№ 104
гр. Плевен , 29.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в закрито заседание на двадесет и девети
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Стефан А. Данчев
като разгледа докладваното от Стефан А. Данчев Търговско дело №
20214400900090 по описа за 2021 година
Постъпила е искова молба от „ ***“ ООД- гр.Ч.б. ,представлявана от
управителя С.Й.В. срещу „ ***“ ООД- гр.Ч.б. ,представлявано от управителя
Д.Й.Д. с която са предявени два иска ,първият от които главен иск за
признаване за установено ,че ищеца не дължи на ответника сумата от 290 000
лв. по запис на заповед от 12.12.2011г. с издател „***“ООД и поемател „*** „
ООД , а вторият - евентуален иск за признаване за установено спрямо
ответника ,че ищеца не му дължи сумата „над продажната цена на имотите –
собственост на „*** „ ООД,реализирана след публична продан по изп.дело №
1093/ 2016г.- по описа на ЧСИ Т.К. до размера на сумата по записа на заповед
290 000лв.“
Плевенски окръжен съд ,като извърши проверката по чл. 129 от ГПК за
редовността на исковата молба ,констатира следните недостатъци ,които
налагат оставянето и без движение, и даването на ищеца на срок за тяхното
отстраняване.
- На първо място към исковата молба липсва документ за внесена
държавна такса ,която с оглед цената на предявеният главен иск / 290 000
лв./, следва да е в размер на 11 600лв. – / 4 % върху цената на отрицателния
установителен иск / .Това е недостатък на исковата молба по чл. 128, т. 2 от
ГПК .
- На второ място по отношение на предявеният като „алтернативен“ според
редакцията на исковата молба, а всъщност като евентуален иск за
недължимост на разликата над продажната цена на имотите –собственост на
„*** „ ООД,реализирана след публична продан по изп.дело № 1093/ 2016г.-
по описа на ЧСИ Т.К. до размера на сумата по записа на заповед 290 000лв.,
съдът намира ,че е налице недостатък по чл. 127,ал.1 т. 3 от ГПК –не е
посочена точно и ясно цената на този иск ,тъй като не е посочена каква е
въпросната разлика ,която ищецът счита ,че не дължи .Този начин на
предявяване на иска не позволява на съда да се произнесе адекватно по
безспорно оценяемия иск, без да е определена от самия ищец числовата рамка
1
на изследването. Поради това се налага да има точно определена цена на този
втори евентуален иск ,което пък налага да има изрични положителни
твърдения на ищеца за това каква според него е продажната цена на имотите
–собственост на „*** „ ООД на която те са продадени по изпълнителното
дело и съответно каква е разликата до сумата 290 000лв. в стойностно
изражение –напр. 50 000лв. ,100 000лв. или нещо друго ?
- На трето място ,изложението на обстоятелствата на които се основава
вторият ,предявен като евентуален иск е твърде общо , непълно и с много
условности и не позволява ясно определяне на предмета на изследване по
делото-недостатък по чл. 127 ,ал.1 т. 4 от ГПК . Необходимо е ищецът да
поясни за какво преобразуване в периода 2011 – 2012г. става дума ,кое е
дружеството наречено „компания –майка „ ,каква е формата на извършеното
преобразуване – отделяне на дружество ,разделяне на две или повече други
дружества или др. Необходимо е също така ищецът да уточни признава ли
изрично ,че има изтеглен банков кредит и от коя банка, от ищцовото
дружество или пък от друго дружество на което ищцовото дружество да се
явява правоприемник и дали пък „***“ООД действително е ипотекирало
свои недвижими имоти за обезпечаване на вземанията на банката по такъв
договор за кредит или е правоприемник на друго дружество ,което е
ипотекирало такива свои имоти. Или иначе казано , необходимо е ищецът
изрично да поясни отрича ли или пък признава наличието на каузално
правоотношение ,свързано с договор за банков кредит за чието обезпечаване
да е издаден въпросният запис на заповед? Необходимо е да има ясни и
конкретни положителни твърдения в тази посока, а не условни конструкции
от типа „ако съществува каузално правоотношение ..“.
-На четвърто място и в т.вр. следва да се посочи ,че ако самият ищец
твърди съществуването на каузално правоотношение за чието обезпечение е
издаден записа на заповед ,то безспорно ще е необходимо съдът да изследва
как са се развили отношенията по повод на това каузално правоотношение и
какъв е действителният размер на обезпеченият със записа на заповед дълг по
това каузално правоотношение –напр. ако се касае за договор за кредит
,обезпечен с ипотека на имоти,учредена от лице, различно от самия длъжник
по договора за кредит ,то ще се наложи съдът да изследва какви и колко
недвижими имоти от ипотекираните са били продадени по изпълнителното
дело и на каква стойност ?В т.вр. за съда е неясно защо се налага според
ищеца да предявява отделно вторият иск ,като се има предвид ,че искането с
него фактически се поглъща от петитума на главния иск за недължимост на
цялата сума от 290 000 лв.и ако съдът в хода на процеса установи ,че се
дължи някаква сума ,произтичаща от каузалното правоотношение / ако
такова се твърди от самия ищец и се докаже в процеса / , то съответно ще
следва да отхвърли предявеният отрицателен установителен иск за разликата
над установената като дължима сума до пълния размер на претенцията от
290 000лв.
Поради тези съображения , Плевенски окръжен съд
2
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба от „ ***“ ООД- гр.Ч.б.
,представлявана от управителя С.Й.В. срещу „ ***“ ООД- гр.Ч.б.
,представлявано от управителя Д.Й.Д.,като ДАВА на ищеца едноседмичен
срок за отстраняване на посочените в мотивите на това разпореждане в
четири пункта нередовности на исковата молба,като УКАЗВА на ищеца ,че
ако тези недостатъци не бъдат отстранени в даденият срок исковата молба ще
му бъде върната на осн. чл. 129 , ал. 3 от ГПК.
Разпореждането не подлежи на обжалване. Препис от него да се връчи на
ищеца за сведение и изпълнение.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
3