Определение по дело №657/2021 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 368
Дата: 20 май 2021 г. (в сила от 20 май 2021 г.)
Съдия: Недялка Пенева Пенева
Дело: 20212100500657
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 април 2021 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 368
гр. Бургас , 20.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесети май, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова

Детелина К. Димова
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20212100500657 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод частна жалба на „Поморие
Мениджмънт 2“ – ЕООД – ищец в първоинстанционното производство, против
Решение №226021/04.02.21г., постановено по гр.д. №574/20г. по описа на Поморийски
районен съд (ПРС), в частта, имаща характер на определение, с което не са присъдени в
полза на частния жалбоподател, направените от него разноски за обезпечаване на иска,
в размер на 555 лева, от които 40 лева – държавна такса в обезпечителното
производство, 15 лева – държавна такса за вписване на обезпечителната заповед,
500.00 лева – адвокатско възнаграждение в обезпечителното производство. С жалбата
се претендира отмяна на определението и постановяване на въззивно, с което молбата
да бъде уважена.
Ответникът по частната жалба и ответник по иска П.М. – ирландски
гражданин, чрез процесуален представител адв. Гюмова оспорва жалбата и изразява
становище за потвърждаване на обжалваното определение.
Бургаският Окръжен съд, за да се произнесе жалбата, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 29.09.2020г. пред Районен съд Поморие, „Поморие Мениджмънт 2“ –
ЕООД, в качеството си на управител на Етажната собственост на сграда „Делта“ в
комплекс „Сънсет Ризорт“ – гр.Поморие, е предявил претенция на стойност 3020.68
лева срещу ответника П.М..
През време на проведеното по делото заседание пред първоинстанционния съд
1
на 07.01.21г., процесуалният представител на ищеца е поискал присъждане на
направените съдебно – деловодни разноски и е представил списък на разноските по
чл.80, в които са включени и 40 лева – държавна такса в обезпечителното
производство, 15 лева – държавна такса за вписване на обезпечителната заповед,
500.00 лева – адвокатско възнаграждение в обезпечителното производство. Приложени
към списъка са платежно нареждане от 17.09.20г. по сметка на ПРС, с отбелязване че
сумата от 40.00 лева е с основание „ОБЕЗП. БИ С-У П.МАРТИН“; платежно
нареждане от 23.09.20г. по сметка на Агенция по вписванията, за сумата 15.00 лева по
ч.гр.д.№529/20г.; платежно нареждане по сметка на адв. Р.Иванова за сумата 500.00
лева – адвокатско хонорар за обезпечение срещу П.М. от 17.09.2020г.
По направеното искане процесуалният представител на ответника е направил
възражение досежно разноските в обезпечителното производство, с аргумент че
делото, образувано по обезпечението не е присъединено към исковото и не се
установява връзка между делата и липсват доказателства тези разноски да са
извършени.
С тук обжалваното решение в частта, имаща характер на определение,
първоинстанционният съд е посочил, че му е служебно известно обезпечителното
производство, но не му е известно определението по него да е влязло в сила; не били
представени доказателства приложенията към молбата по чл.80 ГПК да са били
представени в обезпечителното производство.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид установените факти, становищата на
страните и като съобрази закона намира, че жалбата е основателна – обжалваното
определение е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като
вместо него следва да бъде постановено друго, с което в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени направените в обезпечителното производство съдебно – деловодни
разноски.
Съобразно тълкуванията на закона, дадени в т.5 от ТР №6/12г. на ОСГТК на
ВКС, направените от страните в обезпечителното производство разноски се присъждат
с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайният му изход.
Съобразно посоченото в т.1 и т.2 от същото решение, страната следва да представи
списък на разноските и доказателства, че същите са направени – ако плащането е
извършено по банков път, следва да се представи съответното платежно нареждане.
В настоящия случай от представените по делото – л.86 и приложени към
списъка по чл.80 ГПК на въззивната страна се установява, че с Определение от
18.09.2020г. по ч.гр.д.№529/20г. по описа на ПРС, в полза на частния жалбоподател е
допуснато обезпечение на иска срещу П.М., чрез налагане на възбрана върху 1/50 ид.ч.
2
от собствения му недвижим имот. За образуване на производството по обезпечение на
иска по сметка на ПРС на 17.09.20г. е внесена държавна такса, в размер на 40.00 лева, а
по сметка на Агенция по вписванията на 23.09. – сумата 15.00 лева по ч.гр.д.№529/20г.
За възнаграждение на адв. Радостина Николова на 17.09.20г. по сметка е внесена
сумата 500.00 лева. Тези писмени доказателства установяват по несъмнен за въззивния
съд начин, че ищецът е направил разноски в размер на 555.00 лева в обезпечителното
производство по обезпечаване на иска по настоящото дело.
Доколкото крайният момент, в който ищецът може да претендира тези
разноски е приключване на устните състезания пред първата инстанция, настоящото
искане е направено своевременно. Същото е придружено и от доказателства, с които
ответната страна се е запознала към момента на представянето им, видно от протокола
от проведеното съдебно заседание. Обстоятелството, че определението за допускане на
обезпечение не е влязло в сила е без значение, предвид това, че ищецът има срок, в
който може да поиска присъждането на разноски.
В случая следва да се има предвид, че първоинстанционното решение вече е
влязло в сила: въззивната жалба на ответника е върната, а разпореждането за
връщането му е съобщено на 12.03.21г. и няма данни същото да е обжалвано преди
делото да бъде изпратено на БОС по настоящата жалба. Следователно за ищецът не е
налице друга възможност да поиска присъждане на разноските в обезпечителното
производство, т.к. срокът по чл.248 ГПК за него вече е изтекъл.
Ето защо въззивната инстанция намира, че в полза на ищеца следва да се
присъдят направените в обезпечителното производство съдебно – деловодни разноски.
Обжалваното определение, постановено в обратния смисъл е неправилно и
незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като вместо него следва да бъде
постановено друго, с което молбата следва да бъде уважена.
С оглед на гореизложеното Бургаски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Решение №226021/04.02.21г., постановено по гр.д. №574/20г. по
описа на Поморийски районен съд, в частта, имаща характер на определение, с
което в полза на „Поморие Мениджмънт 2“ – ЕООД не са присъдени направените
разноски за обезпечаване на иска, в размер на 555 лева, от които 40 лева – държавна
такса в обезпечителното производство, 15 лева – държавна такса за вписване на
обезпечителната заповед, 500.00 лева – адвокатско възнаграждение в обезпечителното
производство И ВМЕСТО НЕГО
3
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА П.М. – гражданин на ***, роден на ***г. в ***, БУЛСТАТ147074072
с адрес в България ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Поморие Мениджмънт 2“ – ЕООД
ЕИК203400119 – гр.Поморие, ул. „Княз Борис I“ №219, СУМА, в размер на 555.00 лева
– съдебно – деловодни разноски, направени в производството по чл.гр.д.№529/20г. по
описа на ПРС за обезпечение на иска.
Настоящото определение е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4