Решение по КНАХД №1392/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63 ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

Образувано е по касационна жалба на Н. М. Т. от [населено място], чраз адв.М. Д. Р. от АК-С. З., срещу Решение № 105 от 21.05.2025г. по АНД № 177/2025г. по описа на Районен съд – Свиленград.

В касационната жалба се твърди, че атакуваното решение било неправилно и незаконосъобразно. Съдът постановил неправилен съдебен акт, поради неправилно оценена фактическа обстановка и неправилно приложение на материалния закон. Неправилно били оценени свидетелските показания. Не били установени точните координати, на които е трябвало да се складира дървесината и установили, че отсечената дървесина, там където се намира, не съвпада с временния склад. Това противоречало на събраните в хода на производството гласни доказателства. От изложеното следвало, че административният орган не установи сочената от него фактическа обстановка.

На следващо място съдебният състав не бил изложил ясни и конкретни мотиви относно неприлагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Мотивите били бланкетни и неотносими към казуса. Не било отчетено обстоятелството, че гората, която е подлежала на санитарна сеч, била изгоряла, т.е. нямало млада растителност, нямало подраст, нямало биологичен вид, който да бъде унищожен или застрашен. В случая, тъй като се касаело за изгоряла територия, унищожен подраст и дървесина в следствие на пожар, съответно нямало опасност от нанасяне на щети или вреди по младия подраст и не било налице обществена опасност, не била налице опасност от нарушаване на екологичното равновесие, поради което случаят следвало да се отчете като маловажен по смисъла на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

С оглед изложеното се иска съдът да отмени обжалваното Решение № 105/21.05.2025г. по АНД 177/2025г. на Районен съд Свиленград, да отмени наказателно постановление 4322/05.02.2025г. на Директора на РДГ К. и присъди сторените по делото разноски.

 

Постъпило е и становище от адв.М. Д. Р.. В последното са изложени мотиви развиващи тезата на защитата в подадената касационна жалба. Отново се твърди, че съдебният състав е постановил неправилен съдебен акт, поради неправилно оценена фактическа обстановка и неправилно приложение на материалния закон. Прави се разбор на показанията на свидетелите. Твърди, се отново, че съдът не е изложил конкретни мотиви, защо приема, че не е приложим чл.28 от ЗАНН.

Ответната страна, в представено чрез процесуален представител в отговор на касационната жалба, излага подробни мотиви и моли да бъде оставено в сила обжалваното решение. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково счита жалбата за неоснователна. Пледира за оставяне в сила на решението на районния съд като правилно и законосъобразно.

Касационната инстанция, като обсъди оплакванията в жалбата и извърши проверка по реда на чл.218 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С оспореното решение Свиленградският районен съд е потвърдил атакуваното пред него Наказателно постановление /НП/ 4322/05.02.2025г. на Директора на РДГ Кърджали, с което за нарушение на чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 година за контрола и опазването на горските територии (Наредба № 1 от 30.01.2012 година) във вр. с чл.61 от Наредба №8/05.08.2011 за сечите в горите във вр с чл.108,ал.3 от Закона за горите е наложено на основание чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите (ЗГ) „ГЛОБА” в размер на 300 лв.

За да потвърди наказателното постановление, районният съд е посочил, че не са допуснати нарушения при издаване на НП. Мотивирал е този си извод като е обсъдил и посочил подробно, че АУАН и НП са издадени от компетентен орган,в рамките на правомощията му, спазени са формата и реда при издаването им. Освен това е приел, че са спазени срокове в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. При съставянето на АУАН и при издаването на НП, и при връчването им, не са допуснати нарушения по ЗАНН, които да налагат отмяна на атакуваното НП. Същото съдържало изискуемите от разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН реквизити и се явявало законосъобразно от процесуалноправна страна. Стъпвайки на горните констатации, съдът приема, че не са допуснати съществени нарушения в административно наказателната процедура. Отразената в акта за нарушение фактическа обстановка е намерила съответното изражение и в издаденото постановление, което определяло и неговата законосъобразност от формална страна.

Освен това за да потвърди наказателното постановление, районният съд е приел за безспорно установено по делото, че Н. М. Т. е извършил описаното в НП административно нарушение. Изложил е и съображения за правилно и законосъобразно определяне на наложеното административно наказание.

Настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка. Относимите факти са възприети от съда въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. При преценката и възприемането на фактическата обстановка и обстоятелствата при които е извършено нарушението, съдът се е позовал мотивирано на приетите по делото доказателства. Обсъдил е подробно същите и е посочил защо кредитира едни и защо не кредитира други. Фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства. В случая, видно от представените по делото доказателства, е спазена процедурата по съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП. Същите са издадени от компетентни органи, при спазване на процесуалните срокове и съдържат всички необходими реквизити. Не са допуснати съществени процесуални нарушения водещи до отмяна на атакуваното съдебно решение.

При правилно установената фактическа обстановка, настоящата инстанция приема изводите на районния съд относно обстоятелството, че нарушението, описано в АУАН и НП, е доказано от обективна и субективна страна. От доказателствата по делото е безспорно, че на установената дата и място на извършване на нарушението административно наказаното лице е осъществило виновно фактическия състав на нарушението.

На 19.09.2024 година Контролните органи са извършили проверка на отдел *** подотдел * ,имот с кад.№******. По време на проверката, било констатирано,че за горепосочения имот има издадено позволително за сеч №0787731 от 11.09.2024 на лицензиран лесовъд, а именно жалбоподателя, като в подотдела имало поставена обозначителна табела, като имота бил ограничен на терен с две бели линии и ъгловите му точки били номерирани. Сечта в имота била започнала, но при проверката се установило, че отсечената дървесина в подотдела била складирана на места, които не били указани и отразени в одобрения технологичен план за добив на дървесина. Констатирано било, че жалбоподателя,като лице по чл.108,ал.2 от ЗГ в качеството си на лицензиран лесовъд, не е упражнил контролната си дейност в периода 14.09.2024г.-19.09.2024г. в гореописания имот относно спазването на одобрения технологичен план от лицата извършващи добив.

Неоснователни са наведените в касационната жалба възражения, че не ставало ясно за какво нарушение е наказан жалбоподателя и районният съд не се съобразил със събраните писмени доказателства.

При постановяване на оспореното решение, районният съд е изпълнил задължението си, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от закона доказателства и доказателствени средства, дали е извършено административното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено. Изводите на съда относно релевантните за спора факти се основават на пълен и точен анализ на всички писмени и гласни доказателства, ценени поотделно и в тяхната съвкупност и възприети според точното им съдържание от районния съд.

Изложените от районния съд мотиви са обосновани и се споделят изцяло от настоящия състав на съда. На касатора е вменено едно нарушение, за което е наложено едно административно наказание и описанието на нарушението е сторено по начин позволяващ на санкционираното лице да установи за какво деяние му е вменена административно наказателна отговорност, респ. да организира адекватно правото си на защита. Обстоятелството, че сечта в сечището не е била приключила към момента на извършване на контролните органи е иррелевантно, тъй като този факт не освобождава лицето по чл.108 ал.2 от ЗГ от задължението да осъществява контролните си правомощия във всеки момент от извършването на сечта. В тази връзка правилно съдът се е позовал на нормата на чл.61 от Наредба №8/05.08.2011г. за сечите в горите и на нормата на чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 година за контрола и опазването на горските територии посочена и в НП.

Касационната инстанция споделя и извода на районния съд относно правилното определяне размера на наложената глоба- в минималният законоустановен размер и липсата на основания за приложение на чл.28 от ЗАНН.

В този смисъл е и практиката на касационната инстанция по подобни случаи- Решение по к.а.н.д. № 119/2017г. и Решение по к.а.н.д. № 120/2017г. , Решение № 213 от 26.10.2017 г. на АдмС - Хасково по к. а. н. д. № 177/2017 г., Решение № 163 от 13.10.2017 г. на АдмС - Хасково по к. а. н. д. № 119/2017г., всички по описа на АдмС-Хасково.

При тези съображения, касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни. Районният съд не е допуснал нарушения на материалния закон и на процесуалните правила при постановяването на обжалваното решение. Решението му е валидно, допустимо и съответстващо на закона и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора в полза на РДГ - Кърджали следва да се присъдят деловодни разноски за касационната инстанции, на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН, съгласно която норма в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, какъвто е настоящият случай. С оглед сложността на спора и положения труд от процесуалния представител на АНО, за настоящата инстанция в полза на юридическото лице – РДГ - К., следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер от по 130.00 лева.

 

Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 105 от 21.05.2025г. по АНД № 177/2025г. по описа на Районен съд – Свиленград.

ОСЪЖДА жалбоподателя Н. М. Т. с [ЕГН] от [населено място], [улица], вх.*, ет.*, ап.* ДА ЗАПЛАТИ на РДГ - К. с адрес: [населено място], [улица], сумата от 130 лв., представляваща направените разноски за юрисконсултско възнаграждение по КАНД 1392/2025г по описа на Административен съд Хасково.

Решението е окончателно.