РЕШЕНИЕ
№
гр.Русе,
24.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XV-ти граждански
състав, в открито заседание на 27 януари през двехиляди, двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ С.
при секретаря МИЛЕНА СИМЕОНОВА, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 725 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените в обективно съединение
искове са с процесуалноправно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК и материалноправно такова по чл.240, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът “Агенция за събиране на вземания”ЕАД, гр.София,
твърди, че на 25.03.2019г. е подписано Приложение № 1 към
Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от дата 25.03.2019 г. между
„Сити кеш" ООД, ЕИК *********, и „Агенция за събиране на вземания"
ЕАД, ЕИК *********, по силата на което вземанията на „Сити кеш" ООД срещу П.С.А.,
произтичащи от Договор за паричен заем № 135098 от дата 14.07.2017 г. са
прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви на дружеството - кредитор. Общите условия по
договора за заем съдържат изрична клауза, която урежда правото на кредитора да
прехвърли вземането си в полза на трети лица.
Поддържа, че с изрично пълномощно законният представител на „Сити
кеш" ООД е упълномощил „Агенция за събиране на вземания" ЕАД в
качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от 31.05.2017
г. да уведоми длъжниците за извършената цесия от името на цедента и за своя
сметка.
По реда
на чл.99, ал. З от ЗЗД до ответника от „Сити кеш" ООД,
чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД било
изпратено писмо съдържащо уведомително писмо с
изх.№ УПЦ-П-СТК/135098 от 29.03.2019 г. за извършената продажба на вземането,
изпратено, чрез Български пощи до адреса на длъжника,
посочен в договора за паричен заем. Писмото се е върнало в цялост, като видно
от известието за доставяне, получателят не е намерен на посочения адрес.
Ищцовото дружество изпратило второ Уведомително
писмо с изх.№ УПЦ-С-СТК/135098 от 03.01. 2020 г. за извършената продажба на
вземането, изпратено чрез куриер до адреса на ответника. Писмото отново се
върна в цялост.
Ищецът обосновава вземанията си
срещу ответника, посредством приложен по делото Договор за паричен
заем. Твърди се, че страните постигнали
съгласие договорната лихва по заема да бъде в размер на 139,47 лв. Така,
договорили и общата
стойност на плащанията по заема да бъде в размер на 939,47 лв., която е платима
на 9 броя равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 104,39 лв. при
първа погасителна вноска 14.08.2017 г. и последна погасителна вноска с падеж на
плащане 16.04.2018г. Крайният срок
за издължаване на
всички задължения по кредита бил 16.04.2018г.
Твърди се, че страните са се споразумели да обезпечат изпълнението
на договора с поне две от посочените в договора обезпечения, а именно:
- издаването на запис на заповед от
страна на Заемателя;
- поръчителство на едно или две физически
лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в
размер на най-малко 7
пъти размерът на минималната работна
заплата за страната /а в случай, че са двама поръчители, размерът на
осигурителния доход на всеки от
тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за
страната/, не са поръчители по други
договори за заем, сключени от Заемодателя, не са Заематели по сключени и
непогасени договори за заем, сключени със Заемодателя, нямат кредити към банки
или финансови институции с класификация различна от
„Редовен", както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ,
да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ
документ за размера на получавания от тях доход;
- залог върху движима вещ,
чиято пазарна стойност /оценена от лицензирани оценители/ надвишава
два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включващо договорената
главница и лихва; първа
по ред ипотека; предоставяне на
безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка,
за период включващ от сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца
след падежа на последната редовна вноска по погасяване на
заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата
сума за плащане по договора за заем, включваща договорната главница и лихва. Твърди се, че ответникът-заемател декларирал, че се
счита за уведомен, че в случай, че в 3 - дневен срок от подписването на
договора не предостави договореното обезпечение или предоставеното обезпечение
не отговаря на условията, посочени в договора, същия дължи на Заемодателя
неустойка за неизпълнение на договорно задължение.
Описаното по-горе не било изпълнено, поради което на ответника била начислена
неустойка за неизпълнение в размер на 823,63 лева, която е разсрочена на 9
равни вноски, всяка в размер на 91,51 лева, платими на съответните падежни дати
на погасителните вноски по договора за заем. По този начин погасителната
вноска, която следвало да заплаща заемателя
била в размер на 195,90 лева.
Ищецът "Агенция за
събиране на вземания" ЕАД е депозирал заявление
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу длъжника П.С.А..
Съдът е уважил претенцията и по образуваното ч.гр.д. № 6569/2019г, по описа на
РС - Русе е издадена заповед за изпълнение. Длъжникът не е намерен на
установените в заповедното производство адреси, заповедта за изпълнение му е
връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като са дадени
указания на ищеца да предяви иск в едномесечен срок.
Моли съда да постанови решение , с което да признае за
установено по отношение на ответника П.С.А.,
ЕГН **********,***, че дължи на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД ЕИК
********* следните суми: 559,16 лв. (петстотин петдесет и девет лева и 16
стотинки) представляващи главница за периода от 12.11.2017 г. До 16.04.2018 г.
(падеж на последна погасителна вноска); 42,53 лв. (четиридесет и два лева и 53
стотинки), представляващи договорна лихва: за периода от 12.11.2017 г. до
16.04.2018 г.(падеж на последна погасителна вноска); 274,56 лв. /двеста
седемдесет и четири лева и 56 стотинки/, представляващи неустойка за
неизпълнение на договорно задължение: за периода от 10.02.2018 г. до 16.04.2018
г. (падеж на последна погасителна вноска); 226,01 лв. (двеста двадесет и шест
лева и 01 стотинки), представляващи обезщетение за забава: за периода от
12.11.2017 г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска) до датата на
подаване на заявлението в съда, както и законна лихва за забава върху
главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на
задължението.
Претендират се разноските направени в хода на заповедното производство
на основание чл. 78 ал.8 от ГПК. Претендират се и
разноски по
настоящото производство – заплатена държавна такса, както и юрисконсулстско
възнаграждение в размер на 350 лева на основание чл. 78 ал. 8 ГПК.
В отговора на исковата молба
ответникът, чрез назначения му особен представител, излага подробни съображения
за неоснователност на иска. Счита, че договорът за кредит е нищожен поради противоречие с императивната разпоредба на
чл.10 ал.1 от ЗПК, а именно размерът на шрифта
на текста в договора се различава от размера на шрифта в погасителния план и
общите условия, съставляващи неразделна част от договора. Поддържа, че друго самостоятелно основание за нищожност на договора за кредит е липсата на
конкретизация относно начина, по който е формиран годишният процент на
разходите, което води до неяснота относно включените в него компоненти. Това
съставлява нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и
разбираем начин, заложено в чл.10, ал.1 от ЗПК. Счита за нищожна и клаузата за неустойка в
чл.8 от договора за паричен заем, която се явява
неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП, заобикаля закона и противоречи на
добрите нрави, тъй като, видно от начина на формулирането й и залагането й в
погасителния план, същата очевидно не е уговорена за неизпълнение на
задължение, което е пряко свързано с претърпени от кредитора вреди. Излага съображения, че съгласно чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен
за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. Моли съда да обяви
нищожността на договора и да отхвърли исковете като неоснователни, тъй като длъжникът
е погасил сума в размер на 886,85 лева , или с
86,85 лева в повече от сумата на главницата, която се дължи в тази хипотеза.
От събраните по делото доказателства,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното ч.гр.дело № 6569/2019 г. по описа на РС-Русе, в полза на ищеца в настоящото
производство е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу П.С.А. за сумите, заявени по исковата молба.
От представените по делото писмени
доказателства се установява, че на 25.03.2019г. е подписано Приложение № 1 към
Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от дата 25.03.2019 г. между
„Сити кеш" ООД, ЕИК *********, и „Агенция за събиране на вземания"
ЕАД, ЕИК *********, по силата на което вземанията на „Сити кеш" ООД срещу П.С.А.,
произтичащи от Договор за паричен заем № 135098 от дата 14.07.2017 г. са
прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви на дружеството - кредитор. Общите условия по
договора за заем съдържат изрична клауза, която урежда правото на кредитора да
прехвърли вземането си в полза на трети лица. С изрично
пълномощно законният представител на „Сити кеш" ООД е упълномощил „Агенция
за събиране на вземания" ЕАД в качеството си на цесионер по Договора за
прехвърляне на вземания от 31.05.2017 г. да уведоми длъжниците за извършената
цесия от името на цедента и за своя сметка.
По реда
на чл.99, ал. З от ЗЗД до ответника от „Сити кеш" ООД,
чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД било
изпратено писмо съдържащо уведомително писмо с
изх.№ УПЦ-П-СТК/135098 от 29.03.2019 г. за извършената продажба на вземането,
изпратено, чрез Български пощи до адреса на длъжника,
посочен в договора за паричен заем. Писмото се е върнало в цялост, като видно
от известието за доставяне, получателят не е намерен на посочения адрес.
Ищцовото дружество изпратило второ Уведомително
писмо с изх.№ УПЦ-С-СТК/135098 от 03.01. 2020 г. за извършената продажба на
вземането, изпратено чрез куриер до адреса на ответника. Писмото отново се
върна в цялост.
От приложения по делото договор
за паричен заем се установява, че страните постигнали
съгласие договорната лихва по заема да бъде в размер на 139,47 лв. Така,
договорили и общата
стойност на плащанията по заема да бъде в размер на 939,47 лв., която е платима
на 9 броя равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 104,39 лв. при
първа погасителна вноска 14.08.2017 г. и последна погасителна вноска с падеж на
плащане 16.04.2018г. Крайният срок
за издължаване на
всички задължения по
кредита бил 16.04.2018г. Страните се споразумели
да обезпечат изпълнението на договора с поне две от посочените в договора
обезпечения, а именно:
- издаването на запис на заповед от
страна на Заемателя;
- поръчителство на едно или две
физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на
най-малко 7 пъти размерът на
минималната работна заплата за
страната /а в случай, че са двама поръчители, размерът на осигурителния доход
на всеки от тях трябва да е в размер на поне 4
пъти минималната работна заплата за страната/, не са поръчители
по други договори за заем, сключени от Заемодателя, не са Заематели по сключени
и
непогасени договори за заем, сключени със Заемодателя, нямат кредити към банки
или финансови институции с класификация различна от
„Редовен", както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ,
да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ
документ за размера на получавания от тях доход;
- залог върху движима вещ,
чиято пазарна стойност /оценена от лицензирани оценители/ надвишава
два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включващо договорената
главница и лихва; първа
по ред ипотека; предоставяне на
безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка,
за период включващ от сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца
след падежа на последната редовна вноска по погасяване на
заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата
сума за плащане по договора за заем, включваща договорната главница и лихва. Твърди се, че ответникът-заемател декларирал, че се
счита за уведомен, че в случай, че в 3 - дневен срок от подписването на
договора не предостави договореното обезпечение или предоставеното обезпечение
не отговаря на условията, посочени в договора, същия дължи на Заемодателя
неустойка за неизпълнение на договорно задължение.
Изискванията описани по-горе не били изпълненио, поради което на ответника
била начислена
неустойка за неизпълнение в размер на 823,63 лева, която е разсрочена на 9
равни вноски, всяка в размер на 91,51 лева, платими на съответните падежни дати
на погасителните вноски по договора за заем. По този начин погасителната
вноска, която следвало да заплаща заемателя
била в размер на 195,90 лева.
Назначеното по делото вещо лице, след запознаване с
представените в производството доказателства и извършена проверка при ищеца и
стария кредитор, е посочило, че по договор за паричен заем N:135098 /14.07.2017г.
ответникът е направил плащания в общ размер на 886,90 лева. Остатъкът от
задължението е в общ размер на 876,25 лева, а именно – главница в размер на
559,16 лева, лихва в размер на 42,53 лева и неустойка в размер на 274,56 лева.
При тази фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Исковете са предявени в преклузивния
срок, предвиден в чл.415, ал.4 от ГПК, предвид което са процесуално допустими.
По делото са ангажирани доказателства,
че “Сити Кеш“ ООД и ответникът са били обвързани от
облигационни правоотношения във връзка със сключен между тях договор за паричен
заем при условия и за суми така, както е заявено по исковата молба. Не се спори
за това, че кредитодателят е предал реално уговорената сума на съконтрахента.
В процесния случай ищецът твърди, че е
кредитор на ответника, като правата му произтичат от договор за цесия. Няма спор, че с този контракт “Сити Кеш“
ООД надлежно е прехвърлило вземането си към
заемополучателя на ”Агенция за събиране на вземания”. Разпоредбата на чл.26, ал.1 от ЗПК
предвижда, че кредиторът може да прехвърли вземането си по договор за
потребителски кредит на трето лице, само ако договорът за потребителски кредит
предвижда такава възможност. В процесния случай страните са постигнали съгласие
по този въпрос.
По делото са представени доказателства,
че ищецът е бил надлежно оправомощен от стария кредитор да уведоми длъжника за
извършената цесия. Доколкото цесионерът действа,
като пълномощник на цедента, а не от свое име, няма законова пречка последният
да упълномощи друго лице, в това число и самия цесионер, да извърши
уведомяването. При изпълнение на посоченото условие следва да се приеме, че е
било спазено изискването на чл.99, ал.4 от ЗЗД. Съобразно ангажираните в
производството доказателства съдът намира, че ответникът следва да се счита
безспорно уведомен за смяната на кредитора с факта на връчване на книжата по
настоящото дело.
Изхождайки от предмета на
сделката-предоставяне на кредит под формата на заем, както и от страните по
нея-юридическо лице, което е небанкова финансова институция, даваща заем в
рамките на своята търговска дейност, и ответникът, който е физическо лице,
което при сключване на договора действа извън рамките на своята професионална
компететност, то същата има белезите на договор за потребителски кредит по
смисъла на чл.9, ал.1 от Закон за потребителския кредит. Същевременно към него
е приложима и общата императивна закрила срещу неравноправно договаряне, в сила
от 10.06.2006 г. (§ 13 т. 12 от ДР на ЗЗП, вр. чл. 143 и сл. от ЗЗП), както и нормите
на Европейското общностно право - Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993
г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори. В тази връзка
съдът има задължение да следи служебно и при незаявено основание за нищожност
на договора, когато е нарушена норма, предвидена в закона в обществен интерес и
не се изисква събиране на доказателства, когато е относимо до формата /външната
страна на представения правопораждащ спорното право документ/, когато е налице
противоречие с добрите нрави /Решение № 229 от 21.01.2013 г. по т.д.№ 1050/2011
г. на II т.о. на ВКС, т.3 от ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС и др./, и
когато е налице неравноправна клауза в потребителски договор /Решение по дело №
С-472/11 на Съдът на ЕС, Решение № 23/07.07.2016 г. по т.д.№ 3686/2014 г. на
ВКС, I т.о., и др./.
Общата потребителска закрила по чл. 146
ал.1 от ЗЗП, вр. чл.24 от ЗПК, предвижда, че
неравноправните клаузи в договори между потребители и търговци са
нищожни, като е обусловена от две предпоставки: потребителски характер на
договора и липса на индивидуално договаряне, доколкото въведената като общо
правило за всички държави от ЕС система на защита се основава на идеята, че
потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо доставчика (включително и
при финансова услуга), от гледна точка както на преговорните си възможности,
така и на степента си на информираност. В конкретния случай, съдът приема, че
начинът на договаряне категорично изключва формиране на волята на страните по
всяка една от клаузите на договора, част от които са и във вреда на
потребителя, нарушават значително равновесието между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя и не отговарят на изискването за
добросъвестност /чл.143 от ЗЗП/.
По
делото не се установи ответникът да е получил преддоговорна информация
от заемодателя за точните параметри на кредита. В този смисъл за лицето се е
наложило да приеме условия, с които не е имало възможност да се запознае преди
сключването на договора, в резултат на което потребителят не е бил в състояние
да прецени икономическите последици от сключването на договора, водещо до
неравноправност на уговорките. Не се доказва ГЛП и ГПР да са били индивидуално
уговорени с ответника, за да е приложимо спрямо тях изключението по чл.146,
ал.1 от ЗЗП. По делото липсва представен Стандартне европейски формуляр, както
и Тарифа за таксите, визиран самия договор. При позоваване на неравноправен
характер на договорна клауза от потребител или при служебна проверка от съда за
евентуално неравноправен характер на клауза от потребителски договор, съгласно
решение № 23/07.07.2016 г. по т.д.№ 3686/14 г. на ВКС, І т.о., търговецът или
доставчикът следва да установи индивидуалното уговаряне на съществените клаузи, като обстоятелството, че договорът е
подписан от потребителя, се явява ирелевантно за спора.
Индивидуално уговорена клауза по
смисъла на чл. 146 от ЗЗП е клауза в потребителски договор, която не е била
изготвена предварително от търговеца или доставчика, или дори и да е била
изготвена предварително, потребителят е могъл да изрази становище по нейното
съдържание, доколкото при достатъчно информиран избор я е приел. В случая,
обаче, няма данни ответникът да е разполагал с такъв избор. В този смисъл съдът
намира, че посочените клаузи са нищожни като неравноправни и неиндивидуално
уговорени /чл.146, ал.1, вр.чл.143, т.9 и 18, вр.чл.147 от ЗЗП, вр.чл.26, ал.1
от ЗЗД, вр.с чл.24 от ЗПК/. Тези клаузи обаче са толкова съществени за
процесния договор за паричен заем, че тяхната неравноправност води до нищожност
на целия договор – чл.146, ал.5 от ЗЗП.
Съгласно чл.26, ал. 4 от ЗЗД
нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са
заместени по право от повелителните правила на закона или когато може да се
предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В
случая не е налице нито една от тези две хипотези. Съдът намира, че процесният
договор не отговаря и на изискването за шрифт, заложено в ЗПК. При това
положение трябва да се приеме, че процесният договор е недействителен. Съгласно
чл.22 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен и когато не са
спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, която разпоредба не е била
съобразена. Нормата установява изискване договорът за потребителски кредит да
съдържа подробно условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността
на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при
различни лихвени проценти за целите на погасяването. Съдът няма доказателства,
че това императивно законово изискване е било спазено. Уговорено е лаконично,
че връщането на кредита става на погасителни вноски, с изрично посочени падежни
дати на всяка от тях, но няма приложен погасителен план.
Нищожна се явява и клаузата за
заплащане на неустойка при неосигуряване на обезпечения по кредита. В глава
четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор
за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при
отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В този смисъл е съображение
26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
23.04.2008 г. относно договорите за потребителски кредити. Разгледана в този
аспект, клаузата в чл.4 от договора за заем, според която се дължи неустойка
при неосигуряване в 3-дневен срок от датата на сключване на договора на
обезпечения чрез поръчителство на физически лице или банкова гаранция в полза
на заемодателя, се намира в пряко противоречие с преследваната с целта на
транспонираната в ЗПК директива. Подобна уговорка прехвърля риска от
неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и
води до допълнително увеличаване на размера на задълженията, като в процесния
случай то е драстично. Според чл.16 от ЗПК, проверката за кредитоспособността
на потребителя трябва да се извърши преди сключване на договора, съответно
тогава да се поиска обезпечение въз основа на изводите от проверката и едва
след предоставянето му, да се сключи договора за кредит. В конкретния случай
проверката за кредитоспособност е извършена въз основа на попълнен от ответника формуляр и след като кредитът е бил разрешен
от лицето е изисква да представя обезпечение и да заплаща неустойка,
предварително определена по размер и разсрочена в погасителните вноски.
Неустойка за неизпълнение на акцесорно
задължение, което не е свързано пряко с претърпените вреди /няма данни за
кредитора да са настъпили вреди от
непредоставянето на обезпечение/, е пример за неустойка, която излиза извън
присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно
обогатяване.
Според т.3 от Тълкувателно решение №
1/15.06.2010 г. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 г., ОСТК нищожна, поради
накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. По посочения
начин се заобикаля чл.33, ал.1 от ЗПК. С процесната клауза за неустойка в полза
на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на
акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което обаче не произтичат
вреди. Подобна неустойка обезпечава вредите от това, че вземането няма да може
да бъде събрано от длъжника, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез
мораторната лихва по чл.33, ал.1 от ЗПК. По изложените съображения, с оглед
нищожността на клаузата по чл.4 от договора съдът намира, че ответникът не
дължи търсената неустойка.
С оглед констатираната нищожност на
договора поради противоречие със закона, съгласно чл.23 от ЗПК, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по контракта. От приетата съдебно-икономическа експертиза се
установява, че по договор за
паричен заем N:135098 /14.07.2017г. ответникът е направил плащания в общ
размер на 886,90 лева, т.е с 86,90 лева повече от размера на получения кредит.
При така
установените по делото доказателства, съдът формулира извод, че предявените
искове следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни.
С оглед изхода на спора в полза на
ищеца не се следват разноски.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ установителните искове на “Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, гр.София, за дължимост по отношение на П.С.А. с ЕГН:**********, на следните суми, предмет на издадената Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
по ч.гр.дело № 6569/2019 г. по описа на РС-Русе: 559,16
лв. (петстотин петдесет и девет лева и 16 стотинки) представляващи главница за
периода от 12.11.2017 г. До 16.04.2018 г. (падеж на последна погасителна
вноска); 42,53 лв. (четиридесет и два лева и 53 стотинки), представляващи
договорна лихва: за периода от 12.11.2017 г. до 16.04.2018 г.(падеж на последна
погасителна вноска); 274,56 лв. /двеста седемдесет и четири лева и 56
стотинки/, представляващи неустойка за неизпълнение на договорно задължение: за
периода от 10.02.2018 г. до 16.04.2018 г. (падеж на последна погасителна
вноска); 226,01 лв. (двеста двадесет и шест лева и 01 стотинки), представляващи
обезщетение за забава: за периода от 12.11.2017 г. (падеж на първа неплатена
погасителна вноска) до датата на подаване на заявлението в съда, както и
законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението
до окончателното изплащане на задължението, като неоснователни.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от него на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/