РЕШЕНИЕ
№ 8582
гр. София, 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20231110162173 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от [фирма] срещу Г. Г. В. положителни установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 138, ал. 1
ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 14 670,28 лева, представляваща непогасена главница по договор за банков
кредит № 200LD-R-*** от 07.04.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 20.04.2023 г. до окончателното
изплащане и сумата от 3 306,08 лева, представляваща договорна лихва за периода от
07.07.2017 г. до 06.04.2023 г., за които суми по ч. гр. дело № 1638/2023 г. по описа на
Районен съд-П., ГО, VII-ми състав са издадени Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 21.04.2023 г.
Ищцовата търговска банка твърди, че на 07.04.2017 г. между същата, в качеството й на
кредитор и лицето Б.Й.М., в качеството му на кредитополучател, е сключен договор за
банков кредит № 200LD-R-*** по силата на който кредиторът е предоставил на
кредитополучателя паричен кредит в размер на сумата от 15 000 лева за погасяване на
съществуващи задължения и ремонт, с краен срок на погасяване 07.04.2023 г. Поддържа, че
договорът е сключен в условията на чл. 298, ал. 1, т. 1 ТЗ и с подписването му
кредитополучателят е декларирал, че са му предоставени Общите условия на [фирма] за
кредити на физически лица. Посочва, че за ползването на кредита кредитополучателят
дължи на търговската банка годишна лихва в размер на 7,6% за периода от отпускане на
кредита до 07.04.2018 г., а след този момент за остатъчния размер и срок на кредита се
прилага ГЛП в размер на действащия към датата на начисляване лихвен процент, базиран на
спестяванията на банката, увеличен с надбавка 6,81 пункта. Излага се, че към датата на
сключване на договора лихвеният процент, базиран на спестяванията на банката за лева, е в
размер на 0,79 % годишно, а размерът на ГПР по договора на 8,05 %. В исковата молба се
посочва, че размерът и падежът на всяка месечна вноска били описани в погасителния план
към договора за банков кредит. Ищецът излага, че общата сума, дължима от
1
кредитополучателя, възлиза на 18 809,64 лева. Поддържа, че предоставеният кредит е
изцяло усвоен на 07.04.2017 г., като същият е в просрочие, считано от 07.07.2017 г. По
процесния договор са просрочени 70 вноски за главница в общ размер на 14 670,28 лева по
падежи от 07.07.2017 г. до 07.04.2023 г. и 70 вноски за договорна лихва в общ размер на 3
306,08 лева по падежи от 07.07.2017 г. до 07.04.2023 г. Сочи, че на основание Раздел I, т. 3 от
договора за банков кредит кредитът е с настъпил падеж на 07.04.2023 г. Твърди, че на
07.04.2017 г. за обезпечаване изпълнението на всички задължения на кредитополучателя по
договора за банков кредит съгласно Раздел IV, т. 14 от договора е сключен договор за
поръчителство между [фирма] и ответника Г. Г. В., в качеството му на поръчител и
солидарен длъжник. Ето защо, последният дължи в условията на солидарност изискуемите
главница и лихва по договора за банков кредит. Излага, че въз основа на депозирано
заявление от ищеца е образувано ч. гр. дело 1638/2023 г. по описа на Районен съд – П., ГО,
VII-ми състав в хода на което за процесните суми в полза на [фирма] и срещу
кредитополучателя Б.Й.М. и срещу солидарния длъжник и поръчител Г. Г. Виденов са
издадени Заповед № 934/21.04.2023 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 21.04.2021 г., с които последните са
осъдени да заплатят дължимите суми по договора за банков кредит при условията на
солидарна отговорност помежду си. Твърди се също, че въз основа на изпълнителния лист е
образувано изпълнително дело № 2023***0401701 по описа на ЧСИ С.Я., с рег. № ***, с
район на действие СГС. С разпореждане на съда на основание чл. 415 ГПК на търговската
банка-заявител са дадени указания относно възможността за предявяване на установителни
искове по отношение на длъжника Г. В., предвид депозирано от същия писмено възражение.
С тези съображения ищецът обосновава правния си интерес от предявените установителни
искови претенции и отправя искане за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответникът му дължи сумата от 14 670,28 лева - непогасена главница и сумата
от 3 306,08 лева - договорна лихва за периода от 07.07.2017 г. до 06.04.2023 г. на основание
процесния договор № 200LD-R-*** от 07.04.2021 г. за банков кредит, за които суми по ч. гр.
дело № 1638/2023 г. по описа на Районен съд - П., ГО, VII-ми състав са издадени заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ и изпълнителен лист. Намира за
дължима и претендира и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 20.04.2023 г. до окончателното изплащане. Претендира присъждане на
разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът Г. Г. В., чрез
пълномощника си адв. Л., оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани.
Посочва, процесният договор за банков кредит е недействителен поради неспазване
разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК – елементите от договора не са представени с еднакъв вид,
формат и размер шрифт. Оспорва размера на претендираните вземания с твърдения, че при
формиране на претенцията за неплатена договорна лихва ищецът не е отчел направените от
кредитополучателя погасявания на лихвата в общ размер на 643,56 лева, нито уговорения
начин на формиране на годишния лихвен процент след 07.04.2018 г. – като сбор от СЛП и
надбавка от 6,81 %. Ответникът оспорва към момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 20.04.2023 г. в полза на ищцовата търговска банка да е
съществувало изпълняемо право спрямо В., в качеството му на поръчител по договора за
банков кредит, тъй като не е спазено уговореното в чл. 12, вр. чл. 11 от договора за
поръчителство задължение на търговската банка да отправи покана до поръчителя за
доброволното им погасяване. Счита, че задължението му като поръчител за заплащане на
дължимите суми възниква едва след надлежна покана от кредитора. Навежда възражение за
недължимост на главницата по погасителни вноски, падежирали до 20.04.2018 г. – пет
години преди предявяване на процесния иск, както и на договорната лихва по вноски с
падеж до 20.04.2020 г., считайки за приложим към главното вземане петгодишния давностен
срок по чл. 110 ЗЗД, а към лихвата тригодишния такъв – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД. В отговора
2
на исковата молба ответникът излага, че вследствие от допуснатото от страна на [фирма]
неизпълнение на договорно задължение по чл. 12, вр. чл. 11 от договора за поръчителство –
за своевременното му уведомяване като поръчител за допуснатото неизпълнение на
задълженията на кредитополучателя по договора за кредит и изпращане на покана за
доброволно изпълнение, Г. В., в качеството му на поръчител, е лишен от възможността да
извърши плащания по кредита, с оглед избягване начисляването на допълнителни такси и
разноски, да погаси предсрочно задълженията по кредита, в който случай не биха се
дължали уговорените до края на срока на договора лихви, както и да изиска изпълнение от
страна на кредитополучателя и главен длъжник. Посочва, че в резултат от така допуснатото
договорно неизпълнение от страна [фирма] на В. са причинени имуществени вреди –
претърпени загуби, формирани от стойността на заплатените от него такси и разноски в хода
на заповедното и изпълнителното производство, образувани във връзка с депозираното от
кредитора заявление, в общ размер на сумата от 4123,73 лева, която В. не би заплатил, в
случай на изпълнение на задължението за своевременното му уведомяване. Същият излага,
че незабавно след получаване на поканата за доброволно изпълнение от ЧСИ С.Я. е
извършил плащане по банковата му сметка за сума в размер на 5574,44 лева, като
впоследствие е изплатил всички суми по изпълнителното дело. Изложеното сочи, че именно
В. е изправната страна в правоотношението с ищеца. С отговора ответникът въвежда
правопогасяващо възражение за прихващане на сумата от 4123,72 лева – стойността на
претърпените от него вреди – загуби в резултат от допуснатото договорно неизпълнение от
ищеца, с която сума да бъде намалена стойността на главницата, в случай на уважаване на
главната искова претенция. Счита, че поради неизпълнение от [фирма] на договорните си
задължения за уведомяване на поръчителя за неизпълнението на главния длъжник, Г. В. е
претърпял вреди и формирани от стойността на договорната лихва в размер от 3306,08 лева,
доколкото същият е бил лишен от възможността, както да потърси изпълнение от
кредитополучателя, така и да погаси предсрочно задълженията по кредита. Релевира
евентуално възражение за прихващане и с тази сума и за приспадането й от неплатената
главница. С тези доводи ответникът отправя искане за отхвърляне на исковете като
неоснователни, а в случай, че бъдат уважени, моли за извършване на прихващане със
съществуващите в негова полза вземания срещу ищеца. Претендира присъждане на
разноски.
С определение на съда от 13.08.2024 г. е прието за съвместно разглеждане в
производството по настоящото дело с първоначалната искова молба и предявените със
същата искови претенции възражението за прихващане, въведено от ответника Г. Г. В., при
условията на евентуалност, със сумата от 4123,72 лева, представляваща претърпени
имуществени вреди, формирани от стойността на заплатени такси, вследствие от допуснато
неизпълнение от ищеца на задължението му по чл. 12, вр. чл. 11 от договор за поръчителство
от 07.04.2017 г., която сума да бъде прихваната от присъдената главница, а с протоколно
определение от 04.11.2024 г. и възражението за прихващане, направено от ответника, при
условията на евентуалност, със сумата от 3306,08 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди под формата на заплатени възнаградителни лихви, вследствие от
неизпълнение на договорно задължение, с която сума да бъде прихваната главницата, в
случай на нейната дължимост. С протоколно определение от 04.11.2024 г. е допуснато
уточнение по отношение на възражението за прихващане на ответната страна, чрез
намаляване на размера му от 4123,72 лева на 2916,23 лева, представляваща стойност на
заплатени такси и разноски от ответника в хода на изпълнителния процес.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно съединени установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 138, ал. 1 ЗЗД за установяване със силата на
3
пресъдено нещо съществуването на парични вземания на ищеца срещу ответника,
удостоверени в заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 ГПК.
Съдът, като съобрази, че възражението на длъжника срещу заповедта за изпълнение е
подадено в срока по чл. 414, ал. 1 ГПК и съдържа оспорване на удостоверените в същата
вземания, а установителните искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, след дадени
от съда указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, намира, че за ищеца е налице интерес от
исканото установяване.
Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в
собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да
върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество заедно с лихва, в случай,
че това е уговорено писмено – арг. ал. 2 от законовия текст.
В този смисъл е и разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК съгласно която договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит в т.ч. под формата на заем, при което
потребителят заплаща стойността на услугата чрез извършването на периодични вноски.
Касае се за неформална и реална двустранна правна сделка, при която заемното
правоотношение между страните възниква при кумулативното наличие и на двата елемента
от така очертания фактически състав – постигнато съгласие между страните сумата да се
предаде в собственост на заемателя със задължение за връщането й и реално предаване на
сумата от заемодателя на заемателя с твърдяното предназначение - под формата на заемни
средства. Следователно, договорът за заем се счита за сключен в момента, в който, въз
основа на постигнато между страните по договора съгласие, едната страна даде, а другата
получи в заем пари или други заместими вещи. При този договор заемодателят дължи
предаване на заемната сума, а заемателят връщане на същата в уговорения срок.
Следователно, възникването в полза на ищеца на процесните вземания е обусловено от
установяване, при условията на пълно и главно доказване, на следните обстоятелства: 1).
наличието на валидно облигационно отношение между ищеца, в качеството му на кредитор
и третото за процеса лице Б.М., в качеството му на кредитополучател по договор за банков
кредит – неговото конкретно съдържание, определено от основните права и задължения на
страните, сключването му в изискуемата от закона форма, при съблюдаване на законовите
изисквания за шрифт и съдържание; 2). предоставяне на сумата по кредита на
кредитополучателя; 3). валидно постигната уговорка за заплащане на договорна
(възнаградителна) лихва в определен размер; 3). изискуемостта на вземанията, обусловена
от падежа на последната погасителна вноска; 4). наличието на валидно поето задължение за
обезпечаване изпълнението на задълженията по кредита, чрез сключване на договор за
поръчителство между ищеца и ответника, в качеството му на поръчител по силата на
договор за поръчителство, неговото конкретно съдържание – права и задължения на
страните; 5). установяване на вземанията по размер.
В тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, водещи до спиране
или прекъсване на погасителната давност по отношение на вземанията.
При доказване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да установи
възраженията си, в частност наличието на конкретните пороци, обуславящи
недействителността на договора за кредит, изпълнението на задълженията чрез осъществено
от негова страна заплащане на дължимите суми.
Между страните не се спори, а и с проекта за доклад по делото, обективиран в
определението от 13.08.2025 г. и обявен за окончателен такъв, като безспорни и ненуждаещи
се от доказване са отделени обстоятелствата, че между [фирма], в качеството й на кредитор
и лицето Б.Й.М., в качеството му на кредитополучател, е сключен договор за банков кредит
4
№ 200LD-R-*** от 07.04.2017 г., по силата на който кредиторът е предоставил на
кредитополучателя паричен кредит в размер на сумата от 15 000 лева, както и, че за
обезпечаване изпълнението на задълженията на кредитополучателя, между [фирма] и
ответника Г. В., в качеството му на поръчител и главен длъжник, е сключен договор за
поръчителство от 07.04.2017 г.
Тези обстоятелства следват и от събраните по делото писмени доказателства, данните
от които сочат за сключване между [фирма], като кредитор и Б.Й.М., като кредитополучател,
на договор за банков кредит № 200LD-R-*** от 07.04.2017 г., по силата на който търговската
банка предоставя на Методиев банков кредит в размер на 15 000 лева по посочена
разплащателна сметка за погасяване на съществуващи задължения и ремонт с краен срок за
погасяването му 07.04.2023 г. Съгласно клаузата на чл. 4.1. от договора за ползвания кредит
кредитополучателят заплаща годишна лихва в размер на 7,6 % за периода от отпускане на
кредита до 07.04.2018 г. – чл. 4.1., б. „а“, а след изтичането му и до остатъчния срок на
кредита – в размер на действащия към датата на начисляване лихвен процент, базиран на
спестяванията (СЛП), увеличен с надбавка от 6,81 пункта – чл. 4.1.,б. „б“. Изяснява се, че
към датата на сключване на договора СЛП е в размер на 0,79 % годишно – чл. 4.2, като
неразделна част от същия е Методиката на търговската банка за определяне на референтен
лихвен процент по см. на ЗПК. Предвидено е лихвата да се изплаща периодично в размер и
падежи, съгласно погасителен план – приложение № 1 към договора за кредит В случай на
промяна на СЛП договореният размер на дължимите погасителни вноски се запазва (за
сметка на намаление, съотв. увеличение на вноската за главница), като на падежа на
последната изравнителна вноска кредитополучателят се задължава да погаси остатъка от
дължимата главница с начислената лихва. Изяснява се, че когато промененият размер на
СЛП надхвърля размера на договорената погасителна вноска, търговската банка изготвя нов
погасителен план, чрез преизчисляване размера на погасителната вноска при текущия
размер на дължимата по кредита лихва по начин да не се удължава крайният срок за
погасяване на кредита. Предвидено е също, че новият погасителен план влиза в сила и се
прилага след уведомяване на кредитополучателя. Съгласно клаузата на чл. 5 от процесния
договор годишният процент на разходите (ГПР) при сключването му се равнява на 8,05 %, а
общата дължима сума на 18 809,64 лева. Кредитополучателят дължи заплащането на такси и
комисиони във връзка с откриване и обслужване на банковата сметка, по която се обслужва
кредита и заплаща еднократна такса за разглеждане на искането за кредит в размер на 25
лева. В клаузата на чл. 10 е установено, че неизвършените в срок плащания се отнасят в
просрочие и се олихвяват с договорения лихвен процент по чл. 4.1. + наказателна надбавка в
размер на законната лихва. Изяснява се, че да обезпечаване на вземанията на търговската
банка по предоставения кредит последната приема обезпечение под формата на
поръчителство от лицето Г. Г. В. съгласно договор за поръчителство, неразделна част от
договора за кредит – чл. 14. Предвидено е, че договорът се сключва при Общи условия,
представляващи неразделна част от същия, като с подписването му кредитополучателят е
декларирал, че такива са му представени, запознал се е със същите, като приема прилагането
им в отношенията между страните.
По делото е представен и приет в заверен препис като част от доказателствената
съвкупност погасителен план към договора за кредит от 07.04.2017 г., съдържащ данни за
размера на кредита – 15 000 лева, фиксиран лихвен процент – 7,6 % - за срок от 12 месеца и
променлив лихвен процент след този момент, формиран от РЛФ от 0,79 % и надбавка от 6,81
%, ГПР от 8,05 % и обща дължима сума от 18 809,64 лева, с краен срок на погасяване
07.04.2023 г. – чрез 72 месечни погасителни вноски с размер от по 260,90 лева (с конкретно
посочване каква част е главница и каква част лихва) и конкретен падеж (7-мо число на
месеца). Изяснява се, че общата дължима договорна лихва възлиза на 3784,64 лева.
Представени и приети по делото са и Методика на [фирма] за определяне на
референтен лихвен процент по см. на ЗПК и ЗКНИП и Общи условия на [фирма] за кредити
5
на физически лица, приети от УС на ***, изменени и допълнени с решение в сила от
17.08.2016 г., подписани от търговската банка и от кредитополучателя.
Съгласно раздел I Цел от Методиката същата регламентира начина на определяне и
изчисление лихвен процент, базиран на спестяванията, който се прилага от [фирма] като при
определяне на лихвите по кредитни сделки с физически лица, а съгласно раздел II Методика
на изчисление, СЛП се определя ежемесечно на база на данните, публикувани от *** в края
на месеца и отнасящи се за предходния такъв и влиза в сила от 1-во число на месеца,
следващ месеца на определяне. Посочено е, че тези данни са публикуват в края на всеки
месец на интернет-страницата на ***. Методиката определя СЛП на *** като
среднопретеглен % по срочни депозити на банковата система, съдържайки конкретната
формула на определянето му с обяснение за характера на отделните величини, включени в
нея. Предвидено е обявяване от търговската банка на СЛП и Методиката за определянето
му.
Изяснява се, че съгласно клаузата на т.1.1 б. „б“ от Раздел I Определения от
приложимите Общи условия годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за кредитополучателя, включващи всички разходи по кредита (лихви,
такси, комисиони и другите разходи по ЗПК, свързани с договора, изразени като годишен %
от общия размер на кредита. Предвидено е, че кредитополучателят заплаща на търговската
банка годишна лихва, начислявана върху дълга по главницата, в размер на приложения
референтен лихвен процент, увеличен с надбавка, посочена в договора – т. 4.1. от ОУ. Тази
лихва се изплаща периодично в размер и на падежи, описани в погасителен план –
приложение към договора. Точният размер на дължимата лихва се изчислява за всеки лихвен
период на падежа на съответното лихвено плащане – т. 4.3, като при промяна на
референтния лихвен процент се променя съответно договорният лихвен процент. Съгласно
т. 4.9 при всяка промяна на лихвения процент банката уведомява кредитополучателя преди
влизането й в сила чрез обявяване на СЛП. В клаузата на т. 5.4 от Общите условия е
предвидено, че когато извършеното от кредитополучателя плащане не е достатъчно, за да
покрие задълженията му в пълен размер, същите се погасяват в следния ред: такси,
комисиони и разноски; наказателна лихва; просрочена лихва; главница. Върху
представеното по делото заверено копие от Общи условия е отразено писмено изявление на
кредитополучателя Б.М. относно приемането им.
По делото в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е оспорено, а и от изводите на вещото лице
в приетото основно заключение на съдебносчетоводната експертиза следва, че в изпълнение
на договорните си задължения [фирма] еднократно и безкасово е кредитирала/заверила
банковата сметка на кредитополучателя Б.Й.М. със сумата от 15 000 лева, с посочено
основание за банковата референция „усвояване на кредит № 200LD-R-***“. Експертизата
констатира също, че кредитополучателят е усвоявал сумата по банковия кредит чрез
следните операции: тегления в брой на каса на 10.04.2017 г. и на 12.04.2017 г. на сума в общ
размер от 11 050 лева и превод по сметка в [фирма] на сумата от 3848,75 лева, извършен на
10.04.2017 г. с посочено основание: „пълно погасяване на кредита“. Констатирано е
остатъчно салдо към 12.04.2017 г. в размер на 40,01 лева, което впоследствие е занулено с
последващи операции по банковата сметка. При изслушването си пред съда вещото лице
изяснява, че сумата от 101,25 лева (разлика между заемната сума и изтеглената такава) е
формирана от стойността на банкови такси и заплатени текущи лихви). С оглед изложеното
експертизата приема, че кредитополучателят е условил предоставения банков кредит.
Въз основа на фактите, следващи от анализираните писмени доказателства и
констатациите и изводите на съдебносчетоводната експертиза, съдът достига до извод, че
между [фирма], като кредитор и третото за процеса лице Б.Й.М., като кредитополучател, е
възникнало облигационно правоотношение, чийто правопораждащ юридически факт е
процесният договор за кредит № 200LD-R-*** от 07.04.2017 г. и в изпълнение на
6
задълженията си по който кредиторът реално е предал/превел по сметка на
кредитополучателя заемната сума, предмет на договора – чрез банков превод на общата
кредитирана сума от 15 000 лева по посочена в договора банкова сметка, като последната е
реално усвоена от насрещната страна.
С това, поначало в полза на ищеца е възникнало вземане в размер на съответните
месечни вноски, а в тежест на кредитополучателя корелативното задължение да ги заплаща
при настъпване на уговорения падеж.
Изясни се, че в настоящото производство предмет на исковите претенции на [фирма] са
вземания за неплатена главница и договорна лихва, произтичащи от договора, които искове
са насочени срещу ответника Г. Г. В., в качеството му на поръчител.
Съгласно разпоредбата на чл. 138 ЗЗД с договора за поръчителство поръчителят се
задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото
задължение, като този договор трябва да бъде извършен в писмена форма, а съгласно чл.
141, ал. 1 ЗЗД поръчителят е задължен солидарно с главния длъжник. Поръчителството се
простира върху всички последици от неизпълнението на главното задължение, включително
и разноските по събиране на вземането – арг. чл. 140 ЗЗД.
От изложеното следва, че по своята правна същност поръчителството е формален,
безвъзмезден – обезпечителен и акцесорен договор, с който поръчителят се задължава към
кредитора на едно трето лице (главен длъжник) да отговаря с цялото си имущество за
изпълнението на чуждото (главно) задължение, при който отговорността на поръчителя е
солидарна с тази на главния длъжник, като при липса на уговорени по-леки условия или на
поръчителстване за част от дълга, поръчителят дължи каквото, колкото и когато дължи
главният длъжник.
Поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговоря за
изпълнението на негово задължение, затова поръчителят отговоря по самостоятелно
правоотношение с кредитора и плаща свой дълг. Същевременно, предметът и обемът на
главния дълг определят предмета и обема на задължението на поръчителя – арг. чл. 139 ЗЗД.
Предпоставка за действието на договора за поръчителство е съществуването на главен дълг.
По делото не се спори, и от представения и приет като част от доказателствената
съвкупност в заверен препис договор за поръчителство от 07.04.2017 г. следва, че на датата
на сключване на процесния договор за банков кредит № 200LD-R-*** от 07.04.2017 г., между
кредитора [фирма] и ответника Г. Г. В., в качеството му на поръчител, е сключен договор в
писмена форма, с който поръчителят се задължава пред търговската банка да отговаря за
изпълнението на задълженията на кредитополучателя Б.Й.М., произтичащи от отпуснатия
банков кредит в размер на 15 000 лева съгласно договор за кредит № 200LD-R-*** от
07.04.2017 г., която отговорност е солидарна такава с кредитополучателя и за всички
последици от неизпълнение на главното задължение – арг. чл. 2 от договора. Изяснява се, че
съгласно клаузата на чл. 4 от договора задълженията на поръчителя по този договор стават
изискуеми съгласно условията на договора, при които се е задължил кредитополучателя.
Предвидено е, че поръчителят отговаря с цялото си имущество до окончателно погасяване
на дълга – чл. 7, като погасяването на главното задължение или на част от него, се погасява
и отговорността на поръчителя, респ. същата се разпрострира върху намаления размер на
дълга – чл. 3 и чл. 6 от договора. Съгласно клаузите на чл. 11 и чл. 12 от договора за
поръчителство, при допуснато неизпълнение на главното задължение от кредитополучателя
и без да е необходимо насочване на претенцията си първо към същия, поръчителят се
задължава да внесе при първа покана доброволно всички дължими суми, включително лихви
и разноски, а когато след като бъде поканен за това от търговската банка и в определения
срок не осъществи плащането, банката има право служебно и без съдебна намеса да събере
дължимите сми от всички сметки на поръчителя, открити в ***. В клаузата на чл. 19 е
предвидено, че при обявяване за недействително на главното задължение, чието изпълнение
7
се гарантира от поръчителя, то договорът за поръчителство не поражда действие между
страните по него.
При анализ на съдържанието на договора за поръчителство, сключен между страните и
вече достигнатите изводи относно правната същност на поръчителството като форма на
лично договорно обезпечение, съдът намира за установено по делото възникване на
твърдяното правоотношение между [фирма], като кредитор, и ответника Г. В., в качеството
му на поръчител, насочено към обезпечаване изпълнението на задълженията на
кредитополучателя и трето за процеса лице Б.Й.М., произтичащи от договора за банков
кредит от 07.04.2017 г. По силата на така възникналата договорна обвързаност за ответника
поначало е възникнала отговорността за всички последици от допуснато от
кредитополучателя договорно неизпълнение на главното задължение, в т.ч. лихви и
разноски, солидарно с отговорността на главния длъжник.
Изясни се, че с отговора на исковата молба ответната страна не оспорва сключването на
договора за кредит, както и на договора за поръчителство и тяхното съдържание,
оспорвайки на първо място валидността на кредитното правоотношение с довод за
недействителността на договора за кредит поради несъблюдаване изискванията на чл. 10, ал.
1 ГПК елементите от договора да са представени в еднакъв вид, формат и размер шрифт – не
по-малък от 12.
Съгласно разпоредбата на чл. 142 ЗЗД поръчителят може да протИ.постави на
кредитора всички възражения, принадлежащи на длъжника, както и да направи прихващане
с вземане на длъжника към кредитора.
Предвид изложеното, съдът намира за допустимо възражението на поръчителя за
недължимост на претендираното от кредитора вземане поради недействителност на
главното правоотношение, респ. правото му да оспори действителността на клаузи от
договора между кредитора и главния длъжник, които, с оглед солидарната му отговорност
биха били протИ.поставени и обвързващи спрямо него, предвид и акцесорния характер на
договора за поръчителство.
По делото се установи, че процесният договор за банков кредит № 200LD-R-*** от
07.04.2017 г. е сключен между [фирма], като кредитор и Б.М., като кредитополучател, като
съгласно клаузата на чл. 1 има за предмет предоставяне на банков кредит на
кредитополучателя за погасяване на съществуващи задължения и ремонт. Доколкото страна,
в качеството си на кредитополучател, по процесната двустранна сделка е физическо лице, за
което няма данни и не се твърди да е действало в рамките на своя професионална или
търговска дейност и предвид нейния предмет, съдът намира, че в случая договорната
обвързаност между страните попада в обхвата на дефинитивната норма на чл. 9, ал. 1 от ЗПК
(обн. в ДВ бр.18 от 05.03.2010 г. в сила от 12.05.2010 г.) и спрямо същата са приложими
специалните изисквания към съдържанието на договора за потребителски кредит, а наред с
това и специалната защита на потребителя, регламентирана в Закона за защита на
потребителите (обн. В ДВ бр. 99 от 09.12.2005 г., в сила от 10.06.2006 г.) – арг. § 13, т. 1 от
ДР на ЗЗП, който въвежда разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г.
относно неравноправните клаузи в потребителските договори.
Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК (изм. - ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от
23.07.2014 г.) договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен
или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра -
по един за всяка от страните по договора, а съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1 договорът за потребителски кредит е недействителен, в който
случай потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита – арг. чл. 23 ЗПК.
За изясняване на обстоятелствата относно размера и шрифта на който са изпълнени
8
процесният договор за банков кредит и приложенията към него – погасителен план, Общи
условия и Методиката за определяне на референтен лихвен процент (конкретно на
представените и приети по делото преписи от същите на л. 8 – л. 23) по делото е изслушано
и прието заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, която,
изследвайки конкретните документи, достига до извод, че шрифтът, на който е съставен
договорът за кредит е „Times New Roman“ (или близък 99,9 % идентичност) с размер 12
пункта, мащаб 100, разредка 1,8 сбит, позиция: нормална, без тракинг (разстояние между
двойка букви) за шрифта, без лигатури (съединение на две отделни букви), стилистичен
набор 6. По отношение на останалите документи експертизата констатира, че погасителният
план към договора е със шрифт Arial (или близък 97,5 % идентичност), размер 12 пункта,
мащаб 100 %, разредка 1,1 сбит, позиция: нормална, с тракинг за шрифта, без лигатури,
стилистичен набор 9; Общите условия и Методиката на [фирма] – шрифт, сходен на този на
договора за банков кредит - „Times New Roman“ (или близък 98,1 % идентичност), размер 12
пункта; мащаб 88 % , с отразяване, че документът по делото е намалено копие с 12 % от
хартиен формат А4) или шрифтът е видим като 10,56 кегела спрямо оригинала, който е 12
кегела, разредка – 1,6 сбит, позиция: нормална, без тракинг за шрифта, без лигатури,
стилистичен набор 14. Изяснено е, че шрифтът, на който са изписаните изследваните
документи, не е еднакъв с оглед достигнатите изводи. При изслушването си пред съда
вещото лице уточнява, че размерът на шрифта във всички изследвани документи е 12 със
стилистични разлики, като изводът в експертизата, че шрифтът не е еднакъв касае видът на
шрифта, на който са изпълнени документите, не неговия размер. Изяснява, че размер 12 е
спазен, но самите документи са принтирани в различно мащабиране, което обуславя
визуалната разлика в приложените по делото и изследвани документи. Посочва, че, за да
излезе в размер 1056 кегела документът е мащабиран по този начин, което не променя
извода относно размера на изготвянето. Изяснява, че представеният по делото документ –
Методика е 10,56 кегела /шрифт/ спрямо оригинала си, който е с размер 12, който документ
реално е намален при копирането му. Експертът уточнява, че шрифт 10,56 не може да бъде
разпечатан, а трябва да бъде преоразмерен чрез някакъв процес, по подразбиране – чрез
копиране. Уточнява, че приложената по делото Методика е в намален размер, като при
печата визуално се вижда 10,56 като документ на хартия, който произхожда от друг
документ с размер 12. След разпечатването му са поставени подписите върху документа. На
Методиката, приложена по делото, шрифтът е 10,56 кегела, но е свалена от документ с
размер 12, оригиналът на Методиката е бил в размер 12, изготвен е намален размер и след
това е подписан, след което копиран и е поставен мокър печат. За определяне на шрифта на
процесните документи експертът посочва, че са използвани специализирани програми, без
които при сравняване на два хартиени документа не може да даде отговор дали същите са
еднакви по всички критерии като сбиване, разтегляне, добавяне на изразни средства,
разредка и т.н. Съдът кредитира заключението, преценявайки го по реда на чл. 202 ГПК,
като компетентно и обосновано изготвено – въз основа на материалите по делото и имащо за
обект приобщените по делото преписи от съответни документи, представени от ищцовата
страна, отговорило на поставените задачи и на допълнителните въпроси на страните и на
съда в проведеното о.с.з.
Вземайки предвид заключението на експертизата и направените уточнения от вещото
лице, съдът достига до извод, че процесният договор за банков кредит е изготвен в шрифт
„Times New Roman“ и размер 12, какъвто е и видът на шрифта на Общите условия и
Методиката, а погасителният план в шрифт „Arial“, размер 12. По отношение на
приложения по делото документ Методика за определяне на референтен лихвен процент,
вземайки предвид направените разяснения от експерта в о.с.з. съдът приема, че е в размер
10,56, въпреки че произтича от оригинален документ с размер на шрифта 12. При
изслушването си в о.с.з. вещото лице посочва, че приложеният документ е с намален размер
и мащабиране, при което при печата се вижда визуално като 10,56 кегела, като подписите
9
върху документа са поставени след разпечатването, доколкото те също биха променили
мащаба му. Предвид това, съдът приема, че това приложение към договора е със шрифт
10,56 кегела, въпреки извода, че е снет от друг документ с размер 12, тъй като не може да се
създаде в посочения 10,56.
Изясни се, че изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК е всички елементи на договора да се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12. В случая едно от
приложенията към договора – погасителният план е с вид на шрифта, различен от самия
договор и останалите две приложения. По отношение на Методиката се установи, че
приложеният по делото препис е с размер на шрифта 10,56 кегела. Независимо от това съдът
намира, че неспазването на изискването за еднакъв вид и размер на шрифта на договора и
всичките му елементи не следва механично и във всички случаи да се приема за основание
за недействителност на договора за кредит, а да се преценява във всеки случай и доколко
това различие възпрепятства потребителя да прецени обхвата на своето задължение.
В тази връзка съдът, тълкувайки в цялост разпоредбата на чл. 10, ал. 1 във връзка с
тази на чл. 11 ЗПК (предвиждаща договорът за потребителски кредит да се изготвя на
разбираем език) намира, че законовото изискване към съдържанието на договора за
потребителски кредит по отношение на вида и размера на шрифта е с цел да се гарантира, че
информацията ще бъде представена прозрачно и четлИ., както и да възпрепятства
използването на дребен шрифт, който би могъл да породи опасността важна информация
към момента на сключване на договора и по време на неговото изпълнение да бъде
пропусната от съответния потребител.
В настоящия случай, съдът намира, че, както договорът за банков кредит, така и
приложенията към него, представени по делото – погасителен план, Общи условия и
Методиката за определяне на референтен лихвен процент, са изпълнени със шрифт, който не
затруднява кредитополучателя да се запознае със съдържанието им, достатъчно голям за
нормалното им разчитане без особени затруднения, текстовете са четливи, приемайки, че
санкцията по чл. 22 ЗПК, приложена само на основание вид и размер на шрифта, би била
непропорционално тежка.
Ето защо, не е налице соченото от ответната страна основание за недействителност на
договора за банков кредит.
Изясни се, че с отговора на исковата молба ответникът оспорва валидността на
договора именно поради допуснато нарушение изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК. Едва в
хода на устните състезания пред съда, ответникът, чрез процесуалния си представител,
въвежда възражение за недействителност и поради несъответствие с чл. 11, ал. 1, т. 10,
обосновано с посочване в договора на ГПР само като %, но не и на основните данни,
послужили за изчислението му, респ. какви други разходи извън договорната лихва от 7,6%
са включени в размера от 8,05 %. Като допълнително такова основание се сочи и липсата на
яснота на Методиката за изчисляване на лихвения процент в нарушение на изискванията на
чл. 11, ал. 1, т. 9а ЗПК.
С оглед разясненията, дадени с тълкувателно решение от 27.04.2022 г. по тълк. дело №
1/2020 г. ОСГТК на ВКС, съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по
нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за
решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само
ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства.
Същевременно съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК съдът служебно следи за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
Предвид изложеното, съдът намира, че следва да се произнесе относно
действителността на договора по отношение съблюдаване на посочените законови
разпоредби, изхождайки от съдържанието на процесния договор и приетите доказателства.
10
Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и съдържа: годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Целта на цитираната
разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация
за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи
информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.
В разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК е предвидено, че годишният процент на разходите
по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч.
тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент
от общия размер на предоставения кредит, а съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент
на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България.
В клаузата на чл. 5 от процесния договор за банков кредит е посочено, че ГПР по
договора възлиза на 8,05 %, а общата дължима сума от кредитополучателя в размер на
18 809,64 лева. Клаузите на договора предвиждат дължимостта на договорна лихва в
съответен размер пред първия едногодишен период и до края на срока на действие на
договора – чл. 4 от договора, както и еднократна такса за разглеждане на искането за кредит
в размер на 25 лева – чл. 6, а наред с това и такси и комисиони за откриване/обслужване на
банковата сметка, по която се обслужва кредитът, съгласно нарочна Тарифа. В погасителния
план към договора за кредит също е отразено, че общата дължима сума е 18 809,64 лева, от
която главница в размер от 15 000 лева и договорна лихва в размер на 3784,64 лева (общ
размер от 18 784,64 лева). Разликата между общата дължима сума от 18 809,64 лева и сборът
от главница и договорна лихва възлиза на сумата от 25 лева - размера на дължимата такса за
разглеждане на искането за кредит (която е и единствената конкретна такса – посочена по
вид и размер) като задължение за кредитополучателя. В приложимите към договора ОУ е
дадена и дефиниция на понятието ГПР по договора.
Съобразявайки изложеното, както и, че по същество изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК е договорът за кредит да съдържа ГПР с вярно и коректно посочване, което ще е такова,
ако съответства на параметрите на договореното във връзка със задълженията на
потребителя, неговите преки и косвени разходи, съдът намира, че в случая това изискване е
изпълнено, като за потребителя е налице яснота, както относно общата дължима сума, така и
за отделните компоненти, включени при определянето й.
По отношение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9а ЗПК относно включване в
съдържанието в договора за кредит на методика за изчисляване на референтен лихвен
процент съгласно чл. 33а ЗПК, съдът съобрази, че в клаузите на договора изрично е
предвидено, че за част от срока на договора (след първите 12 месеца) търговската банка –
кредитор ще прилага годишна лихва в размер на действащия към датата на начисляване
лихвен процент, базиран на спестяванията (СЛП) – към датата на сключване на договора в
размер на 0,79 %, увеличен с надбавка от 6,81 пункта, като съдържа клаузи относно
възможността за промяна в СЛП, а оттук и на погасителните вноски по кредита. Съгласно
клаузата на чл. 4.3 от договора за кредит неразделна част от същия е Методиката на банката
за определяне на референтен лихвен процент. Изясни се, че в същата са разяснени целта на
Методиката и начина на определяне на СЛП (лихвен процент, базиран на спестяванията) и
прилаган от търговската банка като основа при определяне на лихвите по кредитни сделки с
физически лица съгласно ЗПК. Посочена е и конкретната формула за изчисление на СЛП и
конкретните компоненти, които я изграждат.
11
Съгласно чл. 33а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК кредиторът прилага референтен лихвен процент по
определена от него методика, която съдържа ясна и разписана изчислителна процедура
(формула), в която се посочват видът, количествените изражения и относителната тежест на
отделните компоненти (пазарни индекси и/или индикатори).
С оглед изложеното, съдът намира, че в случая е изпълнено законовото изискване по
чл. 11, ал.1, т. 9а, вр. т. 9 ЗПК, като за потребителя е налице яснота относно конкретно
приложимите през отделните периоди на договорната обвързаност лихвени проценти по
договора за кредит.
Предвид достиганите дотук изводи, съдът приема, че процесният договор за банков
кредит от 07.04.2017 г. е породил правно действие и валидно обвързва страните по него,
което обуславя и действието на акцесорния по характера си договор за поръчителство.
Изясни се, че основание за ангажиране на отговорността на поръчителя – ответника Г.
В. за заплащане на задълженията по договора за кредит, включващи главница, лихви и
разноски – арг. чл. 2 от договора за поръчителство, е наличието на допуснато неизпълнение
на главното задължение от страна на кредитополучателя.
Установи се, че съгласно клаузата на чл. 3 от договора за кредит крайният срок за
погасяването му е 07.04.2023 г., определен от падежа на последната погасителна вноска по
договора и предхождащ по време датата на депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК в съда
– 20.04.2023 г.
За установяване наличието на незаплатени суми по процесния договор към този
момент по делото е изслушано и прието заключението на вещото лице по
съдебносчетоводната експертиза (основно и допълнително), което констатира, че останалите
непогасени и падежирали по погасителен план главници са по вноски 3 – 72 по
погасителния план за обща сума от 14 670,28 лева, а непогасените и падежирали договорни
лихви също по вноски 3 (частично заплатена) – 72 в общ размер от 3 306,08 лева. Изяснено
е, че са констатирани плащания по усвоената главница от 15 000 лева, с установен размер от
общо 329,72 лева, с която сума са погасени главниците по погасителни вноски с падеж на
07.05.2017 г. и на 07.06.2017 г., както и заплатен размер на договорни лихви за сумата от
232,48 лева, с която са заплатени лихвите по погасителни вонски с падеж на 07.05.2017 г. и
на 07.06.2017 г. и частично – в размер на 40,40 лева от дължима от 92,91 лева вноската с
падеж на 07.07.2017 г. В основното заключение е отразено, че са касае за извършено едно
плащане в брой (на 19.06.2017 г.) от лицето Б.Й.М. (кредитополучателя) в размер от 500
лева, две заплатени от него суми (на 13.02.20189 г. и на 30.07.2019 г.) в размер от по 200 лева
чрез вноски по служебна банкова сметка с вносител Бойко Йорданов, както и едно получено
плащане на 31.08.2017 г. по разплащателната сметка, обслужваща кредита, от НОИ в размер
от 36,25 лева. Освен посочената част от главницата и договорната лихва, с част от
постъпилите суми са погасени и начислени по договора лихви за просрочие. В експертизата
е изяснено също, че след датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение и образуване на изпълнително дело ответникът е внесъл 20 % за спиране на
производството и се е задължил да внася по 10 % от задължението всеки месец, като към
датата на изготвяне на заключението е погасил задължението си, съгласно съдебните актове.
Остатъчното такова е в размер на 6457,06 лева – неустойка за забава. Плащанията са
извършени от ответника през сметката на ЧСИ. В допълнителното заключение
съдебносчетоводната експертиза изяснява, че начислената договорна лихва е в общ размер
от 3538,56 лева, посочена като % за съответните периоди, включени в процесния. Посочено
е, че за първия едногодишен период по погасителен план лихвеният % е фиксиран, след
което е плаващ и обвързан с лихвен процент, базиран на спестяванията. Въз основа на
проведени на случаен принцип контролни изчисления на два лихвени подпериода
(съвместно избрани с процесуалния представител на ответната страна) експертизата
констатира наличието на съвпадение на изчислените от експерта стойности на договорни
12
лихви със лихвите по лихвения лист на кредитора. Потвърждава се също, че непогасената
по договора възнаградителна лихва по договора за кредит за периода 07.07.2017 г. –
07.04.2023 г. възлиза на сумата от 3306,08 лева. При изслушването си пред съда (в рамките
на 2 о.с.з.) вещото лице потвърждава, че преди подаване на заявлението са налице следните
плащания по договора: в размер на 500 лева, в размер на 36,25 лева, както и още две от по
200 лева, които не са внесени по стандартен начин и са разпределени за погасяване на лихви
върху просрочена главница. Изяснява, че сумите, отразени като плащания към ЧСИ от
ответника са плащанията, постъпили към търговската банка без таксите за ЧСИ. Съдът
кредитира заключението (основно и допълнително) на съдебносчетоводната експертиза като
компетентно и обосновано изготвено – от съответен специалист въз основа на материалите
по делото и допълнителни справки/документи от ищцовата търговска банка, отговорило
подробно и изчерпателно на поставените въпроси и на допълнително формулираните в о.с.
з. В тази връзка с оглед проведеното оспорване от процесуалния представител на ответника
относно пропуснати като платени суми и конкретно заплатената такава по договора, съдът
намира за необходимо да отбележи, че както в експертизата, така и при изслушването си
пред съда вещото лице подробно и конкретно уточнява вида, размера, броя на извършените
плащания и за погасяване на какви конкретно вземания са отнесени същите. По делото не са
ангажирани доказателства, в частност от ответната страна, за заплатени вповече суми за
погасяване на задължения по договора за кредит, които да не са съобразени от експерта при
изготвяне на заключенията. Ето защо, и предвид достигнатия експертен извод за точно и
договорно обвързвано осчетоводяване от ищеца на операциите по кредитния договор, съдът
кредитира заключенията.
Предвид изложеното, съдът намира за установено по делото, че към датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и към момента на изтичане на
срока на договора, определен от падежа на последната погасителна вноска – 07.04.2023 г. по
процесния договора за кредит са налице изискуеми и неизплатени суми, съответно главница
в размер на 14 670,28 лева и договорна лихва за периода 07.07.2017 г. – 07.04.2023 г. в
размер на 3306,08 лева.
В тази връзка и с оглед изложените доводи от ответната страна за неправилно
определяне размера на неплатената договорна лихва поради неотчитане от кредитора на
направени плащания в общ размер от 643,56 лева и на уговорения начин на формиране на
лихвеният процент след 07.04.2018 г., съдът намира за необходимо да отбележи, че съгласно
експертните изводи общият размер на постъпилите суми за погасяване на задължения по
договора възлиза на 936,25 лева, като погасената главница се равнява на 329,72 лева, а
погасената договорна лихва на 232,48 лева. В експертизата е констатирано, че с
постъпленията са погасени и начислени лихви по просрочена главница и такси за поддръжка
на сметката. В допълнителното заключение е пояснено, че кредитът е в просрочие от първа
погасителна вноска - 07.05.2017 г., тъй като първото плащане е извършено на 19.06.2017 г
към който момент вече са падежирали две погасителни вноски. Изясни се, че съгласно
клаузата на т.5.4 от приложимите към правоотношението Общи условия, когато
извършеното плащане не е достатъчно да покрие задълженията му по договора в пълен
размер, същите се погасяват в последователност – такси, комисиони и разноски, наказателна
лихва, просрочена лихва и главница. Ето защо, съдът намира, че частта от платените суми за
погасяване на начислени лихви върху просрочена главница (останали извън предмета на
настоящото дело) не следва да бъдат отнасяни за погасяване на договорната лихва, като
съобрази, че по делото няма данни и твърдения тези лихви да съответстват по размер и
период на наказателната лихва, в размер на сумата от 6457,06 лева за периода 07.07.2017 г. –
19.04.2023 г. за която заповедта за изпълнение, издадена по ч. гр. дело № 1638/2023 г. по
описа на Районен съд-П., VII-ми гр. състав е обезсилена частично с акт на контролната
съдебна инстанция.
С оглед настъпилата изискуемост на вземанията с определения краен срок на за
13
погасяване на кредита, определен с клаузата на чл. 3 от договора, а именно на 07.04.2023 г.,
предхождаща по време депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от
20.04.2023 г., съдът намира, че не е налице соченото от ответната страна основание за
освобождаването му от отговорност поради липсата на изпълняемо право спрямо него, в
качеството му на поръчител. Съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 1 ЗЗД когато задължението
е без срок, кредиторът може да иска изпълнението му веднага, като по арг. от противното
следва, че при задължение с конкретно определен срок изискуемостта настъпва със самия
факт на настъпване на срока/падежа, който в случая е 07.04.2023 г. Изясни се, че договорът
за поръчителство има акцесорен характер спрямо главното правоотношение между
кредитора и главния длъжник, като поръчителят отговаря при условията, при които отговаря
главния длъжник, солидарно с него и при не по-тежки такива – арг. чл. 139 ЗЗД. Ето защо,
съдът намира, че с настъпване на падежа на вземанията по процесния договор за банков
кредит спрямо кредитополучателя, то е настъпила изискуемостта им и спрямо поръчителя.
Този извод не се разколебава от уговореното в клаузата на чл. 12, вр. чл. 11 от договора за
поръчителство от 07.04.2017 г., сключен между страните. Изясни се, че съгласно последната
когато поръчителят не изпълни което и да е изискуемо задължение на кредитополучателя
след като бъде поканен за това и в определения от търговската банка срок, то последната
има право да събере служебно дължимите суми от сметките на поръчителя, открити в
търговската банка. В случая тази клауза не намира приложение, тъй като по делото не се
твърди и не се установява [фирма] да е пристъпила към извънсъдебно събиране на
вземанията по договора за кредит срещу поръчителя чрез удържане на суми, които
последния има по разкрити банкови сметки в тази търговска банка, доколкото по делото се
установява, че извършените от него плащания са в хода на вече образувания изпълнителен
процес и във връзка със същия, през сметката на ЧСИ. Наред с това, в случая изискуемостта
на неизплатените вземания по договора за кредит настъпва със самия факт на изтичане на
определения между кредитора и кредитополучателя краен срок за връщане на общата
дължима сума, без да е необходимо за изискуемостта им отправяне на нарочна покана за
заплащане.
Същевременно, съдът, съобразявайки падежа на главното задължение (настъпване на
изискуемостта на целия дълг съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 5 от
21.01.2022 г. на ВКС по т. д. № 5/2019 г., ОСГТК на ВКС) – 07.04.2023 г. и момента на
депозиране от кредитора на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417
ГПК – 20.04.2023 г., насочено и срещу кредитора по договора Б.Й.М., намира, че в случая
искът срещу длъжника се явява предявен в преклузивния 6-месечен срок съгласно чл. 147
ЗЗД, поради което и не е погасено, както субективното право на кредитора, така и правото
му да търси защита чрез съд срещу поръчителя (в т.см. Решение № 130/27.10.2009 г. по т.д.
№ 139/2009 г. на ВКС, І ТО, постановено по реда на чл. 290 ГПК).
Ето защо, поначало за ответника, като поръчител и солидарен длъжник, е възникнало
задължение към кредитора за заплащане на останалите незаплатени суми за главница и
договорна лихва по процесния договор за банков кредит от 07.04.2017 г. и възлизащи
съответно на сумата от 14 670,28 лева главница и сумата от 3306,08 лева договорна лихва за
периода от 07.07.2017 г. – 06.04.2023 г., с настъпил падеж.
В тази връзка и предвид изводите в експертните заключения относно извършено от
ответника Г. В. погасяване на задълженията му по договора за кредит, в частност на
процесните вземания, чрез плащания в хода на образуваното изп. дело №
2023***0401701/2023 г. по описа на ЧСИ С.Я. с рег. № *** на НК и с район на действие
Софийски градски съд, образувано въз основа на процесните заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ и изпълнителен лист, следва да се отбележи, че
предвид характера на извършените погасявания на процесни суми – чрез провеждане на
принудително изпълнение в хода на изпълнителното дело, образувано въз основа на
издадения по ч. гр. дело № 1638/2023 г. по описа на Районен съд-П. изпълнителен лист,
14
пряко продължение на което е настоящия исков процес, така събраните суми не следва да
бъдат съобразявани от съда в настоящото производство, съответно същите не са от естество
да обосноват отхвърляне на предявените установителни искови претенции или на част от
тях. В тази връзка съдът съобрази и задължителните разяснения по въпроса, дадени в
мотивите на т. 9 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК, ВКС и обуславящи извода, че в установителното исково производство по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК, поначало следва да се съобразят новонастъпилите факти, които са от
значение за спорното право (какъвто характер имат извършените плащания в изпълнение на
същото), но не и принудително събраните суми по образувано въз основа на заповедта за
изпълнение, по арг. от разпоредбата на чл. 245, ал. 2 ГПК, предвиждаща хипотези на
издаване на обратен изпълнителен лист в полза на длъжника при отхвърляне на исковите
претенции.
В противен случай, при съобразяване на така събраните суми, би се стигнало до
отхвърляне на установителни искове при установена дължимост на вземанията, при което
няма да бъде формирана сила на пресъдено нещо за възникване на притезанията, а
издадената в предходно развилото се заповедно производство заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 ГПК не би се стабилизирала с присъщата си изпълнителна
сила, което е необоснован резултат при установено възникване на вземанията.
Осъществените в хода на изпълнителния процес плащания следва да бъдат съобразени в
изпълнителното производство, но не и в настоящия процес.
Изясни се, че с отговора на исковата молба ответникът оспорва част от вземанията,
конкретно главницата за период до 20.04.2018 г. и договорната лихва за период до 20.04.2020
г. като недължими с довод за погасяване на тази част от вземанията, съответно с изтичане на
5-годишен и 3-годишен давностен период.
В настоящия случай, спрямо вземането, представляващо главница по договора за
кредит, формирана от стойността на останалата незаплатена заемна сума в общ размер от
15 000 лева, намира приложение 5-годишния давностен срок по чл. 110 ЗЗД, а по отношение
на договорната лихва тригодишната погасителна давност по чл. 111, б. в) ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, какъвто характер имат
процесните вземания, началният момент на давностния срок е настъпването на падежа им, и
се прекъсва с предявяване на иск, респ. с друга форма на съдебно претендиране на
вземането.
Изясни се, че в процесния случай между страните по договора за банков кредит от
07.04.2017 г. е уговорено връщане на общата дължима сума чрез 72 месечни погасителни
вноски с размер и падеж, установени в погасителния план, неразделна част от договора.
Във връзка с началния момент на давността съдът съобрази задължителните
разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 3 от 21.11.2024 г. на ВКС по т. дело № 3/2023
г., ОСГТК, съгласно които при уговорено погасяване на паричното задължение на отделни
погасителни вноски с различни падежи, давностният срок за съответната част от главницата
и/или за възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл. 114 ЗЗД от момента на
изискуемостта на съответната вноска. При обявяване на дълга за предсрочно изискуем
давностният срок за вноските от главницата с ненастъпил до този момент падеж, започва да
тече от предсрочната изискуемост. Съгласно приетото в мотивите на тълкувателния акт
независимо, че задължението е едно, уговорените падежи – моментите на дължимо
изпълнение на всяка една от вноските (представляващи части от главното задължение), са
предварително определени и с погасяването на всяка една от тези вноски, се погасява и част
от главното задължение, като изискуемостта на вземането за съответната вноска настъпва с
настъпването на падежа й. В случая не става въпрос за частично изпълнение от страна на
длъжника без съгласието на кредитора, а за разсрочено изпълнение на главницата по
15
договора, за което страните са постигнали изрично съгласие.
Предявяването на иска спира течението на давността, като в случая заявлението по чл.
417 ГПК е подадено в съда на 20.04.2023 г., като за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.
/за период от два месеца и 7 дни/ срокът е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13
от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./, поради
което извън погасителната давност са всички вземания за главница по вноски с настъпил
падеж на и след 12.02.2018 г. и всички вземания за договорна лихва с настъпил падеж на и
след 12.02.2020 г.
Ето защо, съдът достига до извод, че погасена по давност е главницата по погасителни
вноски за периода 07.07.2017 г. – 07.02.2018 г. възлизаща на сумата от 1359,02 лева (при
съобразяване с данните по погасителния план и изводите на вещото лице по
съдебносчетоводната експертиза относно начислените и неплатени суми), а погасена по
давност е договорната лихва по погасителни вноски за периода 07.07.2017 г. – 07.02.2020 г. в
общ размер от 2302,18 лева (при съобразяване с данните по погасителния план и изводите на
вещото лице по съдебносчетоводната експертиза относно начислените и неплатени суми).
По делото, от страна на ищеца, не са ангажирани доказателства относно настъпване на
други обстоятелства, които да ас довели до спиране/прекъсване на давностния срок по
отношение на вземанията. Нямат такъв характер извършените от главния длъжник и
кредитополучател частични плащания на суми по договора за кредит, доколкото съгласно
разпоредбата на чл. 148 ЗЗД прекъсването на давността по отношение на длъжника няма
действие спрямо поръчителя, което съответства и на разпоредбата на чл. 125 ЗЗД съгласно
която прекъсването и спирането на давността срещу един солидарен длъжник не произвежда
действие спрямо останалите съдлъжници.
Следователно, в полза на ищеца и срещу ответната страна са възникнали изискуеми
парични вземания в размер на сумата от 13 311,26 лева – неплатена главница и в размер на
сумата от 1003,90 лева – неплатена договорна (възнаградителна лихва) за периода 08.02.2020
г. – 06.04.2023 г.
Достигнатият извод относно съществуването в полза на ищцовата търговска банка на
парично вземане за главница спрямо ответника обуславя разглеждането на предявените от
ответната страна, при условията на евентуалност, възражения за прихващане съответно със
сумата от 2916,23 лева (с оглед направеното уточнение в о.с.з. на 04.11.2024 г.),
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, формирани от стойността
на заплатени такси, вследствие от допуснато неизпълнение от ищеца на задължението му по
чл. 12, вр. чл. 11 от договор за поръчителство от 07.04.2017 г. и със сумата от 3306,08 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди под формата на заплатени
възнаградителни лихви, вследствие от допуснато неизпълнение от ищеца на задължението
му по чл. 12, вр. чл. 11 от договор за поръчителство от 07.04.2017 г.
Изясни се, че ответникът претендира тези суми под формата на вреди от конкретно
договорно неизпълнение на ищеца за уведомяването му за допуснатото неизпълнение от
главния длъжник, с довод, че по този начин ответникът е лишен от възможността за
погасяване на задълженията в предходен момент и от възможността да потърси изпълнение
от главния длъжник.
По така релевираните възражения в тежест на ответната страна е да установи
наличието на твърдяното правоотношение между страните по силата на договор за
поръчителство от 07.04.2017 г., въз основа на което за ищеца да е възникнало договорно
задължение да уведоми ответника за неизпълнение на задълженията на кредитополучателя
по договор № 200LD-R-***/07/04/2017 г. за банков кредит и да му даде срок за доброволното
им изпълнение; качеството на ответника на изправна страна по договора; наличието на
16
твърдяната форма на неизпълнение на задължението – неизпълнение от ищеца;
настъпването на реални вреди за ответника, изразяващи се в претърпени загуби, които да са
определени по вид и размер; пряка връзка между допуснатото договорно неизпълнение и
вредите. При което в тежест на ищеца е да установи надлежно изпълнение на договорното
си задължение.
Установи се, че съгласно клаузата на чл. 11 от договора за поръчителство от 07.04.2017
г. поръчителят се задължава при неизпълнение на главното задължение от страна на
кредитополучателя да внесе при първа покана доброволно всички дължими суми,
включително лихви и разноски, без да е необходима банката да насочва иска си първа към
кредитополучателя, като съгласно чл. 12 в случай, че поръчителят не заплати изискуемо
задължение по договора след като бъде поканен за това в определен от банката срок,
последната има право да събере служебно и без съдебна намеса дължимите й суми от
всички сметки на поръчителя, открити в банката.
Съдът, тълкувайки съдържанието на двете клаузи, намира, че последните предвиждат
задължение за поръчителя за доброволно изпълнение на изискуеми задължения по договора
за кредит в предоставен от търговската банка – кредитор срок за това, като последица от
незаплащане на тези суми в определения срок е възникване в полза на кредитора на правото
за прихване тези задължения с вземания на поръчителя от търговската банка при разкрити
сметки на същия в последната. В случая съдът намира, че не се касае за установено
задължение на [фирма] при допуснато неизпълнение на главното задължение от
кредитополучателя да отправи покана за заплащане на сумите от поръчителя,
неизпълнението на което да обуславя липсата на основание за ангажиране на отговорността
на поръчителя за тези суми.
Ето защо, съдът намира, че не е налице първата и основна предпоставка за възникване
в полза на ответника Г. В. на права на вземания в посочените размери, а именно допусната
форма на договорно неизпълнение от страна на кредитора, изразяващо се в неотправена
покана за заплащане на просрочени суми по договора за банков кредит, което неизпълнение
да обуславя липсата на основание за ангажиране на отговорността на поръчителя за тяхното
заплащане, респ. настъпването на вреди под формата на платени суми като договорна лихва
и такси.
Предвид това възраженията за прихващане се явяват неоснователни на това основание,
поради което и съдът не следва да обсъжда наличието на останалите предпоставки за
възникване на вземанията – реалното настъпване на вреди и причинната връзка между
неизпълненото задължение и вредите, съотв. на събраните за установяването им
доказателства чрез информация от ЧСИ за платени суми и допълнителното заключение на
съдебносчетоводната експертиза.
Предвид всичко изложено дотук, предявеният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал.
1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 138, ал. 1 ЗЗД се явява основателен и следва да бъде уважен за
сумата от 13 311,26 лева (разлика между общо дължимата от 14 670,28 лева и погасената по
давност от 1359,02 лева), а за разликата до пълния предявен размер от 14 670,28 лева или за
сумата от 1359,02 лева да бъде отхвърлен.
Като законна последица от това върху главницата се дължи и следва да бъде присъдена
и законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
20.04.2023 г. до окончателното плащане – арг. чл. 214, ал. 2 ГПК.
Искът по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 138, ал. 1 ЗЗД се явява
основателен и следва да бъде уважен за сумата от 1003,90 лева, представляваща договорна
лихва за периода от 08.02.2020 г. до 06.04.2023 г. (разлика между общо дължимата от 3306,08
лева и погасената по давност от 2302,18 лева), а за разликата до пълния предявен размер от
3306,08 лева или за сумата от 2302,18 лева за периода от 07.07.2017 г. до 07.02.2020 г. да
бъде отхвърлен.
17
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – частична основателност на предявените искове право на
разноски, съразмерно с уважената част, респ. отхвърлената част имат и двете страни,
включително и за тези, направени в хода на производството по ч. гр. дело № 1638/2023 г. по
описа на Районен съд-П., VII-ми гр. състав, в който смисъл са задължителните за съда
разяснения, дадени в т. 12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело №
4/2013 г., ОСГТК на ВКС. На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК в полза на ищеца,
съразмерно с уважената част от исковете, следва да бъде присъдена сумата от 286,29 лева –
разноски за държавна такса (съразмерно на дължимата и заплатена държавна такса, касаеща
вземанията, предмет на двете искови претенции) и юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство и сумата от 636,68 лева – разноски за държавна такса, депозит за
съдебносчетоводната експертиза и юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство. Съдът определи юрисконсултското възнаграждение на ищеца за заповедното
производство в минималния му размер на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от
2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 26 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, както и в размер от 230 лева за исковото производство – среден размер
между максималния и минималния такъв, установени в 25 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, като съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалния
представител на ищеца в двете съдебни производства, конкретната фактическа и правна
сложност на делата, в случая обусловена от вида и броя на предявените искове,
ангажираните от страните доказателства. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на
ответника, съразмерно с отхвърлената част от исковете, следва да бъде присъдена сумата от
364,56 лева – разноски по настоящото дело за депозит за съдебносчетоводната и съдебно-
техническата експертиза, и за адвокатско възнаграждение. Реалното извършване на разхода
за последното съдът намира за установено, предвид отразеното в представения по делото
договор за правна защита и съдействие (л. 183) заплащане на уговореното възнаграждение в
брой, в която част договорът има характера на разписка, удостоверяваща получаването на
сумата – в т.см. т. 1 от № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. По
отношение на конкретния размер на претендираното адвокатско възнаграждение от
ответната страна, съдът счете за основателно релевираното възражение от ищеца за неговата
прекомерност по реда чл. 78, ал. 5 ГПК, като намали същото до размера от 1200 лева. В тази
връзка съдът съобрази разрешението, дадено в Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-
438/2022 г. по отправено преюдициално запитване, съгласно което при определяне на
размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на
страната, в чиято полза е разрешен спорът, съдът не е обвързан от посочените в Наредба №
1 от 09.07.2004 г. минимални размери (сега Наредба 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа ), като възнаграждението следва да бъде определено при съобразяване
фактическата и правна сложност на делото, и действително извършената работа. Предвид
това, отчитайки, предмета на делото (предявени две искови претенции – за главница и
договорна лихва), определящ и предмета на доказване по делото (налице е съвпадане в част
от подлежащите на доказвани факти) и приключване на делото в рамките на две о.с.з., от
една страна, ангажираните разнородни доказателства, от друга, при съобразяване с
конкретно извършените процесуални действия от страна на процесуалния представител на
ответника и положените усилия, изразяващи се в депозиране на писмен отговор и
уточнителна молба, и представителство в проведените о.с.з., съдът намира, че така
определеният размер е справедлив и обоснован.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
18
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от [фирма], с ЕИК: [ЕИК], със
седалище и адрес на управление: [адрес] срещу Г. Г. В., с ЕГН: ********** и адрес: [адрес],
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД,
вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 138, ал. 1 ЗЗД, че Г. Г. В. дължи на [фирма] сумата от 13 311,26 лева,
представляваща непогасена главница по договор за банков кредит № 200LD-R-*** от
07.04.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 20.04.2023 г. до окончателното изплащане и сумата от 1003,90 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 08.02.2020 г. до 06.04.2023 г., за които суми
по ч. гр. дело № 1638/2023 г. по описа на Районен съд – П., ГО, VII-ми състав са издадени
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист от 21.04.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над
уважения размер от 13 311,26 лева до пълния предявен размер от 14 670,28 лева или за
сумата от 1359,02 лева, както и иска за договорна лихва за разликата до пълния предявен
размер от 3306,08 лева или за сумата от 2302,18 лева за периода от 07.07.2017 г. –
07.02.2020 г.
ОСЪЖДА Г. Г. В., с ЕГН: ********** и адрес: [адрес] I“, С.о. да заплати на [фирма], с
ЕИК: [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес], на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8
ГПК, сумата от 286,29 лева, представляваща сторени разноски в производството по ч. гр.
дело № 1638/2023 г. по описа на Районен съд – П., ГО, VII-ми състав, както и сумата от
636,68 лева, представляваща сторени разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА [фирма], с ЕИК: [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес] да
заплати на Г. Г. В., с ЕГН: ********** и адрес: [адрес] I“, С.о., на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, сумата от 364,56 лева, представляваща сторени разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Софийски градски съд,
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
19