Р Е
Ш Е Н И Е
гр.Видин, 14.01.2022г.
в името на народа
Видинският
районен съд, граждански състав, в публичното заседание на двадесет и втори декември,
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: Пламен Петков
при
секретаря: П.Въткова,
разгледа
докладваното от съдия Петков гр.дело № 577 по описа за 2020г., и за да се
произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба
от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, р-н Младост, ул.”Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, против Х.А.Т. с ЕГН ********** ***.
Предявен е от ищеца иск с право
основание чл.124, ал.1 във вр.с чл.422 във вр.с чл.415, ал.1 от ГПК.
Обстоятелствата, от които произтича
исковата претенция, са наличието на сключени между страните Договори за
предоставяне на услуги: № *********/25.07.2014г., № *********/12.07.2016г., №
*********/19.06.2017г., № *********/10.11.2017г. и № *********/10.11.2017г. Ответника
не е изпълнил свои парични задължения за периода от месец ноември 2017г. до месец
март 2018г. по фактури № **********/18.11.2014г., № **********/18.12.2017г., № **********/18.01.2018г.,
№ **********/18.02.2018г. След предсрочно прекратяване на договорите за мобилни
услуги, сключени между ищеца и ответника, при условията на които са ползвани
процесните номера, по вина на потребителя поради изпадането му в забава,
операторът е издал фактура № **********/18.03.2018г. включваща задължения за
заплащане на неустойки за предсрочното им прекратяване в общ размер на
434,47лв., както и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за
предоставеното с договора за лизинг мобилно устройство в общ размер на
1211,80лв. Основанието за възникване на задължението за неустойка е урудено в
допълнителното споразумение към договора за фиксирани мобилни услуги.
Неустойката за № ********** възлиза на 27,48лв. Неустойката за № **********
възлиза на 406,99лв. Общата начислена сума е 1646,27лв.
Иска се от ищеца съдът да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, наличието
на вземането по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д.№ 2282/2019г. по описа на РС-Видин, против ответника Т., както следва: 2043,96
лева – главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на вземането, както и да осъди ответника да му заплати на ищеца разноските
в заповедното производство в общ размер на 402,73 лева, от които 40,88 лева
внесена д.т. и 361,85 лева изцяло заплатено адвокатско възнаграджение, както и
всички пнаправени от ищеца разноски в настоящото исково производство за внесена
д.т. в размер на 40,88 лева и изцяло заплатен адвокатски хонорар в размер на
447,70 лева.
В срока за отговор на исковата молба
е постъпил писмен отговор от ответника, чрез назначения му особен представител,
с който заявява, че оспорва предявените искове като неоснователни, оспорва
размера и основанието за възникване на задължението за неустойка, моли да бъдат
отхвърлени исковете на ищеца. Няма доказателствени искания. Назначена е по
делото съдебно-счетоводна експертиза.
Не са налице обстоятелства, които се
признават от ответника и които да подлежат на доказване. Съдът е указал
доказателствената тежест на страните: че в тежест на ищеца е да установи
наличието на твърдяните облигационни правоотношения; че е изправна страна по
договорите; че е прекратил едностранно договора поради неизплатените от страна
на ответника, както и да установи размерът на претендираните суми.
Съдът, като взе предвид в съвкупност и поотделно представените по делото
писмени доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна.
Възприета е и съдебно-счетоводната експертиза на вещото лице.
Не се спори между страните и се установява от представените по делото писмени
доказателства, че между страните са сключени договори за предоставяне на
услуги: договор за мобилни услуги, допълнително споразумение, към договор за мобилни фиксирани услуги,
договор за мобилни услуги, допълнително споразумение към договор за услуги и
договор за лизинг. Длъжникът не е изпълнил задължението си да заплаща цената на
получените услуги, лизингови вноски за предоставените устройства и задълженията
си за неустойки, възникнали вследствие на предсрочно прекратяване на договорите
за мобилни услуги по вина на потребителя поради изпадането му в забава.
Ответницата не е изпълнила свои парични задължения начислени в 5 бр. фактури в
периода от м.ноември 2017г.-м.март 2018г. Общата стойност на незаплатените парични
задължения на Т. спрямо дружеството по издадените фактури към сключените между
тях договори е в размер на 2043,96лв.
Ответникът формално оспорва иска, но
не е оспорил представените от ищеца писмени доказателства, както и начислените
му с процесните фактури суми, поради което съдът приема, че ответникът е
останал задължен за заплащане на исковите суми по договора за предоставяне на
мобилни услуги и по договора за лизинг на мобилно устройство в посочения във
фактурите размер. Не се оспорва и обстоятелството, че ищцовото дружество е
изпълнило задълженията си по договора – да предостави на ответника договорените
мобилни услуги и да предаде на ответника лизинговата вещ, поради което ищецът е
изправна страна по договорите. Ответникът не е ангажирал доказателства за
погасяване на задълженията си към ищцовото дружество – обстоятелство, което ако
е налице е в негова тежест да установи – поради което той е неизправна страна
по договорите.
Ищецът е подал до съда заявление за
издаване на заповед за изпълнение и в реализираното заповедно производство по ч.гр.д.№
2282/2019г. по описа на ВРС му е издадена Заповед за изпълнение.
Ищецът, като изправна страна по
договорите има право да иска изпълнение от страна на ответника – заплащане на
договорената цена за процесните периоди. Исковете като основателни следва да
бъдат уважени. В тази насока е и заключението на изготвената съдебно-счетоводна
експертиза.
Предвид основателността на главния
иск, основателен се явява и искът за пресъждане на лихва за забава върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до изплащане на
вземането.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да понесе направените и претендирани от ищеца разноски съразмерно
уважената част от иска както следва: в настоящото производство за платена
държавна такса в размер на 40,88 лева, и за платено адвокатско възнаграждение в
размер на 361,85 лева, както и разноски по заповедното производство по ч.гр.д.№
2282/2019г. по описа на ВРС – 447,70 лева за адвокатско възнаграждение и за
държавна такса в размер на 40,88 лева.
Воден от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на Х.А.Т. с ЕГН ********** ***, че дължи изпълнение на парично задължение на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
р-н Младост, ул.”Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, за
следните суми: 2043,96 лева - главница, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 08.08.2019г. - подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателно изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Х.А.Т. с ЕГН ********** ***,
да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, р-н Младост, ул.”Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6,
направените
разноски в настоящото производство в размер на 40,88 лв./четиридесет лева и
осемдесет и осем стотинки/ за държавна такса и 447,70 лв./четиристотин
четиридесет и седем лева и седемдесет стотинки/ за адвокатски хонорар, и
разноските в заповедното производство по ч.гр.д.№ 2282/2019г. по описа на ВРС в
размер на 40,88 лв./четиридесет лева и осемдесет и осем стотинки/ за държавна
такса и 361,85 лв./триста шестдесет и един лева и осемдесет и пет стотинки/ за
адвокатски хонорар.
Решението може да бъде обжалвано
пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: