№ 3439
гр. София, 29.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ДАЯНА К. ТОПАЛОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ДАЯНА К. ТОПАЛОВА Гражданско дело №
20211110130108 по описа за 2021 година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на
10.07.2017 г. в полза на ответника е издаден изпълнителен лист по ч.гр. д. № 16099/2017 г.
по описа на СРС, 70 с-в, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 3580/2017
г. по описа на ЧСИ Сия Халаджова, по което не са извършвани изпълнителни действия и от
влизане в сила на заповедта на 07.04.2017 г. са изтекли повече от три години, поради което е
изтекла предвидената в закона давност. При тези твърдения иска да се установи, че не
дължи на ответника чрез принудително изпълнение сумата в общ размер от 2395,14 лв. по
посочения изпълнителен лист. Претендира разноси..
Ответникът оспорва предявените искове при възражения, че давността е пет години,
тъй като влязлата заповед за изпълнение е приравнена на съдебно решение, която давност е
прекъсната с подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело, както и
впоследствие с налагане на запори на 26.10.2017 г., възбрана на 01.03.2018 г. и запор от
20.05.2019 г., поради което към настоящия момент не е изтекла. При тези твърдения иска
съдът да отхвърли иска и присъди направените по делото разноски, включително
юрисконсултско възнаграждение.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
Предявеният отрицателен установителен иск се основава на твърдението на ищеца, че
процесните вземания са погасени по давност, в рамките на което основание съдът дължи
произнасяне. Съобразно общоприетото становище в правната теория и съдебна практика
погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде
принудително изпълнено. В този смисъл следва да се разбира и търсената с процесните
отрицателни установителни искове съдебна защита – установяване недължимост на вземане
поради давност като правен резултат означава установяване, че е погасена възможността за
принудителното му изпълнение.
По делото е безспорно обстоятелството, че ответникът е придобил вземанията по
изпълнителен лист от 10.07.2017 г. по ч. гр. д. № 16099/17 г. по описа на СРС, 70 с-в.
Следователно установено по делото е, че в полза на ответника са възникнали
оспорените вземания.
Процесните вземания са установени с влязла в сила заповед за изпълнение въз основа
на която на 10.07.2017 г. е издаден изпълнителен лист. Влязлата в сила заповед, поради
неподаване на възражение в срока по чл. 414 ГПК, прекъсва давността по отношение на
заявеното вземане по силата на чл. 116, б. "а" ЗЗД, доколкото е налице презумирано
признаване на вземането поради липса на оспорване. Заповедта за изпълнение се ползва със
стабилитет и повече спор между същите страни на същото основание е недопустим.
Изброените правни последици приравняват влязлата в сила заповед на силата на пресъдено
нещо, както и имат за последица поставяне на началото на обща петгодишна давност.
Следователно влязлата в сила заповед за изпълнение е прекъснала давността и нова
давност за вземанията е започнала да тече от датата на влизане в сила на заповедта. По
делото липсват данни за датата, на която заповедта за изпълнение е връчена на ищеца,
поради което за най- късна дата на влизане в сила на заповедта следва да се приеме датата на
издаване на изпълнителния лист на 10.07.2017 г. От тази дата давността е прекъсната.
След тази дата, давността е прекъсната с молбата въз основа на която е образувано
изпълнително дело № 3580/17 г., с която на основание чл.18, ал.1 ЗЧСИ е възложено
проучване на имущественото състояние на длъжника. Следа тази дата давността е
прекъсвана многократно с налагане на запори на 26.10.2017 г., с налагане на възбрана на
07.03.2018 г.; с молба на взискателя от 20.05.2019 г. с искане за прилагане на определени
способи; с насрочване на опис на 28.11.2019 г. и с молба на взискателя от 31.03.2021 г. с
искане за прилагане на определени изпълнителни способи. От тази дата до настоящия
момент не са изтекли пет години, а изпълнителното дело не е перемирано, което отделно от
това е ирелевантно за погасителната давност.
2
Изложеното предпоставя, че към настоящия момент вземането не е погасено по
давност и предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен.
Относно разноските в производството:
При този изход на спора на ответника следва да се присъдят разноски за
производството в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
При тези мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. Н. М., ЕГН: **********, с адрес – гр. София, ж.к..
****** срещу „Софийска вода” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление – гр.
София, ж.к.. “Младост 4“, Бизнес Парк София № 1, сгр.2А иск с правно основание чл. 439,
ал. 1 ГПК, за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника чрез
принудително изпълнение сумата в размер на 2395,14 лв. по изпълнителен лист от
10.07.2017 г., издаден по ч.гр. д. № 16099/2017 г. по описа на СРС, 70 с-в.
ОСЪЖДА Т. Н. М., ЕГН: **********, с адрес – гр. София, ж.к.. ****** да заплати на
„Софийска вода” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление – гр. София, ж.к..
“Младост 4“, Бизнес Парк София № 1, сгр.2А на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 100
лв. - разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4