Присъда по дело №799/2023 на Районен съд - Благоевград

МОТИВИ към Присъда № 69 от 01.11.2023 г. по НОХД № 799/2023 г. по
описа на Районен съд – Благоевград

Производството пред Районен съд Благоевград е образувано по
обвинителен акт на Районна прокуратура Благоевград, с който С. И. М., роден
на г. в гр.Б., с постоянен адрес гр.Б., ул.“Р.“ №, българин, с българско
гражданство, с основно образование, работи в Англия, женен, неосъждан, с
ЕГН ********** е предаден на съд, затова, че на 09.08.2019 г. в сградата на
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- Благоевград, находяща се в
Благоевград, бул.“Димитър Солунски“ №83 пред И. А. Г. – системен оператор
в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- Благоевград, съзнателно се е
ползвал от неистински официален документ – диплома за завършено средно
образование серия А, № А-86463- 12, peг. № 246/30.07.2015 г., на който е
придаден вид, че е издаден от инж. И. Ди. в качеството му на директор на 15
СУ „Адам Мицкевич“- гр. София на името на С. И. М., като от него за самото
съставяне на документа не може да се търси наказателна отговорност -
престъпление по чл.316, вр. чл. 308, ал.2, вр. ал.1 от НК
Съдебното производство е протекло по реда на чл.269, ал.3, т.3, от
НПК, като въпреки редовното му уведомяване подсъдимия не се е явил в
проведените съдебни заседания, В хода на производството същия е
представляван от редовно упълномощен защитник.
В съдебно заседание, представителят на Районна прокуратура
Благоевград. поддържа обвинението. Счита, че от събрания по делото
доказателствен материал е установeно по безспорен и категоричен начин, че
подсъдимият е осъществил състава на престъплението, за което е предаден
на съд. Предлага на М. да бъде наложено наказание „лишаване от свобода” в
размер на 6 месеца, което при условията на л.66 от НК да бъде отложено за
изпитателен срок от 3 години.
В съдебно заседание адв.С. от името на подзащитния си оспорва
обвинението по чл.316, вр.чл.308, ал.2 от НК. В пледоарията си излага доводи
за липсата на доказателства, установяващи съставомерно поведение на М.,
като сочи че липсват доказателства, установяващи ползване на документа
именно от М.. Моли за оправдателна присъда.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
С. И. М. е роден на г. в гр.Б., с постоянен адрес гр.Б., ул.“Р.“ №, българин, с
българско гражданство, с основно образование, работи в Англия, женен, с
ЕГН **********. От свидетелство за съдимост се установява, че същия към
датата на обвинението не е осъждан. С Присъда №20/21.04.2023г.,
постановена по внохд№ 253/2023г. същия е признат за виновен в извършване
на престъпление по чл.316, вр. чл.308, ал. от НК и му е наложено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 6/шест/ месеца, което на основание чл.66 от
НК е отложено за срок от 3 /три/ години.
1

Подсъдимият М. работил като шофьор и като такъв имал нужда да получи по-
висока категория, за да получава и по-голямо възнаграждение. В тази връзка
след като получил нужната категория следвало и да му се издаде ново
СУМПС. С оглед на това по неустановен по делото начин същия се снабдил с
диплома за средно образование без да е завършил такова. След като се
снабдил с нужния документ, а именно Диплома за средно образование серия
А № А-86463 и рег. №246/30.07.2015 г., издадено от директор на 15-то
Средно училище гр.София на 09.08.2019г. същия посетил сградата на Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР – гр. Благоевград, находяща се на бул.
„Димитър Солунски“ № 83. Там лично подал Заявление – вх. №
7594/09.08.2019 год. по описа на ОД на МВР – Благоевград (л. 18, ДП) за
издаване на документ за самоличност на български гражданин – СУМПС.
Заявлението на подсъдимия било прието от свид. И. Г., която
изпълнявала длъжността системен оператор в Сектор “ПП“ при ОД на МВР –
Благоевград .
В посоченото заявление, адресирано до компетентен орган на властта
по смисъла на чл. 93, т. 2 от НК, М. поискал услуга – издаване на СУМПС.
Към заявлението подсъдимият приложил изискуемите документи, сред които
и диплом за завършено образование
Заявлението, ведно с всички приложени към него документи били
разгледани в административната процедура, след което на името на М. било
издадено СУМПС с дата на издаване 13.08.2019 год. и срок на валидност до
13.08.2024 год. Така издаденият СУМПС бил връчен лично на подсъдимия на
16.08.2019 /л.33 от ДП/. След като се снабдил по този начин със СУМПС,
издадено на негово име от ОД на МВР – Благоевград, със срок на валидност
до 13.08.2024 год., подсъдимият започнал да се ползва от него. През 2021г.
същия придобил нова категория и отново посетил Сектор „Пътна полиция“
към ОД МВР Благоевград да се снабди с ново СУМПС, като се ползвал от
същата диплома за средно образование. Тези му действия били установени и
образувано досъдебно производство, а в последствие и нохд.612/2022г. по
описа на РС Благоевград, което по настоящем е приключило с влязъл в сила
съдебен акт. Материалите по това разследване станали повод прокурорът да
се самосезира и било образувано настоящото производство.
В рамките на досъдебното производство е изискана и предоставена
информация, че С. И. М. през учебната 2015 не е завършил 15-то СУ „Адам
Мицкевич“ гр. София. Същата информация е предоставена и от д-р В. М.,
която е била директор на 15-то СУ „Адам Мицкевич“ гр. София в периода
2015-2016 г. Съгласно писмен отговор с изх. №3628/13.12.2022 г.
подсъдимият никога не е учил в това училище, респ. не е завършил и не му е
издавана диплома за завършено средно образование от това учебно
заведение.
В рамките на ДП е изготвена комплексна графическа експертиза,
обективирана в Протокол № 25/09.02.2023 год.,заключението, по която
2

установява, че Дипломата за средно образование, серия А, № А-86463- 12,
peг. № 246/30.07.2015 г., издадена на С. И. М. е неистинска. Подписът,
положен в полето „ДИРЕКТОР“, в Диплома за средно образование, серия А,
№ А-86463-12, peг. № 246/30.07.2015 г., не е изпълнен от В. Ц. М.. Подписът,
положен в полето „подпис на заявителя“, в Заявление за издаване на документ
за самоличност на български гражданин вх.№7594/09.08.2019 г., е изпълнен
от С. И. М.. Подписът, положен под отпечатъка „варно с оригинала“, в копие
на Диплома за средно образование, серия А, № А-86463-12, peг. №
246/30.07.2015 г“ е изпълнен от С. И. М..
Съдът кредитира експертното заключение, същото е изготвено от
специалист в областта, поради което липсват основания да бъде поставено
под съмнение, същото с уточненията дадени от вещото лице в съдебно
заседание установява приетото от съда.
Възприетата фактическа обстановка намира своето потвърждение в събраните
в хода на производството гласни доказателства, събрани чрез разпита на св. Г.
и св.В.. От показанията на свидетелката Г. се установява отношението и към
разследваното престъпление, като същата разяснява реда за подаване на
документи и как установява самоличност, като същата е категорична, че
лично подсъдимия е подал документите за СУМПС. Същата при разпита си
сочи, че сравняват личната карта и отразеното в заявлението. Св.В. от своя
страна чрез показанията си установява взаимоотношенията си с подсъдимия,
повода за тях, както и дейността му като шофьор.
Съдът кредитира, показанията на тези свидетели, като последователни,
логични и взаимно допълващи се.
В тази връзка съдът отчете, че за всички съществени факти, предмет на
доказване в настоящото производство тези свидетели дават подробни и
прецизни показания, които се отличават с житейска убедителност. За да
постави тези показания в основата на фактическите си констатации, съдът
съобрази и факта, че същите, преценени в съвкупност с писмените
доказателства, водят до категоричния извод, че именно подсъдимия е
представил процесните документи.
Приетото от съда от фактическа страна се подкрепя и от събраните
писмени доказателства, а именно заявление за издаване на документ за
самоличност на български гражданин, копие на паспорт, данни за издаване на
СУМПС, удостоверение за здр.състояние на водач/кандидат за придобиване
на правоспособност за управление на МПС, удостоверение за психологическа
годност № 577318, диплома за средно образование, вносна бележка – 2 броя,
декларация, копие на СУМПС, справка за нарушител/водач, писмо изх. №
3628/13.12.2022 г. на ХV СУ „Адам Мицкевич“ гр. София, свидетелство за
основно образование, писмо на РУО гр. София № РУО1-40575/11.11.2022 г.,
справка за съдимост от 28.10.2022 г., писмо на РУО гр. София № РУО1-
34542/15.10.2021 г., справка за съдимост ведно с 1 брой бюлетин за съдимост,
писмо от докладчика по НОХД № 612/2022 г. по описа на БлРС ведно с копие
3

на присъда ведно с мотиви.
При така изложената и установена фактическа обстановка по делото,
като съобрази събраният доказателствен материал, разгледа и анализира
доказателствата, поотделно и в тяхната взаимна връзка, съдът намира от
правна страна следното:
На С. М. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по по чл.316,
вр. чл.308, ал.2 от НК
От обективна страна е необходимо да се изследва съдържанието на
изпълнителното деяние на престъплението по чл.316 от НК. Както се приема
в теорията ползването на документ по смисъла на чл.316 от НК, се
припокрива със съдържанието на втория акт от изпълнителното деяние по
чл.308 от НК, а именно – ползването на престъпно създадения официален
документ. Следователно документът следва да е ползван пред съответното
лице, за да се докаже определен факт, с правно значение. В случая
ползването е осъществено пред Г. – в качеството й на системен оператор в
Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Благоевград. На следващо място
следва да бъде установено, че документът е неистински. По делото бяха
събрани категорични писмени доказателства, от които се установява, че
инкриминирания документ е неистински, тъй като не представляват
конкретно писмено изявление с правно значение на обозначения в него
издател 15 СУ“Адам Мицкевич“ /И. Ди./. Съдържанието на писмо изх. №
3628/13.12.2022 г. на ХV СУ „Адам Мицкевич“ гр. София и писмо на РУО гр.
София № РУО1-40575/11.11.2022 г., сочат, че подсъдимия на е учил и не е
завършил това училище, както и не му е издавана диплома. Посоченото в тези
писма се потвърждава и от заключението по комплексна графическата
експертиза.
За да е осъществен състава на престъпление по чл.316, вр. чл.308, ал.2
от НК от субективна страна се изисква деецът да съзнава, че се ползва от
неистински официален документ. Съгласно разпоредбата на чл.93, т.6 от НК
неистински документ е този, на който е придаден вид, че представлява
конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително
го е съставило. В конкретния случай според съда в хода на развилото се
производство се установи по безспорен начин, че инкриминирания документ
е неистински. Именно за него, заключението на графологична експертиза е
установила, че подписа не е положен от В. Ц. М., която е била директор на
училището към датата на издаване на дипломата. В тази насока следва да бъде
посочено, че в чл. 152, ал.2 от ЗДвП е посочено, че свидетелство за
управление на моторни превозни средства се издава от органите на
Министерството на вътрешните работи на лице, завършило X клас и при
наличие на условията по ал. 1, което е физически годно да управлява моторни
превозни средства за съответната категория, преминало е обучение за водач
на моторно превозно средство и за оказване на първа долекарска помощ и
което успешно е издържало изпит за водач на моторно превозно средство.
4

Изхождайки от текста на посочената разпоредба, отнесена към
конкретния случай съдът намира, че безспорно установеното по делото
обстоятелство, че М. не е положила подпис в процесната диплома, както и
това, че лицето никога не е учило в учебното заведение прави деянието
общественоопасно и този документ се явява неистински. В настоящия случай
дипломата за завършено образование, представено от М. е „официален“
документ по смисъла на чл. 93, т.5 НК, тъй като е издадено по установения
ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му. Ползваното копие
на дипломата е неистински официален документ по смисъла на чл. 93, т.6 НК,
тъй като не е съставен от длъжностното лице, посочено в него, а от друго
неустановено по делото лице. На процесната диплома е придаден вид, че
представлява конкретно писмено изявление на друго лице (на компетентното
да издаде този документ длъжностно лице), а не на това, което действително
го е съставило..
Действията на подсъдимия по представяне на този документ на 09.08.2019г..
пред И. Г., в качеството й на системен оператор в Сектор "Пътна полиция"
при ОД на МВР - Благоевград, установяват ползването на неистински
официален документ, което се подкрепя от събраните писмени доказателства,
показанията на св.Г., както и приложеното по делото и приобщено като
доказателство заявление. Фактическият състав на престъплението изисква
субект на същото да бъде само лице, което не е участвало по никакъв начин в
престъпното съставяне на опорочения документ. От събраните доказателства
се установява, че подсъдимия не е участвал в съставянето на документа.
Престъплението е довършено, тъй като с представянето на документа на
лицето, на което се представя е настъпил неговият престъпен резултат.
Видно от събраните в хода на делото доказателства подсъдимият се е ползвал
от неистинска диплома за завършено образование, на която е придаден вид,
че е издадена от И. Ди., като подсъдимия не е учил в посоченото училище,
нито пък посочения издател е бил директор на същото към процесния период.
Обстоятелството че подсъдимия се е снабдил с диплома без да е учил в 15 СУ
„Адам Мицкевич“ гр.София се установява от представените писмени
доказателства от учебното заведение и от РУО - София. Още повече в
конкретния случай посредством експертното заключение се установява, че
подписа в дипломата не е на директора на учебното заведение и не е положен
от него, за което всъщност е и повдигнатото обвинение.
Предвид изложеното според настоящия състав по делото бе безспорно
установено извършването на престъплението от обективна страна, както и
авторството на подсъдимия, като в тази насока изложените от защитата
доводи не могат да бъдат споделени. Поддържаното от адв.С., че по делото не
се доказа, че именно подсъдимия е представил процесната диплома пред св.Г.
се опровергава от приетите по делото доказателства, а именно заявление за
издаване за СУМПС, за което посредством експертно заключение е
установено, че е подписано от М., както и направената заверка „вярно с
оригинала“. В тази насока е установеното посредством показанията на св.Г.,
5

която с нужната категоричност заявява, че при прием на документи се
сравнява самоличността по заявление и лична карта, като след предявяване на
заявлението в съдебно заседание сочи, че в случая е подадено лично. Ето
защо според настоящия състав в хода на производството с нужната
категоричност, посредством събраните доказателства се установи авторството
на престъплението, и че то е извършено именно от подсъдимия.
От субективна страна деянието е осъществено виновно, при наличието на
пряк умисъл - подсъдимият е съзнавал, че се ползва от неистински
официален документ, а също и че това е забранено. В интелектуално
отношение той е имал ясна представа за естеството на извършеното
/общественоопасния характер на деянието и неговите последици/, като от
волева страна, М. е искал настъпването на тези последици. Последното се
обективира именно чрез действията му по използването на документа. В тази
връзка следва да се отбележи, че подсъдимият е съзнавал, че не е учил в
СУ“Адам Мицкевич“ София, че не е завършил учебното заведение и в тази
връзка директора на училището не е подписал дипломата, че дипломата е
неистинска. В тази връзка следва да се отбележи, че М. не се снабдява за
първи път с диплома с оглед СУМПС и е знаел, че трябва да се завършил
съответното образование. Подсъдимият е бил запознат с реда и процедурата
за издаване на СУМПС и изискуемата в тази връзка диплома. От друга страна
самото съдържание на документа води до извода, че следва да се посещавал
училище и положил съответните изпити, за да ти бъде издадена диплома.
Според настоящия състав същия е съзнавал , че представената от него
диплома е неистинска, въпреки това се е ползвал от нея, за да се снабди с
СУМПС. Установи се, че подсъдимият не е учил в СУ“Адам Мицкевич“
София и не му е издавана диплома от учебното заведение, което съдът приема
с оглед събраните писмени доказателства и въпреки това се е ползвал от
съответната диплома. Предвид изложеното съдът намира доводите на
защитата за липсата на съзнателно ползване и недоказана субективна страна
за неоснователни и опровергаващи се от доказателствата по делото.
Като прие, че подсъдимия е извършил престъплението, за което е обвинен,
съдът намира, че същия следва да получи и съответно наказание.
За извършеното от подсъдимият престъпление, квалифицирано от съда по чл.
316 във вр. чл. 308, ал. 2 от НК, законодателят е предвидил налагане на
наказание „лишаване от свобода” до осем години. За извършеното от
подсъдимия престъпление в конкретният случай, съдът отчете като
смекчаващи вината на дееца обстоятелства, чистото му съдебно минало,
липсата на други криминални прояви. За отежняващи обстоятелства съдът
отечете осъждането му, макар и за извършено след настоящото престъпление
с идентичен характер, което сочи на престъпна упоритост. Изложеното
мотивира съда да приеме, че престъплението не е извършено при наличие на
многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които да обосновават
приложението на разпоредбата на чл. 55 от НК. При тези обстоятелства и като
отчете обществената опасност на дееца и подбудите, съдът намира, че на
6

подсъдимия следва да се наложи наказание „лишаване от свобода” около
минимума, а именно шест месеца.. Съдът счита, че за поправянето на
подсъдимия не е наложително същият да изтърпи ефективно наложеното му
наказание „Лишаване от свобода“. Съдът намира, че целите на наказанието
ще бъдат изпълнени и без да е наложително да се прилага закона в цялата му
строгост. Поради това и с оглед наличието на изискуемите от закона
предпоставки, на основание чл.66, ал.1 НК, съдът отложи изпълнението на
наказанието “Лишаване от свобода” за срок от 3 (три) години .
Определеното при горепосочените съображения наказание, съдът намира за
една адекватна на извършеното престъпление санкция и необходима за
постигане на предвидените в чл.36 от НК цели, а именно - да се поправи и
превъзпита осъдения към спазване на законите и добрите нрави, да се
въздействува предупредително върху него и да му се отнеме възможността да
върши други престъпления, да се въздействува възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.
На основание чл. 301, ал.1, т.12 от НПК, съдът възложи на
подсъдимия да заплати по сметка на ОД на МВР сумата в размер на размер на
109.05 лева, представляващи сторени в хода на досъдебното производство
разноски, по сметка на РС Благоевград сумата в размер на 50 лв.,
представляващи сторени в съдебното производство разноски, както и 5.00
лева – държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
7

Номер на акта:	69
Дата:	1 ноември 2023 г. (в сила от 17 ноември 2023 г.)
Съдия:	Кристина Евгениева Панкова

Дело:	20231210200799
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	19 май 2023 г.

Присъда по дело №799/2023 на Районен съд - Благоевград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите