Решение по дело №465/2025 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „БОДУ" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, [улица], представлявано от управителя Т. Т. Т., чрез адв. Й. Б. с адрес за призоваване в гр. София, [улица], офис 1 партер срещу решение № 104/11.02.2025 г., постановено по АНД № 2086/2024г. по описа на Районен съд-Плевен.

В жалбата се посочва, че съдът не е коментирал възражения във връзка с издаването на наказателното постановление, както и допусната неяснота относно индивидуализиранетона административното нарушение, с което са нарушени са разпоредбите на чл. 42, т. 4, чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН.

Твърди се, че в наказателното постановление не е посочено за каква електрическа уредба се касае, а в НП неправилно е посочено, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 267, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 16-116/08.02.2008 г. за техническата експлоатация на енергообзавеждането на МИЕ, като липса уточнение коя от трите точки/т. 1- т.З/ на ал, 2 от чл. 267 е нарушена. Посочва се, че по този начин жалбоподателят е бил поставен в невъзможност да разбере за какво точно нарушение е наказан, които процесуални нарушения ограничават съществено правото на защита на жалбоподателя /аналогични изводи и в Решение № от 02.07.2013г. по а.н.д.. № 113/2013г. на Административен съд - Ямбол/.

Счита, че дори да се приеме, че формално е осъществен състава на обсъжданото нарушение, посочените по-горе съображения при всички случаи определят случая като такъв с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи на нарушения от този вид и обуславя приложението на чл. 28 от ЗАНН, като затова счита за основателно при определяне на санкция дружеството работодател да се ползва от привилегирования санкционен състав на хипотезата на чл. 415в от КТ, така както към датата на издаване на наказателното постановление дружеството е изпълнило задължението си, за което е санкционирано.

Твърди се, че в конкретния случай липсват данни, които по безспорен начин да установяват извършено нарушение от дружеството- работодател, като още повече, липсват данни, които да сочат настъпили за работника вредни последици от хипотетично извършеното нарушение. Твърди се, че трудовите и осигурителни права на нито едно лице не са засегнати, както и предписанията са изпълнени в срок и доказателства за същото са предоставени на наказващия орган.

Счита, че компетентният съд може и следва да измени НП при установена "маловажност" по смисъла на чл. 415в, ал. 1 КТ, като съобрази размера на наложената парична санкция с определените в този текст граници на същата. Посочва, че съдът може в случаите, в които отговорността на нарушителя е ангажирана за квалифициран или основен състав на административно нарушение, ако се установят предпоставките за приложимост на привилегирования състав, да преквалифицира деянието, като приложи спрямо нарушителя съответстващото му по-ниско наказание. (Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. на ВАС по по тълк. д. № 7/2010 г„ ОСК"

Моли да се отмени решението като неправилно и незаконосъобразно и да се отмени наказателното постановление.

В съдебно заседание касасторът -„БОДУ" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, [улица], представлявано от управителя Т. Т. Т., не се явява, не се представлява.

В съдебно заседание ответникът - директор на дирекция "Инспекция по труда" Плевен, редовно призован, не се явява представител.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен намира, че касационната жалба е необоснована, немотивирана и незаконосъобразна. Счита, че първоинстанционното решение е правилно, законосъобразно, постановено и подкрепено от събраните доказателства и предлага на съда да се потвърди в този му вид.

Административен съд – Плевен, трети касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение е потвърдено наказателно постановление №15-2400249 от 25.10.2024 г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ - Плевен, с което на основание чл. 416 ал. 5 във вр. с чл. 413 ал. 2 от КТ на „БОДУ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, [жк], [улица], представлявано от Т. Т. Т., [ЕГН] е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева за извършено нарушение по чл. 200 ал. 1 т. 2 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване във връзка с чл. 267 ал. 1 и ал. 2 на Наредба № 16-116 за техническа експлоатация на енергообзавеждането за това, че при извършена проверка на 09.08.2024 година инспектори при ДИТ - Плевен в складова база на ДРВВЗ, находяща се в село Ясен, Плевенска област, охраняван от „БОДУ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, [жк], [улица], представлявано от Т. Т. Т., както и документална проверка в периода 26.08.2024 година - 03.09.2024 година в офиса на ДИТ – Плевен, дрежуството в качеството си на работодател не е извършило задължителните периодични измервания на импеданса Zs на контура „фаза - защитен проводник“ и не е определил ефективността на зануляването на електрическите уредби и съоръжения в сграда, ползвана от служителите по извършване на охрана в складовата база на ДРВВЗ, находяща се в село Ясен, Плевенска област и до приключване на проверката не е представил документи, удостоверяващи извършването на измервания за контрол на импеданса Zs на контура „фаза - защитен проводник“ на електрическите уредби и съоръжения в сградата.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и постановено при правилно прилагане на закона. В случая правилно е прието от РС, че е налице нарушение на сочените разпоредби, които задължават работодателя да извършва периодична проверка на електрическите уредби, каквото не е извършено в случая.

Съдът не е допуснал процесуални нарушения, обсъдил е събраните писмени доказателства и свидетелски показания, като е изложил мотиви, които на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК се споделят.

Неоснователен е довод на касатора, че в случая следва да се приложи нормата на чл. 28 от ЗАНН и да се приложи привилегирован състав на чл. 415в от КТ.

В случая чл. 28 от ЗАНН е неприложим, тъй като в чл. 415в КТ се съдържа специална разпоредба, която предвижда отговорност за маловажни нарушения на трудовото законодателство с налагане на по- леко наказание и следва да се прецени наличието на предвидените в нея материално правни предпоставки.

Съгласно чл. 415в КТ за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице – с глоба в размер от 50 до 100 лв. В случая измервания на импенданса Zs на контура „фаза - защитен проводник“ и определяне на ефективността на зануляването на електрическите уредби и съоръжения са извършени след приключване на проверката т.е. след установяване на нарушението предвид представените протоколи за контрол и сертификати за контрол на л. 11 и сл. от анд № 2086/2024 г. по описа на РС Плевен и не може да се приеме, че нарушението е било отстранено незабавно т. е. в хода на самата проверка в обекта. Нарушението се счита за извършено в момента на проверката от органите на ДИТ, ако документи за извършени периодични измервания на ел. уредби и съоражения не са налични в обекта и представени пред контролните органи на място, защото по този начин се препятства проверката за спазване правата на работниците. Вредните последици се изразяват в това, че при липсата на изискуемата документация в обекта не може да се извърши незабавен и обективен контрол на място за спазване на законодателството за здравословни и безопасни условия на труд, което пряко засяга правата на работниците и служителите и затова не може да се приеме и че са налице предпоставките на специалната разпоредба в чл. 415в ал. 1 КТ, за да се приеме, че се касае за маловажен случай на нарушение на трудовото законодателство, за да се определи по-леко наказание.

Предвид горепосоченото решението на РС Плевен следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН вр. чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, трети касационен състав

РЕШИ:

Оставя в сила решение №104/11.02.2025 г., постановено по анд № 2086/2024 г. по описа на Районен съд-Плевен.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.