№ 362
гр. София, 24.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Десислава Ал. Алексиева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Десислава Ал. Алексиева Въззивно
гражданско дело № 20211100507352 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 20082560 от 31.03.2021 г., постановено по гр. д. № 3142/2020 г. по
описа на СРС, ГО, 33 – ти състав са отхвърлени исковете на „С.В.“ АД, ЕИК ******* срещу
Р. С. Н., ЕГН **********, за признаване за установено, че Р. С. Н. дължи на „С.В.“ АД сума
в размер на 1208,24 лв., представляваща потребена вода от длъжника за имота му на
горепосочения адрес за периода от 27.03.2012 г. до 22.09.2019 г. ведно със законна лихва от
09.10.2019 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 523,17 лв. за периода
от 27.04.2012 г. до 22.09.2019 г., за имот в гр. София, ж.к. Света Троица / ******* клиентски
№ *******, за които вземания е издадена заповед от 15.10.2019 г. на РС София, 33 с-в,
постановена по реда на чл. 410 от ГПК по гр.д. № 57514/2019 г. и е осъдена „С.В.“ АД,
ЕИК******* да заплати на Р. С. Н., ЕГН ********** сума в размер на 800 лв.,
представляващи разноски по делото, с включени разноски по заповедно производство по
ч.гр.д. № 57514/2019 г. по описа на СРС, 33 с-в.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца „С.В.“ АД.
Поддържа, че по делото е установено, че въззивникът е собственик на процесния имот.
Оспорва като неправилен извода на първоинстанционния съд, че ответникът не е потребител
на ВиК услуги, позовайки се на представена по делото електронна справка от публичния
имотен регистър. Поддържа, че видно от справката ответникът е ипотекарен длъжник, а
такъв може да бъде само собственика, поради което счита, че е доказано, че ответникът е
собственик на имота, следователно и потребител на ВиК услуги. Отправя искане за отмяна
на първоинстанционното решение, претендира разноски и прави възражение за
прекомерност на претендираните от ответната страна разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от ответника.
Изразява становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Претендира
1
разноски.
Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Видно от фактическите обстоятелства, заявени с исковата молба, точната правна
квалификация на иска е такава по чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 32 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда на присъединяване на потребителите и ползвателите на
водоснабдителните и канализационни системи и чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. По
въведените във въззивната жалба оплаквания:
Ищцовото дружество е "ВиК оператор" по смисъла на чл. 198о, ал. 1 от Закона за
водите и предоставя ВиК услуги на потребителите срещу заплащане по реда на ЗВ и Закона
за регулирането на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). Съгласно чл. 1,
ал. 2 ЗРВКУ. В и К услуги са услугите по пречистване и доставка на вода за питейно-
битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и
дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии (населените
места и селищните образувания), както и дейностите по изграждането, поддържането и
експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, включително на
пречиствателните станции и другите съоръжения.
Съгласно чл. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи,
потребители на услугите В и К са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право
на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти
и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води. Съгласно §1, ал. 1, т.2 от
ПЗР на ЗРВКУ, потребители са юридически или физически лица, собственици или
ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги. Отношенията между
ВиК оператора и потребителите на ВиК-услуги се уреждат от Наредба № 4 от 2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи. От посочената нормативна уредба следва, че облигационното
отношение между страните възниква по силата на закона въз основа на притежаваното
вещно право на собственост или ползване.
С определение по чл. 140 ГПК по делото на ищеца е указано да установи при
условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: съществуването
на договор за доставка на ВиК услуги, както и изпълнение на задълженията по него, а
ответника следва да установи фактите, от които произтичат възраженията му.
Неоснователно е възражението на въззивника във въззивната жалба, че по делото е
доказано съществуването на договорно правоотношение между страните, позовавайки се на
представената електронна справка от имотен регистър. Обстоятелството, че ответникът
притежава вещно право върху имота е оспорено изрично от същия в отговора на исковата
молба. По делото не са представени доказателства, водещи до несъмнения извод за наличие
на облигационно отношение между страните по делото, поради което правилно
първоинстанционният съд е приел за недоказан този факт. От представената от ищеца
електронна справка от имотен регистър не се установява да е придобито от ответника право
на собственост върху процесния апартамент, доколкото такова вписване не е налично в
2
представената справка. Действително на 01.12.2003 г. е учредена договорна ипотека в полза
на „Прокредит Банк“ АД, но видно от вписването в справката се установява, че задължените
лица са три Й. И. Н.а, Р.Д. Н.а и Р. С. Н.. Следователно от горното не може да се направи
несъмнен извод, че ответникът притежава право на собственост върху апартамента, а други
доказателства, които да установят притежанието на право на собственост от ответника
върху апартамента или идеална част от него не са представени. Същевременно
представеното заявление от 10.01.2012 г. за смяна в собствеността на имота от Р. С. Н. до
„С.В.“ АД е оспорено по отношение на автентичността му и от приетото по делото
заключение на съдебно-графологичната експертиза е установено, че подписът, положен
върху заявлението за смяна в собствеността на имота не е изпълнен от ответника, поради
което същото е изключено от доказателствения материал по делото. Представените
хартиени и електронни карнети за абонатния номер за процесния период също са оспорени
по отношение на тяхната автентичност и с определение от 26.11.2020 г. са изключени като
доказателства по делото. Съгласно чл.154, ал.1 ГПК всяка страна в процеса следва да докаже
чрез провеждане на пълно и главно доказване обстоятелствата, на които основава своите
искания и възражения. В случай че това не е сторено, съдът е обвързан да приеме
недоказания факт за неосъществил се.
При недоказаност на една от предпоставките от фактическия състав за възникване на
спорното право, безпредметно е да бъдат обсъждани останалите предпоставки, доколкото
дори същите да са налице, това не би обусловило основателност на претенцията. Ищецът не
е установил правопораждащия претендираното право факт, което обуславя извод за
неоснователност на главния иск, а неоснователността на главния иск обуславя
неоснователност и на акцесорните претенции за лихви.
Поради изложените съображения доводите на въззивника за неправилност на
обжалвания съдебен акт са неоснователни, а първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено.
По разноските. С оглед изхода на спора, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски
пред СГС има въззиваемата страна в размер на 300 лева за адвокатско възнаграждение,
съгласно представен по делото /л. 20/ договор за правна защита и съдействие от 02.06.2020 г.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20082560 от 31.03.2021 г., постановено по гр. д. № 3142/2020
г. по описа на СРС, ГО, 33 – ти състав при правна квалификация по чл. 422, ал. 1 ГПК във
връзка с чл. 32 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда на присъединяване на
потребителите и ползвателите на водоснабдителните и канализационни системи и чл. 1, ал.
2 ЗРВКУ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „С.В.“ АД, ЕИК ******* да заплати на Р. С. Н., ЕГН ********** на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 300 лева разноски пред СГС.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4