Разпореждане по дело №449/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Въззивното производство е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Подадена е въззивна жалба от М. Г. П. ЕГН *, с постоянен адрес в гр. Р. У. “С. С. К. и М. № 13 Л. и К. Н. на Т. Г. Р., ЕГН *, с постоянен адрес в гр. Р. У. “С. С. К. и М. № 13, против решение № 4444/19.08.2011 год. постановено по гр.дело № 564/2008 год. на Районен съд гр. Р..

В жалбата се релевират доводи за недопустимост, неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението. Поддържа, че направените правни изводи не коренспондират със събраните по делото доказателства, липсват конкретни съображения обуславящи извода на съда, тъй К. е нарушена разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК и н а чл. 172 ГПК.

Иска се обезсилване на постановеното решение К. недопустимо такова и връщане на делото за ново разглеждане, респ. иска се отмяна на решението и уважаване изцяло на предявените искове К. основателени, К. бъдат отчетени изложените във въззивната жалба обстоятелства.

Ответниците по въззивната жалба са се възползвали от правото си по чл.263 от ГПК и са представили отговор по въззивната жалба. Считат изложените в жалбата доводи за неоснователни. РС е извършил пълен и цялостен анализ на събраните доказателства, К. е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.

В съдебно заседание, Жалбоподателката М. П. редовно призована, явява се Л. и с адв. Я. Жалбоподателката Т. Р. не се явява, същата представлявана от сестра си М. П. в качеството й на Н.. Подадената въззивна жалба се поддържа по съображенията изложени в нея, а както и по съображения изложени в о.с.з. от адв. Я.

Ответниците, редовно призовани, в о.с.з. не се явяват. Представляват се от адв. С., който оспорва жалба и моли съдът да потвърди решението на РС – Р. К. правилно и законосъобразно

Въззивната жалба е процесуално допустима, К. подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежни страни в процеса, имащи интерес от обжалване на решението.

Разгледани по същество оплакванията на жалбоподателите за недопустимост на обжалваното решение са основателни.

С обжалваното решение районният съд е отхвърлил предявения от М. Г. П. ЕГН *, с постоянен адрес в гр. Р. У. “С. С. К. и М. № 13 и Т. Г. Р., ЕГН *, с постоянен адрес в гр. Р. У. “С. С. К. и М. № 13 против И. И. Г. от Г. Р. община Р. област Б., У. „. И. – А. І. № 9 ЕГН * иск с правно основание чл. 108 от ЗС, за признаване за установено по отношение на ответника И. И. Г., че ищците са собственици по наследство на следния недвижим имот, а именно: 300/659 идеални части от поземлен имот с идентификатор 61813.762.244 по кадастралната карта на гр. Р. одобрена със Заповед РД – 18 – 33/15.05.2006 г. на Изпълнителния директор на АК с адрес на поземления имот – гр. Р. У. „. И. – А. І. № 9 с площ от 659 кв. м. трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване –ниско застрояване (до 10 метра), стар идентификатор – парцел ХХ в кв. 141, при съседи по кадастрална карта: имоти с идентификатори № 61813.762.245; № 61813.763.53; № 61813.762.328; № 61813.762.243; № 61813.762.239, както и да бъде осъден ответника да предаде владението на ищците върху описания имот, К. неоснователен.

С атакуваното решение РС е отхвърлил, К. неоснователен и втория предявен от М. Г. П. ЕГН *, с постоянен адрес в гр. Р. У. “С. С. К. и М. № 13 и Т. Г. Р., ЕГН *, с постоянен адрес в гр. Р. У. “С. С. К. и М. № 13 противП. И. Г., ЕГН *, с постоянен адрес в гр. Р. У. „. И. А. ІІ“ № 9а иск с правно основание чл. 108 от ЗС, с за признаване по отношение на ответника, че ищците са собственици на наследство на следния недвижим имот, а именно: 300/659 идеални части от поземлен имот с идентификатор 61813.762.244 по кадастралната карта на гр. Р. одобрена със Заповед РД – 18 – 33/15.05.2006 г. на Изпълнителния директор на АК с адрес на поземления имот – гр. Р. У. „. И. – А. І. № 9 с площ от 659 кв. м. трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване –ниско застрояване (до 10 метра), стар идентификатор – парцел ХХ в кв. 141, при съседи по кадастрална карта: имоти с идентификатори № 61813.762.245; № 61813.763.53; № 61813.762.328; № 61813.762.243; № 61813.762.239, както и да бъде осъден ответника да предаде владението на ищците върху описания имот.

Във връзка с наведените доводи в жалбата за допуснати съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила от районният съд, въззивната инстанция счита оплакванията за основателни. Така постановеното решение е недопустимо. На първо място е недопустимо, тъй К. изготвения по делото доклад е в разрес с изискванията на чл. 146, ал. 1 ГПК, а на втори място и в следствие на непрецизния доклад се е постановило по погрешен начин и атакуването решение, К. дефакто съдебния състав се е произнесъл по непредявен иск.

Конкретно - производството по делото пред РС е образувано по ревандикационен иск, предявен от М. Г. П. ЕГН * и Т. Г. Р., ЕГН *, против И. И. Г., ЕГН *, с постоянен адрес в гр. Р. У. „. И. А. ІІ“ № 9 и П. И. Г., ЕГН *, с постоянен адрес в гр. Р. У. “Ц. И. А. ІІ“ № 9а, с изложени и поддържани твърдения, че двете ищци са собственици на основание наследство от своите родители Д.и Г. Р. на имоти с идентификатори 61813.762.245 и 61813.762.244 по кадастралната карта на гр. Р. и с искане спрямо ответниците да бъдат установени собственическите им права К. Г. бъдат осъдени да предадат владението върху двата имота - с идентификатори 61813.762.245 и 61813.762.244 по кадастралната карта на гр. Р..

В съдебно заседание, проведено на 23.06.2010 г. е допуснато изменение на иска, досежно неговия петитум със запазено основание по чл. 108 от ЗС, К. исковете са предявени за съответните идеални части спрямо всеки един от ответниците поотделно и по отношение на всеки отделен недвижим имот /61813.762.245 и 61813.762.244/. Т.е. с нова поправена и вписана искова молба предявената претенция е изменена досежно отправеното към съда искане, К. конкретно ищците претендират на първо място да бъде установено по отношение на И. И. Г., че те са собственици на наследство на следния недвижим имот, а именно: 300/659 идеални части от поземлен имот с идентификатор 61813.762.244 по кадастралната карта на гр. Р. одобрена със Заповед РД – 18 – 33/15.05.2006 г. на Изпълнителния директор на АК с адрес на поземления имот – гр. Р. У. „. И. – А. І. № 9 с площ от 659 кв. м. трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване –ниско застрояване (до 10 метра), стар идентификатор – парцел ХХ в кв. 141, при съседи по кадастрална карта: имоти с идентификатори № 61813.762.245; № 61813.763.53; № 61813.762.328; № 61813.762.243; № 61813.762.239, както и да го осъдите да ни предаде владението върху процесния имот. На следващо място е предявен и втори иск, с различен в сравнение с първоначалната претенция петитум, К. се сочи, че ищците претендират на следващо място да бъде установено по отношение на другия ответник - И. И. Г., че те са собственици на наследство на следния недвижим имот, а именно: 300/659 идеални части от поземлен имот с идентификатор 61813.762.245 по кадастралната карта на гр. Р. одобрена със Заповед РД – 18 – 33/15.05.2006 г. на Изпълнителния директор на АК с адрес на поземления имот – гр. Р. У. „. И. – А. І. № 9 с площ от 645 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване –ниско застрояване (до 10 метра), стар идентификатор – имот пл. номер 2629, парцел ХХ в кв. 141, при съседи по кадастрална карта: имоти с идентификатори № 61813.763.83; № 61813.763.53; № 61813.762.244; № 61813.762.246; № 61813.762.239.

Преценявайки, че се налага изменение на исковата претенция с оглед постъпилата нова поправена и вписана искова молба, съдебния състав погрешно е допуснал изменение на предявените искове, а в последствие погрешен се явява и изготвеният нов доклад по делото съобразно чл. 146 ГПК. Погрешно е счетено и постановено, при това с нарочно определение в тази връзка, че предявения иск е с петитум за признаване за установено по отношение на И. И. Г., че ищците са собственици на наследство на следния недвижим имот, а именно: 300/659 идеални части от поземлен имот с идентификатор 61813.762.244 по кадастралната карта на гр. Р. одобрена със Заповед РД – 18 – 33/15.05.2006 г. на Изпълнителния директор на АК с адрес на поземления имот – гр. Р. У. „. И. – А. І. № 9 с площ от 659 кв. м. трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване –ниско застрояване (до 10 метра), стар идентификатор – парцел ХХ в кв. 141, при съседи по кадастрална карта: имоти с идентификатори № 61813.762.245; № 61813.763.53; № 61813.762.328; № 61813.762.243; № 61813.762.239, и осъждане на И. И. Г. да предаде владението върху процесния имот, а както и да се признае за установено по отношение на П. И. Г., че ищците са собственици на наследство на същия този недвижим имот, а именно: 300/659 идеални части от поземлен имот с идентификатор 61813.762.244 по кадастралната карта на гр. Р. одобрена със Заповед РД – 18 – 33/15.05.2006 г. на Изпълнителния директор на АК с адрес на поземления имот – гр. Р. У. „. И. – А. І. № 9 с площ от 659 кв. м. трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване –ниско застрояване (до 10 метра), стар идентификатор – парцел ХХ в кв. 141, при съседи по кадастрална карта: имоти с идентификатори № 61813.762.245; № 61813.763.53; № 61813.762.328; № 61813.762.243; № 61813.762.239, с искане ответника П. И. Г. да бъде осъден да предаде владението върху този имот, без да има предявен в този смисъл иск по чл. 108 ЗС спрямо втория ответник. Обобщените твърдения на ищците са, че те са придобили по наследство от родителите си имот, който по настоящем представлява имоти с идентификатор 61813.762.244 и с идентификатор 61813.762.245 по кадастралната карта на гр. Р. в какъвто смисъл е и заявеното им искане, по което обаче липсва произнасяне, тъй К. погрешно е допуснато изменение на исковата им претенция, липсва прецизен доклад в тази връзка, грешката е пренесена в последствие и в обстоятелствената част, и в петитума на молбата, К. съдебния състав се е произнесъл по непредявен иск, К. едновременно с това липсва произнасяне по втория обективно съединен иск. В този смисъл се е стигнало и до противоречие в доклада на съда. Възприето е, че спора на ищците е срещу двамата ответника, но само за и спрямо един имот, а именно - имот с идентификатор 61813.762.244 по кадастралната карта на гр. Р. с площ от 659 кв. м. трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване –ниско застрояване (до 10 метра), стар идентификатор – парцел ХХ в кв. 141, при съседи по кадастрална карта: имоти с идентификатори № 61813.762.245; № 61813.763.53; № 61813.762.328; № 61813.762.243; № 61813.762.239. Това рефлектира К. цяло на доклада, респ. и на постановеното решение.

В този смисъл не е определена достатъчно прецизно правната квалификация на правата, претендирани от ищците, както и насрещните права и възражения на ответника, кои права и кои обстоятелства се признават, кои обстоятелства се нуждаят от доказване и как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти, тъй К. видно и от доклада, а и от постановеното решение липсва квалификация, описание и произнасяне по цял един иск и по отношение на цял един имот. В настоящия казус това е от съществено значение, тъй К. характера на исковата претенция касае обективно и субективно, при условията на кумулативно съединяване искове, при твърдения, че ищците са придобили по наследство от родителите си имот, който по настоящем представлява имоти с идентификатор 61813.762.244 и с идентификатор 61813.762.245 по кадастралната карта на гр. Р.. Предвид изложеното до тук, въззивният съд счита, че доклада не прецизен и е налице противоречие в същия. По този начин съдът е лишил ищеца от възможността да ангажира доказателства във връзка с твърденията на ответника, а и обратното, доколкото е възприето, че иска е само за един имот по отношение на двамата ответници. А с постановения диспозитив на атакуваното решение първоинстанционният съд не е отговорил на искането, така както е направено. Районният съд се е отклонил от същността на исковата претенция и по същество се е произнесъл по непредявен пред него иск. Недопустимо е решение, когато съдът се е произнесъл по непредявен иск. Несъответствието между заявеното с исковата молба право и правото, на което е дадена защита с решението, представлява произнасяне по непредявен иск. При условията на ограниченото въззивно обжалване, въззивния съд е длъжен да следи за допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения.

Поради изложените съображения, обжалваното решение се явява недопустимо, поради което следва да бъде обезсилено, и делото - върнато на районния съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото същото следва да продължи с излагане на доклад по делото, съобразно с чл.146 ал.1 от ГПК, К. районният съд изпълни и задълженията си по чл.146 ал.2 и 3 от ГПК.

Окръжният съд намира, че едва при окончателното решаване на делото съдът ще се произнесе във връзка с направеното искане за разноски.

Водим от горното и на основание чл.270 ал.1 пр.3 от ГПК Окръжният съд,

Р Е Ш И:

Обезсилва изцяло решение № 4444/19.08.2011 год. постановено по гр.дело № 564/2008 год. на Районен съд Р. К. недопустимо.

Връща делото на Районен съд Р. за ново разглеждане от друг състав на съда, от фазата на излагане доклад по делото по чл.146 от ГПК.

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: