РЕШЕНИЕ
№ 36
гр. К., 21.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К. в публично заседание на осемнадесети септември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Васка Д. Халачева
при участието на секретаря Красимира Хр. Боюклиева
като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Търговско дело №
20255100900002 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Настоящият спор на основание чл. 365, ал. 1, т. 1 от ГПК по своя характер, е търговски
и като такъв подлежи на разглеждане по реда на Особеното исково производство по
търговски спорове - Гл. Тридесет и втора от ГПК.
Исковото производство по търговския спор е образувано по депозирана чрез
процесуален представител от К. Д. Б. от с. Г. К., обл. К., против „ЗК Л. И.” АД, гр. С. искова
молба. В нея ищецът твърди, че на 29.12.2019 г. около 17:40 часа по път I-5 (Русе - Маказа),
се возел с поставен обезопасителен колан в лек автомобил марка „К.", модел „К." с рег. №
*****, управляван от деликвента Л. М. Е., в посока от гр. К. към ГКПП „Маказа". Стигайки
до км. 377+600 м. в землището на с. П., общ. К., обл. К., в срещуположна посока срещу тях
се движел лек автомобил марка „БМВ" модел „320 ЦИ" с ДК № *****, управляван от Д. Д.
К.. Ищецът не могъл да разбере как, но настъпило ПТП, като автомобилът, в който той
пътувал, навлязъл в насрещното пътно платно и се удари с предната част в предната лява
част на насрещно движещия си автомобил марка „БМВ". В резултат на удара техният
автомобил се завъртял обратно на часовниковата стрелка и се удари с предната си дясна част
в мантинелата, като я деформирал и се установил там. В момента на ударите и завъртанията
на автомобила, почувствал силни болки по цялото си тяло особено в кръста, гръдния кош
отдясно и лявата ръка.
Твърди също, че малко след произшествието на мястото пристигнали екипи на Пътна
полиция и на Спешна помощ. Последните го транспортирали до Спешно отделение на
МБАЛ "Д-р Атанас Дафовски" АД, гр. К.. Още същата вечер бил настанен в Отделение по
1
Ортопедия и травматология, където били установени от направените му изследвания и
рентгенови снимки, че в резултат на ПТП е получил счупване на десните напречни
израстъци на първи, втори, трети и четвърти поясни прешлени, довели до трайно
затрудняване движението на снагата, счупване на дванадесето дясно ребро, счупване на пета
метакарпална кост на лявата ръка, разкъсване на сухожилието на мускула разгъвач на пети
пръст на дясна ръка, довели до разстройство на здравето, болки и страдание. По време на
лечението в болницата чувствал силни болки. Не можел да мърда и се наложило да заеме
принудителна позиция на тялото в леглото, поради счупените четири прешлена и реброто.
Извършената му била и операция на скъсаното сухожилие на пети пръст на дясната ръка.
Лечението му в тази болница продължи до 10.01.2020 год., за което му била издадена и
Епикриза № ИЗ 18410 от 10.01.2020 год. Ищецът твърди, че след това лечението му
продължило у дома му на постелен режим повече от четири месеца, заради счупените
прешлени. Наложило се да носи „Носек лумбостат“ (корсет) повече от 10 месеца, а за него се
грижили неговите деца и близки, тъй като бил изцяло неподвижен и на легло, като се
налагало да му помагат дори при обичайни физиологични нужди. След това започнал да се
раздвижва с патерици и с чужда помощ. Придвижването му било изключително трудно. На
29.12.2020 г., поради нестабилната му походка след ПТП, паднал на земята, което наложило
ново постъпване в Отделение по Ортопедия и травматология при МБАЛ „Д-р Атанас
Дафовски" АД гр. К., от където бил изписан на 03.01.2021 год., за което му била издадена и
Епикриза № ИЗ 14564 от 03.01.2021 год.
На 13.01.2021 год. поради силни болки в лумбалната област на гръбнака, причинени от
счупването на прешлените му в тази област, постъпил за лечение в УМБАЛ "Пълмед" ООД,
гр. Пловдив. В същата болница на 15.01.2021 год. му била направена операция и извършени
медицински интервенции. След проведеното лечение бил изписан на 20.01.2021 год., за
което му била издадена и Епикриза № ИЗ 1041/21 от 20.01.2021 год.
Изтъква, че относно ПТП било образувано НОХД № 20/2021 година по описа на
Районен съд - Момчилград. По делото било утвърдено споразумение по силата, на което Л.
М. Е. бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "б", във
вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, за това, че при управление на лек автомобил марка „К." модел „К."
с ДК № ******, на път I-5 (Русе - Маказа) км. 377+600 м., в землището на с. П., общ. К., обл.
К., нарушил правилата за движение, регламентирани в чл. 20, ал. 1 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) и допуснал настъпване на ПТП с лек автомобил марка „БМВ" модел „320
ЦИ" с № *****, при което на ищеца били причинени средни телесни повреди - престъпление
по чл. 343, ал. 1, б."б", във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.
От заключението на Съдебната автотехническа експертиза № 206 от 20.11.2020 год.,
ставало ясно, че причините за ПТП били загуба на контрол над автомобила и пътната
обстановка пред него от страна на деликвента и неконтролируемо навлизане на автомобила
му в лентата за насрещно движение. А от заключението, изготвено по СМЕ се установявала
и причинно-следствената връзка между ПТП и причинените му повреди.
Ищецът твърди също, че от така извършеното от деликвента Л. М. Е. деяние му били
2
причинени неимуществени вреди изразяващи се в болки и страдание от нанесените му
телесни увреждания при ПТП. Болките по време на лечението му били много интензивни и
продължителни. След ПТП не можел да се грижа за себе си и се наложило за него да се
грижат децата му и близките му в дома му. Непрекъснато му помагали, дори при обичайните
ежедневни нужди. Твърди, че до ПТП бил работоспособен човек и в активна трудова
възраст, поради което за него бил огромен емоционалния срив да остане на легло и да не
може да се движи и обслужва сам. Изтъква, че все още не можел да се възстанови, като все
още чувствал болки и се придвижвал бавно и с помощни средства. Освен болките и
страданието, се влошило много и емоционалното му състояние, като станал много
притеснителен, като имало периоди, през които се проявявало и раздразнение спрямо
ближните, които се грижели за него. Започнал да се страхува от автомобили, като дълго
време след ПТП го било страх да се качи в автомобил.
Ищецът твърди и, че бил неработоспособен за продължителен период от време, като
неработоспособността му била предизвикана от продължителния период на лечение на
травмите от ПТП, както и последващото лечение на появилите се усложнения. От справка с
изх. № 1019-08-543-1/ 21.04.2021 год. на НОИ за болничните листове, издадени на ищеца
ставало ясно, че от 30.12.2019 год. до 20.04.2020 год. бил в отпуск поради временна
неработоспособност. Поради което освен неимуществените вреди, му били причинени и
имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи - разликата от реалното месечно
трудово възнаграждение, заплащано му от работодателя му „Д. Е. - Б." ЕООД, с ЕИК
******* и заплатеното му от НОИ обезщетение за времето на неработоспособността, което
можело да се установи от Удостоверение № 008-00123552/29.04.2021 год. на НОИ за
извършени плащания по болничните му листове. Трудовото му възнаграждение при
посочения работодател се формирало на базата на основното му трудово възнаграждение,
съгласно Трудов договор № 192/14.10.2019 год. и командировъчните плащания за съответния
месец, съобразно Допълнително споразумение № 38/15.10.2019 год. за командироване в
Обединеното Кралство Великобритания. А разликата от така изчисленото трудово
възнаграждение следвало да се изчислява за последния пълен работен месец без отпуск и
болнични дни.
Ищецът установява, че за управлявания от деликвента при ПТП лек автомобил имало
сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответното
дружество „ЗК Л. И.“ АД, обективирана в Полица № BG/22/119003******, с покритие на
застрахователния риск от 14.12.2019 г. до 13.12.2020 г.
На 26.05.2021 г. предявил Застрахователна претенция по ред на чл. 380 от КЗ с вх. №
6751/27.05.2021г. за обезщетяване на вредите от застрахователното събитие, като
застрахователното дружество му определило обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 6 500 лв. На 25.11.2021 год. изпратил Възражение до застрахователното дружество
против размера на определеното му обезщетение за обезвреда. На 12.01.2022 год. получил
писмо с изх. №233/12.01.2022 год., с което същото изискало допълнителни книжа за
доказване на имуществените вреди, изразяващи се в пропуснатите ползи. На 03.02.2022 год.
3
изпратил молба до ответното дружество, съдържаща приложените книжа по трудовото му
правоотношение за доказване на имуществените вреди. На 09.03.2022 год. получил от
ответното дружество писмо с изх. № 1671/09.03.2022 год., с което била изискана от него и
СМЕ. С молба, депозирана при ответника на 08.06.2022 год., изпратил СМЕ. А на
електронната поща на адвокат Я. М. С. било изпратено от ответното дружество писмо, с
което било определено ново обезщетение за неимуществени вреди в размер на 16 000 лв. и 8
987.03 лв. обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи.
Съгласно принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, а и съгласно трайната съдебна
практика, ищецът намерил за крайно занижена и не съобразена с претърпените от него
болки и страдания, и периода на продължителност на лечението на травмите му, сумата,
определена му като обезщетение. Тази сума не отразявала и обществено-икономическите
процеси в страната.
Ето защо, моли съда да осъди ответното застрахователно дружество да му заплати
сумата в размер на 70 000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и
страдания от причинените му телесни увреждания и сумата в размер на 15 058.12 лв.,
съставляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи,
изразяващи се в разлика между реалното му месечно трудово възнаграждение, заплащано от
работодателя и заплатеното му от НОИ обезщетение за временна неработоспособност,
вследствие на ПТП, настъпило на 29.12.2019 г., ведно със законна лихва върху сумите,
считано от датата на депозиране на застрахователната претенция, определена по реда на
чл.429, ал.3 от КЗ- 27.05.2021 г. до окончателното им изплащане.
В депозираната по делото допълнителна искова молба, ищецът поддържа исковата си
претенция, изцяло. По направеното от ответното застрахователно дружество възражение за
изтекла давност, противопоставя разпоредбата на чл.3, т.2 от Закона за мерките и действията
по време на извънредното положение…., като твърди, че в казуса давностният срок изтича
на 29.02.2025 г., а исковата молба е с пощенско клеймо от 30.12.2024 г.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК по делото, е постъпил чрез процесуален представител,
отговор на исковата молба от ответника „ЗК Л. И.” АД, гр. С.. С отговора се прави
възражение за изтекла по отношение на предявената искова претенция давност по смисъла
на чл.378, ал.2 от КЗ.
В отговора се излагат съображения и за неоснователност на предявената искова
претенция. Оспорва се механизма на настъпване на процесното ПТП, както и
изключителната вина на водача Л. Е.. Оспорва се и причинно- следствена връзка между
механизма на произшествието и посочените в исковата молба като причинени на Б. телесни
травми и здравословни състояния, вкл. и техния морфологичен характер, естеството на
лечението и продължителността му.
Ответникът прави и възражение за съпричиняване, с довод, че ищецът е допринесъл за
настъпването на собствените си травми, пътувайки без поставен обезопасителен колан.
Ответникът оспорва предявената претенция за обезщетение за неимуществени вреди и
4
като завишена по размер и несъобразена със съдебната практика, както и с разпоредбата на
чл. 52 от 33Д. Оспорва предявената претенция за обезщетение за имуществени вреди като
недопустима - по отношения на нея не била спазена разпоредбата на чл.380 от КЗ. Оспорва
същата и по размер.
Оспорва и предявените акцесорни искове, с оглед неоснователността на предявените
главни такива за присъждане на неимуществени и на имуществени вреди, и на
самостоятелно основание, тъй като задължението за заплащане на лихва следвало да
възникне от момента, в който искането за изплащане на застрахователно обезщетение бъде
установено по основанието си.
С представения по делото допълнителен отговор на допълнителната искова молба,
ответникът поддържа изцяло, всички доводи, аргументи, възражения и оспорвания, заявени
от него с отговора на исковата молба.
В откритото съдебно заседание, ищецът К. Б. чрез процесуалния си представител,
поддържа исковата си претенция изцяло. Претендира присъждане на разноски по реда и при
условията на чл.38 от ЗА.
В откритото съдебно заседание, ответникът „ЗК Л. И.“ АД чрез процесуалния си
представител - юрисконсулт, оспорва предявената искова претенция. Поддържа
депозираните по делото отговор и допълнителен отговор. Претендира присъждане на
разноски, вкл. и юрисконсултско възнаграждение, за които прилага и списък по чл.80 от
ГПК. Прави възражение за прекомерност на търсеното от ищцовата страна адвокатско
възнаграждение.
Окръжният съд в рамките на своите правомощия, действащ в производството като
първоинстанционен, след приключване на съдебното дирене и изслушване на устните
състезания, пристъпи към постановяване на своя съдебен акт, в който приема за установено
следното :
Предявената искова претенция е допустима, а възражението на ответното
застрахователно дружество за изтекла в производството погасителна давност, е
неоснователно.
Предмет на настоящото производство е предявената искова претенция, съставляваща
обективно съединени искове с правно основание с чл. 432, ал. 1, във вр. с чл.380 от КЗ, и чл.
86 от ЗЗД, във вр. с чл. 429, ал. 3 от КЗ, с които ищецът цели да бъде осъден ответникът да
му заплати сумата в размер на 70 000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществени
вреди – болки и страдания от причинените му телесни увреждания, и сумата в размер на
15 058.12 лв., съставляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати
ползи, изразяващи се в разлика между реалното му месечно трудово възнаграждение,
заплащано от работодателя и заплатеното му от НОИ обезщетение за временна
неработоспособност, вследствие на ПТП, настъпило на 29.12.2019 г., ведно със законна
лихва върху сумите, считано от датата на депозиране на застрахователната претенция,
определена по реда на чл.429, ал.3 от КЗ - 27.05.2021 г. до окончателното им изплащане.
5
С изготвения по делото доклад, съдът е приел за безспорни в производството следните
обстоятелствата:
1. С окончателно протоколно определение от 15.02.2021 г., постановено по НОХД №
20/2021 г. по описа на Районен съд – Момчилград, е одобрено постигнатото по делото
споразумение, по силата на което Л. М. Е., с ЕГН **********, е признат за виновен в това,
че на 29.12.2019 г. на път Е- 85, км. 377+600, в землището на с. П., общ. К., обл. К., при
управление на моторно превозно средство — лек автомобил „К. К." с рег. № *******,
нарушил правилата за движение — чл. 20, ал. 1 от 3акона за движение по пътищата — не
контролирал непрекъснато пътното превозно средство, което управлявал и по
непредпазливост причинил средна телесна повреда на повече от едно лице, вкл. и на К. Д. Б.
от с. Г. К., обл. К., изразяващо се в счупване на десни напречни израстъци на първи, втори,
трети и четвърти поясни прешлени и счупване на дванадесето дясно ребро, довело до трайно
затрудняване на движението на снагата, поради което на основание чл. 343, ал. 3, б.“а“,
предл. трето, във вр. с чл.342, ал.1 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за
срок от три месеца, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК, е отложено за
срок от три години;
2. Към датата на процесното ПТП е била валидна, сключена за л.а. „К. К." с рег. №
*******, с ответното застрахователно дружество застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите, обективирана в Полица № BG/22/119003*****, със срок на валидност
14.12.2019г. - 13.12.2020г.
За изясняване на делото от фактическа страна, във връзка с направено от ответната
страна възражение, съдът анализира и приетото по делото заключение, изготвено по
назначената САТЕ и установи механизма на осъществяване на процесното ПТП, а именно,
че на посочената дата 29.12.2019г. в около 17.40 часа лек автомобил „БМВ 320", ********,
управляван от Д. К. се движил по път І-5 в посока от ГКПП „Маказа" към гр. К., а лек
автомобил „К. К.", ********, управляван от Л. Е. се движил в противоположната посока. В
района на км 377+600, Е. изгубил контрол над пътната обстановка и над автомобила си,
който променил движението си и навлязъл неконтролирано в лентата за насрещно движение,
като с предната си част се ударил в предната част на движещия се там срещу него л.а.
„БМВ". Според вещото лице при обмяната на количеството на движение на автомобилите са
се образували въртящи моменти, които са ги завъртели - л.а „БМВ" по посока на часовата
стрелка, а л.а. „К." - обратно на часовата стрелка. Същите са извършили сложно ротационно-
транслационно движение, въртейки се и плъзгайки се по асфалта, като л.а. „БМВ" спрял в
положението открит след ПТП в средата на пътното платно, а л.а. „К." се ударил в
СПО/мантинела отдясно на пътя и с предната си дясна част я деформирал. В.л. установява и
това, че причините за настъпване на ПТП от техническа гледна точка, се таят в попадането
на л.а. „К. К." в габаритите на л.а. „БМВ", обусловено от загубата на контрол над
автомобила и пътната обстановка от деликвента-водач на л.а.“К. К.” Е. и неконтролираното
навлизане на този автомобил в лентата за насрещно движение.
Вещото лице д-р Н. М., изготвил назначената в производството СМЕ пък установява,
6
че на К. Д. Б. е било причинено: Счупване на десните напречни израстъци на първи, втори,
трети и четвърти поясни прешлени; счупване на дванадесето дясно ребро, частично
разкъсване на сухожилието на мускула разгъвач на петия пръст на дясната ръка, наложили
болнично и оперативно лечение и наблюдение, и че тези увреждания са получени при
действието на твърд тъп или тъпоръбест предмет.
Счупването на десните напречни израстъци на първи, втори, трети и четвърти поясни
прешлени и счупването на дванадесето дясно ребро, са довели до трайно затрудняване на
движението на снагата за повече от един месец. А частичното разкъсване на сухожилието на
мускула разгъвач на петия пръст на дясната ръка е довело до разстройство на здравето,
извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Вещото лице-медик преценявайки установения в съдебната автотехническа експертиза
механизъм на ПТП, е заключило, че при първоначалния сблъсък на л.а. „К. К.“ и л.а. „БМВ“,
силите на придвижване вътре в автомобила на тялото на К. Б., като пътник на предна дясна
седалка, са били насочени напред, и е изградило извод, че ако при този удар Б. е бил без
предпазен колан, то биха възникнали травматични увреждания по предната повърхност на
главата и тялото му, каквито не са установени в производството. Приело е и, че след
първоначалния удар между двата автомобила, л.а. „К. К." е започнал плъзгане и въртене
обратно на часовата стрелка, след което е спрял като се е ударил с предната си дясна част в
СПО отдясно на пътя, поради което е изградил и извода, че след първоначалния удар тялото
на ищеца се е придвижило и надясно, ударило се е в интериора на автомобила в тази му част
/вътрешната повърхност на предна дясна врата и дясната колонка на купето/ и всички
травматични увреждания на Б. са били локализирани именно в дясната половина на тялото
му. Приело е и, че предпазният колан ограничава движението на пътника напред и нагоре, и
слабо встрани, при което и с поставен колан движението надясно на тялото на ищеца е било
възможно. В откритото съдебно заседание допълва, че най-вероятно ищецът е бил с
поставен колан, защото без поставен колан при този челен удар неминуемо той щял да
счупи предното панорамно стъкло с главата си, политайки напред. Установило е от в.л. и
наличие на пряка причинно-следствена връзка между ПТП и така описаните травматичните
увреждания на К. Д. Б.. Приело е и, че към момента на прегледа е възможно пострадалият
все още да има болка в поясната област, засилваща се при ходене на повече от 100 метра,
при навеждане напред, при продължителен изправен стоеж, както и при неблагоприятни
атмосферни условия-ниска температура, висока влажност. В откритото съдебно заседание
вещото лице- медик е изтъкнало и, че ищецът е на възраст, в която настъпват и
дегенеративни изменения на междупрешлените дискове и като цяло в организма на
хрущялната тъкан, и част от тези му оплаквания може да се дължат и на тях, не само на
травмата.
Вещото лице -медик, от приложените по делото медицински документи, в частност
СМЕ по писмени данни №1/03.02.2020 г., установява и, че ищецът е постъпил на лечение на
29.12.2019 г. в Отделение по ортопедия и травматология при МБАЛ „Д-р Ат.Дафовски“ АД,
гр. К., и е изписан на 10.01.2020 г. с окончателна диагноза „“Счупване на гръбначния стълб в
7
поясната област, закрито. Счупване на метакарпална кост.“. Извършена му е оперативна
интервенция по отношение на 5-ти пръст на дясната ръка, като еластично е възстановено
сухожилието му.
В производството са снети показанията на свидетелят Д. Б.а, дъщеря на ищеца, която
установява, че след продължилото двуседмично лечение на баща й в болницата, последвал
период на лечение в домашни условия. Там той бил на легло, не можел да се обслужва сам,
за него изцяло грижи полагали майка й, брат й и тя. През период от около 5 месеца всички
негови ежедневни нужди, вкл. и физиологични такива, се извършвали на легло. След този
период ищецът се движил с проходилка за период от около 3-4 месеца. В периода от около
10 месеца носел и специален колан за гръбнака. Свидетелката установява, че се установява
разлика в походката на баща й сега и преди ПТП, сега ходел по-забавено. Баща й и
понастоящем се оплаквал от болки в кръста и крака. Станал по-раздразнителен, по-изнервен
и по-потиснат, състояния, в които преди ПТП не изпадал. Преди ПТП работил в чужбина, а
сега изобщо не работел.
Снети са в производството и показанията на свидетелят Е. К., съсед на ищеца, който
след ПТП за първи път го видял след като последният се върнал от лечението си в
болницата. У дома си той бил на легло, обездвижен. Това му състояние продължило
седмици, месеци, доста време. Грижи за всичките му нужди полагали близките му. След този
период ищецът започнал да ходи с проходилка, с бастун, включително и сега го виждал да
ходи с бастун. Ищецът не бил активен както преди, когато работел в чужбина. Свидетелят
установява, че след ПТП ищецът станал по-напрегнат и по–притеснителен.
Снети са в производството и показанията на свидетеля- деликвент Л. Е., който
свидетелства за механизма на ПТП, който съвпада с приетия в САТЕ, и установява, че в
колата се движили четирима човека и всички били с поставени колани.
Съобразявайки разпоредбата на чл.300 от ГПК, настоящият съд, разглеждаш
гражданските последици от процесното деяние, намира за задължителни за него
обстоятелствата относно това, извършено ли е деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца, а и с оглед приетите и обсъдени в предходни абзаци заключения,
изготвени по назначените от съда САТЕ И СМЕ, приема за установено авторството и
механизма на осъществяване на процесния деликт, и настъпилите от него вреди. А
безспорно наличието на валидното застрахователно правоотношение между деликвента и
ответното застрахователно дружество пък обуславя, съгласно разпоредбата на чл.429 от КЗ,
отговорността на ответното дружество по отношение на пострадалия при деликта ищец.
Съдът, съобразявайки изготвените по назначените експертизи /САТЕ и СМЕ/ заключения,
приема за установена в производството и изискуемата се причинна връзка между
причинените телесни повреди и неправомерното поведение на виновния водач, довело до
процесното ПТП.
А своевременно направеното от ответното застрахователно дружество възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия ищец, като недоказано,
съдът намира за неоснователно. За да изгради това си становище, съдът съобрази и
8
задължителната съдебна практика, обективирана в Постановление № 17/1963г. на Пленума
на ВС, съгласно която приносът следва да бъде доказан по категоричен начин при условията
на пълно и главно доказване от страната, която е направила възражението за съпричиняване,
като твърдяното съпричиняване не следва да е предполагаемо.
В този смисъл и съгласно изложеното в приетите САТЕ и СМЕ се налага извод, че при
конкретния установен в производството механизъм на ПТП, при който при настъпилия удар
между автомобилите с предните им части, след обмяната на количеството им на движение и
рязкото падане на скоростите им по стойност, се е генерирала инерционна сила,
първоначално насочена напред, а впоследствие и в дясно. И ако ищецът Б. не е бил с
поставен предпазен колан, то първоначално биха възникнали травматични увреждания и по
предната повърхност на главата и тялото му, и едва след първоначалния удар биха
възникнали и констатираните травматични увреждания в дясно. Нещо повече, в този смисъл
в производството беше установено, че без поставен колан при този челен удар, неминуемо
ищецът е щял да счупи предното панорамно стъкло с главата си, политайки напред, а данни
за каквото движение по делото няма.
За да определи дължимият се в производството размер на причинените на ищеца
неимуществени вреди, съдът съобрази и задължителната за прилагане съдебна практика,
изразена в Постановление № 4 от 23.XII.1968 г. на Пленум на ВС, която възприема
понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 от ЗЗД, като критерий, свързан с преценката
на обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне размера на търсеното обезщетение. Такива обективни обстоятелства при
телесните увреждания, в частност и при доказаните в производството счупване на десните
напречни израстъци на първи, втори, трети и четвърти поясни прешлени; счупване на
дванадесето дясно ребро, частично разкъсване на сухожилието на мускула разгъвач на петия
пръст на дясната ръка, наложили болнично и оперативно лечение и наблюдение, следва да
бъдат характерът на самото увреждане, начинът на извършването му, обстоятелствата, при
които е извършено, възрастта на пострадалия, причинените му морални страдания,
осакатявания, загрозявания и др. С оглед наложилата се понастоящем отправна съдебна
практика, критерият, свързан с преценката на обективно съществуващите обстоятелства
следва да обхваща и обществено- икономическите процеси в страната.
В този аспект съдът обсъди доказаните в производството обстоятелства, а именно: - че
се касае за мъж в работоспособна възраст, към момента на ПТП на навършени 63 години; -
че са му причинени увреждания, които съставляват самостоятелно две средни телесни
повреди и една лека такава; - че всички те /и в частност и установеното частично
разкъсване на сухожилието на мускула разгъвач на петия пръст на дясната ръка/ са
наложили оперативно лечение и наблюдение в болнично заведение за период от 29.12.2019
г. и до 10.01.2020 г.; - че оздравителният процес е продължил повече от посочения в
Епикриза ИЗ:18410/10.01.2020 г. наложителен постелен режим от 45 дни, ведно с назначен
му за непрекъснато носене корсет до 10 месеца, а именно ищецът е бил на легло около 5
месеца и в този период е бил обгрижван изцяло от близките си; че се е наложило сед този
9
период и придвижване с проходилка и с бастун; и че този оздравителен период определено е
бил придружен и с продължителни физически болки и страдания; че у ищеца са установени
и отрицателни емоционални изживяване, свързани с продължителното лечение и
невъзможността му да се труди. Съдът съобрази обаче и изложеното в откритото съдебно
заседание от вещото лице-медик становище, че ищецът е на възраст, в която настъпват и
дегенеративни изменения на междупрешлените дискове и като цяло в организма на
хрущялната тъкан, и че част от оплакванията на ищеца се дължат и на тях. И съвкупността
на изброените, безспорно установени в производството обстоятелства, а и наложилите се
обществено- икономическите процеси, обосновават у съда извод, че за причинените на
ищеца неимуществени вреди, следва да се определи по справедливост обезщетение в размер
на 50 000 лв., като искът за разликата до пълния му предявен размер от 70 000 лв., следва да
бъде отхвърлен.
Що се касае до основателността на предявения допустим / като обхванат от
извънсъдебната претенция по чл.380 от КЗ/ иск за обезщетяване на причинените на ищеца
имуществени вреди, съдът съобрази приетото по делото заключение на в.л. Л. С., изготвила
назначената ССчЕ въз основа на приетите по делото писмени доказателства- трудов договор,
удостоверения и справка на НОИ, и установи, че разликата между нетното месечно трудово
възнаграждение, взето на база месец ноември 2019 год. при работодателя „Д. Е. - Б." ЕООД,
и действително платеното обезщетение от НОИ за периода на временна неработоспособност
от 30.12.2019 год. до 08.05.2020г., е в размер на 8 109.50 лв., като приема само тази сума за
дължима в производството. А това е така, защото за периода 29.12.2020 г. до 20.04.2021 г., не
беше установена причинно-следствената връзка между констатираните заболявания на
ищеца и процесното ПТП, поради което искът за разликата до предявения размер от 15
058.12 лв., следва да бъде отхвърлен.
Основателността пък на главните искове обуславя основателността и на акцесорните
такива, като в казуса законната лихва върху признатите главници, следва както е доказано в
производството да се дължи от датата на уведомяване на застрахователя по реда на чл.429,
ал.3 от КЗ – 27.05.2021 г. до окончателното им изплащане.
При този изход на делото, относно разноските, съдът съобрази следното : Относно
дължимата се в производството държавна такса, беше посочено, е приложена разпоредбата
на чл.83, ал.1,т.4 от ГПК. Последното предполага, че с оглед изхода на спора и съобразно
присъдените главници, следва да бъде осъден ответникът да заплати по сметка на съда ДТ в
установения размер от 2 324.38 лв., както и направените от съда разноски в размер на 258.50
лв. за възнаграждения за вещи лица. На ищеца, като представляван при условията на чл.38,
ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, видно от представения по делото Договор за правна
защита и съдействие от 30.12.2024 г., не се следва присъждане на разноски. Такива следва да
бъдат присъдени на основание ал.2 на цитираната разпоредба, на адв. С. от САК, под
формата на адвокатско възнаграждение в общ размер от 5 760.95 лв./за първия главен иск – 4
650 лв., и за втори - 1 110.95 лв./, изчислено по чл. 7, ал. 2, т.4 и т.2 от Наредба
№1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, с оглед уважения размер на
10
исковата претенция и при съблюдаване на възражението за прекомерност. Досежно
отхвърлената част на предявената искова претенция, се следва присъждане на изрично
поисканите и доказани /1 704 лв./, съгласно приложения списък по чл.80 от ГПК, разноски
на ответника в размер на 539.87 лв. При отсъствие на съгласие и от двете по делото страни,
съдът не може да извърши исканото от ответника присъждане по компенсация.
Водим от Г.то, Окръжният съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Л. И.” АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
п.к.1700, район „С.“, бул.” С. ш.” № ***, да заплати по исковата претенция с правно
основание чл. 432, ал. 1, във вр. с чл.380 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, във вр. с чл. 429, ал. 3 от КЗ,
на К. Д. Б., с ЕГН **********, с постоянен адрес с. Г. К., ул.“П.“ № 207, общ. К., обл. К.,
сумата в размер на 50 000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания, както и сумата в размер 8 109.50 лв.,
съставляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи,
изразяващи се в разлика между реалното му месечно трудово възнаграждение, заплащано от
работодателя и заплатеното му от НОИ обезщетение за временна неработоспособност за
периода от 30.12.2019 г. до 08.05.2020 г., вследствие на ПТП, настъпило на 29.12.2019 г.,
ведно със законна лихва върху сумите, считано от 27.05.2021 г. до окончателното им
изплащане по сметка с IBAN BG****************** при „Ивестбанк“ АД, като
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за неимуществени вреди в останалата й част до пълния й
предявен размер от 70 000 лв., и исковата претенция за имуществени вреди в останалата й
част до пълния й предявен размер от 15 058.12 лв. и за периода от 29.12.2020 г. до
20.04.2021 г.
ОСЪЖДА ЗК „Л. И.” АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
п.к.1700, район „С.“, бул.” С. ш.” № ***, да заплати на основание чл.38, ал.2, във вр. с ал.1,
т.2 от ЗА, на адвокат Я. М. С. от САК с личен номер **********, сумата в размер на 5
760.95 лв., съставляваща адвокатско възнаграждение, съразмерно уважената част от исковата
претенция.
ОСЪЖДА ЗК „Л. И.” АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
п.к.1700, район „С.“, бул.” С. ш.” № ***, да заплати по сметка на Окръжен съд, гр. К., сумата
в размер на 2 324.38 лв., съставляваща дължима се в производството държавна такса, както
и направените от бюджетните средства на съда разноски в размер на 258.50 лв.
ОСЪЖДА К. Д. Б., с ЕГН **********, с постоянен адрес с. Г. К., ул.“П.“ № ***, общ.
К., обл. К., да заплати на ЗК „Л. И.” АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. С., п.к.1700, район „С.“, бул.” С. ш.” № ***, сумата в размер на 539.87 лв.,
съставляваща разноски в производството, съразмерно отхвърлената част от исковата
претенция.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пловдивския апелативен съд в
11
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – К.: _______________________
12