РЕШЕНИЕ
№ 434
гр. Бургас, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:АСЕН Т. РАДЕВ
при участието на секретаря ЗИНАИДА Г. МОНЕВА
като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело №
20222120107703 по описа за 2022 година
Производството е по искова молба на „Коевски недвижими имоти” ООД против П. И. Е., за
осъждането й да заплати на ищцовото дружество сумата от 1000 лв. – възнаграждение за
посредничество при покупко-продажба на недвижим имот, дължимо по сключен между
страните договор от 04.04.2022 год., ведно със законната лихва върху посочената сума,
начиная от предявяване на исковете - 28.11.2022 год., до окончателното й изплащане.
Така предявени, исковете са с правно основание в чл.79, ал.1 от ЗЗД вр.с
чл.51 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД и в съдебно заседание се поддържат от процесуалния
представител на ищцовото дружество, който ангажира доказателства и претендира
деловодните разноски.
Ответницата оспорва исковете по съображения, изложени в отговора на
исковата молба, също ангажира доказателства.
Въз основа на събраните в хода на настоящото производство
доказателства и изявленията на страните, Бургаският районен съд приема за установени
следните факти, имащи отношение към спора:
Страните не спорят, че на 04.04.2022 год. в гр.С между „Коевски недвижими
имоти“ ООД - посредник, П. И. Е. - продавач и трето за делото лице - купувач, е сключен
договор за гаранционен депозит.
Не е спорно и че е уговорено възнаграждение за посредника, в размер на 1000
лв., платимо от продавача, както и че за имота, собствен на ответницата, с посредничеството
1
на ищцовото дружество, е сключен окончателен договор за продажба.
В тази насока са и представените с исковата молба писмени доказателства -
договор за гаранционен депозит и нотариален акт за продажба на недвижим имот.
На 11.04.2022 год., между „Коевски недвижими имоти“ ООД и П. Е., е
сключено споразумение към договора за депозит от 04.04.2022 год., за отмяна на клаузата от
посочения договор (т.8 същия), уреждаща дължимост на посредническото възнаграждение.
Липсват доказателства, а впрочем - и твърдения, възнаграждението на
посредника да е заплатено.
При така установените факти, у настоящия състав се формира убеждение за
неоснователност на исковете.
Тълкуването на сключения между страните договор, извършено съгласно чл.20
от ЗЗД, не оставя съмнение, че в него се съдържат и елементи на договор за търговско
посредничество (Р-37-2012-І т.о.). По такъв договор дължимостта на посредническо
възнаграждение, ако е уговорено, е обусловена от намиране на потенциален купувач от
страна на посредника, посредничество между продавача и купувача и сключен в резултат на
посредничеството окончателен договор.
И макар в конкретния случай това да е сторено, ответницата не дължи
посредническо възнаграждение, т.к. липсва уговорка за заплащане на такова. Всъщност,
такава е имало, но е била отменена с последващото споразумение между страните,
сключено в деня на изповядване на сделката между продавача и купувача.
В тази връзка, не може да бъде споделено твърдението на процесуалния
представител на ищцовото дружество за противопоставяне на сключеното без
представителна власт споразумение.
Макар да няма убедителни преки доказателства за узнаването по см. на чл.301
от ТЗ, налице са множество индиции за липсата на противопоставяне веднага след узнаване
от страна на законния представител на „Коевски недвижими имоти“ ООД. То не е
подписано законния му представител, но е подпечатано с печат на дружеството, с посочване
на договора за гаранционен депозит, за който няма спор да е сключен от управителя. Освен
това, касае се за търговец, за когото се предполага, че следва да води добре търговските си
работи, респ. да е своевременно запознат с тях, в т.ч. да поддържа търговски дневник, в
който ежедневно да вписва всички сключени договори (чл.50 от ТЗ). Следователно, той би
могъл, при добросъвестно изпълнение на задължението му като посредник и полагане
грижата на добрия търговец, да се запознае със споразумението най-рано в деня, следващ
вписването му в дневника или в разумен срок след това, търсейки сметка за постъпленията
по сключените от името на дружеството договори. Още повече, че падежът за заплащане на
възнаграждението, уговорен с договора, за който няма спор да е подписан от управителя на
„Коевски недвижими имоти“ ООД, е в деня на нотариалното изповядване на сделката, в
който момент е следвало и дружеството да върне получения от купувача гаранционен
депозит. Т.е. двете обстоятелства са взаимно зависими във финансов аспект за дружеството,
2
затова и лесно проследими, което има пряко отношение към момента на узнаването.
Затова няма как, при всичко изложено дотук, да се приеме за състоятелна
ищцовата теза относно сключеното без представителна власт споразумение и последващото
валидно противопоставяне, което обуславя неоснователността на главния иск по чл.79, ал.1
от ЗЗД вр.с чл.51 от ТЗ, а оттам - и на акцесорния по чл.86, ал.1 от ЗЗД и налага тяхното
отхвърляне.
Водим от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен
съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Коевски недвижими имоти“ ООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр.С ул.“, представлявано от С. К, предявени против П. И. Е. от
гр.Б.ул.“, ЕГН - **********, за осъждането й, на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр.с чл.51 от
ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, да заплати на ищцовото дружество сумата от 1000 лв. –
възнаграждение за посредничество при покупко-продажба на недвижим имот, дължимо по
сключен между страните договор от 04.04.2022 год., ведно със законната лихва върху
посочената сума, начиная от предявяване на исковете - 28.11.2022 год., до окончателното й
изплащане.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Вярно с оригинала: З.М.
Съдия при Районен съд – Бургас: /п/Асен Радев_______________________
3