Р
Е Ш Е Н И Е
№......... 21.12.2020г. Гр. Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав
На 15 декември 2020 г.
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар: Диана Стоянова
Прокурор:
като разгледа
докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
гр. дело № 2590
по описа за 2020 година.
Предявен
е иск с правно основание чл. 54, ал.1 и ал.2
от ЗЗП във вр. с чл.
55, ал.1 предл.3 от ЗЗД
Ищецът В.А.Т.
твърди в исковата си молба, че на 06. 02. 2020г. вечерта около 21:00 часа
присъствала заедно със своя приятелка — В.Й.Ж. на презентация, организирана от
ответното дружество - „***" ЕООД, която се състояла в конферентната зала
на хотел Верея гр. Стара Загора. На това събитие било извършено презентиране на
продукти, доставяни от „***“ ЕООД. Било й предложено да закупи почистваш робот,
като получи подарък домакински съдове и кухненски ножове. Обяснено й било, че
ще трябва да заплати стойността на почистващия робот, която й определили на
1600 лева. Тъй като не разполагала с тези средства, служителят на ответното
дружество я успокоил, че ще приемат заплащане на разсрочено плащане. Обхваната
от всеобщата еуфория за прекрасните продукти, предлагани от първия ответник,
ищцата набързо подписала представени й бланкови договори, без да има възможност
да ги прочете предвид наличието и на други хора и недоброто осветление в късния
час на вечерта, както и с оглед нейната възраст. Предадени й били опаковани
вещи. Прибирайки се в къщи и разопаковайки продуктите, останала изключително
разочарована. Първото, което установила било, че предлагания й робот не
съответствал на това, което й било презентирано. Допълнително с неприятна
изненада установила, че вместо комплект домакински съдове „Premium Plus DN 10“
получила съд за готвене „Britfanna“, което всъщност представлявало, една
тенджера в четири части. Още на следващата сутрин позвънила на предоставения й
от ответника телефон - ********** с искане на обяснения за установеното
разминаване. Служителите й отговорили, че следвало да прочете какво била
подписала. Едва тогава ищцата се запознала подробно с предоставените й за
подписване договори и с ужас установила, че дължимата сума не била 1600 лева, а
2200 лева, и че в действителност в договора не било вписано получаване на
подарък комплект домакински съдове „Premium Plus DN 10“ , а съд за готвене
„Britfanna“. С още по- голям ужас установила, че подписала Договор за
потребителски кредит № ********** с кредитор втория ответник - „Ти Би Ай Банк“
ЕАД чрез кредитен посредник „първия ответник - „***“ ЕООД. Размер на
потребителския кредит била сумата от 2200 лева, еднократна такса за оценка на
риска - 264,00 лева, лихвен процент в размер на 14,41%, ГПР 22,52% или общо
сумата за плащане по договора възлизала на 3 256, 26 лева. В договора за
потребителски кредит било вписано, че получавала сума в размер на 2200 лева за
финансиране закупуване на съдове за готвене лукс, като нито стойността, нито
описанието на стоката съответствало на договореното или пък дори на посоченото
в Договор за покупко — продажба извън търговски обект.
През
този първи ден ищцата провела 9 телефонни разговора с първия ответник с искане
да се откаже от действието на договорите. След проявената упоритост от нейна
страна и затрогващи молби, най-накрая служител на ответника й обещал, че
договорът ще бъде „анулиран“ и ще изпрати служител, за да приеме подлежащите на
връщане вещи, предмет на договора. Ищцата се успокоила и започнала да чака.
След като минала седмица от така провежданите разговори, тя отново позвъняла,
но получила от служителя успокоение, че ще бъде изпратен колега, който да вземе
вещите - предмет на договора, да не се безпокои, като обяснил забавянето с
това, че служителите били много заети. Т. се свързала и с втория ответник, от
където й заявили, че те предоставили сумата на първия ответник и спрямо тях
ищцата била длъжник и не можела да преустанови действието на Договора, нито да
се откаже от него, освен ако това не им било заявено от първия ответник. Всички
тези действия били извършвани от нея в законоустановения в чл. 50 от ЗЗП и
съответно чл. 29 ЗПК 14 дневен срок, в който същата можела да се откаже от
сключения Договор за покупко - продажба извън търговски обект и Договор за
потребителски кредит за закупуване на стока.
Успокоена
от уверенията по телефон на служители на „***“ ЕООД, останала в очакване на
техния служител. Въпреки това междувременно се обърнала за съдействие към
Асоциация за защита на потребителите. Съвместно с техен представител провела
телефонни разговори с първия ответник и продължила да заявява изричен отказ от
договора за покупка на стоки извън търговски обект. Поради липса на категорично
становище, на 20.02.2020г., Т. отишла в гр. Пловдив в офиса на дружеството —
първия ответник - да занесе лично вещите — предмет на договор за продажба.
Служителите я посрещнали с насмешка и я отпратили, тъй като била изтървала
срока за отказ от договора. Всъщност тази дата била последната възможна за
отказ от договора, но това не било разяснено на ищцата, напротив отново била
въведена в заблуждение. Следвали нови многократни разговори, увещания, молби -
на 26.02.2020г. провели 5 разговора, на 02.03.2020г. — нови 4 разговора. Всички
останали без резултат. Заявява, че заедно със сина си отново посетили офис на
втория ответник в гр. Стара Загора и настояли за прекратяване действието на
договора, поради изрично изразен отказ на потребителя. Тогава им било заявено
от втория ответник, че можели да направят отказ от договора, но следвало да
заплатят неустойка в размер на 220 лева. Заплатила търсената неустойка на
06.03.2020г., видно от преводно нареждане чрез Експресбанк АД кл. Стара Загора,
но и след заплащането на тази неустойка се оказало, че продължила да е длъжник
по договора за потребителски кредит.
От
изложеното било видно, че не можел да бъде уреден доброволно спора между нея и
двамата ответници, поради което бил налице правен интерес от водене на
настоящото производство.
Съгласно
разпоредбата на чл.27, ал. 1 от ЗПК в договора за продажба на стоки или за
предоставяне на услуги, финансиран от потребителски кредит, се посочило
задължително, че цената на стоката или услугата ще бъде заплатена изцяло или
частично с кредит, предоставен от кредитора. В описания в настоящата искова
молба договор липсвало такова уточнение, липсвало посочване на кредитора.
На
следващо място Договорът за покупко - продажба извън търговски обект бил изцяло
в нарушение на правилата, уредени в чл. 47 от ЗЗП, а именно въпреки изричното
законово изискване търговецът да предостави по ясен и разбираем начин указания
за упражняване право на отказ и да предостави на потребителя стандартния формуляр
съгласно Приложение № 6. Такъв не й бил представен. Нещо повече, въпреки
изрично изразеното й желание за отказ от договора, не само че не й бил
предоставен формуляр, нито й било разяснен начина, по който би могла да стори
това, а напротив била заблуждавана през целия период, предвиден в закона, в
който същата имала възможност да декларира своя отказ. По този начин била
лишена от законоустановеното й право да се откаже от действието на така
сключения договор.
Въз
основа на изложеното по — горе, счита, че е налице ясно и категорично изразен
отказ от страна на потребителя от договора, сключен извън търговския обект,
което същият имал право да стори дори без да посочва причина. Правото на отказ
от договора бил безусловно, без да се дължи неустойка или обезщетение, стигало
да бил сторен в предвидения в закона 14- дневен срок. В настоящият случай този
срок бил абсолютно спазен, видно от многократно провежданите телефонни
разговори. Свидетел на някои от които бил представителя на Асоциация за защита
на потребителите К.Д.К.. Договорите били сключени на 06.02.2020г., а
изявлението за отказ от действието им било още на 07.02.2020г. , т.е. още на
следващия ден след сключването им и съответно изцяло в срока, предвиден в
разпоредбата на чл. 54 ЗЗП. Ищцата изпълнила вменените й от ЗЗП задължения при
отказ от договора, като в допустимия 14 дневен срок от получаване на стоките
била информирала по недвусмислен начин ответника, че се отказва от договора по
смисъла на чл. 52, ал. 2 предл. 2 от ЗЗП, дори лично отишла в офиса на
ответника, за да върне артикулите, които получила. За осъщественото право на
отказ своевременно и двукратно уведомила и втория ответник — кредитор по
Договор за потребителски кредит. Заплатена била дори претендираната от него
неустойка по договор. Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 5, т. 2 от ЗПК
договорът за продажба на стоки или за предоставяне на услуги, финансиран от
потребителски кредит, се прекратила в случаите, когато потребителят упражнил
правото си на отказ от договора за кредит. Следователно в случая следвало
действието на договорите, включени от ищцата да се считат прекратени и същата
не дължала плащане по тях. Поради липсата на действително действащи договори,
заплатеното от Т. на втория ответник се явявало платено на отпаднало основание,
поради което пред нея бил налице правен интерес да претендира връщане на така
заплатената сума в размер на 220 лева, представляваща претендирана от втория
ответник неустойка за прекратяване действието на Договор за потребителски
кредит и заплатените месечни вноски, които до този момент възлизали на сумата
от 68,80 лева.
Предвид
гореизложеното моли съда признае за установено, че ищцата В.А.Т. с ЕГН **********
*** не дължи на ответника „***” ЕООД с ЕИК:********* със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „София“ № 9, ет. 3, представлявано от управителя
Давид Яскулски сумата от 2200 лева
по Договор за покупко - продажба извън търговски обект № 5013453/06.02.2020г.,
поради отказ от договора, както и не дължи на ответника „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец“,
ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, представлявано от Николай Георгиев Спасов,
Флорентина - Вирджиния Мирча, Валентин Ангелов Гълъбов, Александър Чавдаров
Димитров - от всеки два от изпълнителните директори заедно, поради отказ от
Договор за потребителски кредит № **********/ 06.02.2020г. сумата от 3256,26
лева.
При
условията на евентуалност, в случай, че съда уважи така предявените искове моли
съда да осъди „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „лозенец“ , ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54,
представлявано от Николай Георгиев Спасов, Флорентина - Вирджиния Мирча,
Валентин Ангелов Гълъбов, Александър Чавдаров Димитров - от всеки два от
изпълнителните директори да заплати на В.А.Т. с ЕГН ********** *** сумата от 288,80 лева /двеста осемдесет
и осем лева и осемдесет стотинки/, представляваща заплатена сума на отпаднало
основание за заплащане неустойка в размер на 220 лева и първа вноска по Договор
за потребителски кредит № **********/06.02.2020г. в размер на 68,80 лева, ведно
със законната лихва върху заплатените суми от датата на завеждането на исковата
молба до окончателното им изплащане, както и да осъди ответните дружества да
заплатят солидарно направените от същата съдебни и деловодни разноски.
В едномесечния
срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, в който заявяват,
че предявените срещу Банката искове са недопустими и неоснователен.
На първо място считат, че по отношение на предявеният
осъдителен иск така входираната ИМ молба била процесуално недопустима с оглед
разпоредбата на чл. 127, ал. 4 ГПК в редакция ДВ, бр. 86 от 2017 г. „По осъдителен иск за парично вземане ищецът
посочва банкова сметка ***.”. Депозираната искова молба се
явявала нередовна поради това, че в нея не била посочена банкова сметка ***съдителният
иск парично вземане. Не били налице и в кориците на делото допълнително
входирани молби от ищеца, с което да бъде отстранено нарушението на императивна
процесуална норма.
Не оспорват, че между Банката и ищеца бил сключен договор
за потребителски кредит № ********** от 06.02.2020 г., при следните условия:
„чл. 7. Общ размер на кредита
и условия за усвояването му:“
Размер на кредита -
2200,00 лева;
Еднократна такса за оценка на риска - 264,00 лева;
„чл. 9.1. Лихвения процент, с
който се олихвява предоставения кредит..."
Годишен
лихвен процент (ГЛП) - 14,41 %.
„чл. 10 Годишния процент на
разходите (ГПР) по кредита и общата сума дължима от потребителя ..."
ГПР - 22,52 %
Обща сума дължима от
потребителя - 3256,26 лева.
По отношение на твърденията на ищеца в ИМ за упражнено
право на отказ:
Към датата на изготвяне на настоящия отговор считат
сключения с ищцата Договор за валиден и напълно обвързващ страните, поради
факта, че същият бил сила между страните и до Банката не били отправяни чрез
официалните й канали за комуникация с клиенти, съобщения от потребителя за
отказ от потребителския договор.
Спазвайки разпоредбите на Закона за потребителския кредит
(‘ЗПК’), потребителя бил уведомен за правото си на отказа като това право на
потребителя било уредено в чл. 20 и следващите от Договора, съгласно който чл.
20.2 „Правото на отказ от този Договор се смята за упражнено при условие, че
Потребителят изпрати писмено
уведомление до Кредитора преди изтичане на крайния срок по чл.
20.1, чл.20.3 Уведомлението трябва да бъде направено на хартиен или на друг
траен носител...” Под друг траен носител се имало предвид включително по имейл,
за което и в началото на Договора, кредитора предоставил своя, а именно call_center@tbibank.bg.
Респективно, ако уведомлението за отказ не било постъпило
по цитираните по-горе начини и срок, Банката нямала основание да прекрати
действието на процесния договор за кредит. Правото на отказ можело да бъде
упражнено и в офис на Банката, където потребителя да подпише съответното
писмено заявление. Не ставала ясна причината защо при посещение на ищцата в
офис на Банката (както се твърди в ИМ), същата не подала такова нарочно
заявление. Към исковата молба, също липсвали приложени доказателства в тази
насока. Банката била длъжна да уважи всяко надлежно отправено до нея такова заявление и не
можела да бъде ангажирана нейната отговорност когато при и в случай, че волята
на потребителя не била изразена по законоустановения ред.
Дори да се приемело, че ищцата била подведена (неясно в
каква посока) от служител на Банката при нейното посещение в офис, същата не
била възпрепятствана по никакъв начин и могла да входира/изпрати по електронна
поща предоставена за комуникация - желанието си да прекрати Договора.
Банката би счела за упражнено надлежно правото на отказ,
ако в нормативно установения 14-дневен срок, потребителя изпрати писмено или
чрез друг траен носител заявление (в свободен текст или на бланка на Банката)
решението си да прекрати сключения договор за потребителски кредит. Съгласно
ЗПК, при упражнено право на отказ в срок от 30-дни, потребителя следвало да
върне главницата по кредита и начислената до момента на упражняване на правото,
лихва.
В настоящия случай, в системите
на Банката нямало данни потребителя да е бил подал надлежно писмено заявление
за отказ от сключения между страните договор за потребителски кредит, както и
да е възстановил получената главница ведно с начислената лихва.
Нямало данни и потребителя да е
упражнил надлежно правото си на отказ пред търговеца по договора за
покупко-продажба на стоки, както и да е бил възстановил на търговеца получената
стока, с което да бъде ангажирана Банката да прекрати договора за кредит.
Съгласно чл. 52 ал. (5) от ЗЗП „Тежестта на доказване за упражняване правото на
отказ от договора от разстояние или от договора извън търговския обект се носи
от потребителя.”
По
отношение на твърденията на ищеца в ИМ за дължими суми, платени поради
отпаднало основание от приложената по-долу таблица било видно и актуалния
статус на Договора към датата на подаване на настоящия отговор. По него не била
дължима неустойка към момента на посещения на ищцата в офис. Дори същия бил
редовно обслужван и с положително салдо по сметката в размер на 20,32 лв.
С внесените в размер на 220,00 лв. на 09.03.2020 г. били
погасявани редовни вноски по кредита (съгласно погасителния план по кредита,
първата вноска е била с падеж 15.03.2020г.) Твърдението, че сумата била платена
като неустойка било невярно. Видно от справката в таб.1 по-долу, такава не била
начисляване/осчетоводена и в тази връзка считат, че Банката не дължи връщане на
цитираната сума като сума платена с отпаднало основание. Същото се отнасяло и
за втората цитирана в петитума сума в размер на 68,80 лв., а именно считат съща
за платена съгласно условията по договора и представлява редовно погасяване на
вноска по кредита.
Молят съда да приеме, че не са
налице обстоятелства с оглед, които да бъде установено, че ищеца не дължи по
отношение на Банката сумата в размер на 3256,26 лв., както и Банката да бъде
осъдена да заплати сумата в размер на 288,80 лв. и сума в размер на 68,80 лв.,
като недължими и поради отпаднало основание, ведно със законната лихва,
съответно молят съда да отхвърли изцяло като неоснователни предявените с
исковата молба искове.
В случай, че искът бъде
отхвърлен изцяло, молят съда да им бъде присъдено и юрисконсултско
възнаграждение за водене на делото в размер на 300 лв.
В
едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от „***" ЕООД, в който заявяват, че
оспорват исковата молба по основание и размер и молят същата да бъде
отхвърлена.
Действително
между ищцата и дружество на 06.02.2020 г. бил сключен Договор за
покупко-продажба извън търговски обект, описан в исковата молба и приложен към
нея. Договорът бил подписан между страните, след като на ищцата подробно било
разяснено съдържанието му и била предоставена цялата преддоговорна информация
по ЗЗП. Съгласно договора ищцата закупила: 1. Кухненски ножове „Edenberg",
2. Почистващ робот „Aquamenti" и 3. Съд за готвене „Britfana" срещу
обща продажна цена в размер на 2200 лв. след направена отстъпка. Тъй като
ищцата не разполагала с дължимата сума, тя поискала да заплати чрез
потребителски кредит от „Ти Би Ай Банк" ЕАД. Подписала и предоставения й
Договор за потребителски кредит с банката и си взела стоката.
След
като си отишла вкъщи ищцата решила да изпробва закупените уреди. Заявяват, че
тъй като не можела да работи с тях тя няколкократно звъняла в офиса за
инструкции от служителите на „***" ЕООД. Това се повторило и на 07.02.2020
г., когато тя отново звъняла и получила съответното съдействие. Категорично при
тези обаждания ищцата не заявявала желание за отказ от договора.
Не
им било известно В.Т. да е посещавала офиса на „***" ЕООД нито на
20.02.2020 г., нито на друга дата. В офиса на дружеството не е постъпвало нито
по пощата, нито по електронен път Заявление за отказ от договора от нея.
Закупената от Т. стока също не била връщана. Не им било известно ищцата да е
подавала заявление за отказ от договора до „Ти Би Ай Банк" ЕАД, не били получавали
уведомление от банката в този смисъл.
Считат,
че Договорът за покупко-продажба извън търговски обект и Договорът за кредит
били в сила и не били разваляни от ищцата. Действително към настоящия момент
ищцата нямала задължение към „***" ЕООД, тъй като продажната цена по
Договора за покупко-продажба била платена чрез Договора за кредит с „Ти Би Ай
Банк" ЕАД, т. е. задължението на ищцата било изпълнено.
Молят
съда да отхвърли исковата молба като неоснователна и недоказана.
Молят
съда да осъди ищцата да заплати разноските по делото.
Съдът
след като се запозна с представените по делото писмени и гласни доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност и на основание чл. 235 от ГПК намира
за установено следното:
В
съдебно заседание от 15.12.2020 г., съдът е допуснал изменение в размера на
предявеният иск срещу втория ответник „ ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД гр. София, като
искът вместо за сумата от 288.80 лв. да се счита за предявен за сумата от
701.60 лв.
Безспорно е
установено, че е сключен договор за продажба на стоки извън търговски обект на
6.02.2020 г. между В.А.Т. и „***“ ЕООД гр. Пловдив с предмет – почистващ робот
и съд за готвене
„Britfanna“ за сумата от 3200 лв. с ДДС,
а с отстъпката – сума за плащане 2200 лв. По делото е представен договор за
потребителски кредит № ********** от 6.02.2020 г., сключен между ищцата, в
качеството й на кредитополучател и „ Ти Би Ай Банк „ ЕАД, от който е видно, че
ищцата е получила от кредитната
институция потребителски кредит за закупуване на стока в размер на 2200 лв. С
посочения договор „ТиБиАй банк“ ЕАД се задължила да заплати на първия ответник
„***“ ЕООД сумата за закупената от ищцата стока.
По делото са представени
разпечатки за мобилен фиксиран номер, от който е видно, че ищцата от посочения
в договора личен мобилен номер е осъществила 9 телефонни разговора с мобилния
номер на ответното дружество „***“ ЕООД, също посочен в договора.
По делото са събрани гласни
доказателства. От показанията на разпитаната по делото свидетелка В.Й.Ж. се установи, че с ищцата заедно са
присъствали на презентацията, на която са им предложени стоки за закупуване.
Ищцата сключила договор с първия ответник, като свидетелката сочи , че представителите на презентиращата фирма
„***“ ЕООД били доста настоятелни и предизвикващи присъстващите да закупят
посочените от тях уреди. В последствие, както и ищцата, така и свидетелката ,
след анализирали ситуацията и прочитайки на спокойствие всички представени им
документи, а и разглеждайки самите продукти, които са закупили, установили, че
направените покупки са неудачни, което довело до незабавното желание на ищцата
да прекрати действието на договорите, които подписала, като направи отказ от
тях.
Съгласно разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от ЗЗП, когато потребителят иска да
се откаже от договора от разстояние или от договора извън търговския обект, той
информира търговеца за решението си преди изтичането на 14-дневен срок. Това
право клиентът може да упражни не само чрез посочения в закона стандартен
формуляр за отказ, който следва задължително да бъде връчен на потребителя, но
и по друг начин, който позволява да бъде заявено недвусмисленото решение за
отказ. В настоящия случай не се събраха доказателства, че на потребителя - ищеца е предоставен
стандартен формуляр за отказ, както и да е обяснено за наличие на право на
отказ от страна на презентиращите лица.
По делото се установи, че ищцата е заявила своя отказ по предоставения й от
първия ответник телефон за контакти и въпроси. Видно от представените и приети
като доказателство по делото и неоспорени от ответниците детайлни извлечения за
мобилен телефонен номер още на 07. 02. 2020г. / деня, следващ датата на
презентацията и сключване на договорите/ ищцата е провела 9 телефонни разговора
с първия ответник. Свид. Ж. в с.з също заяви, че е правила опити да уведоми
първия ответник по телефона за своя отказ от направената покупка, като дори е
срещала сериозно затруднение, тъй като ответникът дълго време не отговарял на телефонните
й обаждания. В крайна сметка Ж. получила уверение, че служител на „***“ ЕООД ще
се свърже с нея за получаване на продуктите, предмет на продажбата. Съдът
приема, че действията на ищцата са извършвани в законоустановения в чл. 50 от ЗЗП
и съответно чл. 29 ЗПК 14 дневен срок, в който същата може да се откаже от
сключения Договор за покупко - продажба извън търговски обект и Договор за
потребителски кредит за закупуване на стока. Видно от свид. показания на свид. Ж., ищцата е отишла
лично в офиса на дружеството- първи ответник, за да върне получените вещи.
Както самата ищца обясни в съдебно заседание там й е отказано получаването на
вещите без логично обяснение. За извършения опит на ищцата лично и на място, в
срок да върне стоките, предмет на договора за покупко - продажба извън
търговски обект, свидетелства и свид. Ж., чиито показания са последователни и
непротиворечиви и изцяло съответстват на изложената от ищцата фактическа
обстановка и дадените обяснения в съдебно заседание.
Свидетелят К., изслушан в с.з. потвърди, че е провел лично разговор със
служител на първия ответник, който е потвърдил пред него, че действително Т. е
заявила многократно по телефон желание за отказ от направената покупка.
Ето защо съдът намира, за безспорно установено по делото, че ищцата е
изпълнила вменените й от ЗЗП задължения при отказ от договора, като в
допустимия 14 дневен срок от получаване на стоките е информирала по
недвусмислен начин ответниците, че се отказва от договора — първия ответник по
телефона и чрез личното си посещение в офиса в гр. Пловдив, а втория отново
чрез лично посещение в офиса в гр.Стара Загора. Същата не е имала желание да се
възползва от предоставените й продукти, извършила е активни действия, насочени
към връщането им в патримониума на ответника „***“ ЕООД, но последният сам е
отказал да получи вещите, предмет на продажба.
Разпоредбата
на чл. 52, ал. 2 от ЗЗП не поставя изискване уведомлението за отказ от договора
да стане непременно в писмена форма, единствено да е изразено достатъчно ясно и
недвусмислено. / Решение № 496 от 05.11.2019 г. по в. т. д. № 1296 / 2019 г. на
I състав на Окръжен съд - Стара Загора/.
Приложените писмени доказателства -детайлна справка за телефонен номер
достатъчно ясно доказват многобройните изходящи от ищцата, отправени до първия
ответник телефонни обаждания, които установяват по безспорен и категоричен
начин изрично изразеното й желание да се откаже от действието на договора и да
върне получените стоки. Свидетелските показания на свид. Ж. и свид. К.
допълнително подкрепят изложеното - за многократно заявен по телефон отказ от
договорите, сключени с ответниците, както и за личното заявяване на първия
ответник отказ от договора и желание за връщане на вещите, осъществено в офиса
му.
Съдът намира, че първият ответник не е изпълнил задължението си по чл. 47,
ал. 1 т. 8 от ЗЗП, като предостави на потребителя стандартния формуляр за
упражняване правото на отказ съгласно приложение № 6. Обратното не се и твърди
ответната страна, с което първият ответник е извършил нарушение на закона,
довело до невъзможност ищцата да се възползва в съответната форма от правото си
на отказ и което от своя страна й дава право да използва всички други възможни
начини да заяви недвусмислено своя отказ, включително и чрез телефонно
обаждане.
Тъй
като съдът приема, че ищцата – потребител е изразила отказ от сключения договор
за покупко-продажба, извън търговския обект, то задължение на продавача „***“
ЕООД е да не усвоява сумата, предоставена посредством договор за потребителски
кредит, както и да уведоми за направения отказ от договора самия кредитор.
Съгласно разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от ЗЗП - Когато потребителят упражни
правото си на отказ от договора от разстояние или от договора извън търговския
обект, всеки допълнителен договор се прекратява автоматично, без потребителят
да дължи каквито и да е разходи, обезщетения и/или неустойки, с изключение на
разходите, предвидени в чл. 54, ал. 3 и чл. 55 ЗЗП.
Според
разпоредбата на чл. 27, ал. 4 ЗПК , ако продавачът предостави стоката, предмет
на договор преди изтичането на срока, през който потребителят може да се откаже
от договора за кредит, е за сметка на продавача на стоката. В разпоредбата на
ал. 5 от чл. 27 ЗПК е предвидено, че Договорът за продажба на стоки или за
предоставяне на услуги, финансиран от потребителски кредит, се прекратява в
случаите, когато потребителят упражни правото си на отказ от договора за
кредит.
Предвид гореизложеното, съдът
приема, че по силата на закона при изрично изразен отказ от договор за покупка
на стоки посредством кредитиране, се прекратява автоматично действието на
Договора за потребителски кредит. В този смисъл са Решение № 266 от 24.07.2020
г. по гр. д. № 1156 / 2019 г. на I състав на Районен съд - Троян, Решение № 39
от 18.02.2020 г. по гр.д. № 243/2019 г. на Окръжен съд - Кърджали и др. /.
Предвид
гореизложените съображения и по вътрешно убеждение, съдът намира, че в
производството безспорно беше установена основателността на исковите претенции,
поради което следва да признае за установено, че ищцата В.А.Т. не дължи на
ответника „***" ЕООД сумата от 2200 лева по Договор за покупко - продажба
извън търговски обект № 5013453/06.02.2020г., поради отказ от договора, както и
че същата не дължи на ответника „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД поради отказ от Договор за
потребителски кредит № **********/ 06.02.2020г. сумата от 3256,26 лева.
С
оглед уважаването на предявените установителни искове следва да осъди „ТИ БИ АЙ
БАНК“ ЕАД да заплати на В.А.Т. сумата от 701,60 лв., представляваща заплатена
сума на отпаднало основание за заплащане неустойка в размер на 220 лева и
вноски по Договор за потребителски кредит, за което са представени безспорни
доказателства, видно от вносните бележки.
На
основание чл. 78, ал. ГПК в тежест на ответниците следва да се присъдят направените от ищцата
разноски в размер на 676.76 лв., представляващи ДТ и възнаграждение за един
адвокат.
Предвид
гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА за установено, че В.А.Т. с ЕГН ********** *** не дължи на „***" ЕООД с
ЕИК:********* със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „София“ № 9,
ет. 3, представлявано от управителя Давид Яскулски сумата от 2200 лева по Договор за
покупко-продажба извън търговски обект № 5013453/06.02.2020г., поради отказ от
договора, както и че същата не дължи
на ответника „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Лозенец“ , ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54,
представлявано от Николай Георгиев Спасов, Флорентина - Вирджиния Мирча,
Валентин Ангелов Гълъбов, Александър Чавдаров Димитров - от всеки два от
изпълнителните директори заедно, поради отказ от Договор за потребителски
кредит № **********/ 06. 02. 2020г. сумата от 3256,26 лева.
ОСЪЖДА „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец“, ул. „Димитър
Хаджикоцев“ № 52-54, да заплати на В.А.Т. с ЕГН ********** *** сумата от 701,60 лв., представляваща заплатена
сума на отпаднало основание за заплащане неустойка в размер на 220 лева и вноски
по Договор за потребителски кредит № **********/
06. 02. 2020г., ведно със законната лихва върху сумата от 288,80 лева,
представляваща заплатените суми за първата вноска и заплатената неустойка от
датата на завеждането на исковата молба-17.07.2020 г., както и законната лихва
върху сумата от 412,80 лева, представляваща размера на претендираното
увеличение на иска, считано от 15.12.2020 г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА „***" ЕООД с
ЕИК:********* със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „София“ № 9,
ет. 3, и „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Лозенец“ , ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, да
заплатят солидарно на В.А.Т. с ЕГН ********** ***, сумата 676.76 лв., представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: