РЕШЕНИЕ №….
гр. Д., 28.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Д. районен съд,
Гражданска колегия, двадесет и първи състав, в открито съдебно заседание,
проведено на двадесет и шести септември две хиляди и деветнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА
НЕДЕЛЧЕВА
при
участието на секретаря С. Б. сложи за разглеждане гр. дело №935 по описа
за 2019г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на А.К.П.З.” ЕООД, със
седалище и адрес на управление: град С., бул.”Х.С.” № **, офис **, п.к. **, ЕИК
**, представлявано от управителя Т.Я.К., чрез юрисконсулт Д. В. А. срещу С.В.П., ЕГН **********,***. Исковете са
с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, чл.240 от ЗЗД,
чл.86 от ЗЗД и чл.535 от ТЗ.
Ищецът моли съдът да приеме за
установено, че ответникът му дължи присъдените парични суми със Заповед №45 от
18.01.2019г., издадена по ч. гр. д. №174/2019г. по описа на ДРС, произтичащи от
сключен между С. П. /кредитополучател/ и „П. Ф.Б.” ООД, /кредитор/ договор за
потребителски кредит №**/19.06.2017г., по силата на който горепосоченото
дружество е предоставило кредит на ответницата в размер на 1000.00 лв., която
сума е била усвоена от С. В. и не е била върната с уговорените лихви на
заемодателя в срока на договора – 60 седмици.
Вземането е било прехвърлено на
01.07.2017г. с договор за цесия от „П. Ф.Б.” ООД на „И.А.М.” АД, ведно с всички
обезпечения, привилегии и принадлежности. На 01.10.2018г. е било подписано
Приложение №1 към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/
от 30.01.2017г., по силата на която цесия вземането на С. П. е било прехвърлено
от „И.А.М.” АД на заявителя А.К.П.З.”
ЕООД, за което е било изпратено уведомление до длъжника по реда на чл.99 от ЗЗД.
Предвид възникналото вземане, ищцовото
дружество е подало заявление до ДРС по реда на чл.410 от ГПК срещу С. В. за
възникналите задължения. По образуваното ч. гр. д. №174/2019г. по описа на ДРС
е била издадена срещу длъжника С. П. заповед за парично задължение
№45/18.01.2019г. за следните суми: 1) 1000.00
лева, представляваща дължима сума по договор за потребителски кредит №**/19.06.2017г.,
сключен между С. П. /кредитополучател/ и „П. Ф.Б.” ООД, /кредитор/, вземането
по който е прехвърлено от „П. Ф.Б.” ООД на „И.А.М.” АД, съответно от „И.А.М.”
АД на заявителя, съгласно приложение №1 от 01.10.2018г. към рамков договор за
прехвърляне на парични задължения от 30.01.2017г., заедно със законната лихва
върху нея от датата на подаването на заявлението (15.01.2019г.) до
окончателното плащане; 2) 7.42 лв. –
договорна лихва за периода от 28.06.2017г. до 15.08.2018г., 3/ 16.84 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 16.08.2018г. до 11.01.2019г.; 4) 957.99 лв. – такси и комисионни за допълнителни услуги и 5/ 89.64 лева, представляващи направените съдебно-деловодни разноски по
частно гр. дело №174/2019г. по описа на ДРС, от които: 39.64 лв. – държавна
такса и 50.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е била връчена на длъжника при условията на
чл.47, ал.5 от ГПК. С разпореждане от 05.02.2019г. заповедният съд е указал на
заявителя да предяви иск срещу длъжника за установяване на вземанията си в
1-мес. срок от получаване на съобщението. В дадения срок ищцовото дружество е
подало настоящата искова молба.
Ищецът претендира сторените съдебни
разноски в установителното производство, както и тези по заповедното.
С разпореждане от 08.04.2019г. ДРС е
изпратил на ответника препис от исковата молба и от доказателствата към нея.
Разпореждането е било получено от колега на длъжника по местоработата му на
15.05.2019г.
В законоустановения едномесечен срок от
получаването на съобщението, ответникът не е изпратил отговор на исковата
молба.
Д. районен съд, след като прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Разгледани предявените искове са
процесуално допустими и основателни.
В съдебно заседание по делото,
проведено на 26.09.2019г., с оглед непредставяне в срок от ответника на отговор
по исковата молба, неявяване на негов представител в първото и единствено
редовно проведено съдебно заседание, липса на искане от ответната страна,
делото да бъде разгледано в отсъствието и, както и наличие на указвание на
ответника на последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването му в съдебно заседание, както и вероятната основателност на
исковете, предвид посочените в исковата молба обстоятелства и представени
доказателства и съобразно постъпилото искане от страна на ищеца по чл.238 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, ДРС е прекратил
съдебното дирене и е приел, че ще се произнесе с неприсъствено съдебно
решение.
Съгласно чл.238, ал.1 от ГПК, ако
ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в
негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника. Именно такова искане изхожда от ищцовата страна с писмена
молба от 25.09.2019г. /л.40/.
Според чл.239, ал.1 от ГПК, съдът
постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от
неспазване сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно
заседание, както и когато искът е вероятно основателен, с оглед посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства; съгласно чл.239
ал.2 от ГПК, неприсъственото решение не се мотивира по същество и в него е достатъчно
да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяване
на неприсъствено решение. Такава е и настоящата хипотеза, като видно и от
представените по делото писмени доказателства, предявените искове са вероятно
основателни.
С оглед наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение, съдът следва да приеме за установено в
отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца следните парични
задължения: 1) 1000.00 лева,
представляваща дължима сума по договор за потребителски кредит №**/19.06.2017г.,
сключен между С. П. /кредитополучател/ и „П. Ф.Б.” ООД, /кредитор/, вземането
по който е прехвърлено от „П. Ф.Б.” ООД на „И.А.М.” АД, съответно от „И.А.М.”
АД на А.К.П.З.” ЕООД, съгласно приложение №1 от 01.10.2018г. към рамков договор
за прехвърляне на парични задължения от 30.01.2017г., заедно със законната
лихва върху нея от датата на подаването на заявлението (15.01.2019г.) до
окончателното плащане; 2) 7.42 лв. –
договорна лихва за периода от 28.06.2017г. до 15.08.2018г., 3/ 16.84 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 16.08.2018г. до 11.01.2019г.; 4) 957.99 лв. – такси и комисионни за допълнителни услуги.
Ищецът е
поискал присъждане на сторените съдебни разноски в установително и в заповедно
производство и е представил списък с такива /л.48/. С оглед изхода на спора, на
основание чл.81 от ГПК във вр. с чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца дължимата държавна такса в настоящото производство в
размер на 125.00 лева /л.23/, юрисконсултско възнаграждение в размер 100.00 лв.
/пълномощно от 27.11.2018г., приложено на л.12 по делото/, или общо сумата от 225.00
лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати и направените съдебни
разноски в заповедното производство по ч. гр. д. №174/2019г. по описа на ДРС, а
именно: 39.64 лв. – държавна такса и 50.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение,
или общо 89.64 лв.
Водим от горното, на основание чл.238
във връзка с чл.239 от ГПК, Д. районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът С.В.П., ЕГН **********,*** дължи на А.К.П.З.” ЕООД, със седалище и адрес на управление: град С.,
бул.”Х.С.” № **, офис **, п.к. **, ЕИК **, представлявано от управителя Т.Я.К. присъдените парични суми със Заповед
№45 от 18.01.2019г., издадена по ч. гр. д. №174/2019г. по описа на ДРС, а
именно: 1) 1000.00 лева, представляваща дължима сума по договор за
потребителски кредит №**/19.06.2017г., сключен между С. П. /кредитополучател/ и
„П. Ф.Б.” ООД, /кредитор/, вземането по който е прехвърлено от „П. Ф.Б.” ООД на
„И.А.М.” АД, съответно от „И.А.М.” АД на А.К.П.З.” ЕООД, съгласно приложение №1
от 01.10.2018г. към рамков договор за прехвърляне на парични задължения от
30.01.2017г., заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на
заявлението (15.01.2019г.) до окончателното плащане; 2) 7.42 лв. – договорна лихва за периода от 28.06.2017г. до
15.08.2018г., 3/ 16.84 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 16.08.2018г. до 11.01.2019г.; 4) 957.99 лв. – такси и комисионни за
допълнителни услуги.
ОСЪЖДА С.В.П., ЕГН **********,***, да заплати на А.К.П.З.”
ЕООД, със седалище и адрес на управление: град С., бул.”Х.С.” № **, офис **,
п.к. **, ЕИК **, представлявано от управителя Т.Я.К. сторените съдебни разноски в настоящото
установително производство размер на 225.00
лв. /двеста двадесет и пет лева/, от които: 125.00 лв. – държавна такса и
100.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, както и в заповедното производство
по ч. гр. д. №174/2019г. по описа на ДРС в размер на 89.64 лв. /осемдесет и девет лева и шестдесет и четири стотинки/,
от които: 39.64 лв. – държавна такса и 50.00 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕПИСИ от решението да се връчат на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: