№ 12812
гр. София, 05.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20211110134011 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от [фирма] (с предишно
търговско наименование [фирма]) против Р. Б. Н. кумулативно обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 342, ал. 2 ТЗ, вр. чл.
345, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество следните вземания:
сумата от 282,71 лева, представляваща стойност на падежирали лизингови вноски за
периода от 05.05.2019 г. до 24.08.2019 г. по договор за финансов лизинг № [№] от 23.02.2018
г., ведно със законната лихва върху главницата от 282,71 лева, считано от датата на подаване
на заявлението в съда – 14.02.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от
103,88 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 05.06.2019 г. до
24.08.2019 г., сумата от 3,06 лева, представляваща неустойка за забава за периода от
05.05.2019 г. до 24.08.2019 г., 347,31 лева, представляваща неустойка поради прекратяване
на договора по вина на лизингополучателя, сумата от 123,08 лева, представляваща стойност
на заплатен данък по чл. 52 и сл. ЗМДТ за 2019 г. на основание чл. 8.6 от Общите условия,
приложими към договора, сумата от 600,00 лева, представляваща разходи за възстановяване
на лизинговия актив на основание чл. 14.4 от Общите условия, за които суми по ч. гр. дело
№ 8080/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 51-ви състав е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 10.03.2020 г. (след връщане на
исковата молба в частта по претенцията за сумата от 1,43 лева с определение от 20.09.2021
г., влязло в законна сила).
С определение от 26.09.2022 г. на основание чл. 47, ал. 6 ГПК за особен представител
на ответника Р. Б. Н. е назначена адв. К. С. от АК – гр. София.
По делото е постъпил писмен отговор от 19.10.2022 г. от особеният представител на
ответника – адв. К. С., оспорва изцяло исковете по основание и размер. Намира, че
процесният договор за лизинг попада в обхвата на регулация на Закона за потребителския
кредит. Релевира възражение за недействителност на договора на основание чл. 22 ЗПК,
поради неспазване изискванията на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Конкретно
посочва, че договорът е със шрифт по-малък от 12, като не всички елементи в същи са
представени по ясен и разбираем начин за ответника. Заявява, че не е спазено законовото
изискване годишният процент на разходите да бъде посочен в самия договор и следва да
бъде по-висок от петкратния размер на законната лихва. В случая това не е спазено поради
което особеният представител на ответника счита договорът за изначално недействителен
съгласно чл. 22 ЗПК и нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД – като протИ.речащ
1
на императивните законови норми. С тези аргументи се отправя искане за отхвърляне на
исковете.
С определение от 26.01.2023 г. на основание чл. 140, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК е
изготвен проектът за доклад по делото, като същото е насрочено за разглеждане в открито
съдебно заседание на 13.03.2023 г.
С определение от 04.03.2023 г. производството по настоящото дело е прекратено на
основание чл. 232 ГПК – поради оттегляне на исковете с молба от ищеца от 15.02.2023 г.,
като е обезсилена Заповед от 10.03.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК, издадена по ч. гр. дело № 8080/2020 по описа на СРС, ГО, 51-ви състав.
Определението е влязло в законна сила на 30.03.2023 г., като необжалвано в срок от
страните.
По делото е постъпила молба от 27.03.2023 г. от адв. К. С., в качеството й на особен
представител на ответника Р. Н., с искане за изплащане на възнаграждението й, предвид
извършване на законоустановените процесуални действия, изразяващи се в справки,
проучвания, изготвяне и депозиране на писмен отговор на исковата молба преди
прекратяване на съдебното производство по искане на ищеца.
Съдът, като съобрази, че основание за прекратяване на настоящото дело е оттегляне на
исковите претенции от ищеца, при което и съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК поначало право на
разноски има ответната страна, обстоятелството, че същата е представлявана в процеса от
особен представител, назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, както и извършените от
последния действия във връзка със защитата на ответната страна, изразяващи се в
депозиране на писмен отговор, намира, че искането следва да бъде уважено, като на адв. К.
С. бъде изплатено възнаграждение в пълния внесен от ищцовото дружество размер от 200
лева, въпреки липсата на процесуално представителство в открито съдебно заседание,
доколкото същият се явява в минимален размер съгласно чл. 6 от Наредба № 1 от 9 юли
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв. К. С. от Софийска адвокатска колегия, в качеството й на
особен представител на ответника по делото Р. Б. Н., назначен с определение на съда от
26.09.2022 г., възнаграждение в размер на сумата от 200 лева от внесения от ищеца депозит
(съгласно платежно нареждане от 30.08.2022 г. – л. 76 от делото) за осъщественото от нея
процесуално представителство на ответната страна по настоящото дело, за което да се
издаде РКО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2