РЕШЕНИЕ
№ 67
гр. Нова Загора, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГАЛИНА Р. ЗЛАТЕВА
при участието на секретаря ИРЕНА Н. РАЙЧЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛИНА Р. ЗЛАТЕВА Гражданско дело №
20242220100708 по описа за 2024 година
Постъпила е искова молба от „Електроразпределение Юг“ ЕАД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Христо Г.Данов“ № 37, с адрес за
връчване на книжа - *****@***.**. чрез юрисконсулт Г. К. против „ГЕОКАР“ ЕООД ЕИК
*********, със седалище гр.Нова Загора, ул. „Изворна“ № 32, представлявано от управителя
Г.Д.С. с цена на иска 10 110,54 лева.
В нея ищецът твърди, че при извършване на селскостопанска дейност на 14.12.2023г.
в землището на село Караново, общ.Нова Загора служители на „Геокар“ ЕООД повреждат
имущество, собственост на ищеца, счупват ЖР стълб с № 134 на ВСН Асеновец. За
установяване на непозволеното увреждане бил съставен Констативен протокол за нанесени
щети № 2/ 14.12.2023г. и подписан от служителите на „Електроразпределение Юг“ ЕАД К.П.
и В.К. и от управителя на „Геокар“ ЕООД Г.С.. Стойността на вложените материали и труд
за възстановително-ремонтни дейности била в размер на 10 110.54 лева и била издадена
Фактура № **********/ 19.12.2023г.. В Калкулация съгласно КП № 2/ 14.12.2023г. били
описани вложените материали и необходимите работни часове за отстраняването на
повредата.
Ищецът счита, че на осн.чл.49 от ЗЗД „Геокар“ ЕООД носи отговорност за нанесените
му вреди, причинени от неговите служители, изразяващи се в повреждане на имуществото
на „Електроразпределение Юг“ ЕАД. За него съществувал правен интерес от предявяването
на иска, защото до този момент претендираната сума не била заплатена и моли след
доказване на тнвърденията му да бъде постановено решение, с което да бъде осъден
„Геокар“ ЕООД да заплати на „Електроразпределение Юг“ ЕАД сумата от 10 110.54лв.,
представляваща стойността на материалите и труда за възстановяване на повреденото
1
имущество по фактура № **********/ 19.12.2023г., ведно със законната лихва върху
посочената главница от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на сумите. Моли да му бъдат присъдени направените в съдебното производство
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от „Геокар“ ЕООД,
представлявано от управителя Г.С., с което заявява, че оспорва изцяло основателността и
размера на предявение осъдителен иск и моли да бъде отхвърлен от съда като неоснователен
и недоказан.
С отговора не се оспорват фактите, че е съставен на 14.12.2023г. Констативен
протокол за нанесени щети № 2/ 14.12.2023г. и е подписан от управителя на „Геокар“ ЕООД
Г.С., както и твърдението, че не е платена сумата от 10 110.54 лв по издадена Фактура №
**********/ 19.12.2023г. от фирмата. Изрично се оспорват твърденията на ищеца, че при
извършване на селскостопанска дейност на 14.12.2023г. в землището на село Караново,
общ.Нова Загора служители на „Геокар“ ЕООД са повредили имущество, собственост на
„Електроразпределение Юг“ ЕАД, както и че стойността на вложените материали и труд за
възстановително-ремонтни дейности по възстановяване на ЖР стълб възлизат на стойност
10 110.54 лева.
Ответникът твърди, че притежава като физическо лице земеделска земя в землището
на с.Караново, общ.Нова Загора, която „Геокар“ ЕООД обработва като земеделски
производител. В имот с обща площ от около 60 дка, се намирал ЖР стълб, който по-късно
разбрали, че бил собственост „Електроразпределение Юг“ ЕАД. На 14.12.2023г. Г.С.
обработвал земята с продълбочител на около десетина метра от ЖР стълба, който се
наклонил в посока север и паднал на земята, без да му оказва физическо въздействие.
Управителят сигнализирал на телефон 112 заради падналите на земята електропроводници и
пристигнали на място полицейски екипи и група на „ЕР Юг“ ЕАД. Бил съставен
констативен протокол без да бъде извършен близък оглен на стълба и да бъдат установени
причините за падането, който му бил връчен на място. Едва вечерта, когато се прибрал Г.С.
прочел съдържанието на протокола и разбрал, че той и „Геокар“ ЕООД са нанесли щетата на
ЖР стълба с вписан номер, който бил нечетлив на неговия екземпляр.
На следващия ден ответникът в присъствието на свидетели установил, че краката на
железния стълб били корозирали и от самата корозия са се счупили,както и че няма следи от
физическо въздействие от външната страна, вкл. и от трактор или друга селскостопанска
техника. Незабавно изготвил и депозирал писмено уведомление до ищеца с вх.№ 88418/
20.12.2023г., на което получил формален отговор с изх.№ 88418-1-16/ 02.01.2024г..
Ответникът счита, че предявеният иск е допустим, но е неоснователен и недоказан и
следва да се отвърли като такъв. Оспорва предявеният иск по размер и счита, че повредената
вещ не е заместена с аналогична, а е поставена вещ с по-високо качество и цена, които не са
били нужни в конкретния случай. Счита, че размерът на обезщетението следва да бъде
определен с експертиза от вещо лице, което първо да установи на каква стойност е
увредената вещ и каква е пазарната цена на ремонта за отстраняването на причинената
2
вреда. При условията на евентуалност, ако съдът счете, че следва да бъде ангажирана
отговорността на дружеството, прави възражение за това, че са налице основанията по
чл.51, ал.2 от ЗЗД за намаляване на отговорността на „Геокар“ ЕООД поради съпречиняване
на вредите от страна на ищеца. Според него това обстоятелство следва да намали
отговорността му и респективно дължимото обезщетение с 70 % поради наличие на
съпричиняване. Притендират се направените съдебни разноски.
С писмения отговор се оспорва истинността на всички представени към исковата
молба писмени доказателства относно тяхната вярност, като се твърди, че вписаните в тях
факти и обстоятелства не отговарят на действителните. Оспорва се стойността на отделните
видове работи, посочени в документите, като се твърди, че не са пазарни. Не се оспорват
датите, на които са съставени и подписани, нито тяхното авторство. Моли се да бъдат
допуснати до разпит двама свидетели при режим на довеждане от страна на ответника и да
бъде прието като доказателство приложеното Уведомление вх.№ 88418/ 20.12.2023г..
Ищецът моли да се допуснат като доказателства по делото приложените към ИМ
такива, което искане съдът намира за основателно с оглед изясняване на фактическата
обстановка по делото.
Съдът след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Ищецът е собственик на вещта, която е била повредена - ЖР стълб с № 134 на ВСН
Асеновец. На 14.12.2023г. е установено, че стълбът, находящ се землището на село
Караново, общ.Нова Загора, е бил повреден /счупен/, за което е бил съставен и подписан
Констативен протокол за нанесени щети № 2/ 14.12.2023г. в присъствието на служители на
ищеца и ответника Г.Д.С., в качеството му на управител на „Геокар“ ЕООД - земеделски
производител, извършваш селскостопанска дейност в близост до вещта. На същата дата е
получено входящо повикване в 04:06 часа на телефон ЕЕН 112 от телефонен номер
********** от лице, което се е представило за Г.Д.. От страна на оператор на ЕЕН 112 на
14.12.2023г. в 14:10 часа е осъществено повикване към оператор в кол-център на EVN
България. В резултат на получените сигнали са изпратени на място екипи на РУ Нова Загора
и на „ЕР ЮГ“ АД за установяване на място достоверността на получените сведения от
спешния телефон и обезопасяване на аварията. След установяване на място на
действителната фактическа обстановка е бил съставен посочения констативен протокол за
нанесени щети в присъствието на подписалите го лица. Представена е фактура от страна на
ищеца за направени разходи за възстановяването на вещта в размер на 10 110.54 лева
съгласно Фактура № **********/ 19.12.2023г., които е заплатил след повреждането на
стълба и с които е възстановил унищожената вещ.
От така приетото за установено съдът прави следните правни изводи:
Между страните съществува облигационно отношение, породено от факта на
причиняване на вреда от страна на ответника, а именно: при извършване на селскостопанска
дейност на 14.12.2023г. в землището на село Караново, общ.Нова Загора служители на
3
„Геокар“ ЕООД повреждат имущество, собственост на ищеца „Електроразпределение Юг“
ЕАД, като счупват ЖР стълб с № 134 на ВСН Асеновец, за което бил съставен Констативен
протокол за нанесени щети № 2/ 14.12.2023г. и подписан от служителите на
„Електроразпределение Юг“ ЕАД К.П. и В.К. и от управителя на „Геокар“ ЕООД Г.С..
Стойността на вложените материали и труд за възстановително-ремонтни дейности била в
размер на 10 110.54 лева и била издадена Фактура № **********/ 19.12.2023г.
Предявеният иск, с правна квалификация по чл.49, във вр. с чл.45 от ЗЗД, е допустим,
а разгледан по същество е частично основателен, по следните съображения:
Между страните не се спори, че на 14.12.2023год. е съставен Констативен протокол за
нанесени щети № 2 от 14.12.2023год., който е подписан от представителя по закон на
ответното дружество — Г.Д.С., както и фактът, че „ГЕОКАР“ Е.ООД не е заплатило на
„Електроразпределение Юг“ ЕАД сумата 10 110,54 лв по издадена Фактура № **********.
Оспорват се всички останали изложени в исковата молба твърдения от фактическо
естество.
Деликтната отговорност уредена в чл. 45 - 54 от ЗЗД произтича, от общото законово
задължение да не се вреди другиму. Законът използва понятието "непозволено увреждане",
въпреки че терминът е неточен, защото неизпълнението по облигационно правоотношение и
вредите, настъпили от това, също са непозволени. Съгласно чл. 49 от ЗЗД, този, който е
възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по
повод изпълнението на тази работа. Тази отговорност се поражда при наличността на
причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите
вреди.
Подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена последица
от увреждането. В процесния казус, безспорно се установи от изложеното по-горе, че в
резултат на нарушение на правилата при извършване на селско-стопанска дейност от страна
на ответника, ищецът е претърпял имуществени вреди.
Правен интерес от предявяване на такъв иск възниква, когато към деня на подаване на
исковата молба вредите не са доброволно отстранени. За да бъде ангажирана отговорността
по чл. 45 от ЗЗД, следва да са налице няколко предпоставки, а именно: 1. Деяние, 2.
Противоправност на деянието, 3. Вреда, 4. Причинна връзка между деянието и вредата, 5.
Вина и 6. Липса на доброволно поправяне на вредите.
Първата предпоставка в настоящия казус е налице. На посочената по-горе дата и
място е възникнало произшествие с участието на ответника Г.С., в лично качество и като
управител на ответното дружество „Геокар“ ЕООД.
Втората предпоставка за противоправност на деянието, също е налице. Безспорно се
установи, че при управление на МПС-трактор, е нарушил правилата за работа в
сервитутната зона на елемент от енергопреносната система. От приобщения в качеството на
доказателство по делото, аудио-запис от „Национален телефон 112“ безспорно се установява,
че сигнал за настъпилото произшествие подава лично Г.С., от личния си телефонен номер,
4
като заявява че е „бутнал“ процесния стълб, докато е извършвал маневра назад.
Третата предпоставка за вреда също е налице. Тя се изразява в счупване на елемент от
енергопреносната инфраструктура – ЖР стълб № 134. Стойността и според издадената
фактура № **********/19.12.2023г. е на стойност 10 110,54 лева. По делото е приета
съдебно-икономическа експертиза, съгласно която разходите, вложени за отстраняване на
повредата са в размер на 10 110,54 лв. с ДДС.
Четвъртата предпоставка за причинна връзка между деянието и вредата също е
налице. Безспорно е, че в резултат на въздействие – обработка на земеделска земя със
специализирана техника е настъпило процесното вредоносно събитие.
Петата предпоставка за вина, също е налице. Тук вината следва да се разглежда в
гражданскоправния смисъл на думата и съгласно разпоредбата на чл.45 ал. 2 от ЗЗД, която
гласи: "Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на
противното". При деликтната отговорност, тежестта на доказване е разместена, като
доказателствената тежест лежи върху ответника, а не върху ищеца.
Налице е и шестата предпоставка, за липсата на доброволно поправяне на вредите
към момента на завеждане на делото, както и до края на процеса.
Отговорността на ответника възниква по силата на разпоредбата на чл.49 от ЗЗД.
Безспорно е, че той е работодател на лицето, което при изпълнение на възложената му
работа – обработка на земеделска земя е причинило вредата. Лицата, които са възложили
другиму извършването на някаква работа, носят отговорност за вредите, причинени при или
по повод на тази работа. Тази отговорност е за чужди противоправни и виновни действия
или бездействия. Тя е безвиновна отговорност. Функцията й е обезпечително-гаранционна и
произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Възложителите на
работата във връзка, с която са причинени вредите, не могат да правят възражения, че са
невиновни.
По отношение направеното от ответника възражение по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, че
ищецът е допринесъл за настъпването на вредите, а оттам следващото го намаление на
обезщетението, съдът намира за основателно. Съпричиняване на вреди от пострадалия е
налице тогава, когато за настъпването на вредата са допринесли най-малко две лица —
делинквентът и увреденият.
Следователно, предпоставките на съпричиняването са:
Обща каузалност, две причини за вредата, като едната задължително трябва да бъде
поставена от делинквента, а другата — от увредения. Общата каузалност е задължителен
елемент на съпричиняването. Причинността на поведението на пострадалия няма
самостоятелно съществуване, а е обусловена от наличието на причинна връзка между
деянието на делинквента и вредата.
Не е задължително деянието на делинквента и поведението на пострадалия да се
намират в причинна връзка помежду си — те могат да образуват две успоредно
съществуващи каузални вериги, всяка от които задължително трябва да завършва с общата
5
вреда. Възможно е обаче деянието на единия да е обусловило деянието на другия, т.е. едното
деяние да предшества другото и да е условие за неговото реализиране. Следователно, за да
се приеме съпричиняване, е без значение в какво съотношение помежду си се намират
причините, поставени от делинквента и увредения. Важно е да се отбележи обаче, че
причината, поставена от увредения, трябва да се прояви преди или едновременно с
непозволеното увреждане, извършено от делинквента, а не след него.
Пострадалият, който е съпричинил вредата, не носи гражданска отговорност. Изобщо
неточно е да се говори в този случай за смесена отговорност. Съпричиняването не бива да се
идентифицира със смесената отговорност. Затова не се изисква пострадалият виновно и
противоправно да е съдействал за настъпването на вредата, за да се намали обезщетението,
дължимо от делинквента. Необходимото условие за това е причинната връзка. Пострадалият
съпричинява вредата тогава, когато е създал реална възможност за настъпване на вредата
или е превърнал създадената от делинквента реална опасност в действителност.
Съпричиняване е налице, когато пострадалият е създал специален, превишаващ
определените норми риск и този риск се е реализирал посредством извършен от друго лице
деликт. Рискът е налице, когато дейността на пострадалия нарушава правни, морални или
обичайни правила за поведение, но е възможно този риск да възникне в сферата на
пострадалия стихийно, случайно и дори да не се намира под неговия контрол.
Противоправността и вината на пострадалия са възможни, но не задължителни
условия за намаляване на обезщетението, дължимо от делинквента. Съпричиняването от
пострадалия само но себе си не е противоправно, защото няма забрана за самоувреждане. То
обаче може да бъде противоправно, само ако нарушава специална охранителна правна норма
— примерно неправилно пресичане на улицата, неспазване на нормите за охрана на труда и
др.
В случая ищецът като увреден е допринесъл за настъпването на вредите. От
изготвената по делото СТЕ от в.л. инж.И. С. става ясно, че са констатирани нарушения при
монтирането на процесния стълб – „процесният стълб е едноколонен, опъвателен(СРС -
20кв), с болтово- заваръчна конструкция, ъглов, тип ЪМ_ 951. Цифрите 9, 5 и 1
20
2
означават: Може да носи една 3-ка проводници АС със сечение до 95мм. Ъгловите
стълбове се монтират на места, където има промяна в направлението на въздушната
линия(ВЛ). Поемат резултантната сила на опън от 2-те му страни и са
стандартизирани за макс. ъгъл на отклонение от това направление на 90°, 60°, 40° и
20°. Индексът о при обозначаването на стълб № 134 означава, че допустимото
2
отклонение при него от направлението на ВЛ е до 20°. По време на огледа се
установи(сн.1), че това отклонение е поне (27-30)°, което предполага и по-голяма сила
на опън от допустимата в посока север.“ Т.е. налице е натоварване на процесния стълб в
значително по-голяма степен от нормативно заложеното. /част IV, т.1 от СТЕ/.
В същото експертно заключение е констатирано и недопустимо по степен корозиране
на металните елементи по конструкцията на стълба – „Главите и гайките на болтовете
6
трябва плътно да прилепват до плоскостите на съединяваните елементи. Тези
съединявани елементи в случая са монтаните - Г-образни профили 60 х 60 х 6 мм. Снимките
на СРС № 110 са 2, 7, 8, 9 и 10. сн. 8 показва „отлепил" се от заварката си елемент
между два монтана поради корозия.“ и „…Снимките 3, 4, 5 и 6 показват излизащите от
бетона профили(винкели). Същите така са ръждясали, че дебелината им от 6 мм е
останала 2-3 мм. Показани са и най-близо разположените до фундамента болтове - от
корозията вече нямат вид на свързващи елементи…“.
Не е без значение и, че съгласно приетите по делото писмени и гласни доказателства,
процесният стълб е монтиран през 1962г., като към момента на причиняване на вредата –
14.12.2023г., същият е бил в експлоатация около 61 години, което надвишава многократно
експлоатационния му срок, съгласно приложимата нормативна база.
Във връзка с изложеното дотук съдът прави извод, че следва дължимото обезщетение
на ищеца да бъде намалено.
Първо се определят размерът на вредите и на обезщетението, необходими за неговото
покриване. С оглед приетата по делото СИЕ за възстановяване на процесния стълб от
енергопреносната система, ищецът е направил разноски в размер на 10 110,54 лв. с
вкл.ДДС.
Относно намаляването на обезщетението съществуват различни схващания по този
въпрос — въз основа на степента на обективната каузалност на всяко едно от деянията — на
делинквента и на увредения; в зависимост от степента на вината на двете страни на
деликтното отношение; по справедливост от съда.
Настоящият състав смята, че намаляването на обезщетението следва да бъде
извършено въз основа на комплексна оценка, включваща следните показатели — степен на
каузално действие на деянието на пострадалия; степен на неговата обективна вредоносност;
тежест на правонарушението, ако деянието на пострадалия е противоправно — степен на
неговата вина. Изобщо наличието или отсъствието на противоправността и вината на
пострадалия влияе при определяне степента на участие на пострадалия в причиняването на
вредата, а от тук и върху намаляването на обезщетението, което му се дължи.
С оглед събраните по делото доказателства съдът е на мнение, че вредата причинена
от делинквента е причинена при професионална непредпазливост, проявила се като
несъобразяване със специалните правила при упражняване на дейност или занятия – при
изпълнение на възложената му работа – обработка на земеделска земя, управлявал
земеделска техника, източник на повишена опасност, и извършил земеделска дейност/оран/
в нарушение на нормативно определената сервитутна зона на елемент от енергопреносната
инфраструктура, съгласно Наредба № 16/09.06.2004г. за сервитутите на енергийните обекти,
във връзка с което е причинил непозволено увреждане, изразяващо се в унищожаване до
степен на пълна функционална непригодност, на процесния ЖР стълб с № 134, собственост
„Енергоразпределение ЮГ“ ЕАД, с което причинил на последния вреда в размер на
10 110,54 лв.
За да се произнесе, съдът съобрази, че ищцовото дружество е допуснало от своя
страна неправилен монтаж на процесния стълб, експлоатация на същия в продължение на
повече от 60 г., т.е. два пъти повече от гарантираната му дълготрайност от производителя,
също така са настъпили и съществени дефекти от корозия по стълба, довели до това да е в
много голяма степен технически непригоден, за да може да се експлоатира безопасно. С това
ищцовото дружество е осъществило съществени нарушения на нормативните изисквания за
безопасна експлоатация на енергопреносната инфраструктура, елемент от която е съборения
процесен стълб. С оглед това следва да се определи степента на приноса на пострадалия като
процент от обезщетението, което настоящият състав определя в размер на 50/100, като
7
следва да се осъди ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на 5 055,27 лв.,
като искът в останалата му част до размера на 10 110,54 лв., следва да се отхвърли като
неоснователен.
По разноските:
Тъй като всички страни са поискали разноски, те следва да се уважат при условията
на чл. 78 ал.1, съответно ал. 3 от ГПК по съразмерност върху уважената, съответно
отхвърлената часта от иска. Кратната цифра между предявен и уважен иск е 50% за ищеца,
съответно 50% за ответника.
С оглед разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК, разноските по делото се заплащат
съразмерно с уважената част от иска, т.е. при този изход на делото и предвид частичното
уважаване на първоначалната искова претенция, съдът намира, че страните имат право на
разноски, съразмерно уважената и отхвърлената част на исковата претенция.
Съгласно представения списък по чл.80 от ГПК, ищецът е претендирал разноски в
размер на 1 104,42лв., от които 404,42 лв. – ДТ и такса за удостоверение; 400,00 лв. –
депозит за в.л. и 300,00 лв. – юриск. възнаграждение.
От своя страна, ответникът е заявил 957,45 лв. – възнаграждение за в.л., като част от
тази сума в размер на 188,45 лв. за допълнително изготвената експертиза не е била внесена
по сметката на съда и следва да бъде осъден да я заплати на вещото лице като дължимо
възнаграждение, като следва при определяне на действително заплатените от ответника
разноски да бъде взета предвид единствено сумата в размер на 769,00лв.
Следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски
в размер на 552,21 лв., съответстващи на 50 % от уважения иск, а ищецът да бъде осъден да
заплати на ответника сума в размер на 384,50 лв., съответстващи на 50 % от отхвърлената
част от иска.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ГЕОКАР“ ЕООД ЕИК *********, със седалище гр.Нова Загора, ул.
„Изворна“ № 32, представлявано от управителя Г.Д.С., ДА ЗАПЛАТИ на от
„Електроразпределение Юг“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Пловдив, ул.“Христо Г.Данов“ № 37, сумата в размер на 5 055,27 лв., съставляваща
обезщетение за причинено от „ГЕОКАР“ ЕООД ЕИК ********* в условията на чл.49 от ЗЗД,
непозволено увреждане, като при изпълнение на възложената му работа, обработка на
земеделска земя, служител на дружеството-възложител, проявил професионална
непредпазливост - не се съобразил със специалните правила при упражняване на дейност
или занятия, източник на повишена опасност и извършил земеделска дейност в нарушение
на нормативно определената сервитутна зона на елемент от енергопреносната
инфраструктура, съгласно Наредба № 16/09.06.2004г. за сервитутите на енергийните обекти,
като унищожил ЖР стълб с № 134, собственост „Енергоразпределение ЮГ“ ЕАД, с което
причинил на последното вреда в размер на 5 055,27 лв., както и законната лихва върху тази
сума считано от датата на завеждане на исковата молба – 12.07.2024г., като ОТХВЪРЛЯ
искът в останалата му част до размера на 10 110,54 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА „ГЕОКАР“ ЕООД ЕИК *********, със седалище гр.Нова Загора, ул.
„Изворна“ № 32, представлявано от управителя Г.Д.С., ДА ЗАПЛАТИ на
„Електроразпределение Юг“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Пловдив, ул.“Христо Г.Данов“ № 37, направените от него в настоящето производство
разноски в общ размер на 552,21 лв., съответстващи на 50 % от уважената част от иска от
8
направените разноски по делото.
ОСЪЖДА „ГЕОКАР“ ЕООД ЕИК *********, със седалище гр.Нова Загора, ул.
„Изворна“ № 32, представлявано от управителя Г.Д.С. ДА ЗАПЛАТИ на вещото лице С. К.
С. ЕГН ********** с адрес с.Каменово, общ.Нова Загора сумата в размер 188,45 лв. –
възнаграждение на в.л. за допълнително изготвена експертиза.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Юг“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Христо Г.Данов“ № 37 ДА ЗАПЛАТИ на „ГЕОКАР“
ЕООД ЕИК *********, със седалище гр.Нова Загора, ул. „Изворна“ № 32, представлявано
от управителя Г.Д.С., направените от него в настоящото производство разноски в общ
размер на 384,50 лв., съответстващи на 50 % от отхвърлената част от иска.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от получаването на
съобщението пред Сливенския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
9