Протокол по дело №1028/2021 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 175
Дата: 4 февруари 2022 г. (в сила от 4 февруари 2022 г.)
Съдия: Анна Костадинова Димитрова
Дело: 20212230201028
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 11 август 2021 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 175
гр. Сливен, 02.02.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анна К. Димитрова
при участието на секретаря Василка Д. Къчева
Сложи за разглеждане докладваното от Анна К. Димитрова Наказателно
дело частен характер № 20212230201028 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:

Тъжител с пор. № 1, редовно призован, не се явява. Вместо него се явява адв. Т.Р. от
АК – Сливен, преупълномощена от адв. Е.П..
Подсъдима с пор. № 2, редовно призована, се явява лично и с адв. И.Т. от АК-Сливен,
надлежно упълномощена.
Свидетел с пор. № 3, редовно призована, се явява лично.

Адв. Р.: Да се даде ход на делото.
Адв. Т.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че в днешното с.з. не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото.
Същото е във фаза на съдебното следствие.

САМОЛИЧНОСТ НА СВИДЕТЕЛЯ:
С.Т.И. - П. - на 62 г., бълг. гражданка, с висше образование, омъжена, работи,
неосъждана, без родство с подсъдимата.
Предупредена за наказателната отговорност по чл. 290 от НК, обещава да каже
истината.
СВИД. С.И., РАЗПИТАНА КАЗА : Личен лекар съм на детето на страните.
Запозната съм със заболяването на детето, а именно бронхиална астма, което е установено
през м. май 2021 г., консултирано е с детски пулмолог, диспансеризирано е при него и
1
провежда системно лечение. Детето е с констатирано заболяване, провежда системно
лечение с два препарата – пулмикорт и ефира, ефира е през устата, пулмикорт е
инхалаторно. Това лечение по принцип е назначено постоянно, детето трябва да се
наблюдава, за това е и диспансеризирано при специалист, който да го наблюдава. С оглед
здравословното състояние на детето и според годините му, могат да бъдат променяни
дозировките по усмотрение на лекаря, който провежда лечението, т.е. могат да бъдат
увеличени дозите, или намалени, но той преценя. Тези лекарства по принцип се вземат
постоянно, но във връзка с промяната на възрастта на детето и евентуално настъпващо
подобрение на състоянието му, пак по усмотрение на наблюдаващия лекар, биха могли да
бъдат спирани временно за почивка, защото специално пулмикорта си има своите странични
ефекти, така или иначе обаче, лечението е постоянно. Детският пулмолог решава дали
лечението се намалява, увеличава, спира за почивка и така нататък. Това лечение се научават
всички да го прилагат, защото не представлява трудност за един човек. Няма такъв човек
като му се покаже, да не може да разбере как да го провежда. Аз мисля, че бащата също
може да провежда това лечение на детето. Бащата ми е звънял по повод този въпрос, но от
три месеца от както се водят делата, не ми е звънял. Мисля, че е запознат с диагнозата на
детето, веднъж говорихме и той знае. Възможно е м. август миналата година да е идвало
детето на преглед, но не мога да там точна информация, трябва да проверя в компютъра, не
искам да говоря наизуст. Мога да кажа за м. януари, защото ми е прясно. Не мога да кажа
дали тогава детето е правило пристъпи във връзка със заболяването. Майката е идвала за
лекарствата, но друго не помня, освен това съм била и 10 дни в отпуск, трябва да проверя и
тогава мога да дам допълнителна информация. Аз познавам С. от времето когато работех в
ТУ-болница, като беше момче в осми клас, впоследствие имаше период като не съм го
виждала и като станах личен лекар 21-ва година. Познавам и двамата, не мога да кажа, че
някои от тях са неспособни да си гледат детето или да го застрашат. Всеки родител може
неволно да застраши живота на детето си, като го изпусне, като се удари, но умишлено не
мога да кажа, че би го направил. Не зная какво става в домовете им, мога да кажа какво съм
видяла в кабинета си, не мога да кажа извън кабинета ми какви са. Тя е по-емоционална, от
време на време реагира и аз реагирам, тя ми вика и аз й викам. Имаше случай тя реагира
като каза, че разпространявам клюки. После разбра, че аз не мога да лиша бащата от
информация за детето, но не мога да кажа, че ми е забранила. Имало е моменти на
негодувание от нейна страна. Бащата е наясно с диагнозата на детето. Пред мен не е казвал,
че не приема диагнозата на детето. Не мога да кажа дали е имало период във времето назад
когато бащата не е вярвал, че детето има заболяване, пред мен не е изказвал Т. съмнение.
Когато детето е в процес на интензивно лечение, то за това е интензивно, защото трябва да
се провежда без да се прекъсва. Казах, че може да бъде прекъснато по време на ремисия, но
след преценка на лекаря, който го лекува, иначе не трябва да се прекъсва. Той не е вярвал в
даден период даден човек, дали е бащата или друг, но когато диагнозата е поставена и той
трябва да повярва, той може да го овладее. Не може човек да стои да гледа как някой се
задушава пред него и да не реагира. Това е задушаване и пристъп на кашлица. Това е
драматична картинка, от която хората се плашат, така че и най-големия неверник като го
2
види, ще повярва. След като се влоши състоянието на детето, майката може да потърси
помощ от специалист, вместо да дойде при мен. Не е задължително да потърси първо мен,
но трябва да си плати прегледа. В началото на м. август бях в отпуск, заместваше ме
колежката. Оня ден мисля идваха с майката, забравих кой ден, тя дойде и каза, че вечерта
детето е имало пристъп. Телефонът ми звъня през нощта в 3 часа и половина и в четири, но
не вдигнах. На другия ден дойде и доведе детето, даже малко й се скарах за нощното
звънене, прегледах го, имаше лек спазъм на гърдичките, каза, че е получил пристъп на
кашлица, тя му е сложила пулмикорта, отворила е прозореца, за да влезе въздух, но не е
ходила в неотложна или бърза помощ, което говори, че е било в средна форма. Правихме
рентГ. снимка, остана си на терапията, която детето си има. Аз го казах още на първото
дело, че когато Стоян беше малко дете на годините на С., аз в ТУ-болница работех на детски
кабинет за белодробни болести и съм го гледала детето за спастичен бронхит, до към
шестата - седмата година когато го израсна, но така или иначе идваха още няколко години
на кабинет, не е имало нещо сериозно. Майката го знае това, още в самото начало съм го
казала, когато детето направи атопичен дерматит на три - четири месечна възраст, аз тогава
още й казах, че има алергична генеза и че баща му като беше малък правеше такива алергии.
Никога не съм казвала на тъжителя да не дава на детето пулмикорт, не искам да ме замесват
в такива неща. Пулмикорта се дава един път на ден, всеки ден се инхалира. Той не е за
спешни състояния, тогава трябва да се даде вентолин или салботамол, които са бързо
действащи бронходилататори, трябва да му се пръсне в устичката и се търси лекар за
кортизон. Пулмикорта е за една терапия противовъзпалителна. Тя трябва да има вентолин в
къщи. Атопичният дерматит е алергично заболяване и самата астма при детето е с алергичен
характер, в основата стои алергията. Преди да поставят диагнозата, то отключи отново
дерматита, започна да прави едни ларингити, което е също вид алергично заболяване. Април
месец направи ларингит и отключи дерматита. В случаите когато съм го гледала, не е имало
такъв обрив. Миналата седмица го гледах, нямаше обрив, поне аз не съм видяла. Едно нещо
ми направи впечатление, детето е много умно дете за мен, много говори, той си казва
нещата, но с влизането си в кабинета ми каза „аз имам лаеща кашлица”. Дали е чул, че
кашлицата му била лаеща, или има друга причина да определи кашлицата като такава, но
четири годишно дете влезе в кабинета и каза „аз имам лаеща кашлица”, много е трудно да
определи едно дете каква кашлица има. Той е умно дете, доста интелигентно за възрастта си,
мога да кажа, че беше спокоен, той поначало при мен се държи спокойно. Докато една
колежка казваше, че при нея е ритал, блъскал, в мое присъствие агресивно поведение не е
проявявал, много спокоен идва при мен.
СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси.
Със съгласието на страните съдът ОСВОБОДИ свид.И..

Адв. Р. : Ще ви помоля в днешното с.з. да представя социален доклад, който е
изготвен по другото дело, от който е видно, че действително има обстоятелства релевантни
към настоящото производство. Други доказателства няма да соча.
3
Адв. Т. : По отношение представения доклад, оспорваме го и считаме, че в него са
отразени неактуални данни. Освен това, подсъдимата вчера е ходила в Социално
подпомагане и са й казали ако има претенции да се обърне към съда и той да отхвърли
социалния доклад. В тази връзка аз ще моля да бъдат допуснати и призовани до разпит
лицата, които са съставили този социален доклад, защото ще имаме конкретни въпроси към
тях. Освен това по доказателствата, водим и моля да допуснете до разпит един свидетел -
С.Д., с разпита на който ще доказваме факти и обстоятелства, които имат отношение към
тъжбата.
ПОДСЪДИМАТА: В социалния доклад няма нищо вярно.

По доказателствата, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към доказателствата по делото представения социален
доклад.
ДОПУСКА до разпит водения свидетел.

САМОЛИЧНОСТ НА СВИДЕТЕЛЯ:
С.Т.Д. – 57 г., бълг. гражданин, със средно образование, женен, работи, неосъждан,
баща на подсъдимата.
Съдът предупреди свид. Д., че тъй като е баща на подсъдимата, има право да откаже
да свидетелства.
Свид. Д.: Няма да се възползвам от това право и ще дам показания.
Предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК, обещава да каже
истината.
Свид. С.Д., РАЗПИТАН КАЗА: Познавам страните, аз съм баща на подсъдимата. Не
живеем заедно, но сме наблизо и контактувам много често с нея. Като се разделиха с
тъжителя, детето беше на месеци. От тогава в грижите за отглеждане на детето я
подпомагаме аз и майка й, преди това също. Детето има бронхиална астма и преди това
имаше обриви някакви, има име тази болест, но не я знам, даже в момента е с петна по
лицето. През последните две години, поне два месеца е стояла по болници с детето, за
бронхопневмония беше първо, изписаха ги и вечерта пак бяхме в спешното и на другия ден
ги приеха пак. Трудно е здравословното състояние на детето, гледаме го, но не зависи
всичко от нас. По документи точно не знам, но знам, че бащата към настоящия момент го
взема с преспиване детето. Сещам се, че веднъж не върна детето и го издирвахме с полиция,
на другия ден го върна на тъщата гладно, мръсно и т.н. Не един път, два пъти майката го е
вземала от него болно и са постъпвали в болница. Аз съм й и работодател и знам колко
отсъства и защо. На 6-ти август вечерта бях в къщата на М. до към един и половина. Тя ми
се обади, че пак е извикал полиция и отидох, но не можах да ги сваря. Детето се стресира
4
като види полицаи и аз го успокоявам. През нощта отидох, защото детето не беше добре,
имаше температура и след като заспа, стоях още и след това си тръгнах. На 7-ми разбрах, че
са ходили полицаи, но аз като отидох вече ги нямаше. М. ми обясни, че е искал детето, а то
не беше добре. Предложила му е за един - два часа да излязат с нея и детето до един парк,
който е на близко, за да го види, но той отказал. Той категорично мисли, че го лъжат. Казва
не на него тия, това са негови приказки, че тя го лъже. Знам ли дали е повярвал, Детето има
телково решение. Майката и детето ходиха две седмици на Трявна, лекуващата лекарка от
Стара Загора ги насочи там, тя е специалист в тази област. Дъщеря ми ходи два - три пъти
месечно там на прегледи. М. се грижи за детето си, притеснява се за неговото здраве и
състояние, коя майка не се притеснява и коя майка иска да е болно детето й. За разлика от
бившия ми зет, който цяла година не беше го потърсил, един бонбон не му беше донесъл, а
сега е пострадал, че не го е видял за един ден. Не се интересуваше до преди една година от
детето и тия дела са специално, за да тормози дъщеря ми и детето, за нищо друго, той не
цели нито бащинство нито нищо. Когато беше болно детето на 7-ми август, не се е съгласил
с това, което дъщеря ми му е предложила, като е казал, че ще го взима както е по закон.
Винаги вика полиция, по този начин тормози дъщеря ми и детето се стресира. На 06.08. бях
в дома на дъщеря ми, тъй като детето беше болно. Сигурно е потърсила дъщеря ми лекарска
помощ, защото постоянно се консултира с лекар. В един часа посред нощ лично аз съм
водил детето на лекар. Нея вечер нямам спомен дали го е водила на лекар. Имаше
температура детето. Тя постоянно е на телефона, обажда се на лекар и й казват какво да
прави, в къщата има един шкаф пълен с лекарства. Казах, че заспа детето и още един - два
часа останах, за да съм сигурен, че е добре и след това си тръгнах. На 7-ми отидох към 10 –
11 часа, обади ми се, бях в Речица, до половин час след обаждането сигурно съм отишъл.
Тогава видях детето, по принцип той види ли полиция е много притеснен и не иска да
говори. Малко по-добре е бил предполагам, щом е предлагала да го заведе за един - два часа
на парка. Той не искаше да го вземе, искаше да го вземе по закон или изобщо не искаше да
го вземе. На 7-ми това не съм го чул, чувал съм го друг път, а на тази дата ми предаде
дъщеря ми, че отново е казал така. Той окраде семейството, даже и парите на детето
открадна. Само ако не е било добре детето, тогава не му го е давала. Защо да ми дава
обяснения за тогава, след като аз бях там и знам, че беше болно детето. Детето беше болно и
за това не го даде на бащата за два дни. Мотивира се, че детето е болно и затова не го е дала.
Ние сме баща и дъщеря, какви обяснения да ми дава, аз знам ситуацията каква беше.
Веднъж дал някакъв сироп на детето и след това не можа да обясни какъв сироп му е дал.
Инхалатора, който ползва детето, не знам кой го е купил, сигурно от болницата са го дали.
Когато детето е болно, на дъщеря ми помагаме аз, съпругата ми, тъщата ми, другата ми
дъщеря. Случвало се е ако отиде до магазин, или има някаква работа, някой от нас да го
гледа. Когато е здраво детето ходи на детска градина. В детската градина знам, че имат
помпичка, за да му дадат ако направи пристъп, а инхалатора стои в тях. През м. ноември
миналата година детето претърпя операция. След тази операция мисля, че за два - три часа
му го дава дъщеря ми през м. декември и го връща за инхалация. Мисля, че миналата
седмица детето беше при баща си. Взема го за по два - три часа и го връща за инхалацията
5
на обяд. Не е имало проблем след вземането със здравословното му състояние. В месеца
ходи два - три пъти в Стара Загора дъщеря ми, но не мога да кажа дали в началото на м.
август миналата година е ходила. Плаща си прегледите като ходи, защото личната лекарка й
обърква документите. Преди да отиде в Стара Загора, не ходи при личната лекарка.
СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси.

Съдът счита искането на защитата на подсъдимата за разпит на лицата изготвили
представения в днешното с.з. социален доклад за основателно, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит като свидетели лицата С.С.С. и Н. Г..

Съдът счита делото за неизяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие.
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 14.03.2022 г. от 10.00 часа, за която дата и час
страните да се считат редовно призовани.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ допуснатите до разпит свидетели.

Протоколът се изготви в с.з.
Заседанието по делото се закри в 15.10 часа.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
6