон за изследване № 282088 и С. бил отведен до ВМА МБАЛ- Варна за вземане на проба за химичен анализ.

От представените с жалбата доказателства се установява, че видно от лист за преглед на пациент, жалбоподателят е прегледан в 02:31ч. на 18.12.24г. в МБА/1- Варна към ВМА-София, като относно основна диагноза е посочено - тест за съдържание на алкохол и наркотични вещества в кръвта, а относно анамнеза- че е съгласен да даде кръв и урина за проба; съгласно трудов договор от 28.07.23г. работи в [населено място] като готвач, а съгласно протокол/препис-извлечение фиш за токсикохимичен анализ, че жалбоподателят си е направил токсикохимични изследвания, проба № ********** на 18.12.24г. в 10:45ч. в Лаборатория по химико- токсикологични изследвания към МБАЛ-Варна, като при скрининг анализ на урина с полинаркотичен тест не се откриват описаните в протокола вещества, включително и амфетамин. Като коментар в изследването е посочено, че няма доказателствена стойност.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.171, т.1, буква „б" от ЗДвП, за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, предвижда прилагането на ПАМ - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико- токсикологично лабораторно изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца, като при наличие на изследване от кръвна проба, установените стойности са определящи.

Принудителната административна мярка по чл.171 т.1 б."б" ЗДвП се прилага с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица, съгласно чл.172 ал.1 ЗДвП, като налагането на ПАМ се извършва чрез отнемане на документите по чл.165, ал.2, т.1 и чл.166, ал.2, т.1, както и отнемане на табели с регистрационен номер по чл.165, ал.2, т.2 / чл.172, ал.2, т.З ЗДвП/. Свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача в случаите по чл.171 т.1 б "б" се изземва със съставянето на акта за установяване на административното нарушение. В случая е отнето с издаване на ЗППАМ.

Съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП обжалването на заповедите по чл.172, ал.1 се извършва по реда на АПК, а съгласно ал.6 на чл.172 ЗДвП подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка.

Искането за спиране на предварително изпълнение на наложената със заповед № 24-0819-001654/18.12.2024г. на началник група към ОД на МВР-Варна, сектор „Пътна полиция" принудителна административна мярка по чл.171 т.1 б."б" ЗДвП- временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца е допустимо.

По същество е и основателно.

Предварителното изпълнение на заповедта е по силата на закона/чл.172 ал.6 ЗДвП/, поради което приложим е реда на чл.166, ал.4, вр.ал.2 от АПК.

Съгласно чл.166, ал.4 от АПК, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал.2.

Съгласно чл.166, ал.2 от АПК при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл.60, ал.1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.

Съгласно чл.172 ал.6 ЗДвП законодателят е допуснал предварително изпълнение на заповедта при презумиране наличието на важни обществени интереси, които трябва да бъдат защитени.

В хипотезата на специална законова норма, допускаща предварително изпълнение на административния акт, административният орган е освободен от задължението си да обосновава някоя от материалноправните предпоставки на чл.60 от АПК - те се презюмират, като се приема, че обществения интерес е надделяващ. Законодателят е предвидил в чл. 166 ал.2 от АПК кои са предпоставките да се иска спиране на предварителното изпълнение по издадена и обжалвана заповед - причиняване на оспорващия на значителна или трудно поправима вреда - имуществена или неимуществена вреда, което следва да е достатъчно вероятно. При прилагането на цитираната норма трябва да се прецени дали защитата на частния интерес може да бъде противопоставима на обществения интерес и да го преодолява, като в тежест на молителя е да докаже причинно-следствената връзка между изпълнението на обжалваният индивидуален административен акт и настъпването на значителни или трудно поправими вреди, противопоставими на обществения интерес.

За значителни се преценяват вреди, които имат определено материално изражение, а като трудно поправими - вреди, които ограничават/засягат основни права и/или ценности. Необходимо е да се докаже и високата вероятност за тяхното настъпване в патримониума на молителя.

В конкретния случай жалбоподателят твърди, че поради отнетото въз основа на ЗППАМ СУМПС ще бъде възпрепятстван да отива на работа, поради което ще бъде уволнен и лишен от средства за издръжка. От представените с жалбата писмени доказателства не може да се установи пряка и непосредствена връзка между отнемането на СУМПС и евентуалното прекратяване на трудовото правоотношение и лишаване на молителя от доходи.

Спирането на изпълнението на обжалвания административен акт е вид обезпечаване на жалбата срещу него.

Във всички случаи съдът дължи преценка и за спазване на императивното изискване за съразмерност по чл.6 АПК.

Принудителните административни мерки, каквато по дефиниция и по съдържание е приложената мярка по чл.171, т.1, буква „б" ЗДвП, са форма на държавна принуда, налагащи неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. Правният резултат, който законът цели с прилагането на ПАМ по чл.171, т.1, буква „б" ЗДвП, е осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на нарушенията.

Разпоредбите на чл.6, ал.1 и ал.5 АПК регламентират като проявление на принципа за съразмерност задължение за административните органи да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Това от една страна гарантира осъществяването на преследваната от закона цел без да се надхвърля необходимото за нейното постигане, а от друга - прилагането на ограничителните мерки да се основава изключително на личното поведение на лицето.

Представените по делото доказателства не обосновават необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидена в закона цел, предвид липсата на доказано противоправно поведение на С.. Принудителната мярка, приложена с оспореният акт, е обоснована с факта, че при управлението на лек автомобил е извършил нарушение по чл.5, ал.З, т.1 ЗДвП, установено с одобрено техническо средство Drager Drug Test 5000 ARJM-0053 - проба 264, което отчело положителна проба за амфетамин.

Редът, по който се установява употребата на наркотични вещества или техни аналози, е регламентиран в Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Съгласно чл.За от наредбата установяването употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва с медицинско и химико- токсикологично лабораторно изследване, когато: 1/ лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест; 2/ лицето не приема показанията на техническото средство или теста; 3/ физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест.

Резултатът от теста, извършен техническо средство Drager Drug Test 5000 ARJM-0053 не е годно доказателство за извършено нарушение по чл.5, ал.З, т.1 ЗДвП, тъй като не е приет от водача. Не се спори между страните, че жалбоподателят, в изпълнение на разпоредбата на чл.7, ал.2 от наредбата, е отведен до ВМА МБА/1 - Варна и е дал кръвна проба за извършване на химико-токсикологично изследване, като към момента на налагане на ПАМ и към настоящия момент, данни за резултата от това изследване не са постъпили в сектор „ПП" при ОД на МВР-Варна.

Съгласно чл.20 от Наредба № 1 единствено специализираните химико- токсикологични лаборатории към ВМА МБАЛ-София, ВМА МБАП-Варна, Медицинския институт на МВР и научно-техническите лаборатории към ОДМВР или в Националния институт по криминалистика, имат право да извършват изследване на пробите кръв и урина за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Законодателят е предвидил в разпоредбите на чл.171, т.1, б. „б" ЗДвП и чл.23, ал.1 от Наредба № 1/19.07.2017г. при наличие на дадена биологична проба за извършване на химико-токсикологично лабораторно изследване за употреба на наркотични вещества или техни аналози, именно резултатът от това изследване да е определящ по отношение на констатацията за употреба на наркотични вещества, поради което преди изготвянето на резултат от назначеното изследване по реда на чл.23, ал.1 от Наредба № 1/19.07.2017г., противоправното поведение на водача на МПС, като основание за налагането на ПАМ по чл.171, т.1, буква „б" ЗДвП, се явява недоказано по безспорен начин. Налице е и извършено изследване с полинаркотичен тест, извършено на 18.12.24г. в 10:45ч. на жалбоподателя, проба № **********, в Лаборатория по химико-токсикологични изследвания към МБАП-Варна, като при скрининг анализ на урина не са открити описаните в протокола наркотични вещества, включително амфетамин. Независимо, че този тест е без доказателствена стойност, при наличие на дадена биологична проба за изследване от ВМА МБАЛ-Варна, въз основа на талон № 282088, такава стойност няма и резултатът от теста, направен при извършената проверка на С. на 18.12.24г. Предвид горното възниква основателно съмнение относно наличието на виновно поведение от страна на С., което да съставлява нарушение на чл.5, ал.З, т.1, пр.2 ЗДвП и да е налице основание за прилагане на ПАМ.

Предвид горното приложената ПАМ се явява явно несъразмерна и от изпълнението й молителят без съмнение търпи сигурни, трудно поправими вреди, изразяващи се в ограничаване /поради отнемането/ на признатата му по надлежния ред правоспособност да управлява МПС.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че молбата за спиране на предварителното изпълнение на заповедта следва да бъде уважена, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА предварителното изпълнение на Заповед № 24-0819-001654/18.12.2024г. на началник група към ОД на МВР-Варна, сектор „Пътна полиция", с която на основание чл.171, т.1, б."б" ЗДвП на В. Г. С. е наложена принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от получаване на съобщението пред Върховния административен съд.